№ 574
гр. Горна О., 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120101067 по описа за 2022 година
Установителни искове по реда на чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК.
Ищците Д. М. А. и П. С. А.(двамата чрез адв.И. Г.Д. от САК и адв.В.П.Н. от САК), твърдят
в исковата молба, че срещу тях било образувано и е водено изп.дело№20107310400534 на ЧСИ
Р.К.. С молбата за образуване на изп.дело от 30.09.2010г. въз основа на изп.лист от 15.03.2010г.,
на основание чл.116 б.“в“ от ГПК се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане(oт
този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето
изпълнително действие). Давността, с която се погасява вземането, е давността, установена за
самото вземане(задължения по договор за потребителски кредит се погасяват с изтичането на
петгодишна погасителна давност). Счита, че задълженията, претендирани с цитирания изп.лист, се
явяват погасени по давност към датата на предявяване на настоящия иск, тъй като е изтекъл
петгодишен период от време, през който взискателят е бездействал, като не е предприел действия
по принудително събиране на дълга. След образуване на изпълнителното дело са извършвани
действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена справка от
НБД„Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът
полага труд и справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими имоти.
Всички тези действия не съставлявали същински изпълнителни действия, а само обезпечават
успешното провеждане на изпълнението(в т.ч. и ПДИ - действие, обезпечаващо законосъобразното
провеждане на изпълнението). На 29.10.2010г. било изпратено запорно съобщение до работодателя
на ищцата с искане да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. А., като така
извършеното действие съставлявало последното валидно извършено, годно да прекъснело
погасителната давност. Суми по принудителен ред не били постъпили вследствие така наложения
запор. След изпращане на запорното съобщение, в периода: 29.10.2010г.-29.10.2012г. не били
1
извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност.
С прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от датата на последното валидно
предприето изпълнително действие/в случая на 29.10.2010г. - изпращането на запорно съобщение
до работодателя на ищцата/ започва да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в
случая давността изтича на 29.10.2015г., тъй като се касаело за вземане по договор за
потребителски кредит, които се погасяват с петгодишна погасителна давност. Впоследствие,
посоченото изпълнително производство било прекратено(на 29.10.2012г.) на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК(в течение на двегодишен период не били извършвани никакви валидни изпълнителни
действия) и въз основа на процесния изп.лист е образувано ново изп.дело№20207310400232 на
ЧСИ Р.К. - висящо и към настоящия момент. Изпълнителното дело било образувано по молба на
първоначалния взискател „Банка ДСК“ЕАД, въз основа на изп.лист, издаден срещу ищците на
15.03.2010г. по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС, по силата на който Д. М. А. и П. С. А. са осъдени
да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ЕАД: сумата 6492.89€ - главница по договор за кредит за
текущо потребление от 30.04.2008г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от 12.03.2010г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 451.11€ - лихва за
периода: 16.04.2009г.-11.03.2010г.; сумата 793.24лв. - разноски по делото. Междувременно, на
18.03.2013г. при ЧСИ Р.К. постъпва молба от „ОТП Факторинг България“ЕАД, с която
дружеството представя договор за прехвърляне на вземания/цесия/, сключен между него и „Банка
ДСК“ЕАД и желае да бъде конституирано като взискател по изп.дело№20107310400534 на ЧСИ
Р.К.. Впоследствие вземането бива прехвърлено още веднъж, като към настоящия момент кредитор
е ответното дружество „ЕОС Матрикс“ЕООД, придобило вземането с цесия от 14.12.2021г.
Считат, че вземането се явява погасено по давност, поради което не можело да бъде предмет на
принудително изпълнение. С изтичане на двегодишен срок, през който взискателят не е поискал
предприемане на изпълнителни действия, изпълнителното производство се прекратява по силата
на закона(изтичане на двегодишен срок и бездействие в този срок от страна на взискателя). С
прекратяване на изпълнителното производство се преустановяват окончателно изпълнителните
действия и се обезсилват вече извършените такива. С прекратяване на изпълнителното
производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се
прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Вярно е, че с прекратяване на самото
изпълнително производство вземането не се погасява само по себе си, но при прекратяване на
изпълнителното производство, било то и по силата на закона, с обратна сила, считано от датата на
последното валидно предприето изпълнително действие започва да тече давността, с която се
погасява самото вземане(от 29.10.2010г.). Относно момента, от който започва да тече давността -
дали това е моментът на последното изпълнително действие, или датата на прекратяване на
изпълнителното производство, е налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността
тече от последното валидно предприето изпълнително действие: когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 oт ГПК, като нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие(Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС). Така,
ищците считат, че от датата на последното изпълнително действие(29.10.2010г.), когато е
изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата с цел налагане на запор върху трудовото
възнаграждение, започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна такава, тъй като
вземането в конкретния случай произтича от договор за потребителски кредит, поради което в
конкретния случай на 29.10.2015г. вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност
2
и след тази дата, вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС, не можело да бъде предмет на принудително изпълнение. По
отношение на ищцата Д. М. А. е започналата да тече след 13.01.2015г. нова погасителна давност,
когато е наложен запор върху банкови сметки на ищцата. След така посочената дата от страна на
кредитора са искани изпълнителни действия, но такива не са били реално извършвани(-на
13.12.2016г. „ОТП Факторинг България“ЕАД депозира молба с искане за извършване на опис на
движими вещи; -на 12.01.2017г. била изходирана призовка за принудително изпълнение). Според
чл.125 от ЗЗД прекъсването и спирането на давностния срок срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници(извършения спрямо П. А. опис не можело да
доведе до прекъсване на давностния срок по отношение на ищцата). Съгласно Тълкувателно
решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредбата на закона давността се прекъсва считано от датата на
предприемането на същинско изпълнително действие за принудително изпълнение. Новата
давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането на длъжника. В случай, че в молбата на взискателя се
съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни способи, то това не е равнозначно
на предприемане на действие на принудително изпълнение(такива действия са наложеният запор и
насочването на изпълнението върху движими вещи с насрочените описи - те ще прекъснат
давността), но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина за
която взискателят отговаря(след направено искане не е внесъл такси и/или разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане). Срещу Д. М. А. имало подадена
молба за извършване на опис, но такъв не бил извършен, нямало данни по делото и за заплащане
на таксите за извършване на такъв опис. Съдебният изпълнител не бил предприел действие по
извършването на искания опис, налице са единствено изпращани призовки за насрочен опис на
движими вещи, които не са в състояние да прекъснат течащата в полза на ищцата давност. Считат,
че изпратените до длъжника съобщения, с които е насрочен опис на движими вещи не
представляват действия по изпълнението, които да доведат до прекъсване на давността, защото
такова е само фактическото извършване на описа и оценка на имуществото, а не уведомяването на
същия, че такова ще бъде извършено. Според т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по
тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС годно да прекъсне течащата в полза на длъжника
погасителна давност е дeйствието по извършване на опис и оценка на вещ, а не самото изпращане
на призовка за принудително изпълнение. За извършването на всяко свое действие съдебният
изпълнител съставя протокол - чл.434 ал.2 от ГПК. В настоящия случай опис не бил извършван и
съответно протокол не бил съставян. Независимо от погасяването на задължението по давност,
през 2020г. било образувано ново изп.дело№20207310400232 на ЧСИ Р.К. въз основа на процесния
изп.лист и спрямо ищците са предприети нови изпълнителни действия. Предявени са обективно
съединени искове по реда на чл.439 ввр. чл.124 ал.1 от ГПК: за приемане за установено, че всеки
един от Д. М. А. и П. С. А. не дължи по отношение на ”ЕОС Матрикс”ЕООД задължения,
установени с влязла в сила Заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по ч.гр.дело№566/2010г. на
ГОРС, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 15.03.2010г., а именно: сумата 6492.89€
- главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от 12.03.2010г. до окончателното и изплащане; сумата
451.11€ - лихва за периода: 16.04.2009г.-11.03.2010г., сумата 793.24лв. - разноски по делото.
3
Претендират направените по делото разноски.
Ответната страна ”ЕОС Матрикс”ЕООД(чрез адв.Д. К. от ВТАК) оспорва предявените
искове. Не се спори, че спрямо ищците е водено изп.дело№534/2010г. по описа на ЧСИ Р.К. въз
основа на издаден изп.лист по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС с взискател „Банка ДСК“ЕАД.
Впоследствие, вземането е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ЕАД. „ЕОС Матрикс“ЕООД
е конституиран като взискател по изп.дело№232/2020г. по описа на ЧСИ Р.К., по силата на
прехвърляне на вземанията на „ОТП Факторинг България“ЕАД, с договор за цесия от 14.12.2021г.
Изп.дело№534/2010г. по описа на ЧСИ Р.К. било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
по силата на закона, а впоследствие е образувано изп.дело№232/2020г. по описа на ЧСИ Р.К. - по
молба на „ОТП Факторинг България“ЕАД, по което дело като взискател е конституиран и „ЕОС
Матрикс“ЕООД. Спорно било твърдението за изтекла погасителна давност, въз основа на което
твърдение ищците обосновават основателността на претенцията си, в т.ч. и с тезата, че вземането е
погасено по давност. Счита, че в настоящия спор следвало да се отговори на въпроса дали
образуването на изп.дело№232/2020г. е прекъснало давностния срок и дали до образуването му е
налице изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания. Според т.10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е разгледан
въпросът при какви условия и кога настъпва перемпцията. Очевидно тя не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят не е поискал
нов изпълнителен способ най-малкото защото през това време може да се е осъществявал
поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със
сигурност има ли нужда от друг способ. Поставеният въпрос в тълкувателното решение е: „Откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК?“ и постановеният отговор е: „Новата
давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника.“ Перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение(но пред съдебния изпълнител
длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а
перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете/Решение№37/24.02.2021г. по гр.дело№1747/2020г. - IVг.о. ВКС/. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не можел да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно
изп.дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вредяло на кредитора, нито ползвало или вредяло на
длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното
дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. В чл.116
б.“в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия
4
за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение, обаче може да
предприеме само съдебният изпълнител(или друг орган на принудително изпълнение - публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с
поведението на кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно -
с предприемането на действието, но се считало да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. Видно и от
изложеното в исковата молба, налице са валидно извършвани изпълнителни действия спрямо
длъжниците, които са прекъсвали давността, от взискателите са правени своевременни искания за
извършване на изпълнителни действия, които прекъсват давността, но които очевидно не са били
извършвани от съдебния изпълнител. Налице били валидно извършвани изпълнителни действия,
които са прекъсвали давността, поради което към датата на образуване на изп.дело232/2020г.,
същата не била изтекла. Новите разрешения, дадени в т.10 от Тълкувателно решение от
26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС макар и принципно правилни били
неприложими спрямо производството по изп.дело№534/2010г. До постановяването на
Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС приложима
задължителна съдебна практика, с която правните субекти е следвало да се съобразяват,
представлява Постановление№3/18.11.1980г. Именно такава била хипотезата на
изп.дело№534/2010г. Няма как да се приеме, че предприетите по него изпълнителни действия са се
обезсилили по право и с обратна сила са се заличили последиците от образуването на
изпълнителното производство. Тълкувателните актове на върховната съдебна инстанция по новия
ГПК принципно имат обратно действие - от момента на приемане на тълкуваната разпоредба. Това
разрешение, обаче не било валидно, в случаите, когато спрямо последната вече е било постановено
задължително тълкуване, а същото впоследствие се изменя/отменя с ново тълкувателно решение.
Този извод следва именно от задължителния характер на тълкувателната практика, който изисква
от правните субекти да се съобразяват с действащото към момента на извършване на съответните
правни действия тълкуване. В тази връзка именно тълкуването, дадено с
Постановление№3/18.11.1980г., е относимо към изп.дело№534/2010г., доколкото посоченото
постановление е било единствена задължителна практика в периода 2009г. - 26.06.2015г. Счита,
че спрямо длъжниците-ищци в настоящото производство, до образуване на изп.дело232/2020г. по
описа на ЧСИ Р.К. не е налице изтекла погасителна давност и същите дължат на ответното
дружество посочените суми. Моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност,
в случай че съдът уважи предявения иск, прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно ГПК, приема за установено следното:
Спрямо Д. М. А. и П. С. А.(двамата солидарни длъжници) е водено
5
изп.дело№20107310400534 по описа на ЧСИ Р.К. въз основа на издадени
Заповед№690/15.03.2010г. за незабавно изпълнение и изп.лист по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС
с взискател „Банка ДСК“ЕАД за: сумата 6492.89€ - главница по договор за кредит за текущо
потребление от 30.04.2008г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
12.03.2010г. до окончателното и изплащане; сумата 451.11€ - лихва за периода: 16.04.2009г.-
11.03.2010г., сумата 793.24лв. - разноски по делото. След образуване на изпълнителното дело са
извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, като е направена
справка от НБД„Население”, както и справка за налични трудови правоотношения, по които
длъжникът полага труд и справка в Агенция по вписвания за придобити от длъжника недвижими
имоти. На 29.10.2010г. било изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата с искане да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. А.. Суми по принудителен ред не
били постъпили вследствие така наложения запор. След изпращане на запорното съобщение, в
периода: 29.10.2010г.-29.10.2012г. не били извършвани изпълнителни действия.
По отношение на Д. М. А. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
13.01.2015г. След така посочената дата от страна на кредитора са искани изпълнителни действия(-
на 13.12.2016г. „ОТП Факторинг България“ЕАД депозира молба с искане за извършване на опис на
движими вещи; -на 12.01.2017г. била изходирана призовка за принудително изпълнение, като
опис не бил извършен, видно от протоколи от 16.02.2017г.).
Впоследствие, вземането е прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ЕАД във връзка с
договор за цесия от 04.06.2012г.(конституиран като взискател с постановление от 18.02.2013г.
„ЕОС Матрикс“ЕООД е конституиран като взискател по изп.дело№20207310400232 по описа на
ЧСИ Р.К., по силата на прехвърляне на вземанията на „ОТП Факторинг България“ЕАД, с договор
за цесия от 14.12.2021г. Изп.дело№20107310400534 по описа на ЧСИ Р.К. било прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по силата на закона(в течение на двегодишен период не били
извършвани никакви валидни изпълнителни действия) – постановление от 13.02.2019г. на ЧСИ
Р.К.. Образувано е изп.дело№20207310400232 по описа на ЧСИ Р.К. - по молба на „ОТП
Факторинг България“ЕАД, по което дело като взискател е конституиран и „ЕОС Матрикс“ЕООД,
придобило вземането с цесия от 14.12.2021г..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съобразно чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът
на длъжника, съгласно чл.439 ал.2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, т.е. с иска по чл.439 от ГПК може да се оспори съществуването на изпълняемото
право(вземането на взискателя по материалното правоотношение) и при това, основавайки се на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден
съдебния акт като изпълнително основание(в случая погасяване на правото на принудително
изпълнение, поради изтекла давност). Наличието на правен интерес от исковата претенция е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за нейната
допустимост(Решение№60282/19.01.2022г. по гр.дело№903/2021г. - IIIг.о. ВКС) - този на
длъжника да отрича по исковия ред на чл.439 ал.1 от ГПК правото на принудително изпълнение на
дадено вземане е обусловен от съществуването на издаден за него в полза на кредитора
изпълнителен титул, легитимиращо го да инициира по всяко време изпълнително производство. В
разглеждания случай ищците релевират недължимост на задължения с твърдения, че за тях е
6
издаден изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и че са погасени
поради изтекла след влизането и в сила давност.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК в
тежест на ищците е да докажат наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на влязъл в
сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело в качеството му на
взискател срещу ищците в качеството им на длъжници по същото изпълнителното основание;
наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, т.е. на нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на
изпълняемото право; т.е. наведените от него правоизключващи, правопогасяващи или други
възражения срещу правото на ответника, които се основават на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В тежест на ответника по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в
т.ч. и основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са налице
основания за погасяване на вземането по давност.
Погасителната давност, регламентирана в нормите на чл.110-чл.120 от ЗЗД е период от
време, след изтичането на който отпада правната възможност за принудително осъществяване на
вземането. Съобразно чл.114 ал.1 от ЗЗД започва да тече от деня на изискумостта му и в
съответствие с чл.111 от ЗЗД и чл.110 от ЗЗД е с продължителност от три години - за
възнагражденията за труд, обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, наем, лихви и др.
периодични плащания, и от пет години - за всички останали задължения, за които законът не
предвижда друго. Вземането за лихва , неустойка за забава съобразно чл.111 от ЗЗД е скрепено с
кратката тригодишна погасителна давност. Погасителната давност е 5 години за главницата по
договора за банкови кредит и 3 години за вземанията за лихва - както тази за забава на плащанията,
възникнала по реда на чл.86 от ЗЗД, така и за неустойка за забава, уговорена като
наказателна лихва за забава, съгласно чл.111 б.“б“ от ЗЗД, така и за възнаградителната лихва по
договора за банков кредит на основание на чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Вземанията за главница по
договора за кредит не са периодични и се погасяват с петгодишна давност. Договорът за кредит,
има за предмет възмездно предоставяне на определена сума за определен срок(връщането и на
части не променя предмета на договора в такъв за множество еднородни престации, с еднакъв
произход, дължими през определен интервал от време). Съгласието на кредитора да получи на
части изпълнението на задължението е в отклонение на общото правило, то не променя характера
на задължението, поради което и съдът приема, че вземането за главница по договора за банков
кредит независимо че е уговорено да се връща на части не е задължение за „периодични
плащания“, а представлява частично плащане, тоест за него не е приложима кратката тригодишна
давност(Решение№65/06.07.2018г. по т.дело№1556/2017г. – Iт.о. ВКС) Вземанията за лихви по
договора за банков кредит независимо дали са за забава или са възнаградителни се погасяват с
тригодишна погасителна давност. Съгласно чл.111 б.“в“ предл.II от ЗЗД, с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични плащания. По този
начин, вземането за лихви има самостоятелен характер и преценката за дължимостта му не следва
да се обвързва с това дали лихвоносното задължение произтича от договори с продължително или
с периодично изпълнение. Вземанията за главница и лихви/отделно възнаградителна от
санкционна/ са отделни вземания по договора за кредит с различни основания - задължение за
7
връщане на предоставена сума и задължение за плащане на възнаграждение за предоставяне на
ползването и съответно обезщетение за неизпълнение на задълженията по договора Задълженията
по договора за кредит не са неделими и за всяко от тях тече различна погасителна
давност(Решение№128/20.08.2018г. по гр.дело№1744/2017г. – IIт.о. ВКС;
Решение№132/13.01.2021г. по т.дело№2195/2019г. - Iт.о. ВКС). Погасителната давност за
вземанията за лихви и за неустойка може да бъде с по-дълъг срок, а именно от 5 години само в
хипотезата на чл.117 ал.2 от ЗЗД - ако вземането бъде съдебно признато(настоящият случай не
попада в тази хипотеза.)
При режима на чл.117 ал.1 от ЗЗД от прекъсването и, което чл.116 от ЗЗД свързва с: -
признаване на вземането от длъжника(чл.116 б.“а“ от ЗЗД); -предявяване на иск или възражение
или на искане за почване на помирително производство, освен, ако не бъдат уважени(чл.116 б.“б“
от ЗЗД); -предприемане на действия за принудително изпълнение(чл.116 б.“в“ от ЗЗД) се поставя
начало на нов давностен срок, който според чл.117 ал.2 от ЗЗД за установените със съдебно
решение притезания е всякога пет години, и който по правилото на чл.115 б.“ж“ от ЗЗД спира,
докато трае съдебният процес. Данните по делото позволяват да се заключи, че именно ответникът
е материалноправният носител на процесните вземания, които е придобил, ведно с привилегиите,
обезпеченията, другите им принадлежности и изтеклите лихви, по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания(цесия) от 14.12.2021г. от предходният им титуляр „ОТП Факторинг
България“ЕАД, който, от своя страна, ги е закупил от „Банка ДСК“ЕАД с Договор за покупко-
продажба на вземания(цесия) от 04.06.2012г. и Приемо-предавателен протокол. В чл.99 ал.1 от
ЗЗД се разрешава на кредитора да прехвърли своето вземане на трето лице, освен ако естеството
му, законът или договорът не го допускат, като според чл.99 ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане
преминава върху приобретателя с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, още с постигане на съгласието
между страните, kaто чл.99 ал.4 от ЗЗД гласи, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето
произвежда действие от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор, когото
чл.99 ал.3 предл.I от ЗЗД натоварва с уведомяването. Не противоречи на целта на разпоредбите на
с чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД и е допустимо в контекста на принципа на свободата на договаряне(чл.9
от ЗЗД) цедента да упълномощи цесионера да извърши нотификацията, забрана за което
законодателството не въвежда. Като правен резултат от двата прехвърлителни контракта, което е и
писмено потвърдено от продавачите по предписанието на чл.99 ал.3 от ЗЗД, ответникът се е
сдобил с вземанията - предмет на издадената заповед по чл.417 от ЗЗД, а правото му да ги
претендира от солидарните длъжници е консолидирано в съответствие с чл.99 ал.4 от ЗЗД.
От момента на стабилизирането си заповедта е създала правен ефект, близък до силата на
присъдено нещо на съдебно решение, и обвързва страните да считат, че заповедните задължения са
възникнали и съществуват в заявения вид, основание и размер и в приложение на чл.117 ал.2 от
ЗЗД давността за принудителното им удовлетворяване е петгодишна, а по аргумент от чл.439 ал.2
от ГПК ищците биха могли да противопоставят материалноправно възражение само за изтичането
и: след 22.10.2010г. - за П. С. А. и 26.10.2010г. - за Д. М. А.(т.1 от Тълкувателно решение от
18.03.2022г. по тълк.дело№2/2020г. – ОСГТК ВКС; Определение№208/21.03.2022г. по
гр.дело№4063/2021г. - IIIг.о. ВКС; Определение№29/20.01.2022г. по гр.дело№720/2021г. - IVг.о.
ВКС; Решение№22/10.03.2022г. по гр.дело№1112/2021г. - IIIг.о. ВКС; Решение№3/04.02.2022г.
по гр.дело№1722/2021г. - IVг.о. ВКС).
Застъпеното в Постановление№3/18.11.1980г. на Пленум на ВС по гр.дело№3/1980г.,
8
разбиране, че погасителната давност се прекъсва с образуването на изпълнителното производство
и е спряна през време на протичането му, което е ориентирало юриспруденцията да приема, че
именно от прекратяването му течението и се подновява, е отменено с т.10 от Тълкувателно
решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС, в което е възприета
противоположната трактовка, че в изпълнителния процес за разлика от исковия давността не
спира, а само прекъсва, и то многократно от деня, в който е поискано или е предприето всяко
валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, а при прекратяване
на изпълнителното производство в хипотезата по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК - когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години(с изключение на
делата за издръжка) - от датата на поискването или на предприемането на последното такова.
Доктрината и съдебната практика при действието и на двата тълкувателни акта неотклонно се
придържат към тезата, че перемпцията по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпва по силата на закона и е
ирелевантно дали съдебният изпълнител ще я обективира в нарочно постановление, имащо
декларативен, а не конститутивен характер(Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по
тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС). Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г.
- ОСГТК ВКС, действа от обявяването му за в бъдеще, включително по отношение на заварените
от него висящи изпълнителни дела(Решение№252/17.02.2020г. по гр.дело№1609/2019г. - IIIг.о.
ВКС; Решение№37/24.02.2021г. по гр.дело№1747/2020г. - IVг.о. ВКС). Правните последици на
фактите, които са се проявили преди постановяването му по вече приключили и по
неприключилите към този момент изпълнителни процеси, трябва да бъдат преценявани в обхвата
на тълкуването, дадено в Постановление№3/18.11.1980г. на Пленум на ВС по гр.дело№3/1980г.
Респективно, ако фактическият състав на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е изпълнен към дата,
предхождаща 26.06.2015г., новата погасителна давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД започва от края на
двугодишния период на перемпция, независимо дали съдебният изпълнител я е констатирал с
постановление(Решение№170/17.09.2018г. по гр.дело№2382/2017г. - IVг.о. ВКС;
Решение№252/17.02.2020г. по гр.дело№1609/2019г. - IIIг.о. ВКС; Определение№102/18.02.2021г.
по т.дело№1141/2020г. - Iт.о. ВКС). В контекста на казаното се достига до извод, че към
26.10.2010г. - датата на влизане в сила на Заповед№690/15.03.2010г. по чл.417 от ГПК, давността
за присъдените с нея вземания е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
протичало изп.дело№20107310400534 на ЧСИ Р.К.. Следователно петгодишната
давност рестартира или от прекратяването му, ако то изпреварва датата на обявяването
на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС, или от нея, ако я
следва. По отношение на ищците изпълнителното дело е перемирано преди 26.06.2015г. – на
29.10.2012г. По правило началото на двугодишния срок за перемпция е първият момент, в който не
се осъществява изпълнение/вкл. доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните/,
т.е. реализирането на всички поискани способи е финализирано/успешно или безуспешно/ или се
оказва невъзможно по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е
внесъл такси или разноски или не е оказал необходимото съдействие(Решение№37/24.02.2021г. по
гр.дело№1747/2020г. - IVг.о. ВКС), защото е нужно той да проявява активност за поддържане
висящността на изпълнителния процес, като авансира съответните такси и разноски за
провеждането на изпълнителните действия, изграждащи предпочетения от него изпълнителен
способ(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като инициира повтаряне на
неуспешните и прилагане на други (Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г.
- ОСГТК ВКС). От материалите на изп.дело№20107310400534 на ЧСИ Р.К. се формира представа,
9
че в изминалия до 26.06.2015г. интервал от висящността му е отправено едно-единствено искане за
предприемане на изпълнително действие с молбата на първоначалния взискател за образуването
му(30.09.2009г.), но доколкото се касае за запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Д.
М. А. на 29.10.2010г., т.е. насочено е срещу имуществото на другия солидарен длъжник, то не е
засегнало течението на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на П. С. А., спрямо който,
броен от подаването на молбата на 30.09.2009г., откогато датира пасивността на кредитора, е
изтекъл и изпълнителното производство е прекратено ex lege на 30.09.2011г.
(Решение№83/11.04.2018г. по гр.дело№1667/2017г. - IVг.о. ВКС; Решение№48/14.07.2016г. по
т.дело№404/2015г. - IIт.о. ВКС) и съответно за Д. М. А. ex lege - на 29.10.2012г.
Настъпилата перемцпия не е погасила материалните права по изпълнителния лист, нито го е
лишила от естеството му на изпълнително основание, като взискателят с молба с вх.
№2290/23.04.2014г. е поискал от ЧСИ опис, оценка и публична продан на движимите вещи,
собственост на длъжниците по делото Д. М. А. и П. С. А. в дома им, а по отношение на Д. М. А.
да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение с молба на взискателя с вх.
№115/13.01.2015г.(запорно съобщение на ЧСИ от същата дата). Последвалите тази дата
фактически положения следва обаче да получат юридическа оценка в светлината Тълкувателно
решение от 26.06.2015г. по тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС, като се съобрази и чл.125 ал.1 от
ЗЗД, според който прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите съдлъжници(Решение№37/24.02.2021г. по
гр.дело№1747/2020г. - IVг.о.).
В чл.116 б.„в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение, или по-конкретно - с насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от нея или на плащания от трети задължени лица. Не попадат в приложното поле
на чл.116 б.„в“ от ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, разпределението и плащането. Същинско действие за принудително
изпълнение, обаче може да предприеме само съдебният изпълнител/или друг орган на
принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то
прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова, ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния
срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието,
но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя
се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане. Мотивите на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по
10
тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС, правят перемпцията ирелевантна за прекъсването на давността
и когато след настъпването и по изпълнителното дело е заявено искане за нов способ, то ще
прекъсне давността, независимо дали съдебният изпълнител ще го администрира, или не в отделно
канцеларско досие, защото, дължейки подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист, той не може да откаже да го изпълни. След така посочената дата 13.01.2015г.
(наложен запор върху трудовото възнаграждение на Д. М. А.) от страна на кредитора са искани
изпълнителни действия, но такива не са били реално извършвани(-на 13.12.2016г. „ОТП
Факторинг България“ЕАД депозира молба с искане за извършване на опис на движими вещи,
собственост на длъжниците по делото Д. М. А. и П. С. А. в дома им; -на 12.01.2017г. била
изходирана призовка за принудително изпълнение, като опис не бил извършен, видно от
протоколи от 16.02.2017г.). Съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по
тълк.дело№2/2013г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредбата на закона давността се прекъсва считано от датата на предприемането на
същинско изпълнително действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от
последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането на длъжника. В случай, че в молбата на взискателя се съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни способи, то това не е равнозначно на предприемане на действие на
принудително изпълнение(такива действия са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с насрочените описи - те ще прекъснат давността), но с ефект от поискването
им, освен ако осъществяването им е забавено по причина за която взискателят отговаря.
Безрезултатността на така заявения от кредитора изпълнителен способ запор върху трудовото
възнаграждение на Д. М. А.(от 13.01.2015г.) не се дължи на поведението му и искането за
прилагането му прекъсва давността. Заедно с това, молбата от 13.12.2016г. за насрочване на опис
на движимите вещи в дома и, който не е реализиран, но не поради “неизвинителния“
пропуск(според твърдения на ищците) на взискателя да внесе предварително такса от 60.00лв. и да
осигури транспорт(такса е внесена своевременно - 11.01.2017г. и също е осигурен транспорт),
също прекъсва давността. Пак в мотивите на т.10 на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по
тълк.дело№2/2013г. - ОСГТК ВКС е прието, че кредиторът трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, внасяйки съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Следователно, и неуспешните изпълнителни действия, т.е. действия, които не са довели до реално
събиране на имущество на длъжника, също представляват предприемане на действия по
принудително изпълнение, които прекъсват давността на основание чл.116 б.„б“ от ЗЗД. Дали
вземането, върху което се налага запор, действително съществува и може да бъде събрано не са
обстоятелства, които водят до невалидност на процесуалните действия на кредитора, а само до
тяхната безрезултатност. Те не са правно нищо, а демонстрират ясната воля на кредитора
вземането да бъде събрано и са действия в тази посока, които прекъсват давността. Противното
схващане, застъпено от ищците, че само резултатните изпълнителни действия могат да прекъснат
давността, е в противоречие с принципа, че прилагането на погасителната давност е санкция за
бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да бъде събрано, още повече, че
нереализираните изпълнителни действия не са вследствие на поведението на взискателя-кредитор.
Последващото прекратяване на изпълнителното дело, поради перемпция(постановление от
11
13.02.2019г. на ЧСИ Р.К.) е без правно значение. Извършените изпълнителни действия или новото
искане, след настъпила перемпция, също прекъсват давността, независимо дали е образувано нова
дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие.
Давността по отношение на длъжниците е прекъсната на 09.10.2020г. с молбата за образуване
новото изп.дело№20207310400232 по описа на ЧСИ Р.К., тъй като съдържа искане за
извършването на запор на конкретни банкови сметки с титуляри Д. М. А. и П. С. А.. Съгласно
изготвената в хода на изп.дело№20207310400232 справка с вх. №3840/12.10.2020г. за банковите
сметки и сейфове на ищцата в РБСС към БНБ, такива не са открити с титуляр П. С. А. и съответно
са открити по отношение на титуляря Д. М. А.(разплащателни в „ЦКБ“АД и „Банка ДСК“АД), но
след като безрезултатността на така заявения от кредитора изпълнителен способ не се дължи на
поведението му(в случая са и внесени и дължимите такси за образуване на изп.дело, справки,
запори и доп.разноски), искането за прилагането му прекъсва давността. Впоследствие е поискано
в молба от 29.07.2021г. от страна на взискателя: нови справки в БНБ за декларирани банкови
сметки и справка в ТД НАП за декларирани данни/имущества и трудови договори/, както и да
бъде насрочен на движими вещи по постоянен/настоящ адрес на длъжниците, и за което са
внесени дължимите такси за справки и опис(12.08.2021г.).
Видно от установената по делото фактология, след този момент взискателят ежегодно е
искал прилагане на конкретни изпълнителни способи, а съдебният изпълнител регулярно е
предприемал различни действия по изпълнението. За прекъсването на давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от
тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на
принудително изпълнение е погасено по давност. В процесния случай между отделните валидно
предприети изпълнителни действия не са изтекли повече от пет години и към датата на исковата
молба петгодишният давностен срок за вземанията за главница и съдебни разноски не е изтекъл,
поради което за същите суми отрицателните установителни искове се явяват
неоснователни.
Доколкото, обаче ищецът се позовава на погасяване на вземанията на взискателя поради
изтекла давност и съгласно чл.111 б.“б“, б.“в“ от ЗЗД с изтичането на тригодишната давност се
погасяват вземанията за обезщетения и съответно вземанията за лихви, то с изтичане на
тригодишната давност от 13.12.2016г. до 09.10.2020г. са погасени вземанията за: сумата 451.11€ -
лихва за периода: 16.04.2009г.-11.03.2010г.; законната лихва за забава върху сумата 6492.89€ -
главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г., за периода: 12.03.2010г.-
09.10.2017г. Следователно в частта, с която се твърди недължимост на посочените периодични
плащания, исковете се явяват основателни.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски. В настоящия случай една част от разноските
представляват адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е изплатено на
процесуалния представител на ответника(според договора за правна защита и съдействие с
характер на разписка с отбелязване, че уговореното възнаграждение в размерна 900.00лв. е
изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС), а също така и внесена ДТ по
тарифата за ДТССГПК – 606.44лв., или общо разноски – 1506.44лв. В т.3 от Тълкувателно
решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност
на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер, като вземе
12
предвид действителната фактическа е правна сложност на делото, но в размер но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, която разпоредба препраща именно към
Наредба№1/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена въз основа на
законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това, при прилагането на чл.78
ал.5 от ГПК съдът може да намали този размер до регламентирания с наредбата
минимум(Определение№74/07.02.2011г. по ч.гр.дело№46/2011г. – IVг.о. ВКС;
Определение№269/04.05.2011г. по ч.гр.дело№155/2011г. - IVг.о. ВКС). Съгласно чл.2 ал.5 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В настоящия случай
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл.7 ал.2 т.4 от
наредбата при интерес от при интерес от 10000.00лв. до 100000.00лв. – 830.00лв. плюс 3% за
горницата над 10000.00лв., би бил 960.00лв. Съгласно представения пред ГОРС договор за правна
защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на
900.00лв. Осъществената от пълномощника на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова
молба и писмена защита, като не може да се приеме, че делото е изобщо фактически или правно
несложно, за да се определи минимално възнаграждение. Съдът намира, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 900.00лв. не е прекомерно, а дори е малко под регламентирания
минимум от цитираната наредба. Така, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в
полза на ищеца сумата 93.00лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно на
уважените искове.
Водим от гореизложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от стана на Д. М. А. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и П. С. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.****, против ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на
управление: гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-
6(сграда „Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р. Ив.М.-Т., че всеки един от Д. М.
А. и П. С. А. не дължи по отношение на ”ЕОС Матрикс”ЕООД задължения, установени с влязла в
сила Заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС, въз основа на която
е издаден изпълнителен лист от 15.03.2010г., а именно: законната лихва за забава върху сумата
6492.89€ - главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г., за периода:
12.03.2010г.-09.10.2017г.; сумата 451.11€ - лихва за периода: 16.04.2009г.-11.03.2010г., за събиране
на които е образувано изп.дело№20207310400232 по описа на ЧСИ Р.К. с рег.№731 в КЧСИ и с
район на действие ВТОС, поради погасяването им по давност.
OТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на Д. М. А. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и П. С. А. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.
ул.****, против ”ЕОС Матрикс”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.София
район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда „Матрикс-
Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р. Ив.М.-Т., за приемане за установено, че всеки един
13
от Д. М. А. и П. С. А. не дължи по отношение на ”ЕОС Матрикс”ЕООД задължения, установени с
влязла в сила Заповед за изпълнение от 15.03.2010г. по ч.гр.дело№566/2010г. на ГОРС, въз основа
на която е издаден изпълнителен лист от 15.03.2010г., а именно: сумата 6492.89€ - главница по
договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 09.10.2017г. до окончателното и изплащане; сумата 793.24лв. -
разноски по делото, за събиране на които е образувано изп.дело№20207310400232 по описа на
ЧСИ Р.К. с рег.№731 в КЧСИ и с район на действие ВТОС.
ОСЪЖДА ”ЕОС МАТРИКС”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление:
гр.София район „Витоша” ж.к.”Малинова долина” ул.”Рачо Петков-Казанджията”№4-6(сграда
„Матрикс-Тауър“ ет.VI), представлявано от Управител Р. Ив.М.-Т., ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. А. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.**** и П. С. А. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, сумата 93.00лв./деветдесет и три лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№1067/2022г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
14