РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Велики Преслав, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200196 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба, подадена от М. Р. П. с ЕГН ********** и адрес ****** срещу
Електронен фиш серия К №5016133, издаден от Система за управление на
адмиминстративната дейност на ОДМВР-Шумен.
В същността на обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи
за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като
издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон.
Твърди се, че нарушението не е извършено.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да
бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от
редовно упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, че
на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал моторното превозно
посочено в Електронния фиш. Спорни са обстоятелствата установени от
административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на вмененото
нарушение.
Въззиваемата страна не развива становище по жалбата. В
1
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 11.06.2021 г. около 09:33 часа жалбоподателя управлявал л.а.“Опел
Зафира“ с рег.****, негова собственост, в Област Шумен по път III-73 км
20+031 в посока от гр.В.Преслав към с.Драгоево, общ.В.Преслав. На същия
пътен участък скоростта за движение била 60 км/ч, въведена с пътен знак
В26. Независимо от това жалбоподателят управлявал автомобила със скорост
на движение 76 км/ч. Скоростта, с която се движел автомобилът била
установена и заснета с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 553.
Същото е одобрено и вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване и към процесната дата било преминало
последваща периодична проверка.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта бил
издаден атакуваният Електронен фиш серия К №5016133, издаден от Система
за управление на адмиминстративната дейност на ОДМВР-Шумен, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. В Електронния
фиш е посочено, че разрешената скорост на движение е 15 км/час (за извън
населено място и че е имало пътен знак В26); установената скорост на
движение е 76 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка на
техническото средство в полза на нарушителя) и превишаването на
разрешената скорост с 61 км/час.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, неразделна част от
административнонаказателната преписка и писмо вх.№2352/25.10.2021 г., от
Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно управление- Шумен, с
приложена схема на участък ІІІ-7302 „Смядово- Златар- Драгоево- Велики
Преслав“ от км. 19+753 до км. 20+219 с нанесени пътни знаци.
Съдът счита, че приложените по делото писмени доказателства следва да
се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, достоверни и
2
изхождат от държавен орган, т. е. разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях факти. Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством
който е извършено нарушението, към процесната дата е бил собственост на
жалбоподателят, се установява от приложената по делото справка за
собствеността на МПС. От писмените доказателства към него /Протокол от
проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се
установява, че автоматизираното техническо средство за измерване, с което е
констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено съобразно
нормативните изисквания и е преминала периодична проверка. На следващо
място, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП ("изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес") съдът кредитира изцяло и
приложения по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено
доказателствено средство. Посредством него се установяват марката;
моделът; регистрационният номер на управлявания автомобил; мястото на
извършване на нарушението /съвпадащо с мястото, посочено в Електронния
фиш/; ограничението на скоростта; конкретно измерената скорост на
движение; номера на системата за наблюдение, както и това, че автомобилът
е бил сам на пътя /т. е. измерената скорост на движение е именно на заснетия
автомобил/. Ограничението на скоростта в съответния участък, а именно 60
км/ч., се установява освен от този снимков материал, така и от писмото на
АПИ ОПУ-Шумен с приложена схема на поставените пътни знаци. От тези
писмени доказателства става ясно, че на мястото и в посока на движение на
МПС към процесната дата е имало поставен пътен знак, въвеждащ
ограничение на скоростта В26 до 60 км/ч извън населено място.
От извлечение от замерването с техническото средство, снимковия
материал и от Протокол за използване на техническо средство ведно с
докладна записка за извършена дейност по контрол на пътното движение се
установява по безспорен начин, че скоростта на движение на автомобила,
управляван от жалбоподателя е била 76 км/ч.
При така установените фактически положения, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
3
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, и в установения от закона седмодневен срок.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
ЕФ е издаден от компетентни органи по смисъла на чл.189, ал.4 от
ЗДвП съгласно утвърдената форма/образец на осн. Заповеди на Министъра на
вътрешните работи. Което не се оспорва от жалбоподателя.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при
издаване на ЕФ са допуснати нарушения на материалните норми, налагащи
неговата отмяна.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и
между страните, че на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС на
посочения пътен участък, извън населено място, ограничението на скоростта
на този участък с пътен знак В26.
В чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е въведено изключение от правилото на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, което дава възможност чрез пътен знак да се въведе ограничения на
скоростта, предвидена в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Не се доказа по безспорен начин
от обективна страна, извършено от жалбоподателя административно
нарушение, визирано в чл.21, ал.2 от ЗДвП, посочено в Електронния фиш, а
именно при ограничение на скоростта на движение до 15 км/ч, жалбоподателя
да е превишил същата с 61 км/ч. Не се установи разрешената скорост на
движение на процесния пътен участък да е 15 км/ч.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП Електронният фиш представлява "електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи". В същия
смисъл е и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП /в
сила към 31.03.2018 г. / освен това са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа Електронният фиш, а именно териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; мястото; датата; точния час на извършване на
нарушението; регистрационният номер на моторното превозно средство;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство; описание на
4
нарушението; нарушените разпоредби; размерът на глобата; срокът; сметката;
начините за доброволното й заплащане. Съпоставяйки изискуемите от закона
реквизити на Електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът
приема, че последният отговаря на всички законови изисквания от
процесуална страна.
Независимо от това посочените обстоятелства в него описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата не отговарят на
действителната фактическа обстановка.
От събраните и анализирани по-горе доказателства се установява, както
от обективна, така и от субективна страна, че не е осъществен съставът на
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП, изразяващо
се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение
на МПС да не се превишава максимално допустимата скорост за движение в
населено място - в случая ограничение на скоростта до 60 км/ч. с посоченото
превишение в Електронния фиш място и време. Поради изложеното, в
частност липса на елемент от обективната страна на деянието, което да
съставлява административно нарушение, не следва да се обсъжда въпроса за
субективния елемент. Поради неправилно посочване на скоростта на
движение на автомобила неправилно е посочена и санкцията-
административното наказание за нарушението.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в
нарушение на материалния закон.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждани на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, счита на осн.чл. 63д от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК, че жалбоподателя има право на разноски в размер на 300.00 лв.,
които следва да се присъдят в тежест въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш серия К
№5016133, издаден от Система за управление на адмиминстративната
5
дейност на ОДМВР-Шумен, с който на М. Р. П. с ЕГН ********** и адрес
****** за извършено административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от
ЗДвП и на основание чл.182, ал.2, т.6 от същия закон е наложено наказание
административно наказание „Глоба” в размер на 700.00 лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес
на управление гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 да заплати на М. Р. П. с ЕГН
********** и адрес ******, направените в настоящото производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв./триста лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава
XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания,
предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6