РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. гр.Мадан, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100114 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „М. п.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв.
Р. М., съдебен адрес: гр. С., ул. „Н. Г.“ № ** против Д. ООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: с. Ч., общ. Р., представлявано от управителя Л.Л. Г., с правно основание чл. 422
вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите от 1774,16 лева, представляваща
главница за доставена електрическа енергия съобразно комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия и балансиране на краен клиент от 18.09.2014 г., Анекс № 1 от
18.06.2015г. и Анекс № 2 от 29.08.2016 г. за месеците ноември 2017 г. и декември 2017г.,
сумата в размер от 532,30 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
14.01.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
15.02.2021 г., за които суми е издадена заповед № 37 от 17.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 50/2021 г. по описа на РС Мадан.
Ищецът твърди, че е придобил процесното вземане въз основа на постановление за
възлагане № 260 000 от 06.01.2021 г., постановено по т.д. № 3343/2017г., VI - 19 състав,
Софийски градски съд и влязло в законна сила на 29.01.2021 г. С посоченото Постановление
на М. п. ЕООД били възложени вземанията на „Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност),
ЕИК **, произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика на
„Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност) на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно
наддаване, допуснат с определение от 02.12.2020 г., постановено по т.д. № 3343/2017г., VI -
19 състав, Софийски градски съд. На 18.09.2014 г. между Фючър Енерджи ООД - в
несъстоятелност, от една страна, като търговец (продавач), и Д. ООД, от друга, като клиент
(купувач), бил сключен Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент от 18.09.2014 г. Впоследствие са сключени Анекс № 1 от
18.06.2015 г. и Анекс № 2 от 29.08.2016 г. 1.1. Съгласно Договора, Фючър Енерджи продава
на ответника активна нетна електрическа енергия на цена в размер от 78 лева за MB/час и
предоставя услугата Отговорност за балансиране, като поема за своя сметка отговорността
за небалансите в потреблението му. Фючър Енерджи предоставя на ответника и услугата
Прогнозиране на потреблението, като изготвя прогнозни графици за доставка на
електрическа енергия до обектите на ответника. Съгласно предвиденото в Договора,
клиентът става член на балансиращата група, на която координатор е търговецът. За
стойността на доставената електрическа енергия за периода от първо до последно число
всеки месец, в който е извършена доставка, Фючър Енерджи издава фактура на клиента. За
1
месеците ноември и декември 2017 г. Фючър Енерджи е доставило на клиента договореното
количество електрическа енергия, която не била заплатена от ответника. Съгласно
предвиденото в Договора, плащането за доставената от продавача електрическа енергия се
извършва в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставката. Към настоящия
момент ответникът дължал на М. п. ЕООД сумата в общ размер на 1774.16 лева за доставена
по Договора и Анексите към него електрическа енергия за месеците ноември и декември
2017 г. На ответника било начислено и обезщетение за забава в размер на 532,30 лева за
периода от 14.01.2028 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. За процесните вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу ответника. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
които възразява за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Посочва, че
давността за фактурата, издадена на 30.11.2017, е 14.12.2017, а за фактурата издадена на
31.12.2017, е 14.01.2018. Доколкото задълженията към ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ ЕООД се
определят всеки месец на база потребената ел.енергия се касаело за периодични плащания.
Възразява за изтекла давност по чл. 111 от ЗЗД по отношение на вземането за главница и
лихва. Посочва, че тригодишният срок за претендиране на задължението по съдебен ред
изтича за фактурата от 30.11.2017 на 14.12.2020, съответно за фактурата от 31.12.2017 на
14.01.2021. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните по делото, а и от представения комбиниран договор за
продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент № *** г. се установява, че
между ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ ЕООД и Д. ООД е възникнало облигационно правоотношение,
по силата на което търговецът ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ ЕООД се задължило да продаде на
клиента Д. ООД активна нетна електрическа енергия до обектите на последния. Договорът
бил сключен за срок от една година, като в договора е уговорено, че ако нито една от
страните не изпрати писмено предизвестие за прекратяването му, същият се счита за
продължен при същите условия за всяка следваща година. В договора била уговорена цена
за закупената и доставена електрическа енергия в размер на 93 лв/МВтч. Между същите
страни бил сключен и Анекс № 1 към горепосочения договор, с който се споразумели за
нова цена за доставената електрическа енергия в размер на 89,73 лв/МВтч, считано от
01.05.2015 г., със срок на валидност дванадесет последователни календарни месеца.
Впоследствие бил сключен и Анекс № 1 от 29.08.2016 г. към горепосочения договор,
съгласно който страните се споразумели по отношение на цената на доставяната ел. енергия,
като считано от 01.09.2016 г. същата била договорена в размер от 78.00 лв./МВтч, която
цена не включвала допълнително начислявания акциз, ДДС, такса „Задължение към
обществото“, както и цени за мрежови услуги. Определеният размер на цената бил валиден
до края на срока на договора. Съгласно сключения между страните договор търговецът
издава на клиента фактура на база отчетените количества доставена електрическа енергия за
съответния период, а клиента се задължава да заплати на търговеца дължимите суми по
издадената фактура в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от
търговеца на клиента.
С постановление № ***г. по търг.д. № **/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, по
реда на чл. 717з от ТЗ, влязло в сила на 29.01.2021 г., в полза на М. п.ЕООД били възложени
вземания на Фючър Енерджи ООД /в несъстоятелност/ към клиенти на доставена ел.
енергия и допълнителни услуги в общ размер на 1 635 182,24 лв., съгласно опис, изготвен от
синдика и пазарна оценка. В посочената пазарна оценка на вземанията е включено и
вземането спрямо „Д.“ ООД , с посочен размер 1774,16 лева. С цитираното постановление
ищецът се легитимира като кредитор спрямо ответника по отношение на възникнали в полза
на Фючър Енерджи ООД вземания за доставена ел. енергия и допълнителни услуги.
Доколкото обаче ответникът не е бил страна в производството по несъстоятелност по търг.
дело № ЗЗ43/2017 г. по описа на СГС, на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК постановление №
** г. не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо него, т. е. същото не установява
дължимостта на претендираните вземания по основание и размер. Постановлението за
възлагане има характер на деривативен способ за придобиване на права, с оглед на което
дължимостта на претендираното вземане следва да бъде установено на общо основание,
съобразно правата, които е притежавал длъжникът в производството по несъстоятелност -
Фючър Енерджи ООД. С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
докаже, освен че е носител на процесното вземане на соченото основание – постановление
за възлагане на вземания на „Фючър Енерджи“ ООД, че между соченото трето лице Фючър
2
Енерджи ООД и ответното дружество е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за продажба на електрическа енергия и балансиране на краен клиент, така също
и че през претендирания период е доставено твърдяното количество ел. енергия в полза на
ответното дружество.
По делото е представена Фактура № **г., издадена от Фючър Енерджи ЕООД, с
получател Д. ООД, в която са описани следните задължения в общ размер на 1420,47 лева
без ДДС, представляващи ел. енергия за период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. по Анекс №
1/29.08.2016 г. към Договор ** г., както следва: Количество електрическа енергия - 11.01300
МВтч на стойност 859,01 лева, Акциз в размер на (2.00 лв. /МВтч) на стойност 22.03 лева,
Задължения към обществото на стойност 407.70 лева, както и мрежови услуги на стойност
131.73 лева.
По делото е представена Фактура № **., издадена от Фючър Енерджи ЕООД, с
получател Д. ООД, в която са описани следните задължения в общ размер на 58 лева без
ДДС, представляващи ел. енергия за 01.12.2017- изравнителна сметка по Анекс №
1/29.08.2016 г. към Договор ** г., както следва: Количество електрическа енергия – 0,45
МВтч на стойност 35,10 лева, Акциз в размер на (2.00 лв. /МВтч) на стойност 0,90 лева,
Задължения към обществото на стойност 16,66 лева, както и мрежови услуги на стойност
5,34 лева.
Липсват доказателства по делото издадените от Фючър Енерджи ЕООД и
представени от ищеца фактури да са осчетоводени от ответното дружество. Видно от
представената аналитична справка от счетоводните книги на Д. ООД, по отношение на
периода м. ноември 2017 г. фигурира фактура с различен номер и стойност, а именно
фактура № **г. на стойност 1709,56 лева. За установяване на доставената ел. енергия от
ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ ЕООД по делото е изискана справка от Електроразпределение ЮГ
ЕАД, от която се установява, че ответникът Д. ООД има една измервателна точка с ИТН **,
с доставчик на ел. енергия на свободен пазар – Фючър Енерджи ООД. За м. ноември 2017 г.
отчетеното количество ел. енергия от обекта било 367.102 КВтч, а за 01.12.2017 г. 15.053
КВтч, които стойности са в по-малък размер от посочените във Фактура № **г и Фактура №
**. С оглед уговорената между Фючър Енерджи ООД и ответника цена от 78 лева за МВтч
за месец ноември 2017 г. доставеното количество ел. енергия съобразно представената
справка от Електроразпределение ЮГ ЕАД е на стойност 28,63 лева, като към тази сума
следва да бъде прибавен и акциз от 0,73 лева, такса задължение към обществото в размер на
13,59 лева и мрежови услуги в размер на 4,39 лева, като посочените суми не включват ДДС.
Така общо дължимата сума от ответното дружество съобразно установеното по делото
доставено количество на ел. енергия за м. ноември 2017 г. възлиза на 56,80 лева с ДДС. По
отношение на претенцията касаеща м. декември от представената справка от
Електроразпределение ЮГ ЕАД се установява, че доставеното количество ел. енергия за
01.12.2017 г. възлиза на 15.053 КВтч, поради което съобразно уговорената цена за един
МВтч, задължението за м. декември възлиза на 1,17 лева за доставена ел. енергия, 0,03 лева
за акциз, 0,56 лева задължение към обществото и 0,18 лева мрежови услуги, без ДДС. Така
общо дължимата сума от ответното дружество съобразно установеното по делото доставено
количество на ел. енергия за м. декември 2017 г. (за 01.12.2017 г.) възлиза на 2,33 лева с
ДДС.
Възражението на ответника за погасяване на процесните вземания по давност е
неоснователно. Вземанията се погасяват с изтичането на тригодишна давност, тъй като се
касае за периодични плащания съгласно чл.111 б. “в“ от ГПК. Давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо и се прекъсва с предявяването на иск относно
спорното вземане – чл. 114 и чл. 116 б. „б“ ЗЗД. В настоящия случай давността за вземането
за м. ноември 2017 г. е започнала да тече с изтичането деня на падежа на 15.12.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4. ГПК. В конкретния случай едномесечният срок за
подаване на исковата молба за установяване на вземането е спазен от ищеца. Следователно
се смята, че искът е предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, т. е. на 15.02.2021 г. Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Според пар. 13 от ПЗР към ЗИД
на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по
3
време на извънредното положение по Закона, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", т.е. след 21.05.2020 г. Ето защо
през периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т. е. за 70 дни срокът е спрял да тече. Тези 70 дни
следва да се „добавят“ след датата 15.12.2020 г., поради което давностният срок към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.02.2021 г.
не е изтекъл.
С оглед изложеното предявеният иск за главница за доставена ел. енергия се явява
доказан по основание и размер за сумата от 59,13 лева, от които 56,80 лева за м. ноември
2017 г. и 2,33 лева за м. декември 2017 г. От събраните по делото доказателства не се
установява плащане от страна на ответника на посочените суми. С оглед забава в плащането
на паричите задължения са налице и предпоставките за дължимост на акцесорно вземане за
обезщетение за забава за претендирания в исковата молба период от 14.01.2018 г. до
15.02.2021 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Служебно изчислен от съда посредством
онлайн калкулатор размера на дължимото обезщетение върху главницата от 59,13 лева
възлиза на 18, 54 лева, до който размер искът по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД е основателен. За разликата над установените по делото размери от 59,13 лева по иска
за главница и 18, 54 лева по иска за обезщетение за забава до пълните предявени размери от
съответно 1774,16 лева и 532,30 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На осн. чл. 78 ,ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски съразмерно с уважената
част от иска. Същите се констатираха от съда в размер от 397,97 лева по исковото
производство, от които 46,13 лева за държавна такса и 351,84 лева за адвокатско
възнаграждение и 400,32 лева по заповедното производство, от които 46,13 лева за държавна
такса и 354,19 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 13,48 лева за заповедното
производство и 13,40 лева за исковото производство. Ответникът не е претендирал
деловодни разноски.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: с. Ч., общ. Р., представлявано от управителя Л. Л. Г. дължи на „М. п.“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С. ул. „А. П. Ч.“ № * представлявано от
управителя К. Д. М. сумата от 59,13 лева, представляваща главница за доставена
електрическа енергия съобразно комбиниран договор за продажба на електрическа енергия и
балансиране на краен клиент от 18.09.2014 г., Анекс № 1 от 18.06.2015г. и Анекс № 2 от
29.08.2016 г. за месеците ноември 2017 г. и декември 2017г. и сумата от 18,54 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.01.2018г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 15.02.2021 г, за които суми е издадена
заповед № 37 от 17.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 50/2021 г. по описа на РС Мадан, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 59,13 лева до пълния предявен размер от 1774,16 лева и иска за обезщетение за забава за
разликата над 18,54 лева до пълния предявен размер от 532,30 лева.
ОСЪЖДА Д. ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. Ч., общ. Р.,
представлявано от управителя Л. Л. Г. да заплати на „М. п.“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С. ул. „А. П. Ч.“ № *, представлявано от управителя К. Д.М. сумата
от 13,40 лева (тринадесет лева и четиридесет стотинки) разноски по гр.д. № 114/2021 г. по
описа на РС Мадан и сумата от 13,48 лева (тринадесет лева и четиридесет и осем стотинки)
разноски по ч.гр.д. № 50/2021 г. по описа на РС Мадан, по съразмерност с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4