Р Е
Ш Е Н
И Е № 754
гр.
Бургас, 04.05.2015 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XL
гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две
хиляди и петнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при
секретаря Зинаида Монева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7709 по описа на съда за
2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.59 от КТ, вр. с чл.75, ал.9 от КТД 2013/2014г., чл.221, ал.1, чл.224,
ал.1 и чл.226, ал.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Г.Г.Г. от гр.Бургас
против ”Техническа диагностика Бургас” ООД, гр.Бургас.
Ищецът твърди, че е работил
при
ответника
на длъжност “Дефектоскопист лабо-ратория” по безсрочен
трудов договор №
15/01.09.2004г., който е прекратил
едностран-но –
на основание чл.327, ал.1,
т.2 и т.3 от КТ, считано от 23.06.2014г. Иска от Съда да осъди
дружеството да му заплати сумите: 700 лв. – допълнително трудово възнагражде-ние при ползван платен
годишен отпуск за 2013г.; 1 514.50 лв. – обезщетение в размер на месечното брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието;
721.20
лв. – обезщетение за десет работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2014г., до да-тата на прекратяване на трудовото правоотношение,
и 2 163.57 лв. – обезщетение за вредите, които е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му
книжка за пе-риода от 23.06.2014г. до 01.08.2014г.
Претендира и законната
лихва върху главниците от подаването
на исковата молба – 03.11.2014г., обезщетения за забавеното им плащане
до тази дата,
съответно: 55.53 лв., считано от
01.01.2014г.; 56.11 лв. и 26.72 лв., считано от
23.06.2014г., и 56.66 лв. –
от 01.08.2014г., както и направените по делото разноски.
Дружеството
оспорва исковете.
Излага съображения, че при
прекратяването на трудовото правоотношение с Г. не са
били налице предпоставките на чл.327, ал. 1, т.2 от КТ, поради което
приложение следва да намери разпоредбата
на чл.326, ал.1 от КТ. Моли
Съда да отхвърли претенциите. Предявило е и насрещни искове – по чл.220, ал.1 и чл.234, ал.3, т.2 от
КТ, за заплащане на сумата
1 462.08 лв. – обезщетение
за не-спазен срок за предизвестието, както и на сумата от
общо 3 437.30
лв. – разходи за обу-чението и квалификацията му, в това число – 2 188.80 лв. за курс
за професионална пра-воспособност по Безразрушаващи методи – РТ, 1 и 2 ниво; 804.50 лв. за сертифициране
от ”ТЮФ Рейнланд България” ЕООД по метод РТ; 86.40 лв. за издаване на
сертификата на чужд език; 100 лв. за курс за придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ, и 257.60 лв. за командировъчни, дневни и квартирни, във връзка с проведените
курсове, ведно със законната лихва
от 11.12.2014г. до окончателното плащане. Претендира раз-носки.
Г. оспорва претенциите на ”Техническа
диагностика Бургас” ООД и
моли Съда да ги отхвърли.
Съдът
– като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства,
и с оглед на наведените доводи, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказател-ства безспорно се установява, че ищецът е работил при ответника
на длъжност “Дефек-тоскопист лаборатория” – по безсрочен
трудов договор №
15/01.09.2004г.
Със
заявление с вх.№ 155/23.06.2014г. Г. едностранно е прекратил трудо-вото правоотношение – на
основание чл.327, ал.1, т.2 и т.3 от
КТ, поради забавяне из-плащането
на трудовото му възнаграждение за месец май 2014г., неизплащане
на до-пълнителното трудово възнаграждение по
КТД, и неизпълнение от страна на работода-теля на
задължения, установени с нормативен акт, а именно –
заплащане на осигурител-ни и здравноосигурителни
вноски за месец май 2014г. Поискал е да му се изплатят дъл-жимите
суми и обезщетенията по чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1,
както и да му се оформят трудовата книжка и останалите документи.
Претенциите
са заявени и с последващо уведомление, получено от работодателя на 11.08.2014г.
Възраженията
на дружеството, че не са били налице предпоставките за прекра-тяване
на трудовото правоотношение по горния ред са неоснователни. В трудовия дого-вор, сключен между страните, ведно с допълнителните
споразумения към него, е пред-видено, че трудовите
възнаграждения следва да се изплащат ежемесечно – на
едно пла-щане, т.е. в рамките на месеца, в който е
положен трудът. От заключението по ССЕ без-спорно се
установява, че към 23.06.2014г. работодателят не е бил платил на ищеца дъл-жимото му такова за месец май 2014г. Това е сторено на
25.06.2014г. Представената За-повед № 13 от
22.02.2014г. на управителя на ”Техническа диагностика Бургас” ООД, с
която е наредено на главния счетоводител изплащането на заплатите на
работниците и служителите да се извършва до 25-то число на месеца, следващ този
– на
полагането на труда, не е породила правно действие, доколкото липсва изричното
писмено съгласие и на ищеца за това, с оглед разпоредбата на чл.119, вр. с
чл.118, ал.1, чл.66, ал.1, т.7 и чл. 62, ал.1 от КТ. Нещо повече, със Заповед №
008-П/30.07.2014г. именно работодателят е констатирал, че трудовото
правоотношение на Г. е било прекратено, на основа-ние
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 23.06.2014г., поради което оспорването на
това обстоятелство, едва в хода на настоящото дело, е недопустимо.
С
оглед основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, работо-дателят дължи обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ от
едно брутно трудово възнагражде-ние в претендирания
размер – 1 514.50
лв., съобразно заключението по ССЕ.
На
ищеца се дължи и обезщетение за десет работни дни неизползван платен го-дишен отпуск за 2014г., до датата на
прекратяване на трудовото правоотношение в раз-мер на 721.20 лв.
Макар
и Г. да е поискал от работодателя да оформи трудовата му книжка и останалите
документи, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение още на
23.06.2014г., последният е изпълнил задължението си по чл.350, ал.1 от КТ на 01.08.
2014г., поради което и на основание чл.226, ал.2,
вр. с ал.3, изр.2 от КТ
дължи обезще-тение за вредите, които ищецът е претърпял
поради незаконното
й
задържане в този пе-риод
– общо 2 163.57 лв. Доводите в писмения
отговор, че управителят е бил в отпуск и не е могъл да направи това по-рано, не
освобождават дружеството от отговорността му, тъй като законният представител е
разполагал с възможността да възложи функциите си по повод упражняването на
работодателската власт, докато отсъства, на друго лице – с нарочна заповед.
По
делото е представено копие от КТД за 2013/2014г.,
сключен на 22.02.2013г. между дружеството и Синдиката на българските
нефтохимици ”Лукойл”, като съгласно чл.75, ал.9 при ползване на платен годишен
отпуск за 2011г. на работниците се изплаща допълнително трудово възнаграждение
в размер на 700 лв. Според настоящия съдебен състав, в случая в текста е
допусната техническа грешка – досежно годината, вероятно
поради използване на старата бланка, като тя следва да се счита 2013г. В този
смисъл е и приложеното удостоверение от председателя на синдикалната
организация, както и констатацията на вещото лице по ССЕ, че допълнително
трудово възнаграждение на то-ва основание са получили
шестима служителя, още повече че съобразно разпоредбата на чл.176 от КТ за
следващата календарна година може да се отлага ползването на до 10 дни платен
годишен отпуск, а правото на такъв се погасява по давност с изтичане на две години от края на
тази,
за която се полага – чл.176а от КТ, т. е. уговорка, касаеща 2011г. би била
безпредметна. Видно от представената служебна бележка изх.№ 008/02. 02.2015г.
е, че Г. е бил член на СБН ”Лукойл”, считано от 01.01.2011г. до 28.02. 2014г.
Той е ползвал платения си годишен отпуск за 2013г. –
общо 35 дни, през същата година – така в заключението по
ССЕ. Предвид това, следва да се приеме, че работода-телят
дължи заплащането и на тази сума.
Предявените
искове за главниците са основателни и следва да бъдат уважени из-цяло.
Върху
тях се дължи законната лихва от 03.11.2014г., както и обезщетения за за-бава от датата на поканата до завеждането на исковата
молба: 56.11 лв. за обезщетение-то по чл.221,
ал.1 от КТ, 26.72 лв. за това по чл.224,
ал.1 от КТ, и 25.94 лв. за допълни-телното трудово
възнаграждение – трите за периода 23.06.2014г. –
02.11.2014г., и
56.66
лв. във връзка с незаконното задържане на
трудовата книжка, за времето от 01.08.2014г. до
02.11.2014г. За разликата над третата сума – до
пълния предявен размер от 55.53 лв., включително за периода от 01.01.2014г. до
22.06.2014г., претенцията за мораторна лих-ва следва да се отхвърли.
Както
беше посочено, в съответствие със закона Г.Г.
е прекратил ед-ностранно трудовото правоотношение с
дружеството – на
основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавяне изплащането на трудовото му
възнаграждение за месец май 2014г., без да е нужно предизвестие, и респективно
– не дължи обезщетение за неспазен срок за такова.
При
негова доказателствена тежест, ”Техническа диагностика Бургас” ООД не
е установило пълно и главно наличието на валидно сключен
договор за квалификация, в който е уговорена клауза, предвиждаща заплащане на разходите от
работника, а твър-денията
на дружеството за това, в насрещната искова молба, се опровергават от показа-нията на посочения от самото него свидетел –
Христо Г..
Предявените
насрещни искове, по чл.220, ал.1 от КТ и чл.234, ал.3,
т.2 от КТ, са неоснователни и като
такива – следва да се отхвърлят.
С оглед фактическата и правна сложност на делото, на
основание чл.78, ал.5, вр. с ал.1 от ГПК, както и съразмерно
с уважената част от първоначалните искове и съоб-разно
отхвърлянето на насрещните такива, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка
на РС Бур-гас – сумите 209.55 лв. ДТ и 50 лв. за ССЕ.
Ето
защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”Техническа диагностика Бургас” ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.Б,
производствена площадка на ”Лукойл Нефтохим – Бур-гас”
АД, да заплати на Г.Г.Г.,
ЕГН: **********,***, чрез адв. Р.Ц., сумите: 700 лв. – допълни-телно трудово възнаграждение при ползван платен
годишен отпуск за 2013г., на осно-вание
чл.75,
ал.9 от КТД 2013/2014г.; 1 514.50
лв. – обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ в размер на
едно месечно брутно
трудово възнаграждение за срока
на предизвестието; 721.20 лв. – обезщетение за десет работни дни неизползван
платен годишен отпуск за 2014г. по
чл.224, ал.1 от КТ, и 2 163.57 лв. – обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ за вре-дите, които е претърпял поради незаконно задържане на трудовата
му книжка
след пре-кратяването на трудовото правоотношение за периода 23.06.2014г. –
01.08.2014г., ведно със законната лихва върху тях
от 03.11.2014г.; обезщетения
за забавеното им плащане до
тази дата, съответно 25.94
лв.,
56.11
лв. и 26.72 лв., считано от 23.06.2014г., и 56.66
лв. – от
01.08.2014г., както и сумата 1 500
лв. –
разноски по делото, като за разликата над първата мораторна
лихва – до пълния предявен размер от 55.53 лв., включително за периода
от 01.01.2014г. до 22.06.2014г., ОТХВЪРЛЯ
претенцията, като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ”Техническа диагностика Бургас” ООД против Г. Г.Г. насрещни искове, по чл.220,
ал.1 и чл.234, ал.3, т.2 от КТ, за
за-плащане на сумата
1 462.08 лв. – обезщетение
за неспазен срок за предизвестието, как-то и на сумата от
общо 3 437.30
лв. – разходи за обучението и квалификацията му, в то-ва число – 2 188.80 лв. за курс за
професионална правоспособност
по Безразрушаващи методи – РТ, 1 и 2 ниво; 804.50 лв. за сертифициране
от ”ТЮФ Рейнланд България” ЕООД по метод РТ; 86.40 лв. за издаване на
сертификата на чужд език; 100 лв. за курс за придобиване на правоспособност за работа с ИЙЛ, и 257.60 лв. за командировъчни, дневни и квартирни във връзка с проведените
курсове, ведно със законната лихва
от 11. 12.2014г. до окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ”Техническа
диагностика Бургас” ООД да заплати по
сметка на РС Бургас сумите 209.55 лв.
ДТ и 50 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.