№ 209
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело №
20211100506652 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
ЗД „Б.И.“ АД срещу постановление от 07.04.2021 г. на ЧСИ К., с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. В
частната жалба се посочва, че определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно с
оглед правната и фактическа сложност на делото. Липсват данни за извършване на действия
по водене на делото извън подаване на молбата за образуване. Липсват и данни за заплащане
на възнаграждението. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното
разпореждане и намаляване на същото до сумата от 200 лв.
Взискателят заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в срока за
доброволно изпълнение не е постъпило плащане от трана на длъжника, поради което
хонорарът за водене е дължим.
ЧСИ излага мотиви за неоснователност на жалбата. Посочва, че срокът за доброволно
изпълнение е изтекъл на 01.04.2020 г., а погасяването на дълга е с дата 23.04.2021 г.
Действията на адв. А. не се свеждат само до подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело, но и до избор на изпълнителен способ. Наред с това са депозирани и
становище по възражението срещу разноските и по частната жалба.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената
жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е
1
подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно
легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението,
чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20219240400212 по описа на ЧСИ е образувано по молба вх. №
01775/10.03.2021 г. от Д.К. чрез адв. Й. А.. С молбата е поискано образуване на
изпълнително дело и събиране на вземането по изпълнителен лист, издаден по изп. дело №
16676/2019 г. на РС Варна. С молбата е посочен изпълнителен способ – налагане на запор на
банкова сметка на длъжника, както и е възложено на съдебния изпълнител на основание чл.
18 ЗЧСИ да извършва действия по проучване и определяне на способ на принудително
изпълнение. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.03.2021
г., сключен между Д.К. и Адвокатско дружество „А. и П.“, представлявано от адв. Й. А. за
сумата от 800 лв., отразена като заплатена в брой. Към молбата е приложен изпълнителен
лист № 261655/2.3.2021 г., издаден от РС Варна по гр. дело № 16676/2019 г., в който е
отразено ЗД „Б.И.“ АД да е осъден да заплати в полза на Д.С.К. сумата от 4500 лв. –
частичен иск от 15000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
в резултат на ПТП от 23.09.2016 г., реализирано в гр. Варна, ведно със законната лихва,
считано от 15.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото
в размер на 248,10 лв. за първоинстанционното разглеждане и 380,33 лв. за въззивното
производство.
Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 18.03.2021 г., на 19.03.2021 г.
е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. На 23.02.2021 г.
взискателят е заявил становище за намаляване на възнаграждението до 200 лв. ако сумата
постъпи в срока за доброволно изпълнение. На 07.04.2021 г. е постановен отказ за
намаляване на адвокатското възнаграждение и разноските. На 23.04.2021 г. е съставен
протокол за извършено разпределение на суми по повод плащане в размер на 8416,87 лв.,
платено на 23.04.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита
и съдействие и депозиране на за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително
дело - 200 лв. Съдът намира, че в конкретния случай е недължимо възнаграждение за водене
на изпълнителното дело. Съдът отчита, че длъжникът не е заплатил дължимата сума в срока
за доброволно изпълнение. Същевременно обаче със сезиращата молба е избран
изпълнителен способ, който няма данни да е приложен от съдебния изпълнител – не се
установява да са изпратени запори до трети лица по отношение на сметки на длъжника. Не
се установява неефективност на избрания способ и последваща необходимост от
предприемане на действия по водене на изпълнителното дело с оглед събиране на
2
дължимата сума.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на
съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение
на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от
спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството
по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74
от ЗЧСИ. Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на ЗД „Б.И.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20219240400212
по описа на ЧСИ Г. К. с район на действие СРС постановление за разноски от разпореждане
от 07.04.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело №
20219240400212 по описа на ЧСИ Г. К. в размер на 200 лева - представляващи адвокатско
възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3