Р Е Ш Е Н И Е № 50
гр.Оряхово, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 05.06.2020г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№53/2020г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
От „ Профи Кредит България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” България „
№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си Радина И. Илиева - юрисконсулт,
е предявен иск с правно основание чл.415,
ал.2 от ГПК, вр.чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД, вр.чл.33 от ЗПК, вр.чл.79 от ЗЗД, вр.чл.86 от ЗЗД срещу К.К.И., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** за
приемане за установено по отношение на К.К.И., на вземането на ищцовото
дружество, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.01.2019г., издадена по ЧГД №264/2019г. по описа на РС – Враца, т.е.,
че ответникът дължи на ищеца по договор за потребителски кредит №**********/02.08.2017г.,
сключен между ищцовото дружество и ответника, както следва:
-
сума
в размер на 1143.25 лева / хиляда сто четиридесет и три лева и двадесет и пет
стотинки / - главница;
-
479.63
лева / четиристотин седемдесет и деве лева и шестдесет и три стотинки / -
договорно възнаграждение;
-
1303.38
лева / хиляда триста и три лева и тридесет и осем стотинки / - възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги, представляващо незаплатено
възнаграждение по договора за потребителски кредит;
-
законната
лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата;
-
направените
от кредитора разноски в заповедното производство, възлизащи на 59.37 лева / петдесет
и девет лева и тридесет и седем стотинки / - държавна такса и 50.00 лева /
петдесет лева и нула стотинки / - юрисконсултско възнаграждение;
-
- разноски по настоящето исково производство,
възлизащи на 92.77 лева / деветдесет и два лева и седемдесет и седем стотинки /
– заплатена държавна такса за установителен иск и 300.00 лева / триста лева / -
юрисконсултско възнаграждение;
В подкрепа на иска са
представени писмени доказателства.
В исковата молба се
твърди, че на 02.08.2017г., ответникът К.К.И., сключила с ищцовото дружество
договор за потребителски кредит №**********/02.08.2017г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1250.00 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
Твърди се, че
кредитополучателят е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
на 02.08.2017г. превел на ответницата парична сума в размер на 1250.00 лева по
посочена от нея банкова сметка.*** превод №14844237 с банкова референция 270РМWР172140026/02.08.2017г..
Сочи се също, че от
своя страна ответницата е поела задължение по договора, като го сключила от
срок за 24 месеца, с месечна вноска по погасителния план в размер на 139.80
лева и падежна дата – всяко десето число на месеца.
Посочено е, че на
18.12.2017г. ответницата е подала заявление за промяна на погасителния план към
договора за кредит, като е пожелала да бъдат отложени три погасителни вноски.На
22.12.2017г. между ищцовото дружество и ответницата бил сключен Анекс №1 към
договора за потребителски кредит, с който страните се договорили да бъдат
отложени погасителни вноски 4, 5 и 6, които следвало да бъдат заплатени в края
на погасителния план.Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран
погасителен план, като погасителните вноски били променени от 24 на 27 броя.
Съгласно чл.4 от ОУ
към договора за кредит, длъжникът дължи на ищцовото дружество договорно
възнаграждение за изтегления кредит в размер на 504.72 лева.Договорното
възнаграждение по кредита било предварително определено в погасителния план.Страните
по договора се били споразумели договорното възнаграждение, което възниквало
като задължение за длъжника към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във
времето и да се погасява в рамките на погасителния план.Неизплатеното договорно
възнаграждение било в размер на 479.63 лева.
Сочи се, че съгласно
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги и чл.15 от ОУ по договора за кредит, длъжникът дължал възнаграждение в
размер на 1500.48 лева, като към момента оставащото неизплатено възнаграждение
било в размер на 1303.38 лева.
Отразено е, че
предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил точно поетите с договора
задължения, а е направил само три пълни погасителни вноски и една частична,
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3
от ОУ към договора за потребителски кредит, на 22.05.2018г. договорът бил
прекратен автоматично от страна на ищцовото дружество и била обявена неговата
предсрочна изискуемост.Твърди се, че на 23.05.2018г. на длъжника било изпратено
уведомително писмо, с което същият бил информиран, че договора е едностранно
прекратен и задължението е обявено за предсрочно изискуемо.Твърди се още, че
предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен съгласно ОУ.
Сочи се още, че към
момента размерът на погасеното от ответницата задължение по договора за
потребителски кредит е в размер на 442.80 лева, като с плащанията си длъжникът
бил погасил част от номинала по заема в размер на 428.94 лева, като сумата от
03.86 лева била отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита на
основание т.12.1 от ОУ.
Също така е посочено,
че ищцовото дружество се отказва да търси претендираните с подаденото заявление
лихви за забава в размер на 12.45 лева и такси по тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30.00 лева поради липса на материален
интерес.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
По делото е приложено
ЧГД №264/2019г. по описа на РС – Враца.
В съдебно заседание
за ищцовото дружество не се явява представител.Ответницата не се явява и не се представлява.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 02.08.2017г.,
ответникът К.И. сключила с ищцовото дружество договор за потребителски кредит
№**********/02.08.2017г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 1250.00 лева, а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при
условията на процесния договор.
В договора били
уговорени следните параметри и условия:
- сума на кредита – 1250.00 лева;
- срок на кредита – 24 месеца;
- размер на вноската по кредита – 77.28
лева;
- ГПР – 49.90 %;
- ГЛП – 41.17 %;
- лихвен процент на ден – 0.11;
- дължима сума по кредита – 1854.72
лева;
По избран и закупен
пакет от допълнителни услуги дължи както следва:
- възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги – 1500.48 лева;
- размер на вноската по закупен пакет
от допълнителни услуги – 62.52 лева;
Отразено е, че общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 3355.20
лева, с общ размер на вноската в размер на 139.80 лева и дата на погасяване
десети ден от месеца.
Кредитополучателят
получил екземпляр на ДПК и неговите приложения в в офиса на кредитора, в който
е подадено искането за отпускане на потребителски кредит.
В Договора за кредит
е отбелязано в б.А от раздел " Декларации ", че същият е подписан при
Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва.Отбелязано е в б.Г
от раздел " Декларации ", че клиентът декларира, че са му предоставени
безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма,
информация под формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по
договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства
на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната
информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в това число
последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от
допълнителни услуги, въздействието, което могат да окажат върху КП и СД, както
и правата и задълженията на КП, СД и КР по тях.Ответникът е декларирал, че при
подписване на договора е получил екземпляр от договора, ОУ, погасителен план и
споразумение.Съгласно погасителния план, падежът на последна погасителна вноска
е на 10.08.2019г..
Между страните било
подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Представени са Общи условия на
" ПРОФИ КРЕДИТ България " ЕООД към договори за потребителски кредит,
подписани на всяка страница от кредитора и ответника.
Приложени са и погасителен план към
дого***ора и Стандартен европейски формуляр, подписани от ответницата.
По делото е представено преводно
нареждане за кредитен превод от 02.08.2017г., от което е видно, че на 02.08.2017г.
кредиторът е превел заемната сума от 1250.00 лева по банкова сметка в " Алианц
Банк България " АД. Като основание за извършеното плащане в платежното
нареждане е посочен номера на договора за кредит.
По подадено заявление за промяна на
погасителен план по процесния договор за кредит от страна на ответницата от
дата 15.12.2017г., на 22.12.2017г. бил сключен Анекс №1 към договора за
потребителски кредит за отлагане на вноски.С този Анекс били отложени вноски 4,
5 и 6, а кредитополучателят се съгласил и поел задължението да изплати
задължението си по нов погасителен план, който представлявал неразделна част от
анекса, както и поел задължението да заплати отложените вноски в края на
погасителния план.Било уговорено, че ГПР по кредита след сключването на анекса се
запазвал в размер на 41.17 %, а ГПР след сключването на анекса ставал в размер
на 39.14 %.Останалите клаузи от договора за потребителския кредит,
Споразумението и ОУ не се засягали от анекса и оставали непроменени.
Видно от приложения към анекса
погасителен план, вноските по кредита ставали общо 27 на брой, като падежът на
последната вноска е на дата 10.11.2019г..
От представеното извлечение по
сметка към процесния договор за кредит се установяват следните плащания:
- на 18.09.2017г. – 34.39 лева, платена
главница; 42.89 лева, платена лихва и 62.52 лева, платена вноска по закупена
допълнителна услуга;
- на 11.10.2017г. – 35.57 лева,
платена главница; 41.71 лева, платена лихва и 62.52 лева, платена вноска по
закупена допълнителна услуга;
- на 15.12.2017г. – 36.79 лева,
платена главница; 40.49 лева, платена лихва и 62.52 лева, платена вноска по
закупена допълнителна услуга;
- отразено е и плащане, както следва
– 09.54 лева, платена вноска по закупена допълнителна услуга;
Представено е уведомително писмо от ищцовото
дружество до ответницата, с което я уведомява за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита. Липсват отбелязвания върху същото за
неговото получаване. Не са представени и разписка за неговото доставяне или
друг удостоверяващ връчването му документ.
Тъй като по
предоставения паричен кредит не постъпили плащания, на 28.01.2019г. ищцовото
дружество депозирало в
РС – Враца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответницата.В РС – Враца по така депозираното заявление било образувано
ЧГД №264/2019г..
По така образуваното ЧГД била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която
било разпоредено ответницата да заплати на дружеството заявител както следва –
сума в размер на 1143.25 лева / хиляда сто четиридесет и три лева и двадесет и пет
стотинки / - главница, дължима по
договор за потребителски кредит №**********/02.08.2017г., сключен между
ищцовото дружество и ответника, сума в размер на 479.63 лева / четиристотин
седемдесет и деве лева и шестдесет и три стотинки / - договорно възнаграждение,
сума в размер на 1303.38 лева / хиляда триста и три лева и тридесет и осем
стотинки / - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги,
представляващо незаплатено възнаграждение по договора за потребителски кредит,
сума в размер на 30.00 лева / тридесет лева /, представляваща такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 11.09.2017г. до
22.05.2018г., сума в размер на 12.45 лева / дванадесет лева и четиридесет и пет
стотинки /, представляваща законна лихва за забава от 11.09.2017г. / датата на
изпадане на длъжника в забава по договор за потребителски кредит
№**********/02.08.2017г. / до 22.05.2017г. / датата на предсрочната изискуемост
/, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху главницата, от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК - 28.01.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 59.37 лева / петдесет и девет лева и
тридесет и седем стотинки / – държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева / –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.чл.26 от НЗПП.
По ЧГД №264/2019г. по описа на РС – Враца
на 18.06.2019г. било постановено Разпореждане, с което на основание чл.415 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви установителен иск относно
вземането си срещу длъжника в едномесечен
срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, тъй като Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление по постоянния и настоящ адрес на длъжника.
С оглед изложеното за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Производството по разглеждане на иск
по чл.422 от ГПК е свързано с производството по чл.410 и следващите от ГПК,
като заведеният установителен иск по чл.422 от ГПК по своето правно естество е
специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано
писмено възражение в срока по чл.414 от ГПК против издадена Заповед за
изпълнение.Предявеният установителен иск в едномесечния преклузивен срок, след
като вземането по издадената заповед за изпълнение е оспорено от длъжника, ще
установи със сила на присъдено нещо неговото съществуване.
Целта на предявяването на иск при
подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на
вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение или част от нея, представлява пречка
за влизането й в сила.
Съгласно чл.154 от ГПК, всяка от
страните по делото е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Представения по делото договор за потребителски кредит №**********/02.08.2017г., установяват възникналото заемно правоотношение
между „ Профи Кредит България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” България „
№49, бл.53Е, вх.В и кредитополучателя –
ответник.
От съдържанието на
договора се установява, че между страните е сключен договор за кредит, по силата
на който ответникът се е съгласил, предоставения му с договора потребителски
кредит да му бъде изплатен по банков път, като извършването на плащането по
посочения начин, съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни
вноски при годишен процент на разходите 39,14% и годишен
лихвен процент 41,17%, при 27 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 139.80
лева.
Следва да се отбележи, че процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от
императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор
за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след
служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че
посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на
ответницата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга
по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е
договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими
разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в
ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата
към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора
за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.
С оглед императивния
характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за
защита на икономически по - слаби участници в оборота, съдът е задължен да
следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на
тези норми не е въведено като основание за обжалване / в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по ТД №1/2013г.
на ОСГТК на ВКС /.
Съдът следи служебно
за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато те са
свързани с противоречие на закона или на добрите нрави, и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото.
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал. 1 от ЗПК писмена форма за
действителност на хартиен носител, клаузите са уговорени по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт.Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.7- т.12 и т.20 от ЗПК - съдържа дата и място на сключването; вид на
предоставения кредит; индивидуализация на страните; срок на договора; общия
размер на кредита и начин на усвояването му; размер на ГЛП; размер на ГПР,
както и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на
договора; условията за издължаване на кредита, включително погасителен план,
съдържащ информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; уговорки относно правото на отказ на
потребителя.
В процесния договор
за кредит се съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, като
в същия е
посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.Съгласно договора
за кредит за
кредитополучателя възниква задължението
да заплати на
кредитора предоставената главница
и определен годишен фиксиран
лихвен процент.При това положение, за
да е изпълнено
изискването на закона,
в договора следва
да бъде посочено по
ясен и разбираем за потребителя начин
разпределението на съответната погасителна вноска
между различните дължими
суми, както и
последователността, в която
същите ще се
погасяват, което в случая
е сторено, включително и в
сключения Анекс №1.Погасителният план, както първоначалния, така и този към
анекса съдържа разбивка на погасителните вноски, от която е видно, каква част
от тях съставлява главница и каква - възнаградителна лихва, и отделно каква по
закупения пакет от допълнителни услуги.Поради това съдържанието на договора
отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Договорът отговаря и
на изискванията на чл.11, ал.2 от ЗПК за подписване на всяка страница от ОУ от
страните по договора.
С оглед гореизложеното, при извършената проверка относно
действителността на сключения между страните договор, въззивният съд намира, че договорът за потребителски кредит не страда от
пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на
изискванията на посочените разпоредби на ЗПК.Спазени са изискванията на чл.10,
ал.1 от ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл.11, ал.1,
т.1 – т.12 и т.20, и ал.2 от ЗПК, поради което не са налице предпоставките на
чл.22 от ЗНП за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски
кредит №**********/02.08.2017г..
Също така следва да
се отбележи, че договорната лихва е възнаграждението / печалбата / на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем.За да защити потребителя и за да
се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи
потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е
предвидил същият да е компонента, която се включва при формирането на ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния.В тази връзка, преценката
за противоречие със закона следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР.
Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 от ЗПК / обн.ДВ, бр.35 от
2014г., в сила от 23.07.2014г. /, поради което по отношение на същия е
приложимо изискването на алинея четвърта на същата разпоредба - ГПР да не
надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.Към датата на сключване на договора за потребителски кредит, размерът
на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс
десет пункта отгоре.В случая, определеният в договора, а в последствие и в
анекса размер на ГПР от 49.90 % за договора и 39.14 % за анекса, не надвишава
пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 41.17%, поради
което тези клаузи не са нищожни поради противоречие със закона - чл.19, ал.5 от ЗПК.
Не може
да се приеме, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.Законодателят
е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и съответно е определил максимален размер
на последния именно за да защити потребителя и да се избегне неоснователното
обогатяване на финансовите институции.В тази връзка, след като сборът на
договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 41.17%
кредиторът не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя.
Поради това се налага
изводът, че не е налице и някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – т.19 от ЗПП, тъй като клаузите не създават възможност
за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в
по – неравностойно имуществено положение.
При тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че ответникът
дължи изплащане на уговорената възнаградителна лихва за периода на
действие на договора и сключения към него анекс.От погасителния план е видно,
че общият размер на дължимата договорна лихва е 604.72 лева.От извлечението по
сметка към процесния договор се установява, че от извършените от ответницата
плащания, към възнаградителната лихва са отнесени суми в общ размер на 125.09
лева.Към настоящия момент е настъпил крайния падеж по договора – 10.11.2019г.,
при което остава дължима договорна лихва в общ размер от 479.63 лева.При това
положение предявеният установителен иск за заплащане на възнаградителна лихва
се явява изцяло основателен.
С оглед извода за
основателност на исковата претенция за възнаградителна лихва, то предявеният
установителен иск за главница в размер на 1143.25 лева, също се явява
основателен.От извлечението по сметка към договора за кредит план е видно, че ответницата
е направил вноски, послужили за погасяване на главницата в общ размер от 106.75
лева, при което от главницата са останали дължими 1143.25 лева, какъвто е и
претендирания размер на задължението на ответника пред настоящата съдебна
инстанция.
Следва да се
отбележи, че по делото липсват каквито
и да е доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК.В случая обаче крайният срок за изпълнение на
договора е настъпил на 10.11.2019г., с което кредитът е станал изискуем.
В Раздел VI
от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в общ размер на 1500.48 лева.Съгласно Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 02.08.2017г., кредиторът
предоставя срещу възнаграждение пакет от следните пет услуги - приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.Условията и предпоставките за ползване на
допълнителните услуги са регламентирани в чл.15 от ОУ.Съгласно дефиницията
дадена в чл.15.1 от ОУ, услугата „ приоритетно разглеждане и изплащане на
разрешения потребителски кредит “ представлява приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредита и изплащане на същия преди договора.Никъде не
е формулирано конкретно и точно определение на „ приоритетно “ и по този начин
не става ясно какво предимство се предоставя на кредитополучателя с тази
услуга.В ОУ не е регламентиран срокът, в който заемодателят следва да се
произнесе по постъпило искане за отпускане на кредит.И след като не е дефиниран
и срокът за „ приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита “,
няма как да се направи съпоставка, за да се прецени какво предимство ползва
кредитополучателят за тази услуга, за да дължи възнаграждение за същата.Втората
и третата от услугите в пакета предоставят на кредитополучателя са възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски или намаляване на техния
размер.Условията за това са посочени в чл.15.2 и чл.15.3 от ОУ.Освен че
ползването на тези услуги се предпоставя от изправността на кредитополучателя
по погасяването на определен брой вноски, то ползването на тези услуги изисква
на първо място представянето на множество документи в точно определен кратък
срок / до 25 календарни дни от падежа на погасителната вноска /, а освен това и
одобрението на искането от кредитора, т.е. закупуването на пакета от
допълнителни услуги и заплащането на неговата стойност не е достатъчно условие
за ползването на услугите от пакета, а следва да са налице както многобройните
допълнителни условия, така и изричното одобрение от страна на кредитора.В
случай че такова одобрение не е налице, то потребителят не може да ползва
услугите, въпреки че е заплатил за тях.Ползването на тези услуги обаче не
засяга дължимостта на плащанията, тъй като както отложените, така и намалените
части от вноските остават изискуеми в края на погасителния план / чл.15.2.4 и
чл.15.3.5 /. Не е уговорено тяхното разсрочване във времето чрез продължаване
срока на договора и съответно продължаване на погасителния план за времето, за
което вноските са отложени.По този начин излиза, че всички отложени погасителни
вноски или разликата между намалените вноски и тези по погасителен план се
дължат в цялост в края на погасителния план, което би довело до допълнително натоварване
на кредитополучателя.На практика при използване на тази опция, полученото от
кредитополучателя облекчение се изчерпва с временно ползване на неолихвени
части от главницата.Четвъртата услуга е уговорена като опция за промяна на
падежна дата по целия план без допълнителни условия / чл.15.4 /, което
практически може да се изрази в отлагане на всички вноски, но отново при
съгласие на кредитора, тъй като се изисква подписване на допълнително
споразумение между страните.Улесненото допълнително кредитиране предложено като
петата услуга от пакета, не е дефинирано по начин, който да гарантира каквото и
да е предимство за кредитополучателя, освен освобождаването му от
кандидатстване, тъй като улеснения не са посочени, а са обусловени от вътрешни
правила на кредитора / чл. 15.5 /.По никакъв начин не е конкретизирано в какво
се изразява тази „ улеснена процедура “ и какво представляват тези „ допълнителни
парични средства “ – нов кредит или допълнителна сума, отпусната по настоящия
кредитен договор.Ползването на тази услуга отново е предпоставено от
одобрението на кредитора / посочено е „ може да одобри “ /, т. е. и тук закупуването
на пакета от допълнителни услуги и заплащането на неговата стойност не е
достатъчно условие за ползването на услугите от пакета, а следва да е налице
изричното одобрение от страна на кредитора.В случай че такова одобрение не е
налице, то потребителят не може да ползва услугите, въпреки че е платил за тях.
Съдът намира, че споразумението
относно предоставяне на пакет от допълнителни услуги противоречи на
добрите нрави и клаузите от същото са нищожни на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.Всички
описани елементи от пакета допълнителни услуги са договорени единствено като
възможност за предоставяне, но не и като задължение на кредитора.Принципите на
справедливост и добросъвестност изискват потребителят да заплаща възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетичното и евентуално
предоставяне на такава.Освен това е налице нееквивалентност между престациите –
срещу високия размер на възнаграждението, надхвърлящо размера на главницата по
договора / главницата е 1250.00 лева, а възнаграждението за пакета – 1500.48 лева
/, кредитополучателят не получава никакво конкретно благо, преимущество или
услуга, а единствено при наличието на множество допълнителни условия и
предпоставки пред него може да се разкрие възможност евентуално да ползва
някаква незначителна преференция, която освен това зависи от одобрението на
кредитора.Нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право
на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от
насрещната воля на кредитора.Тези преференции дори не са регламентирани в
договора, споразумението и общите условия, като само последните съдържат
бланкетни и неясни описания на петте услуги в пакета.
От гореизложеното
може да се направи извод, че предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е изискването
на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.Следва да се има предвид, че в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че „ видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит „.В настоящия случай в договора за потребителски
кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират
съответните такси.В сключеното между страните споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва
потребителят, но доколкото нито в самия договор, нито в споразумението е
предвидена клауза, която да приобщава последното към процесния
договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е
изпълнено изискването на горепосочената правна норма - за посочване
на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера
на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски
кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а, ал.4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане.Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „ възможността за
предоставянето " на изброените по - горе услуги и е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения
между страните договор.Принципът на добросъвестност и справедливост при
договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на
определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
С оглед
предходното, настоящият състав намира, че е налице неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги
в общ размер на 1500.48 лева.
С оглед изложеното, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №264/2019г. по описа на РС –
Враца, а именно 59.37 лева / петдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки
/ - държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева юрисконсултско възнаграждение.Тук
следва да се вземе предвид, че от общо присъдената със заповедта за изпълнение
сума в размер на 2968.71 лева, е предявен установителен иск за сума в размер на
2926.26 лева, от който е уважен установителен иск в размер на 1622.88 лева.При
това положение, съответно на предявената и уважена част от установителния иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноски в заповедното производство в размер,
съответен на уважената част от иска, а именно 32.65 лева / тридесет и два лева
и шестдесет и пет стотинки / - държавна такса и 27.50 лева / двадесет и седем
лева и петдесет стотинки / - юрисконсултско възнаграждение, а претенцията за
горницата над 60.15 лева до пълния предявен размер от 109.37 лева следва да
бъде отхвърлена.
В исковото производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 392.77 лева / триста деветдесет и
два лева и седемдесет и седем стотинки /, както следва – 92.77 лева / деветдесет
и два лева и седемдесет и седем стотинки / – държавна такса и 300.00 лева /
триста лева / - юрисконсултско възнаграждение.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер 219.95
лева / двеста и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки /, от които 51.95
лева / петдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки / - държавна такса и
168.00 лева / сто шестдесет и осем лева / - юрисконсултско възнаграждение, като
до пълния предявен размер от 392.77 лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
К.К.И.,
ЕГН:**********,*** и настоящ
адрес ***, че същата дължи на „
Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.” България „ №49, бл.53Е, вх.В, сума в размер на 1143.25
лева / хиляда сто четиридесет и три лева и двадесет и пет стотинки /,
представляваща главница по договор за потребителски кредит
№**********/02.08.2017г., сключен между ищцовото дружество и ответника, сума в
размер на 479.63 лева / четиристотин седемдесет и девет лева и шестдесет и три
стотинки / , представляваща договорно възнаграждение по договора за кредит, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
30.01.2019г., издадена по ЧГД №264/2019г. по описа на РС – Враца, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 28.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ Профи Кредит България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” България „
№49, бл.53Е, вх.В срещу К.К.И., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, В ЧАСТТА, в която се
иска да се приеме за установено по отношение на К.К.И., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, че
същата дължи на „ Профи Кредит
България „ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.” България „ №49, бл.53Е, вх.В сумата от 1303.38 лева / хиляда
триста и три лева и тридесет и осем стотинки /, представляваща възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги, представляващо незаплатено
възнаграждение по договор за потребителски кредит №**********/02.08.2017г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.01.2019г., издадена по ЧГД №264/2019г. по описа на РС – Враца.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК К.К.И., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** да заплати на „ Профи Кредит България „ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.” България „
№49, бл.53Е, вх.В, направените деловодни разноски в общ размер на 280.10 лева / двеста и
осемдесет лева и десет стотинки /, от които 60.15 лева / шестдесет лева и
петнадесет стотинки / - направени разноски в заповедното производство и 219.95
лева / двеста и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки / - направени
разноски в съдебното производство, като отхвърля претенцията на „ Профи Кредит България „ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.” България „ №49, бл.53Е, вх.В за осъждане на К.К.И., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес *** да
заплати разноски за горницата
над 280.10 лева / двеста и осемдесет лева и десет стотинки / до пълния предявен
размер от 502.14 лева / петстотин и два лева и четиринадесет стотинки /.
След влизане на Решението в сила
ЧГД№264/2019г. по описа на РС – Враца да се върне на РС – Враца.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: