№ 231
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело №
20211100514619 по описа за 2021 година
Производство по чл. 436 във вр. с чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК.
Делото е образувано по молба, постъпила в съда с вх. № 304327 от
09.04.2021 г. и имаща характер на жалба по смисъла на чл. 436 и сл. от ГПК,
подадена от Д. В. П. – взискател по изпълнително дело № 20188460400232 на
ЧСИ О.С.М. рег. № 846 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие
СГС, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 29.03.2021 г. за
прекратяване на изпълнителното дело.
Препис от жалбата е връчен по реда на чл. 47 от ГПК на длъжника по
изпълнението „И.Д.Е.П.К.К.к.“ АД гр. София, който в срока по чл. 436 ал. 3
от ГПК не е подал възражения.
Съдебният изпълнител е изпратил изпълнителното дело с
придружително писмо, без да изложи мотиви.
Жалбата е подадена в срок (съобщението е връчено на 06.04.2021 г. –
ИД л. 187) и от стана по изпълнителното производство, поради което е
процесуално допустима.
Изпълнителното производство е образувано първоначално като изп.
дело № 248/2016 г. на ЧСИ Ц.Д. с район на действие Окръжен съд Враца, по
изпълнителен лист от 05.11.2015 г., издаден на основание влязло в сила
решение от 30.09.2015 г. по гр. дело № 139/2015 г. на СГС, с предмет на
изпълнение вземания в размер на 47 102,25 лева главница, ведно със
законната лихва от 30.12.2014 г. до окончателното изплащане; 4750 лева
мораторна лихва и 4710 лева неустойка, както и 854 лева адвокатско
възнаграждение. По изпълнителното дело е конституирана държавата като
взискател с вземания в общ размер С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички
1
необходими действия за разкриване на движимо и недвижимо имущество на
длъжника и насочване на изпълнението върху онова от тях, при което
взискателят да бъде удовлетворен. Изпратени са писма до търговските банки
на територията на Р. България с искания за удостоверяване наличието на
банкови сметки. Установено е наличие на банкови сметки на длъжника в
„Юробанк България“ АД гр. София (л. 94). По искане на взискателя на
04.04.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки
на длъжника в „Юробанк България“ АД (л. 95). До банката трето лице е
изпратено запорно съобщение., получено на 05.04.2016 г. В отговор от
06.04.2016 г. „Юробанк България“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че
върху банковите сметки има наложени предишни запори и по тях „липсва
авоар“. Други банкови сметки в търговски банки не са установени.
Длъжникът не притежава недвижими имоти. От справката в КАТ София по
искане на взискателя на 17.11.2017 г. не се установяват притежавани от
длъжника МПС (л. 155). Няма регистрирани търговски обекти на длъжника,
по данни на НАП (л. 162).
По искане на взискателя на 11.06.2018 г., делото е било изпратено от
ЧСИ Ц.Д. на ЧСИ О.М. с район на действие СГС, при който е образувано
изпълнително дело № 20188460400232. След образуването на изпълнителното
дело взискателят не е правил искания за извършването на изпълнителни
действия срещу дружеството длъжник. От приложените съобщения се
установява, че дружеството е напуснало адреса, вписан като адрес на
управление.
За да прекрати изпълнителното дело, съдебният изпълнител се е позовал
на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, който предвижда прекратяването на
изпълнителното производство ако взискателят не поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години. Последното искане за
изпълнително действие е направено от взискателя на 04.04.2016 г. с искането
за налагане на запор. Дори ако се приеме за искане за изпълнително действие
това за изготвяне на справка за притежавани МПС и справки от НАП и БНБ,
те са направени през 2018 г. На 13.07.2020 г. взвискателят е направил искане
до съдебния изпълнител да извърши отново проверка с предположение, че
„фирмата работи с фирмата, която по телевизията прави реклама на
лекарствата от охлюви“ (л. 178). Това не е искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия, а и не съдържа никакви конкретни данни, които биха
позволили на съдебния изпълнител да направи исканата проверка и да
установи налично имущество на дружеството длъжник.
Съдът следва да отбележи, че и ЧСИ Д. с район на действие Окръжен
съд Враца, и ЧСИ М. с район на действие СГС са предприели всички
възможни и допустими от закона действия за установяване на налично
имущество на дружеството длъжник и въпреки това не е установено
имущество. На адреса на управление на дружеството не се установява
канцелария или друго работно помещение на дружеството. Съгласно чл. 433
ал. 1 т. 5 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато
посоченото от взвискателя имущество не може да бъде продадено и не може
да бъде намерено друго секвестируемо имущество. По аргумент на по-
силното основание, предпоставката на чл. 433 ал. 1 т. 5 от ГПК за
прекратяване на изпълнителното производство е приложима и когато изобщо
2
не е установено налично имущество на длъжника, както е в конкретния
случай.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава разпореждане от 29.03.2021 г. за прекратяване на
изпълнително дело № 20188460400232 на ЧСИ О.С.М. рег. № 846 в регистъра
на Камарата на ЧСИ, с район на действие СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3