Р Е Ш Е Н И Е № 1704
23.12.2016 г., гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ
състав, в закрито заседание на двадесет и трети декември, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Надежда Махмудиева
Николай Голчев
като
разгледа докладваното от съдия Махмудиева гр.д.№2898/2016 г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.463,
ал.1 от ГПК. Образувано е по жалба вх.№36394/07.12.2016 г. от регистратурата на
ПОС /вх.№15959/11.10.2016 г. от регистратурата на ЧСИ Ангел Ангелаков, рег.№826
на КЧСИ/, подадена от „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица” бул.”**** представлявана от П.Й.М. и Р.Б.Н.
– Изпълнителни директори, действащи чрез юрисконсулт Т.Т. - присъединен
взискател в изпълнителния процес, против извършено и предявено разпределение с
Протокол от 05.10.2016 г. по изп.д.№20148260400224 на ЧСИ рег.№829. Жалбата е
подадена в срока по чл.462, ал.2 от ГПК, на 10.10.2016 г. /понеделник/, чрез
лицензиран куриер „Булпост”, против изрично предвиден като подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, внесена е дължимата държавна такса на ПОС за
разглеждането й, изпълнена е от съдебния изпълнител процедурата по чл.436, ал.3
от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и
приложения. Като допустима, същата подлежи на разглеждане по същество.
В срока по чл.463, ал.3 от ГПК по
делото не са постъпили становища по жалбата от останалите страни по делото. Към
жалбата са приложени писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК на ЧСИ
Ангелаков, в което се поддържа становище за неоснователност на жалбата, и
злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателя, с цел да се забави
умишлено изпълнението.
Изпълнителното производство е
образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по реда на заповедно
производство по чл.417 от ГПК в полза на взискателя Е.Й.К. против длъжника С.Д.В.,
за вземане на главница в размер на 100 000 лв., дължима по запис на
заповед от 13.06.2012 г., ведно със законната лихва от 04.08.2014 г. до
изплащане на вземането, и 2000 лв. за държавна такса. По искане на взискателя
изпълнението е насочено към недвижим имот,
собственост на длъжника – ½ идеална част от ПИ с идентификатор
56784.506.980, ведно с ½ идеална част от построената в имота сграда с
идентификатор 56784.506.980.1.
Поканата за доброволно изпълнение до
длъжника е получена от него лично на 13.08.2014 г.
В качеството на ипотекарен кредитор с
вписана договорна ипотека от 27.12.2007 г. върху същия имот /под №97, т.26,
дв.вх.рег.№40239 на АВп/, жалбоподателят е бил уведомен на 13.08.2014 г. за
обявената публична продан на ипотекирания в полза на жалбоподателя имот.
По негова молба от 12.09.2014 г. /на
л.22 от изп.д./, жалбоподателят „Инвестбанк”АД /който е и ипотекарен кредитор
за изнесения на публична продан имот/, с разпореждане на ЧСИ от 16.09.2014 г. е
бил конституиран като присъединен взискател по реда на чл.456 от ГПК, въз
основа на Удостоверение /на л.25 от изп.д./, издадено от ЧСИ Драгомира Митрова,
рег.№828 на КЧСИ, от което е видно, че съгласно депозиран пред нея изпълнителен
лист в полза на взискателя „Инвестбанк” АД против длъжника С.Д.В. и ипотекарния
длъжник К.Н.В., при нея е образувано изп.д.№20148280400819 за следните суми: 600 000 лв. –
главница, ведно със законна лихва от 14.03.2014 г. до окончателното й плащане,
66 234,21 лв. – просрочена лихва, 155 050,00 лв. – наказателна лихва,
172 566,17 лв. – неустойка, 3000 лв.-комисионни, 3215,49 лв. –
застрахователни премии, 25 792,68 лв. – съдебно-деловодни разноски по
изпълнителен лист, 13 136,34 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 803,70
лв. с ДДС – разноски по изпълнителното производство, 25 204,70 лв. с ДДС –
такса по т.26 от ТТРЗЗЧСИ.
За присъединяването жалбоподателят е
заплатил такси в размер на 84 лв. с ДДС на ЧСИ Ангел Ангелаков.
С Протокол от 02.12.2014 г.
жалбоподателят, в качеството му на присъединен взискател, е участвал като
наддавач без да дължи задатък и е обявен за купувач на имота, за който е
проведена в периода 01.11.2014 г. - 01.12.2014 г. публичната продан на
притежаваната от длъжника ½ идеална част от ипотекирания в полза на
жалбоподателя недвижим имот, за предложената от жалбоподателя най-висока тръжна
цена от 1 300 000 лв.
Преди извършване на разпределение на
така постигнатата на публичната продан цена, ЧСИ Ангелаков е изискал справка за
публичните задължения на длъжника – от НАП и от Община Пловдив, като въз основа
на постъпило удостоверение от НАП е приел за събиране сумата от 610,35 лв., от
които 0,35 лв. – неплатени лихви върху вноски за УПФ /публично държавно
вземане/, и 610,00 лв.- вземане на ТБ „Стопанска и инвестиционна банка” /частно
държавно вземане/, за което е образувано изп.д.№22150042572/2015 г., а въз
основа на постъпило удостоверение от Община Пловдив – Дирекция „МДТ”, с което
се установяват задължения на длъжника към Община Пловдив в общ размер на 963,44
лв. /в това число публично общинско вземане в размер на 369,47 лв. за местен
данък НИ, и частно общинско вземане в размер на 593,97 лв. – за ТБО за продадения недвижим имот/, е приел за
събиране публични общински вземания за неплатен данък НИ по отношение на
продавания на публична продан недвижим имот за 2016 г. и за минали години, и
лихва върху дължимия данък – общо в
размер на 369,47 лв., като не се е произнесъл по отношение на задължението към Община
Пловдив в размер на 593,97 лв. – за ТБО.
С Постановление за предявяване на
разпределение на осн. чл.495 от ГПК от 05.10.2016 г. ЧСИ Ангел Ангелаков е
извършил разпределение на постигнатата цена на продавания имот, като е взел
предвид, че вземането на взискателя, като ипотекарен кредитор се ползва с право
на предпочтително удовлетворение спрямо вземането на първоначалния взискател Е.Й.К.,
и на осн. чл.495 от ГПК във вр. чл.460 от ГПК е определил сумата, която
жалбоподателят следва да внесе след влизане на постановлението в сила, в размер на 104 582,94 лв. /от тях
35 002,26 лв. с ДДС – такса по т.26 на ЧСИ Ангелаков, и 369,47 лв. –
дължими данъци за продадения недвижим имот в полза на Община Пловдив/, като е
извършил прихващане с вземанията на взискателя „Инвестбанк”АД, обезпечени с
договорна ипотека, в общ размер на 1 195 417,06 лв., от които
вземането на взискателя по удостоверението на ЧСИ Др. Митрова 1 182 124,72 лв. + 84 лв. за
платени разноски + 72 лв. разноски по обжалването на предходно постановление за
извършване на разпределение, което е било отменено от съда + 13 136,34
лв. – юрисконсултско възнаграждение по
изп.д. на ЧСИ Др. Митрова. Освен така извършеното прихващане, ЧСИ Ангелаков е
определил сумата, която купувачът следва да довнесе до пълния размер на
предложената цена в размер на 69 211,21 лв., която е постановил да се
разпредели както следва: 610,35 лв. в полза на държавата, съгласно
удостоверението, издадено от ТД на НАП София, а с остатъкът да се изплати
частично вземането на първоначалния взискател Е.К. – до размер на
68 600,86 лв.
В подадената жалба против така
извършеното разпределение жалбоподателят е релевирал оплаквания за неправилно
изчислена от съдебния изпълнител дължима на жалбоподателя съгласно
Удостоверението от ЧСИ Драгомира Митрова, законна лихва върху главницата от
600 000 лв., за периода от 14.03.2014 г. до 05.10.2016 г., която според
жалбоподателя следвало да бъде начислена и прихваната в размер на
156 416,83 лв., но вместо това ЧСИ Ангелаков неправилно я е определил в
размер на 156 266,17 лв., с което ощетил жалбоподателя, като постановил
сума в по-висок размер за ефективно плащане. Настоява съдът да отмени
изготвеното и предявено на 05.10.2016 г. разпределение, и да разпореди на ЧСИ
Ангелаков да изготви ново разпределение, в което разпределените суми да са с
правилно изчислен размер. Прилага към жалбата разпечатка за изчисление на
дължимата му законна лихва, извършено чрез електронен калкулатор на програмен
продукт „Лакорда Web”.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК
ЧСИ Ангелаков заявява възражения, че така пресметнатите от него законни лихви
са изчислени посредством лицензиран софтуерен продукт ЕНФОРСЪР, който
представлява специализирана съдебно-деловодна система за ЧСИ, като прилага
разпечатка от изчисленията на лихвата с разбивка по релевантните междинни
периоди и лихвени проценти. Заявява незначителност на разликата – в размер на
150,66 лв. между начислените и претендираните лихви, на базата на която
незначителност твърди шиканиране на изпълнителното производство от страна на
жалбоподателя.
Контролът на дейността на съдебния
изпълнител е възложен на съда, като съгласно задължителната съдебна практика,
уредената в ГПК защита чрез обжалване
действията на частните съдебни изпълнители е насочена срещу процесуалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес. Съгласно т.2 от Тълкувателно
решение № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по обжалването е
спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното
незаконно действие на съдия изпълнителя или да задължи последния валидно да
повтори същото. Съдът действа не като въззивна, а като контролна съдебна
инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт, т.е. ако
констатира незаконосъобразност, съдът отменя действието, като решението има
действие, аналогично на унищожаването на правен акт с обратна сила, като
последиците от унищожаването трябва да бъдат уредени от органа, който е издал
незаконния акт или е извършил незаконното действие. При тази своя дейност, съдът не действа при
условията на ограничен въззив, който принцип е въведен с новия ГПК за исковото
производство, а следи за законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител, без да е ограничен от посочените в жалбата пороци. С оглед на
особената разпоредба на чл.463, ал.2 от ГПК във вр. чл.274 и сл. от ГПК, при
обжалване на разпределението, на осн. чл.278, ал.2 от ГПК съдът следва да се
произнесе по същество.
С подадената жалба се обжалва
постановлението в неговата цялост, и се иска същото изцяло да бъде отменено,
като незаконосъобразно. При извършването на служебната проверка на валидността
и допустимостта на обжалваното постановление, съдът намира същото за валидно,
като постановено от съдебен изпълнител в кръга на неговите правомощия, и допустимо,
доколкото са налице предпоставките на чл.495 от ГПК за извършване на
разпределение на сума, която постъпва от осъществяването на изпълнителен
способ, и необходимост от преценка на размера, който следва да внесе по
изпълнителното дело взискателят, обявен за купувач на публичната продан. Видно
от текста на тази разпоредба, тази преценка съдебният изпълнител извършва чрез
постановление за разпределение на сумата от продажбата. При проверката на
оплакванията за незаконосъобразно изчисление на размера на вземането на
кредитора, съдът намира следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба на взискателя Е.Й.К. против длъжника С.Д.В., за вземане на
главница в размер на 100 000 лв., дължима по запис на заповед от
13.06.2012 г., ведно със законната лихва от 04.08.2014 г. до изплащане на
вземането, и 2000 лв. за държавна такса. При изчисляване на общия размер на
вземането на първоначалния взискател, ведно със законните лихви до датата на
постановлението /05.10.2016 г./, същото се изчислява в общ размер на
124 063,25 лв. Съобразно ТТРЗЧСИ за събирането на това вземане съдебният
изпълнител следва да събере такса по т.26 в размер на 6841,52 лв. с ДДС.
В течение на производството е
конституиран като присъединен взискател жалбоподателят, въз основа на негова
молба вх.№3829/12.09.2014 г., на л.22 от изпълнителното дело, в която същият е
поискал да бъде присъединен по изпълнителното дело като взискател със следните
вземания:
-
600 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 14.03.2014
г., която до датата на обжалваното постановление /05.10.2016 г./ съдебният
изпълнител е изчислил в размер на 156 266,17 лв.
-
66 234,21 лв. – просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху
главницата
-
155 050 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 27.12.2012 г.
до 13.03.2014 г.
- 17 256,17 лв. /седемнадесет
хиляди двеста петдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/ – неустойка за
забава върху просрочените лихви, за периода от 27.01.2012 г. до 13.03.2014 г.
- 3000 лв. – комисион за обслужване на кредита
за 2012 г.
-
3215,49 лв. – служебно подновени
застрахователни премии
-
16 895,12 лв. – държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист
-
8 897,56 лв. – юрисконсултско възнаграждение за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист
-
13 136,34 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело.
За присъединяването си жалбоподателят е представил
Удостоверение изх.№17158/11.09.2014 г.
на ЧСИ Драгомира Митрова рег.№828 на КЧСИ, издадено по нейно изпълнително дело
№ 20148280400819 на основание изпълнителен лист от 18.03.2014 г. по ч.гр.д.№4136/2014 г. на ПРС. В същото
удостоверение всички визирани в молбата за присъединяване суми съответстват по
размер на сумите, описани в удостоверението, с изключение на сумата за
неустойка, описана в удостоверението само с цифрово изражение, по следния
начин: „17 2566.17 лв.-неустойка”.
Така описаната в удостоверението сума очевидно е вписана с допусната техническа
грешка, като последната цифра от числото е повторена два пъти. До този извод се
достига, като се има предвид изобразеният интервал между втората и третата
цифра на числото, който традиционно се използва за отделяне на цифрата на
четвъртия разред /обозначаваща хилядите/ от цифрата, обозначаваща стотиците в
числото /който принцип е спазен във всички останали числа, описани в
удостоверението/. Наред с това, се вижда, че всички останали цифри на това
число съответстват на числото, вписано в молбата за присъединяване на
взискателя. От друга страна, дори да не се дължи на техническа грешка,
съдебният изпълнител няма правомощия да
събира вземане в по-голям размер от този, поискан от взискателя, дори изпълнителният
титул да удостоверява вземания в по-голям размер. Изключение от това правило са
направените в изпълнителното производство разноски, които съдебният изпълнител
е оправомощен и задължен да начисли и събере, без да е сезиран с искане на
взискателя за това.
Следва да бъдат обсъдени и доводите на жалбоподателя за неправилно
изчисление на присъдената му законна лихва върху главницата от 600 000 лв.
за периода от 14.03.2014 г. до датата на
обжалваното постановление /05.10.2016 г./. Размерът
на законовата мораторна лихва е нормативно определен с чл. 86, ал. 2
ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба размерът на законната лихва се определя от Министерския
съвет. За релевантния период действащият нормативен акт е ПМС № 100 от
29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г.,
съгласно което за разлика от отмененото ПМС № 72 от 1994 г., се предвиждат два периода за прилагане на основния
лихвен процент на БНБ, а
именно – за първото полугодие на съответната година, съобразно обявения от БНБ
основен лихвен процент, в сила от 1 януари на текущата година, и за второто
полугодие на съответната година, съобразно обявения от БНБ основен лихвен
процент, в сила от 1 юли на текущата година. Този принцип се запазва и в
последващото ПМС №426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва
по просрочени парични задължения /обн. В ДВ бр.106/23.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г., с което се уеднаквява начина на изчисляване на законната лихва
на просрочени задължения както в лева, така и в друга валута, като въведената с
него промяна в настоящия казус не е релевантна. Предвид периода, за който е
начислена законната лихва, същата следва да е съобразена с разпоредбите на ПМС
№100/29.05.2012 г. за периода от 14.03.2014 г. до 01.01.2015 г., и с
разпоредбите на ПМС №426/18.12.2014 г. – за периода от 01.01.2015 г. до
05.10.2015 г. Видно от публичният
електронен сайт на БНБ, основният лихвен процент на БНБ към 01.01.2014 г. е бил
0,02 %, към 01.07.2014 г. е бил 0,03%, към 01.01.15 г. е бил 0,01%,
към 01.07.2015 г. е бил 0,02%, към 01.01.2016 г. е бил 0,01%, а към 01.07.2016 г. е бил 0,00%. Съответно, за всеки от посочените периоди размера на
дължимата на осн. чл.86, ал.2 от ЗЗД законна лихва за просрочените задължения
следва да се определи в размер на ОЛП на БНБ с 10 процентни пункта надбавка.
Видно от представената от съдебния изпълнител разбивка за начина на изчисляване
на лихвата по съответните периоди, начислената законна лихва съответства по
периоди и размери на законоворегламентираното правило, с изключение на
последният период – съдебният изпълнител е начислил законната лихва за забава
общо за периода от 01.01.2016 г. до 05.10.2016 г., като за целият този период е
приложил лихвен процент 10,01%, който процент е бил приложим само за първото
полугодие на 2016 г., а за периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2016 г. е следвало
да се приложи друг лихвен процент, съответстващ на определения ОЛП на БНБ за 01.07.2016 г. в размер на
0,00%, което формира по правилото на ПМС №426/18.12.2014 г. законна лихва за
забава в размер на 10.00%. Следователно, за този период така пресметнатата сума
от съдебният изпълнител не отговаря на законовия размер. При правилно
изчисление на лихвата за този период, същата следва да се изчисли поотделно за
два подпериода – от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. /за 182 дни/, с годишен
лихвен процент 10.01%, което формира за този период лихва 30363.66 лв., а за
периода от 01.07.2016 г. до 05.10.2016 г. /97 дни/ с годишен лихвен процент
10.00%, което формира за този период лихва 16166.66 лв. Или общо за периода от
14.03.2014 г. до 05.10.2016 г. се изчислява лихва общо 156 416,80 лв., а не както неправилно е изчислена
от съдебният изпълнител в размер на 156 266,17 лв.
Като взема предвид, че извършеното от ЧСИ Ангел Ангелаков
разпределение на осн. чл.495 от ГПК на получената от осребряване на имуществото
на длъжника сума, е било двукратно отменяно от съда, в резултат на което в
течение на период от две години не е постигнато удовлетворяване на вземанията
на взискателите, намира, че на основание чл.278, ал.2 от ГПК следва да се
произнесе по същество, и сам да определи по реда на чл.495 от ГПК сумата, която
присъединения взискател „ИНВЕСТБАНК” АД, обявен за купувач на публичната продан, който е и
ипотекарен кредитор, следва да заплати ефективно по изпълнителното дело, с
която цената надвишава неговото вземане.
При сборуване на
размера на вземанията, за които жалбоподателят е поискал да бъде присъединен
като взискател по делото, включително с начисляване на законната лихва върху
главницата от 600 000 лв. за периода от 14.03.2014 г. до датата на
постановлението /в размер на 156 416,80 лв./, вземането на жалбоподателя
като присъединен взискател се изчислява в общ размер на 1 040 101,69 лева /един милион четиридесет
хиляди сто и един лева и шестдесет и девет стотинки/, а не както неправилно е било изчислено от
ЧСИ Ангелаков, като е включил за събиране вместо поисканата от взискателя
сума за неустойка в размер на 17 256,17 лв., погрешно посочената в
удостоверението сума 172 566,17 лв., надвишаваща със 155 310 лв. /сто
петдесет и пет хиляди триста и десет лева/ размера на вземането на този
взискател, с искане за събиране на която сума съдебният изпълнител не е бил
сезиран, и с погрешно изчисления размер на дължимата на жалбоподателя законна
лихва за забава. При правилно изчисление на сумарния размер на вземанията на
този взискател, дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събирането на това
вземане се изчислява в размер на 28 826,44 лева с ДДС.
По делото има данни за платени от първоначалния взискател такси - 66
лв. за образуване на делото и 18 лв. за вписване на възбрана за имота, както и
платени от присъединения взискател 84
лв. такси за присъединяване, и два пъти по 72 лв. такси на ЧСИ за обжалване на
отменените две постановления за извършени неправилно разпределения на сумата, получена от
публичната продан, които такси следва да бъдат за сметка на длъжника, и да се
възстановят на взискателите, които са ги направили.
Следователно, при сумиране на всички вземания,
предявени за събиране по делото, включително присъединените за събиране
вземания на държавата в размер на 610,35 лв. /съгласно удостоверението на ТД на
НАП/, както и включително цялото вземане на Община Пловдив – Дирекция „МДТ”,
произтичащо от дължими за продадения имот местни данъци да НИ и ТБО, в общ
размер на 963,44 лв., както и с всички платени на ЧСИ авансови и други
удостоверени по делото такси, както и с дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за
събиране на вземанията на двамата взискатели, общият размер на вземанията и
таксите се изчислява, както следва:
-
1 040 101,69 лв. – вземане на ипотекарния кредитор /600 000 лв.
главница +156 416,80 лв. законна лихва от 14.03.2014 г. до 05.10.2016 г. +
66 234,21 лв. просрочени лихви + 155 050 лв. наказателни лихви +
17 256,17 лв. неустойка + 3000 лв. комисионна + 3215,49 лв.
застрахователна премия +25 792,68 лв. СДР за заповедното производство +
13 136,34 лв. за юрисконсултско възнаграждение за събиране на вземането/
-
28 826,44 лв. с ДДС - Такса по т.26
от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането на ипотекарния кредитор
-
124 063,25 лв. вземане на първоначалния взискател /100 000 лв. главница +
22 063,25 в. законна лихва до 05.10.2016 г. + 2000 лв. за СДР по изп.лист/,
-
6841,52 лв. с ДДС – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събиране на вземането на първоначалния
взискател,
-
610,35 лв. –
вземане на държавата, съгласно приложеното удостоверение от ТД на НАП,
-
963,44 лв. –
общински вземания за продадения имот, удостоверени с приложено удостоверение от
Община Пловдив – Дирекция „МДТ”,
-
84 лв. –
внесени авансови такси по ТТРЗЧСИ от първоначалния взискател за образуване на
делото и за вписване на възбрана,
-
84 лв. – внесени такси такси по ТТРЗЧСИ от
присъединения взискател за присъединяването,
-
144 лв. –
внесени от ипотекарния кредитор такси по ТТРЗЧСИ за двете жалби против двете
предходни отменени от съда постановления за извършване на разпределението.
Следователно,
общият размер на всички вземания по делото към момента на извършване и
обявяване на разпределението се изчислява общо в размер на сумата от
1 201 718,69 лв. /един
милион двеста и една хиляди седемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и девет
стотинки/. Следователно, сумата от 1 300 000 лв., получена от продажбата
на имота на длъжника, е напълно достатъчна за удовлетворяването на всички
вземания по изпълнителното дело, като към момента на изготвяне и обявяване на
разпределението е имало остатък от 98 281,31
лв. /деветдесет и осем хиляди двеста осемдесет и един лева и тридесет и една
стотинки/, подлежащ на връщане на длъжника. С оглед пълното погасяване на всички подлежащи
на събиране вземания, както и на таксите и разноските по изпълнението, реда на
привилегиите по чл.136 от ЗЗД е ирелевантен.
С оглед горните съображения, обжалваното разпределение
е незаконосъобразно, а определената от съдебният изпълнител сума за довнасяне
от взискателя, обявен за купувач, е неправилно изчислена в размер на
104 582,94 лева, вместо в размер на 259 670,31 лв. /двеста петдесет и
девет хиляди шестстотин и седемдесет лева и тридесет и една стотинки/, с които
да бъдат изплатени изцяло вземанията на първоначалния взискател /на когото следва да се заплатят и внесените
от него такси по изпълнителното производство в размер на 84 лв./, както и
изцяло да бъдат изплатени вземанията на присъединените взискатели по право –
Държавата с вземане в размер на 610,35 лв. и Община Пловдив с вземане 963,44 лв.
След пълно погасяване на дължимите на ЧСИ такси по т.26 /в общ размер на 35667,96
лв./, остатъкът от 98 281,31 лв. да
бъде върнат на длъжника. Обжалваното разпределение следва да бъде изцяло
отменено, и да бъде извършено разпределение, съобразно изложените по-горе
задължителни указания.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпределение,
изготвено на основание чл.495 ГПК, предявено на 05.10.2016
г. на страните по изпълнително дело №20148260400224 на ЧСИ Ангел
Ангелаков рег.№829 на КЧСИ, с район на действие
ОС - Пловдив, на сумата от 1 300 000 лв., от публична продан,
извършена в периода 01.11.2014 г.
- 01.12.2014 г., за недвижим имот,
представляващ ½ идеална част от ПИ с идентификатор 56784.506.980, с
адрес на ПИ: гр. Пловдив, район „Северен”, ул.”****, ведно с ½ идеална
част от построената в имота сграда с идентификатор 56784.506.980.1., като ИЗВЪРШВА на
основание чл.495 ГПК, във връзка с чл.278, ал.2 от ГПК, Разпределение на осребрената
по това изпълнително производство сума в размер на 1 300 000 /един
милион и триста хиляди/ лева, както следва:
-
84 лв. – за
първоначалния взискател Е.Й.К., с ЕГН **********, с адрес *** – за внесени авансови такси по ТТРЗЧСИ за
образуване на делото и за вписване на възбрана със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, която сума следва да бъде внесена от купувача „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 495 ГПК в едноседмичен срок
от влизане в сила на разпределението.
-
35 667,96 лв. такси на ЧСИ Ангел Ангелаков по т.26
ТТРЗЧСИ съобразно стойността на
събраните вземания – със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, която сума следва да бъде внесена от купувача „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 495 ГПК в едноседмичен срок
от влизане в сила на разпределението.
-
369,47 лв. за
Община Пловдив - публично общинско
вземане за дължим от длъжника местен данък за продадения недвижим имот, съгласно
Удостоверение изх.№**********/30.08.2016 г. на Община Пловдив – Дирекция
„Местни данъци и такси”, със специална
привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
2 ЗЗД, която сума следва да бъде внесена от купувача „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 495 ГПК в едноседмичен срок
от влизане в сила на разпределението.
-
1 040 101,69 лв. – за ипотекарния
кредитор „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица” бул.”**** в това число сумите, дължими по изпълнителен лист от
18.03.2014 г., издеден по ч.гр.д.№4136/2014 г. на Районен съд – Пловдив: 600
000 лв. главница, 156 416,80 лв. законна лихва върху главницата за периода
от 14.03.2014 г. до 05.10.2016 г., 66 234,21 лв. просрочени лихви,
155 050 лв. наказателни лихви, 17 256,17 лв. неустойка, 3000 лв.
комисионна, 3215,49 лв. застрахователна премия, 25 792,68 лв. съдебно-деловодни
разноски за заповедното производство, както
и сумата от 13 136,34 лв. за юрисконсултско възнаграждение за събиране на
вземането - със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, в размер на която
сума, на основание и при условията на чл.495 от ГПК, след влизане в сила на
разпределението ще се счита частично изпълнено задължението на „ИНВЕСТБАНК”АД,
в качеството на купувач на публичната продан, да заплати предложената от него
цена от 1 300 000 лв.
-
610,35 лв. –
вземане на държавата, съгласно
удостоверение от ТД на НАП – София, изх.№220371605881462/08.09.2016 г., със
специална
привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
6 ЗЗД, която сума следва да бъде внесена от купувача „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 495 ГПК в едноседмичен срок
от влизане в сила на разпределението.
-
124 063,25 лв. – за първоначалния взискател Е.Й.К.,
с ЕГН **********, с адрес ***, хирографарно вземане по изпълнителен лист от
07.08.2014 г., издаден по ч.гр.д.№536/2014 г. на РС – Харманли, в това число:
100 000 лв. главница, 22 063,25 лв.
законна лихва върху главницата от 04.08.2014 г. до 05.10.2016 г. и 2000 лв. за съдебно-деловодни разноски в
производството по издаване на изпълнителния лист, която сума следва да бъде внесена
от купувача „ИНВЕСТБАНК”
АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 495 ГПК в едноседмичен срок
от влизане в сила на разпределението.
-
593,97 лв. – в полза на Община Пловдив -
хирографарно частно общинско вземане за
ТБО, съгласно Удостоверение изх.№**********/30.08.2016 г. на Община
Пловдив – Дирекция „Местни данъци и такси”,
която сума следва да бъде внесена
от купувача „ИНВЕСТБАНК”
АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 495 ГПК в едноседмичен срок
от влизане в сила на разпределението.
-
84 лв. – в полза на „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Триадица” бул.”**** – хирографарно вземане за внесени такси по ТТРЗЧСИ
за присъединяване като кредитор по изпълнителното дело, в размер на която сума,
на основание и при условията на чл.495
от ГПК, след влизане в сила на разпределението ще се счита частично изпълнено
задължението на „ИНВЕСТБАНК”АД, в качеството на купувач на публичната продан,
да заплати предложената от него цена от
1 300 000 лв.
-
144 лв. – в
полза на „ИНВЕСТБАНК” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица” бул.”**** – хирографарно вземане за
внесени от ипотекарния кредитор такси по ТТРЗЧСИ за две жалби против две
предходни отменени от съда постановления за извършване на разпределение, в
размер на която сума, на основание и при условията на чл.495 от ГПК, след влизане в сила на
разпределението ще се счита частично изпълнено задължението на „ИНВЕСТБАНК”АД,
в качеството на купувач на публичната продан, да заплати предложената от него
цена от 1 300 000 лв.
-
98 281,31 лв. /деветдесет и осем хиляди двеста осемдесет и един лева и тридесет и
една стотинки/ - за длъжника С.Д.В., с
ЕГН**********, която сума следва да бъде внесена
от купувача „ИНВЕСТБАНК”
АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 495 ГПК в едноседмичен срок
от влизане в сила на разпределението.
Решението подлежи на обжалване на основание чл.463,
ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен
съд – Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.