РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Тутракан, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20243430100250 по описа за 2024 година
Делото е първоначално образувано пред СРС под № 6811/2024 г., който го е
препратил по компетентност на настоящия съд.
1. Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове
по чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с
и чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД от „Т. С. ЕАД, представлявано от юрк. Ф. И. (л. 37 от гр.
д. № 6811/2024 г. на СРС), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед
№ 13664/17.05.2022 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 66996/2021 г. на Софийски районен съд (СРС), с
която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
1.1. цената на доставена топлинна енергия (главница), дължима на осн. чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, за обект с адрес: *******************, с период на потребление:
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 834,46 лв. (осемстотин тридесет и четири
лева и четиридесет и шест стотинки);
1.2. мораторна лихва върху консумираната енергия, дължима на осн. чл. 86, ал.
1 изр. 1 от ЗЗД за периода от 15.09.2019 г. до 15.11.2021 г., възлизаща на 139,33 лв. (сто
тридесет и девет лева и тридесет и три стотинки);
1.3. цена на услуга дялово разпределение по чл. 139в, ал. 3, т. 4 от ЗЕ за периода
от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 6,96 лв. (шест лева и деветдесет и шест
стотинки);
1
1.4. мораторна лихва върху цената на услугата дяловото разпределение,
дължима на осн. чл. 86, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД за периода от 01.12.2018 г. до 15.11.2021 г.,
възлизаща на 1,45 лв. (един лев и четиридесет и пет стотинки);
1.5. законна лихва върху сбора от главниците (841,42 лв.) от завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Софийски районен съд на
24.11.2021 г. до изплащане на вземането.
1.6. Ищецът „Т. С. ЕАД твърди, че топлоснабдява имот, намиращ се на адрес:
*******************
1.7. Твърди се, че ответникът е наследник на Григор Боян Григоров, и
притежава 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху апартамента.
1.8. В качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент
на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
1.9. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни *******************и условия (ОУ), които в процесния случай се изготвят
от „Т. С. ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите
влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите,
като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ)
и спрямо него са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т. С. ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.
1.10. Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ и
услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно
чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила
2
ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента
на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.
1.11. Ищецът твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ
през процесния период и към настоящия момент не е погасил задълженията си.
1.12. Сочи се, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците
в СЕС, в която се намира имотът на ответника, са сключили договор за извършването
на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Т. с.“ ЕООД. Съгл. чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗЕ,
сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни
месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки
от дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ в сградата – „Т. с.“ ЕООД,
на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
2. Ответникът Н. Д. Н., чрез назначения му с Определение № 219/11.07.2024 г.
служебен адвокат – адв. Е. Г. от АК – Силистра (л. 56 от н. д.), е депозирал в
едномесечния срок отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК. С ОИМ се оспорва
основателността на претендираните от ищеца вземания.
2.1. Ответникът оспорва валидното възникване на договор за предоставяне на
топлинна енергия между страните. Оспорва се като цяло предоставянето на топлинни
услуги и в частност – за процесния период и на процесните цени.
2.2. Твърди се (Молба вх. № 2716/11.06.2024 г.), че е сключен предварителен
договор за продажба на имота и след 2016 г. имота се ползва от С. Д.. Той не живеел в
жилището от 1982 г.
2.3. Ответникът оспорва ОУ за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр. София да са обнародвани в един
централен и един местен за гр. София всекидневник, съгл. разпоредбата на чл. 150, ал.
2 от ЗЕ, което водело на извод, че те не били влезли в сила.
2.4. В условията на евентуалност се възразява, че дори и да е съществувало
валидно правоотношение между страните, то задълженията на ответника били
погасени по давност.
2.5. Оспорва се топлоснабдителното предприятие да е имало за процесния
период валиден договор със съответно дружество за извършване на дялово
разпределение. В условията на евентуалност се твърди, че дори и да е бил сключен
такъв договор, то дружеството, извършващо дялово разпределение, е съставяло
неправилни отчети и че дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано
3
неправилно, не съответствайки на нормативната уредба. Твърди се, че изборът на
дружество, извършващо дялово разпределение, не е осъществен съгл. императивната
разпоредба на чл. 139б, ал. 2 от ЗЕ, а именно с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко 2/3 от собствеността в СЕС.
2.6. Оспорва се обнародването на *******************ите условия.
2.7. Направено е възражение за погасяването вземанията по давност.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на
ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
3. На 03.12.1986 г. е сключен за Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ, съгласно който процесният апартамент е придобит от Г. и П. Г.
(л. 14 от ГД № 6811/2024 г. на СРС).
4. На 21.07.2022 г. е сключен Предварителен договор за покупко – продажба на
процесния апартамент между няколко лица (измежду които и ответника), в качеството
им на продавачи и Д. Й., в качеството му на продавач (л. 21 от н. д.).
5. По делото са изслушани съдебна техническа експертиза (л. 137 от н. д.) и
съдебна счетоводна такава (л. 144).
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
I. По допустимостта
6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при
наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.
II. По основателността на иска за заплащане на потребената ел. енергия
7. Съгл. чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
4
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
8. По делото е установено, че собственици на процесния апартамент са Г. и П.
Г.. От събраните по делото доказателства не може да се установи по никакъв начин
преминаването собственическите права по отношение на имота върху ответника.
9. Представеното по делото удостоверение за родствени връзки (л. 17 от ГД №
6811/2024 г. на СРС) е изключено от доказателствения материал на осн чл. 183 от ГПК
(л. 106 от н. д.). По делото не са представени удостоверения за наследници на лицата,
независимо от издаденото от съда съдебно удостоверение (такова е изискано само за Г.
Г.), което е изпратено по куриер ищеца „Т. С.” ЕАД ( л. 72, 73 от н. д.). В тази връзка
евентуалната смърт на титулярите, качеството на ответника на наследник и
наследствената му квота остават недоказани. Представения предварителен договор за
продажба на недвижимия имот също не допринася по никакъв начин за изясняване на
тези факти (той би могло да послужи за доказателство относно приемането на
наследството, ако наследственото правоприемство беше доказано).
10. На следващо място не може да се установи дали на отв. „Т. с.” ЕООД е
избран за извършване на дялово разпределение в процесния имот на осн. чл. 139б от
ЗЕ, с оглед изключването на Протокола от 26.10.2008 г. (л. 20 от ГД № 6811/2024 г. на
СРС) от доказателствения материал на осн. чл. 183 от ГПК (л. 159 от н. д.). Не може
да се установи и дали между двамата ответници е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение по чл. 139в от ЗЕ, с оглед изключването на Договора от
03.06.2020 г. (л. 25 от ГД № 6811/2024 г. на СРС) от доказателствения материал на осн.
чл. 183 от ГПК (л. 106 от н. д.).
11. В тази връзка извършеното от отв. „Т. с.” ЕООД дялово разпределение е
непротивопоставимо на ответника, доколкото не може да се установи дали е
извършено в съответствие с изискванията на чл. 139б от ЗЕ (в каквато насока са
направени изрични възражения с отговора на исковата молба). Този факт
непосредствено води до недължимост на възнаграждението на услугата дялово
разпределение и до опорочаване на изходните данни, които са подадени на вещите
лица за доказването на обема на доставената топлинната енергия. Именно поради тази
причина заключенията на двете експертизи не могат да санират ненадлежното
отчитане на доставената топлинна енергия.
12. В тази връзка предявените искове се явяват неоснователни.
13. Мотивиран от гореизложеното съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни поради недоказаност исковете, предявени от
ищеца „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *******************, със седалище и адрес на
управление: *******************, за установяване съществуването на вземанията
му срещу ответника Н. Д. Н., с ЕГН **********, с посочен (от него) по делото адрес:
*******************. , предмет на Заповед № 13664/17.05.2022 г. за изпълнение на
парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
66996/2021 г. на Софийски районен съд, с която на ответника е разпоредено да заплати
на ищеца: цената на доставена топлинна енергия (главница), за обект с адрес:
*******************, с период на потребление: 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
възлизаща на 834,46 лв. (осемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и шест
стотинки); мораторна лихва върху консумираната енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 15.11.2021 г., възлизаща на 139,33 лв. (сто тридесет и девет лева и тридесет и три
стотинки); цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2020 г., възлизаща на 6,96 лв. (шест лева и деветдесет и шест стотинки);
мораторна лихва върху цената на услугата дяловото разпределение за периода от
01.12.2018 г. до 15.11.2021 г., възлизаща на 1,45 лв. (един лев и четиридесет и пет
стотинки); законна лихва върху сбора от главниците (841,42 лв.) от завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в Софийски районен съд на
24.11.2021 г. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено
или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния
съд.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6