Р Е Ш Е Н И Е
№ 1128 15.05.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 3 570 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ЮРОСПИЙД“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Петърч, община Костинброд, Софийска област, Индустриална зона, ж.п. Гара Петърч, чрез Димитър Стоянов Рашков и Иван Цокев Иванов, срещу Г.С.Д. ЕГН ********** , с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 3340 лева, от която: сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение на работодателя, съгласно договор за обучение и сумата 340 лева, след изменение на иск в съдебно заседание, представляваща обезщетение на работодателя на основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 11.01.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 349 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът, чрез представляващ излага, че между него, от една страна, и ответника от друга, е сключен договор за обучение поради това, че ответникът не е работил като международен шофьор и по тази причина преминал практическо и теоретично обучение, преминал обучение по релации в Европа с международен шофьор. На основание този договор за обучение страните сключили и трудов договор № 97 от 30.05.2014 година. В двата договора страните постигнали съгласие ответникът да работи по трудово правоотношение с ищеца в продължение на две години след обучението и след сключване на договора. Ищецът излага, че в чл.8, ал.8 от трудовия договор е посочено, че ако работникът напусне работодателя преди уговорения срок му дължи обезщетение в размер на 3 000 лева. В исковата молба е посочено още, че тези договорни уговорки не били спазени от Г.С.Д., видно от Заповед за прекратяване № 05 от 13.01.2015 година, с която по негово искане договорът е прекратен на същата дата. Поради това ищецът излага, че за него е налице правен интерес от предявяване на иска за заплащане на обезщетение в размер на 3 000 лева.
На следващо място в исковата молба ищецът излага фактически твърдения, че Г.С.Д. е напуснал работодателя без да спази едномесечното предизвестие, поради което дължи на работодателя обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер 360 лева.
Поради изложеното ищецът предявява посочените искове.
В исковата молба ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.Д.. Той излага, че исковете са допустими, но неоснователни. На първо място ответникът оспорва приложения към исковата молба договор за обучение, като посочва, че подписът, положен на документа в графа „обучаващ се“ не е негов. В тази насока излага, че тези курсове и обучения са във връзка с придобиване на квалификация и свидетелства. Посочва, че това на него не му е било необходимо, тъй като към момента на сключване на трудовия договор притежавал свидетелство да водач, превозващ опасни товари, и карта за квалификация на водач на МПС С+СЕ. По тези причини не му е било необходимо преминаване на курс за обучение. Поради изложеното отправя искане за отхвърляне на предявения на това основание иск.
По иска за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие ответникът посочва, че не е входирал искане при работодателя за прекратяване на договора. Посочва, че едновременно с подписване на трудовия договор му била дадена и молба за прекратяването му, но без дата. В тази насока посочва, че лично и собственоръчно не е попълвал дата за прекратяване на трудовия договор. Посочва също така, че не е ясно как е формиран размерът на претенцията.
Ответникът е посочил доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Хр., поддържа иска, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за основателността на претенцията.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Х., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. Въвежда като предмет на спора и довод за нищожност на договора за обучение като счита, че е налице хипотезата на чл.26, ал.2, изр.1, предложение четвърто. Посочва, че договора е лишен от основание, тъй като доверителят й е притежавал необходимата квалификация за извършване на работата. От името на ответната страна са посочени доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки от името на ответната страна са изложени доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.230, ал.2 от КТ / в редакцията от ДВ. Бр.27 от 25.03.2014 година/ и с правно основание чл. 220, ал.2 от КТ.
Съгласно
чл.230 от КТ в посочената редакция трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят
се задължава да обучи работника
или служителя в процеса на работата по определена
професия или специалност, а обучаемият – да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или
служител в едно и също предприятие
за обучение по същата професия
може да се
сключва само веднъж. Съгласна ал.2 с договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може
да бъде повече
от 6 месеца, обезщетението, което страните си дължат при
неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучениет. В ал.3 е посочено, че с договора страните определят и срока, през който обучаемият
се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението,а
работодателят - да му осигури работа
съобразно придобитата квалификация.
Този срок не може да бъде
по-дълъг от 3 години. В ал.4 е посочено, че през време на обучението обучаемият получава трудово възнаграждение
според извършената работа,
но не по-малко
от 90 на сто от минималната
работна заплата, установена за страната.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и предвид приложимия материален закон, настоящият състав приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между ищеца от една страна, като работодател, и ответника, от друга- като обучаващ се, е сключен договор на 22.04.2014 година, с предмет, съгласно чл.1: Работодателят по този договор организира извършване на обучение и осигурява издръжка за обучението на обучаващия се за курс за професионална компетентност за превоз на товари, курс за водачи, превозващи опасни товари удостоверение след обучение за режим на труд и почивка, работа с дигитален тахограф, укрепване на товари, безопасна работа с електрически транспалетни колички, товаро разтоварни операции. В договора /чл.3/ е посочено, че обучението се извършва от Българска асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт / БАСАТ/ по разработени и утвърдени учебни планове - програми, съгласно съответните законови изисквания и съгласно сключен договор между „ЮРОСПИЙД“ ООД и „БАСАТ“. Съгласно чл.5 след приключване на обучението и придобиване на съответните свидетелство, карта и удостоверения, обучавания се задължава в еднодневен срок да сключи писмен договор с работодателя, да постъпи на работа при него и в тридневен срок от получаване на уведомлението за регистрация на трудовия договор в НАП, както и да продължи да работи при работодателя две години след назначаването му на работа. В чл.6 е посочено, че ако не бъде сключен трудово договор, не постъпи на работа в уговорения срок или не продължи да работи при работодателя в срока по чл.5 /две години/ и в други хипотези, обучавания дължи на работодателя обезщетение в размер на 3 000 лева.
На 30.05.2014 година между страните е сключен трудов договор по силата на който ответникът заел длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“. Договорът е със срок на изпитване 6 месеца. Трудовото възнаграждение е в размер на 340 лева. В чл.8, ал.8 от този договор също е посочено, че работникът дължи обезщетение в размер на 3 000 лева, ако не продължи да работи при работодателя две години след изтичане на срока за изпитване.
От приложената по делото заповед № 5 от 13.01.2015 година се установява, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 326, ал.1 от КТ – по искане на работника. В заповедта е посочено, че на основание чл.220, ал.1 от КТ той дължи на работодателя обезщетение за неспазено предизвестие в размер на една брутна работна заплата. Посочено е, че заповедта е връчена на работника на 13.01.2015 година.
Посочения по – горе договор за обучение е подписан от ответника, в който смисъл е заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – графологична експертиза, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено.
От разпита на свидетеля С.С.И, работещ като ръководител -транспорт при дружеството – ищец по делото и чиито разпит е поискан от процесуалния му представител, се установява, че познава ответника. Свидетелят излага, че той изкарал курс за международен шофьор. Бил при тях, за да бъде обучаван и това продължило около месец. След това бил при обучаващ шофьор за практика. Показанията му са и за това, че по време на школата има теория и практика – отказване и закачване на ремаркето, сваляне на гуми, укрепване на товар и друго свързано с дейността. Свидетелят излага още, че по време на обучението работодателят предоставя и храна и квартира. Излага, че в курсовете за свидетелствата, които ответникът притежава, не се провежда обучение за укрепване на товар, за смяна на гуми, за работа с навигация с карти и други. Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на свидетелката О.Д.Й., счетоводител при дружеството – ищец, която също излага, че познава Г.Д., който изкарал курс при тях. Също уточнява, че фирмата заплаща разходите за обучение, квартира, храна. Осигурявали и опитни шофьори, които да обучават.
По искане на ответника до разпит е допуснат свидетел - М.Й.Ц., който установява, че го познава от курса при дружеството – ищец. Излага, че обучението било основно за хора, които не притежават пълните документи за започване на работа като международен шофьор. За ответника посочва, че притежавал документите да заеме длъжността. Посочва, че не били уведомени за заплащане на курса и впоследствие удържали от трудовото възнаграждение.
От приложените по делото писмени доказателства са установява, че Г.Д. притежава Карта за квалификация на водач на МПС.
Като писмено доказателство е прието и Свидетелство за правоспособност на ответника от 16.05.2014 година, издадено във връзка с проведения курс.
Спорът по делото е относно това дали при наличие на притежавана от ищеца квалификация за работа като международен шофьор договорът за обучението му е без основание и поради това нищожен. Предвид показанията на свидетелите Илиев и Йорданова за това, че при обучението е провеждана и практическа част, а той не е работил на тази длъжност, настоящият състав приема, че не е налице основанието за нищожност на което се позовава ответника. Не е спорно по делото, че не е работил при работодателя две години след изтичане на срока за изпитване. Поради изложеното и съгласно приложимия материален закон, настоящият състав приема, че той дължи обезщетение в размер, посочен в исковата молба.
По иска с правно основание чл.220 от КТ, настоящият състав приема следното:
Съгласно тази норма страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
В случая прекратяването на договор по искане на работника се установява от приетата като писмено доказателство заповед на работодателя. Не е спорно, че той не е отработил срока на предизвестието. При това положение дължи на посоченото правно основание обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение, което е 340 лева.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ищецът е поискал присъждане на разноските, направени по водене на делото, които по правилото на чл. 78 от ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Разноските са в размер на 75 лева за внесена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая в заповедното производство не са присъдени разноски.
При този изход от спора следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за присъждане на разноските, направени по водене на делото, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК са в размер на 500 лева и представляват платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.С.Д. ЕГН ********** , с адрес: ***, дължи на „ЮРОСПИЙД“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Петърч, община Костинброд, Софийска област, Индустриална зона, ж.п. Гара Петърч, чрез Димитър Стоянов Рашков и Иван Цокев Иванов, сумата 3340 лева /три хиляди триста и четиридесет лева/, от която: сумата 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение на работодателя, съгласно договор за обучение и сумата 340 лева /триста и четиридесет лева/, след изменение на иск в съдебно заседание, представляваща обезщетение на работодателя на основание чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 11.01.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 349 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА Г.С.Д. ЕГН ********** , с адрес: ***, да плати на „ЮРОСПИЙД“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Петърч, община Костинброд, Софийска област, Индустриална зона, ж.п. Гара Петърч, чрез Димитър Стоянов Рашков и Иван Цокев Иванов, сумата 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от Г.С.Д. ЕГН ********** , с адрес: ***, за осъждане на „ЮРОСПИЙД“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Петърч, община Костинброд, Софийска област, Индустриална зона, ж.п. Гара Петърч, чрез Димитър Стоянов Рашков и Иван Цокев Иванов, да му плати разноските, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.