№ 1350
гр. Сливен, 21.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна К. Д.а
СъдебниНиколай В. И.
заседатели:Радка К. Русева
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
и прокурора А. Ал. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Анна К. Д.а Наказателно дело от общ
характер № 20212230201532 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
За РП-Сливен, редовно призована, се явява прокурор А. Д..
Подсъдимия с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с адв. Е. М. от АК-
Сливен, надлежно упълномощен.
Частния обвинител с пор. № 3, редовно призован, се явява лично.
Частния обвинител с пор. № 4, редовно призован, не се явява
За двамата частни обвинители се явява адв. П. Н., надлежно упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ:Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебно следствие.
1
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства по делото.
АДВ. Н.: Няма да соча други доказателства по делото.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства по делото. Моят подзащитен желае да
даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯ С. И. И. РАЗПИТАН КАЗА: Занимавам се със строителство. Строя
жилища и ги продавам, работя с много хора и клиенти. Проверил съм си нещата от 2016 г.
за вземане на пари и капаро от П., не съм вземал пари. При мен всички пари постъпват с
документи и нямам такъв документ за капаро от П.. Бях пълномощник по сделка на имот в
с. Г., като имота след сделката му е прехвърлен. Продавач беше дъщеря ми, а купувач П.и.
Самоучастието беше 10 000 лв. и са преведени на дъщеря ми от П.и, мисля че са преведени
по банков път. Срещахме се предварително и сме говорили за сделката. Уговорката я
извършихме с П.и и след това дъщеря ми им прехвърли имота. Не съм вземал от тях пари, не
съм ги въвеждал в заблуждение, не съм се облагодетелствал финансово и не се признавам за
виновен. Моята фирма се казва „А.“ ООД. Фирмата ми работи от 2005 г. и до сега не е
спирала да работи. В една сграда се намират апартаментите, които строя и продавам.
Занимавам се с това и досега строя и продавам. Най-високия блок в града съм го направил
аз, но имам съдружници. Дъщеря ми преведе 8000 лева на П.и и това го знам от нея, но не
знам кога е станало това прехвърляне. В банката не съм бил с нея. Може и да съм бил в
Сливен по това време. Не знам дали преди сделката или след сделката са преведени. Не знам
дали дъщеря ми е имала договор за заем с П.и за тази сума. За подадената от дъщеря ми
искова молба против П.и разбрах след като ме извикаха прокуратурата в Котел.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Нямаме искания за събиране на други доказателства.
АДВ. Н.: Нямам въпроси.Нямаме искания за събиране на други доказателства.
ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ: Нямам въпроси.Нямаме искания за събиране на други
доказателства.
АДВ. М.: Нямам въпроси.Нямаме искания за събиране на други доказателства.
На основание чл.283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото всички писмени материали,
съдържащи се по ДП № 3999/2020 г. по описа на РУ-МВР-Сливен, както и изпратеното от
РС-Котел гр.дело, които ще се ползват при постановяване на присъдата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам възражения по писмените доказателства от досъдебното
2
производство.
Адв. М.: Нямам възражения по писмените доказателства от досъдебното
производство.
Адв. Н.: Нямам възражения по писмените доказателства от досъдебното
производство.
ЧАСТНИЯ ОБВИНИТЕЛ: Нямам възражения по писмените доказателства от
досъдебното производство.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на УСТНИТЕ
С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я:
ПРОКУРОРЪТ: Г- жо председател, считам, че от събраните по делото материали,
подсъдимият е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което стана
ясно от показанията на пострадалите, а също и от показанията на свид. И. Б.. Подсъдимият
е взел сумата от 8 000 лева с обещанието после да бъде приспадната при изповядване на
сделката, като тази сума не е била върната, а дъщерята на подсъдимия не знае за тези
уговорки, а той отрича да е получил тази сума. Считам, че има безспорни доказателства, че
подсъдимият е получил сумата от 8 000 лева. Моля да го признаете за виновен. Считам, че
няма смекчаващи вината обстоятелства, като ще моля да му се наложи наказание една
година лишаване от свобода, което на осн. чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено за
изпитателен срок от три години. Моля за присъда в този смисъл
АДВ. Н.: Г- жо съдия считам, че обвинението на подсъдимия е доказано по
безспорен начин относно факта за предаване на сумата от сем. П.и на подсъдимия С. И.,
като бяха разпитани свидетелите Т. Б. и И. Б., като двамата са очевидци, като те изясниха и
установиха на кои дати и при какви условия са предадени тези суми, като те са предадени
лично на подсъдимия, като мотивът за това е било негово искане при което е следвало да
погаси съответно данъчни и други задължения по имота, който е бил предмет на бъдеща
сделка. След като е била направена съответната документация купувачът на процесните
имоти за които има представени документи е следвало да осигури 10 000 лева и останалите
90 000 да бъдат осигурени от банка .. под формата на кредит. Същевременно дори и да се
изповядва сделката и да се установят изискванията на банката, моята доверителка Р.а П. е
привела сумата от 10 000 лева по сметка на дъщерята на подсъдимия, за което има
3
безспорни писмени доказателства по делото. Останалите 90 000 лева са били предоставени
под формата на кредит от .. и съответно паричният и банковият кредит които е бил
извършен и бил след като е получила сумата от 10 000 лева от П. при което сумата е
преведена и то по сметка на Р. П. - 8 000 лева, като без негово знание и съгласие в
банковият документ за извършването на превод от 8 000 лева на основание е вписано
„заем“, такива обаче факти респективно каузални отношения между дъщерята на
подсъдимия и които и да е от семейство П.и не са възниквали. Липсва и какъвто и да е
договор за заем. Нещо повече безспорно се установи, че всички разговори които са водени
по прехвърлянето на имота са водени от П.и с подсъдимия, а не с неговата дъщеря. За
факта, че в този платежен документ е вписано „заем“ при извършването на превода от 8 000
лева моите доверители са научили едва след като са получили призовка от съда за
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, за сумата от 8 000 лева, като тя
представлява сбор от на два пъти платени сумите от П.и, а именно на подс. С. И. и
респективно сбор от 5 000 лева и 3 000 лева. Поради всички тези безспорни факти считам,
че с вписването на основание по „заем“, което е абсолютно без знанието на П.и е налице и
фактически извършената измама за което е внесен и съответния обвинителен акт.
Поредността и хронологията на плащанията също се съдържа в приложеното по
настоящото дело гр.дело на РС-Котел, решението на който е влязло в сила. Ето защо моля
да постановите присъда, за извършване на деяние по начина по които е квалифицирано
деянието от РП-Котел и да определите съответно наказание предвид обществената опасност
на подсъдимия така и към деянието за което е обвинен. В този смисъл молим за вашият
съдебен акт.
Ч.ОБВИНИТЕЛ: Съгласен съм с изложеното от повереника ми, моля да бъде признат
за виновен подсъдимия.
АДВ. М.: Г-жо съдия и съдебни заседатели в хода на съдебното следствие се
установи и доказа, като може да се направи и категорично заключение, че подсъдимият С.
И. не е извършил съставомерното деяние по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на
продължавано престъпление. Още в хода на ДП подадохме молба до Районния прокурор да
разгледа внимателно дали са налице всички елементи на състава, като ние считаме, че няма
налице нито един елемент и следваше делото да бъде прекратено. Вместо това с
обвинителен акт беше вменена вина на подсъдимия в условията на продължавано
престъпление в това, че на два пъти е получил сумата от 8 000 лева през непродължителен
период от време от пострадалите лица, като ги е въвел в заблуждение, че тези 8 000 лева ще
послужат за капаро с което ще им бъде прехвърлен недвижим имот, собственост на
неговата дъщеря. Доказа се по делото следната фактическа обстановка: през месец март
2016 г. пострадалите лица са дали на ръка в брой сумата от 5 000 лева в стопанския двор на
с. Г., като капаро за прехвърляне на недвижим имот собственост на дъщерята на С. И., като
подсъдимият е поел ангажимент в качеството си на посредник да помогне за осъществяване
на сделката. Свидетелите твърдят, че тази сума била за изготвяне на документи, така им
казал подсъдимия, като тези твърдения са ирелевантни и е всеизвестно, че набавянето на
4
документи няма такава стойност и по всичко личи, че сумата от 5 000 лева е дадена, като
капаро и това се потвърждава от гласните доказателства на П.и - съпрузи. По-късно няколко
месеца през юли 2016 г. на паркинга на магазин „Б.“ в центъра на гр. Сливен свидетелите
П.и са предали още една част от сумата представляваща капаро 3 000 лева, като общата
сума става 8 000 лева. Тази сума е следвало да послужи, като се в включи в цената по
сделката. На 03.08.2016 г. е била определена датата за сключване на сделката. Купувачите -
свидетелите П.и са ползвали ипотечен заем и е следвало като изискване на кредитора -
банката да заплатят 10% от сумата, като самоучастие по сделката, която е била на стойност
100 000 лева, а останалата част от 90 000 лева е трябвало да се заплати от ипотечния кредит.
Свид. П.и са обяснили на банковия служител, че те вече са заплатили сумата от 8 000 лева
капаро, но банковия служител им казал, че нямат документ за това и следвало отново да
заплатят сумата от 10 000 лева, като самоучастие по банков път на продавача, така и
станало. На същата дата сутринта свид. П. от собствена банкова сметка в .. извършила бърз
превод по система „рингс“ по сметката на продавача свид. Т. И., като страните се разбрали,
че въпреки че са заплатили 8 000 лева и плащайки повторно 10 000 лева след този превод
продавача свид. И. да им върне платеното капаро на нейния баща от 8 000 лева. Така и е
станало веднага след превода по „Рингс“ свид. И. е върнала по сметка на купувачите на
един от тях, сумата от 8 000 лева. Следователно парите които е получил баща й, като капаро
са им били върнати. Факт който съзнателно или не, Районна прокуратура и адв. Н.
премълчаха и не казаха, че парите от 8 000 лева, които С. И. е получил на два пъти на ръка
са били върнати от неговата дъщеря по банков път и има доказателства за това по това дело.
В този смисъл бяха зададени въпроси и на П.и след като са заплатили сумата от 10 000
лева, дали техният патримониум е обеднял с нещо, като двамата отговориха, че на тях не
им е причинена имотна вреда. Единствената сума която те са заплатили е 10 000 лева капаро
и 90 000 лева, които са преведени от банката. При подписване на сделката страните са
представили документи, че са платили сумата от 10 000 лева и 90 000 лева от банката пред
нотариуса, който е потвърдил сделката макар, че не е била платена цялата сума. В по-късен
момент след като купувачите стават собственици на имота банката подписва с тях
ипотеката и отпуска заема от 90 000 лева сума, която е преведена на продавача. Писмени
доказателства са налични по делото. На 09.09.2019 г. свид. Т. И. дъщеря на подсъдимия
депозира искова молба в РС-Котел срещу другите двама свидетели П.и за неплатен договор
за заем от тяхна страна. Свидетелката е считала, че парите които е превела от 8 000 лева в
деня на сделката са в заем, а не парите които нейният баща е взел от купувачите. Не мога да
твърдя дали това нещо е станало с ясно съзнание от свидетелката или самата тя е въвела
себе си в заблуждение, като се има предвид, че доста факти в сделката са й неизвестни, като
това е видно от нейните показания по делото. На повечето въпроси тя отговаря с отговор
„не знам“. От така установената и доказана фактическа обстановка която описах могат да се
направят следните правни изводи касателно съставомерността на деянието - за да е налице
чл. 209 от НК е нужно наличието на три кумулативни елемента, като липсата на дори един
от тях означава, че не е налице състава на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Първо -
въвеждане в заблуждение това означава, че извършителят трябва да обещае да извърши
5
нещо в полза на пострадалия с много важна цел, да придобие имотна облага и да се
облагодетелства, но това обещание да не се осъществи. По настоящото обвинение и казус
не е имало въвеждане в заблуждение от подсъдимия С. И., който е обещал да посредничи за
прехвърлянето на недвижим имот на пострадалите от собственика неговата дъщеря. В тази
връзка той е взел сумата от 8 000 лева – капаро, като капарото представлява част от цената
на имота. Тоест купувачите предварително са заплатили една част на С. И., като следва да
се отбележи, че тази цена от 8 000 лева е била използвана за сделката и сделка е имало и в
този смисъл първият елемент не е налице, тъй като сделката е била осъществена и
подсъдимия не е въвел никого в заблуждение. Второ това не е извършено да набави за себе
си имотна облага и ако се приеме, че той е получил сумата от 8 000 лева въпросът е той
задържал ли е тази сума за себе си, за да е налице този елемент от състава. Доказано е по
делото, че тази сума е била върната на купувачите с банков превод от свид. Т. И. в деня на
сделката. Следователно не е налице и вторият елемент от състава. Подсъдимият не е
получил абсолютно никаква облага, тъй като парите които е взел са били върнати. Третия
елемент е пострадалите лица да им бъде причинена имотна вреда тоест техният
патримониум да обеднее със сумата от 8 000 лева, тъй като предварително дадената сума от
тях на подсъдимия им е била върната преди сключване на сделката още преди да е сключен
договора за продажба няма как пострадалите да са претърпели имотна вреда, тъй като те са
заплатили само 10 000 лева собствено участие, а сумата от 8 000 лева е била върната.
Самите те потвърдиха пред съда, че не са претърпели имотна вреда. Тоест следователно не
е налице и този елемент от състава. Може да се направи категорично заключение, че не е
налице състава на престъплението съгласно обвинителния акт. Пострадалите лица и най
вече обвинението прави фундаментална грешка, като смесва действията на подсъдимия с
действията на неговата дъщеря по отношение на въвеждане в заблуждение, като извършени
действия от едно и също лице. Наказателната отговорност е лична, а подсъдимият може да
отговаря само за своите действия, не може да отговаря за действията на дъщеря си, тъй като
е предявила искова молба, т дали е имало заем е ирелевантно. Макар, че и за него има
данни по делото, тъй като е приложено ГРД № 440/2019 г. по описа на РС-Котел което е с
влязло в сила решение видно от което предявения иск от ищцата е отхвърлен като
неоснователен. Подсъдимият е получил едни пари които са били върнати и не е въвел никой
в заблуждение, тъй като купувачите са получили имота и не са платили повече от това
което е било договорено. Те са платили 10 000 лева, а останалата част банката. В
заключение С. И. е невиновен по повдигнатото му обвинение, като той не е въвеждал в
заблуждение пострадалите, нито е получил имотна облага, нито им е причинил имотна
вреда и в тази връзка ще моля съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.
РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА: Считам, че съществува противоречие между
защитната версия на подсъдимия и защитата му, тъй като преди няколко минути
подсъдимия каза, че не е взимал пари от П.и, а защитата каза точно обратното.
РЕПЛИКА НА Н.: Защитата на подсъдимия заяви, че не е взимал пари от
пострадалите. Нито аз нито прокурора сме заявявали фактически, че дъщерята на
6
подсъдимия е върнала сумата от 8 000 лева, била върната на доверителя ми Р., като това е
напълно невярно и бях ясен и обясних хронологията на извършените банкови преводи. От
една страна и един изключително важен факт е банковия превод извършен от Т. И. по
банкова сметка на Р. П. в размер на 8 000 лева, но не съставляват на онези 8 000 лева които
е получил нейният баща, а напротив както вече посочих в банковия документ на тази сума
от 8 000 лева е вписано основание „заем“. Именно считайки, че тази сума й се дължи. Т. И.
както поясних след не малък период от време от така разигралите се отношения е
депозирала искова молба до РС-Котел по реда на 410 от ГПК с искане за издаване заповед
за изпълнение на парични задължения от страна на доверителя ми Р. П.. След депозирано от
нас възражение същата Т. И. дъщерята на подсъдимия депозира молба до РС Котел против
доверителя ми Р. П., който иск беше отхвърлен от съда за което има писмени доказателства
по настоящото дело, а именно е приложено самото гражданско дело и съответно влязлото в
сила съдебно решение, което изобщо не беше и обжалвано на по-горна инстанция.
Наистина буди голям интерес разминаването на обяснението на подсъдимия, който заяви,
че не е получавал никакви суми от доверителя ми, а съответно от друга страна от тези суми
5 000 лева и 3000 лева са били дадени, тъй като така заяви защитата на подсъдимия. В тази
посока ще помоля уважаемия съдебен състав да направи разграничение между
отношенията, които са възникнали от страна на Р. и Р. П.и, предоставили сумата от 8 000
лева на С. И. и него самият като получател на тази сума с обещанията, че тази сума или ще
влезе в частта от общата сума или ще бъде върната. До настоящият момент тия 8 000 лева
не са върнати, до момента е извършен превод от 8 000 лева по банков път и е изпратен чрез
предоставен от дъщеря му документ с основание „заем“, вероятно съветвана от
подсъдимия. Тази сума от 8 000 лева дъщерята на подсъдимия превежда по сметка на
доверителя ми Р. П. след като вече е получила сумата от 10 000 лева, преведени от Р. П. и
от същите получени от нея 10 000 лева тя на същият ден, на същата дата малко по-късно
превежда по сметка на Р. П. сумата от 8 000 лева с несъществуващото основание „заем“.
При тези факти тезата на защитата, че няма измама, защото подсъдимият не бил въвел в
заблуждение Р. и Р. П.и, напротив той получава сумата от 8 000 лева два пъти и до ден
днешен не ги е върнал и не само ги въвежда в заблуждение, но и от една страна
доверителите ми са ощетени, тъй като те са му я предали и от друга страна той се е
обогатил за тяхна сметка. Аз лично считам, че дадената правна квалификация дадена от
прокурора не е обстоятелствено точна и считам, че деянието извършено от подсъдимия
трябва да бъде квалифицирано по чл. 209 ал. 1, вр. чл 26 ал. 1 от НК до толкова до колкото
сумите са предадени на два пъти и евентуално има направа на опит от подсъдимия за
извършване на такава измама, което сочи и представлява на нормата чл. 18 от НК. Дори
това би било неточно и неприложимо и така до настоящия момент, не е върнал лично
сумата от 8 000 лева на моите доверители. Ето защо считам, че защитната теза на защитата
е противоречива и същевременно съдържаща признания на факта за получената сумата.
Моля да имате предвид гореизложеното.
ДУПЛИКА НА АДВ. М.: По отношение от казаното от Районния прокурор, че
становището на подсъдимия не съвпада с това на защитата му. Считам тази забележка за
7
несъществена и неважна, тъй като съда ще се ръководи от събраните доказателства, а не от
обясненията на подсъдимия, по отношението на казаното от частния обвинител, невярно е
неговото твърдение, че неговите доверители, пострадалите са дали тези пари с цел да им
бъдат върнати. Те са очаквали от подсъдимия при условие, че самите те в свидетелските
показания твърдят, че са му ги дали за имот на трето лице, те от самото начало са знаели, че
С. И. е посредник и не може да искат той да им върне парите ако някой трябва да им върне
парите е трябвало да бъде продавача на имота. Тази сума им е била върната с превод, на
следващо място това какво основание ще посочи този които превежда парите лице различно
от подсъдимия е ирелевантно по настоящото дело, това платежно не е от подсъдимия и той
не може да отговаря. Опитът на представителя на частните обвинители да представи така,
че върнатите пари били от тези за самоучастието го считам в сферата на догадките и е
важна каква е калкулацията при плащането на цената и тя е толкова колкото по договора.
Нищо повече не са платили и нямат обедняване на патримониум.
ДУПЛИКА НА АДВ. Н.: От това, което казва защитата би следвало да се приеме, че
подсъдимият е получил 8 000 лева, но това което каза подсъдимият, че не я е получил
остава въпроса как тази сума изобщо е стигнала до продавача Т. И. и въз основа на какво
основание тя би следвало да връща тази сума на купувача по сделката Р. П., което значи, че
след като подсъдимият е получил парите и не ги е предал, нито пък ги е върнал то
безспорно следва за се окачестви неговото деяние към двамата частни обвинители.
ДУПЛИКА НА ПРОКУРОРа: Свидетелката Т. И. категорично заяви, че не знае за
никакви пари по сделката получени от баща й.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ И. : Нямам какво да добавя.Съгласен съм изцяло с изложеното от
моя защитник.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ И. : Моля да ме оправдаете.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и след съвещание обяви
диспозитива на присъдата си, като съобщи на страните, че мотивите ще бъдат изготвени в
срока по чл. 308, ал. 2 от НПК и им разясни правото на жалба или протест.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред СлОС.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието по делото се закри в 12:10 ч.
8
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9