Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14826 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 834.08
лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил *******, в резултат
на ПТП, настъпило на 15.08.2019г. в гр. Варна, виновно
причинено от водач на лек автомобил *******, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/11**********, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 15.08.2019г.
около 13,45 часа в гр. Варна, кв. „Чайка“, до бл.7 ищецът паркирал собствения
си лек автомобил ******* и със съпругата му отишли
до магазин „СБА“. След като се върнали ищецът отворил задната лява врата и
започнал да подрежда покупките на задната седалка, когато чул силен шум.
Обърнал се и видял, че лек автомобил *******
се е блъснал в задната лява врата на неговия автомобил. За ПТП бил
сигнализирано на тел.112. Контролните органи приели, че виновен е водачът на лек
автомобил ******* и им указали да попълнят двустранен констативен протокол,
какъвто участниците в ПТП попълнили. Автомобилът на виновния водач бил
застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна полица № BG/08/11********** със
срок на действие от 26.06.2019г. до 25.06.2020г. За настъпилото ПТП ищецът
уведомил застрахователя на 16.08.2019г., който извършил оглед и заснемане на
автомобила, като в опис заключение били описани увредените детайли. През м.
септември ищецът получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като застрахователят приел, че при отваряне на вратата ищецът е причинил ПТП.
Ищецът счита, че виновен е другият водач, който при преминаване покрай
паркирания автомобил не е оставил достатъчно разстояние и го е блъснал, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Ищецът направил проучване в няколко сервиза и
установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е 808.28 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
основание и по размер. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/08/11**********.
Оспорва се наличието на виновно противоправно деяние от водача на застрахования
при ответника автомобил – З.Н.Н.. Счита, че причина
за ПТП е противоправното поведение на ищеца, който е паркирал неправилно в
нарушение на чл.98 от ЗДвП, както и е оставил отворена задната лява врата на
паркирания автомобил, без да се увери, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението, с което не е спазил разпоредбата на чл.95 от ЗДвП. Сочи се, че отбелязването в двустранния констативен протокол, че З.Н. е
виновна за ПТО няма никаква доказателствена стойност. В условията на
евентуалност се твърди преобладаващ принос на ищеца за настъпване на ПТП.
Оспорва се иска и като завишен по размер.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
С писмено становище, депозирано преди съдебно
заседание, процесуалният представител на ответника оспорва иска и поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен двустранен констативен протокол
за ПТП от 15.08.2019г., съгласно който на същата дата в 13:45 часа с участници МПС автомобил *******, със собственик и
водач З.Н.Н. и МПС ******* КМ, паркирано, със собственик И.К.К..
Не е спорно по делото, че лек автомобил ******* е
застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „гражданска
отговорност”, валиден към датата на процесното ПТП със застрахователна полица №
BG/08/11********** (същата
вписана в протокола за ПТП).
Не е спорно също така, че ответното дружество е
уведомено за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета № *********
от 16.08.2019г.
Представен е описа-заключение на щетите, в който са описани нанесените по л.а ******* КМ увреждания – врата задна лява и лайсна врата
задна лява.
С писмо от 16.08.2019г. ответното дружество е уведомило ищеца, че отказва
изплащане на застрахователно обезщетение по съображение, че увреденото лице е
нарушило правилото на чл.95, ал.1 от ЗДвП, предвид което не може да се ангажира
отговорността на лек автомобил *******.
По делото са ангажирани гласни гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ответника – З.Н.. От показанията на същата
става ясно, че свидетелката докато управлявала автомобила си видяла спрелия вдясно
на платното лек автомобил с отворена врата, но не видяла, че има човек.
Преценила, че може да премине и закачила вратата със страничното си огледало.
Човекът видяла в последния момент. След удара той изскочил и с юмрук счупил
предното й стъкло. Извикали Пътна полиция, които й казали че е виновна и
предложили на участниците сами да направят протокол. Свидетелката пояснява, че
улицата на която е настъпило ПТП е много тясна и по принцип там не се спира.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: л.а ******* е паркиран в гр. Варна. кв. „Чайка“
до бл.7. Собственикът И.К.К. е отворил задна лява врата и е започнал да нарежда
покупки. Л.а. *******, управляван от З.Н.Н., при преминаване покрай л.а „***** “
удря отворената задна лява врата. За л.а. „Фолсваген Поло” щетите са по дясно огледало и предно стъкло, а
за л.а. „***** “ щетите са по задна лява врата. Експертизата счита, че реалният
възможен механизъм е пряк контакт между две превозни средства, при който едното
е в покой с отворена задна лява врата, а другото преминава в близост в посока
успоредна на надлъжната ос на първото МПС и се удря със странично огледало във
врата задна лява. Експертизата е приела уврежданията, които са установени по
автомобила на ищеца при извършения оглед от представител на застрахователя –
врата задна лява и лайсна врата задна лява. Общата стойност за възстановяване
на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието е в размер на 834,08
лева. Налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите
вреди за л.а. „***** “, като е възможно същите да са причинени по степен и вид
от настъпилото ПТП. Причината за настъпване на произшествието е преминаване на
ла. „***** “ в близост до отворена врата на л.а. „***** “, който е в покой,
като водачът на л.а. „***** “ не преценява габаритите на управлявания от него
автомобил и удря л.а. „***** “. Водачът на л.а. „***** “ е отворил врата задна
лява преди л.а. „***** “ да започне преминаването си. Това се установява по
уврежданията на врата задна лява, които се изразяват в деформация, получена
вследствие на удар в задната част на детайла, в посока отзад напред спрямо
надлъжната ос на автомобила, със сила и посока, която не е възможно да бъде
постигната при движение на вратата при отварянето или затварянето й.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и е процесуално допустим.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
установи, наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
по отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на водача,
причинените имуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на
застрахователното обезщетение или друг правопогасяващ факт.
Не е спорно между страните, обстоятелството, че
увреждащият лек автомобил „Фолксваген Голф” е застрахован при ответното
дружество по договор за застраховка „гражданска отговорност”, който е бил в
сила за датата на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към
застрахователя.
Не е спорно между страните по делото настъпването на
ПТП. От САТЕ и свидетелските показания се установява и механизма на същото – врата
на автомобила на ищеца е оставена отворена, а при заобикаляне на паркиралия
автомобил водачът на движещия се автомобил е ударил отворената врата. Съдът
намира, че се установява противоправното поведение, както на водача на движещия
се автомобил (св. Н.), така и на паркиралия автомобил (ищеца). Свидетелката
сама е посочила, че е преценила, че може да премине, но очевидно преценката й е
била грешна. В този смисъл същата е нарушила разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, а
именно че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. От своя страна ищецът също е действал противоправно като е нарушил
чл.95 от ЗДвП, а именно че водачът и пътниците могат да отварят врата, да я
оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението. Следва да се има предвид, че пътят е бил тесен,
ищецът, който е паркирал вдясно на пътното платно, е оставил лявата врата
отворена, за да натовари покупки. Същият е следвало да съобрази
обстоятелството, че по пътя се движат автомобили и отворената лява врата
съставлява опасност. Покупките си ищецът би могъл да сложи в автомобила и като
използва задна дясна врата и по този начин не би създал опасност. В този смисъл
съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50
%. Отделно от изложеното е последващото поведение на ищеца, който абсолютно
неправомерно е счупил предното стъкло на автомобила на св. Н..
От представената по делото описи
заключение по щета се установява какви са уврежданията по автомобила, като
същите вреди е приела за релевантни и САТЕ. От заключението се установява и причинната връзка
между настъпилото ПТП и причинените вреди.
Досежно размера на причинените имуществени вреди се установи, че общата
стойност на уврежданията по автомобила на ищеца е в размер на 834,08 лева.
Следователно с оглед съпричиняването на вредата, определено от съда в размер на
50 %, дължимо на ищеца е застрахователно обезщетение в размер на 417,04 лева.
По гореизложените съображения, предявеният иск се явява частично основателен
и следва да бъде уважен за сумата от 417,04
лева и да бъде отхвърлен за разликата до предявения размер от 834,08 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с
уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил
разноски в размер на 50 лева за платена
държавна такса, 125 лева за депозит за вещо лице и 360 лева за платено
адвокатско възнаграждение с ДДС, от които ответникът следва да заплати 267,50 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно с отхвърлената
част от иска. Ответникът е направил разноски в размер на 125 лева за депозит за
вещо лице, 30 лева депозит за призоваване на свидетел и 200 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП, от които ищецът следва
да заплати 177,50 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 417,04 лева,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил *******, в резултат
на ПТП, настъпило на 15.08.2019г. в гр. Варна, виновно
причинено от водач на лек автомобил *******, застрахован по договор за
„Гражданска отговорност” в „Д.З.” АД, със застрахователна полица № BG/08/11**********, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2019г.
до окончателното плащане, като ОТХЯЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 417,04
лева до предявения размер от 834.08 лева, на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление *** да заплати на И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 267,50 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
И.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д.З.” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата от 177,50 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: