О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ ІІІ -1733 19.09.2019 год.
гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански
състав
на деветнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1330 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 1603/24.06.2019
год. по гр.д.№ 1979/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, е прието за установено че Д.Р.М. ***, ЕГН
**********, дължи на „Фреш кредит” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ № 30, представлявано от Иван Николов,
сумата 200 лева – главница по договор за потребителски кредит с № 0002992 /
11.04.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
30.11.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № 8896 /
2018 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като са отхвърлени исковете за договорна
(възнаградителна) лихва от 2.80 лв. и лихва за забава от 11.59 лв. по договора
за кредит, както и иска за главница (възнаграждение за поръчител) по договора
за допълнители услуги към договора за кредит. Осъдена
е Д.Р.М. да заплати на „Фреш кредит” ЕООД деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 8896 / 2018 год. на БРС в размер на 17.33 лв.,
както и за производство пред БРС в размер на 87 лв.
Постъпила е въззивна жалба от „Фреш кредит” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“
№ 30, представлявано от управителя Петър Стоев, срещу решението в частта, с която исковите претенции на ищеца са
отхвърлени. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон – пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.
Твърди се , че в случая договорът за допълнителна услуга /ДДУ/ не е предвиден
като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит
/ДПК/ и не е нищожен, а има самостоятелен характер и валидно обвързва страните
дори ако се счете, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Твърди се,
че кредиторът не е упражнил правото си по чл.3 от ДПК, а определянето на
възнаграждение на поръчителя е станало в рамките на договорености извън ДПК.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за пълно
уважаване на претенциите на ищеца и за присъждане на разноските за заповедното
и исковите производства изцяло.
В дадения срок не е
постъпил отговор по въззивната жалба
от насрещната страна Д.Р.М. ***, ЕГН **********.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице - управител на
дружеството-жалбоподател, срещу акт на съда за който е предвидена възможност за
въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в
обжалваната част Бургаският районен съд се е произнесъл по искове с правни
основания чл.79, ал.1 вр. с чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предвид горното и
на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОКЛАДВА
делото на страните по начина посочен в мотивите към настоящото
определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.