Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.04.2019
година Град
Свиленград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД І граждански състав
на осми април две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 864/ 2019 година по описа на съда, намери за
установено следното:
Производството е по реда на чл.312, ал.1
от ГПК.
Образувано
и по предявени от В.Г.И. срещу „Билла България” ЕООД обективно съединени искове
с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване за незаконно
уволнението, извършено със Заповед № 2874/26.09.2018 г. на управителите на дружеството
– ответник и неговата отмяна, и чл.344, ал.1, т.2 от КТ
- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението му длъжност
„регионален мениджър” при ответното дружество.
Ищецът твърди, че е полагал труд по
трудово правоотношение при „Билла България” ЕООД, възникнало по силата на
трудов договор от 27.10.2008 г., с който бил назначен на длъжност „заместник
управител на магазин“ с работно място – филиал на дружеството в град
Свиленград. С допълнително споразумение от 19.03.2012 г. било договорено между
страните служителят да изпълнява длъжността „управител на магазин“ в гр.
Свиленград, а съгласно последващо допълнително споразумение от 24.02.2017 г.,
ищецът изпълнявал длъжността „регионален мениджър”, като му било вменено да
изпълнява задължения за филиалите в гр.Свиленград, гр.Кърджали, гр.Хасково и
гр.Харманли. Твърди, че и тогава работното му място било в магазина на „Билла
България” ЕООД в град Свиленград. Посочва, че на 10.09.2018 г. му било
изпратено уведомление по имейл от М.
К.
– асистент „Отдел Продажби”, с което се изисквало от ищеца от 17.09.2018 г. да
поеме нови обекти в град София, без да му е връчено допълнително споразумение
по чл.119 от КТ или издадена и връчена заповед за командироване по чл.121 от КТ.
Счита, че по този начин работодателят едностранно е променил мястото му на
работа, което било в противоречие с разпоредбата на чл.118 от КТ.
Твърди, че със Заповед № 2874/26.09.2018
г. му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, която счита за
незаконосъобразна. Оспорва релевираните в уволнителната заповед нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа на датите 17-ти,
18-ти и 19-ти септември 2018-та година. Посочва, че през тези три дни е бил на
работа във филиала на „Билла България” ЕООД в град Свиленград, където било
работното му място. То не било променяно нито с допълнителните споразумения,
нито с издадената от работодателя Заповед № 596/ 01.03.2018г., с която се
определял реда за разпределяне на филиалите между регионалните мениджъри. Счита
също, че заповедта се отнася за новопостъпили служители, какъвто той не бил, а
дори и да се отнасяла за него, не била налице хипотезата на т.6 от заповедта,
за да се налага извършеното разместване на филиалите. Освен това, ищецът счита,
че наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението. По
изложените съображения моли да бъдат уважени предявените искове. Претендира
съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който ответното дружество изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение. Твърди, че към момента на налагане
на оспореното дисциплинарно наказание, мястото на работа на ищеца било
филиалите на „Билла България” ЕООД и Централа. Действително, от 17.09.2018 г.
било въведено ново разпределение на филиалите, съгласно което на ищеца било
възложено да отговаря за обекти в град София. Последният бил изрично запознат с
определеното му място на работа, като в съответствие с нуждите на предприятието
работодателят извършвал разпределение на служителите по филиали. Ответникът
посочва, че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, тъй
като три последователни дни не се е явил на работа. Счита, че не било налице
изменение на трудовото правоотношение, когато работникът бил преместен на друго
работно място в същото предприятие, без да се променят определеното място на
работа, длъжността и размерът на трудовото възнаграждение. Твърди, че ищецът е
извършил вменените му с уволнителната заповед нарушения на трудовата
дисциплина. По тези съображения моли да бъдат отхвърлени предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Безспорно е, а и видно от представените
писмени доказателства, страните са били в трудово правоотношение по силата на
договор от 27.10.2008 г., с който са се договорили ищецът – служител да
изпълнява при ответника – работодател, длъжността „зам. управител на магазин“.
В трудовия договор е вписано: “Работното място на служителя е филиал на „Билла
България“ ЕООД в гр. Свиленград“. Договорът не съдържа друга изрична клауза за
мястото на работа на служителя, определянето на което е съществен елемент на
трудовия договор като условие за неговата валидност, съгласно чл.66, ал.1, т.1
от КТ. Разпоредбата на чл.66, ал.3 от КТ определя
мястото на работа по седалището на предприятието, доколкото друго не е
уговорено или това не следва
от характера на работата. Когато в трудовия договор е уговорено мястото на
работа чрез конкретизиране на съответното структурно звено - в случая филиал в
гр. Свиленград, то се смята за място на работа. Освен това, от характера на
работата - „зам. управител на магазин“ също следва, че „филиал на „Билла
България“ ЕООД в гр. Свиленград“ е не работно място по смисъла на пар.1, т.4 от
ДР на КТ, а място на работа.
С допълнително споразумение от
19.03.2012 г. страните са се договорили, считано от 01.04.2012г. ищецът да
изпълнява длъжността „управител на магазин“ – филиал гр. Свиленград. Очевидно,
с това споразумение не се променя мястото на работа на служителя.
С допълнително споразумение от
24.02.2017 г. страните са се договорили, считано от 01.03.2017г. ищецът да
изпълнява длъжността „регионален мениджър“ – филиали на „Билла България“ ЕООД и
Централа“. Безспорно, със споразумението се променя длъжността, като основният
спор се свежда до това дали с тази клауза от споразумението се променя и мястото
на работа. Ищецът поддържа, че с клаузата се променя само длъжността, а
ответника – че се променят и длъжността, и мястото на работа, така че се
определя ново място на работа: „филиали на „Билла България“ ЕООД и Централа“. Доколкото
въпросната клауза от допълнителното споразумение не е прецизна, то тя следва да
бъде тълкувана, като това стане в съвкупност с цялостния доказателствен
материал по делото.
При подписване на допълнителното
споразумение от 24.02.2017 г., на същата дата ищецът е подписал и длъжностна
характеристика, в която е посочено като място на работа „филиалите в поверения
му регион“. Безспорно, към този момент ищецът е изпълнявал трудовите си функции
във филиал на ответното дружество в гр. Свиленград. На 21.04.2017г. ищецът, в
качеството си на „регионален мениджър“ е получил имейл от М. К. - „Асистент отдел продажби“, с
приложено „Райониране Регионални Мениджъри“, видно от което на В.И. са
разпределени 4 магазина – 408, 412, 413 и 424. На 25.08.2017г. ищецът е получил
друг подобен имейл с приложено „Райониране Регионални Мениджъри“, видно от
което му е разпределен пети магазин – 425 Кърджали Възрожденци. От
представената от ответника справка /л. 49, 50 и 51/ е видно, а и не се спори по
това, че посочените магазини 408, 412, 413, 424 и 425 се намират в
гр.Свиленград, гр.Харманли, гр.Хасково и гр.Кърджали. На 10.09.2018г. ищецът е
получил пореден имейл с приложено „Райониране Регионални Мениджъри“, с което са
му разпределени 3 нови магазина – 181, 196 и 198, всички находящи се в гр.
София. В имейла е посочено, че последното разпределение влиза в сила от
17.09.2019г.
Междувременно, на 02.03.2018г. ищецът е
бил запознат с издадена от работодателя Заповед № 596/ 01.03.2018г., с която се
нарежда: „1. Информирането на заинтересованите служители по повод промяна в
разпределението на филиалите да се осъществява по имейл, изпратен от „Асистент
отдел продажби“, при предварително съгласуване с „Ръководител отдел „Продажби“
… 4. С оглед характера на работа служителят не се счита командирован по време
на изпълнение на служебните си задължения. 5. Преместването на служители на
друго работно място, не се смята за изменение на трудовото правоотношение по
смисъла на чл.118, ал.2 от КТ. 6. По изключение се допускат временни фактически
промени и размествания с оглед оперативност на регионалните мениджъри при
съобразяване с нуждите на дружеството и на самите служители след писмено
одобрение на Ръководител отдел „Продажби“…“.
От показанията на ангажирания от
ответника свидетел А.
Н.
Т.,
на длъжност „Ръководител отдел „Продажби“, се установява, че разпределението на
филиалите между регионалните мениджъри в „Билла България“ ЕООД се извършва по процедурата,
определена със Заповед № 596/ 01.03.2018г. За процесното разпределение, в сила
от 17.09.2019г., свидетелят посочва, че е се е наложило „съобразно нуждите на
фирмата“. Посочва също, че е бил уведомен от регионалния мениджър, който
трябвало на предаде трите обекта в гр. София на В.И., за това, че последният не
се е явил на работа на 17-ти, 18-ти и 19-ти септември. Затова, на 20-ти
септември свидетелят Т.
сигнализирал отдел „Човешки ресурси“ – „за самоотлъчка“.
От показанията на ангажирания от ищеца
свидетел М.
Л.
Б.,
работила във филиал на „Билла България“ ЕООД в гр. Свиленград като „управител
на магазин“ до края на месец септември 2018г., се установява, че на 17-ти и
18-ти септември 2018г. ищецът е бил на работа в „магазина в Свиленград“.
Със Заповед № 2834 от 20.09.2018г.
работодателят е поискал от служителя – ищецът И. да даде, в 1-дневен срок от
получаването на заповедта, писмени обяснения защо на 17.09.2018г., 18.09.2018г.
и 19.09.2018г. не се е явил на работа във филиали 181, 196 и 198, трите в гр.
София. Заповедта е връчена на ищеца на 21.09.2019г. и на същата дата той е
представил писменото си обяснение, в което е посочил, че „поради липса на
заповед за командировка в гр. София“ се е явил на работа в магазин „Билла“ в
гр. Свиленград, където било работното му място, според трудовия договор.
Със Заповед № 2874 от 26.09.2018г.
работодателят е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ за това,
че на 17.09.2018г., 18.09.2018г. и 19.09.2018г. не се е явил на работа, без
уважителна причина и без да уведоми работодателя, във филиали 181, 196 и 198,
трите в гр. София, като трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Заповедта е връчена на ищеца на 01.10.2018г.
С оглед така установените обстоятелства
съдът достига до извода, че със сключеното между страните допълнително
споразумение от 24.02.2017 г. не се променя мястото на работа, определено с
трудовия договор от 27.10.2008 г., доколкото със споразумението не се определя
ново място на работа. Фиксираното в спорната клауза в споразумението понятие „филиали
на „Билла България“ ЕООД и Централа“ не може да се тълкува като място на
работа, тъй като същото не е определено или поне определяемо пространство. „Място
на работа“ по смисъла на чл.66, ал.1, т.1 от КТ е онова териториално определено пространство, където работникът и/или
служителят престира своята работна сила, или с други думи там, където се
извършва изпълнението на трудовите функции. Характерен белег, за да се дефинира
дадена пространствено определена територия като „работно място“, е наличието на
трудово правоотношение, чието съдържание включва изпълнението на трудовите
задължения от страна на работника или служителя в рамките на определена териториално обособена
единица - Решение № 308 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1176/2012 г., IV г.
о., ГК.
В случая, „филиали на „Билла България“
ЕООД и Централа“ по никакъв начин не може да се определи като определено място
на работа. Действително, налични са длъжностна характеристика, определяща като
място на работа „филиалите в поверения му регион“, както и заповед на
работодателя, уреждаща реда, по който се определят тези филиали. Самата
длъжностна характеристика обаче (макар за нея да не съществува определение в
КТ) цели да запознае работника със същността на работата, като там писмено се
сочат и съществените елементи от длъжността. Тя определя функционалната,
организационна, производствена и техническа заетост на работник и/или
служителя, но не и мястото му на работа, което се определя единствено с трудов
договор. Същото важи и за заповедта – не може със заповед на работодателя да се
определя място на работата, различно от уговореното в трудовия договор. Освен
това, ако се възприеме тезата на ответника, че с клаузата в споразумението „филиали
на „Билла България“ ЕООД и Централа“ се определя ново място на работа по
смисъла на чл.66, ал.1, т.1 от КТ, то тогава едновременно във всички филиали на
дружеството ли е следвало да престира труд ищецът в периода от 01.03.2017г.
/когато е заел длъжността „регионален мениджър“/ до 21.04.2017г. /когато за
пръв път е получил по имейл информация за „поверените му филиали“/?! Тези всички филиали едно определено работно
място ли са?!
В заключение следва да се обобщи, че по
процесното трудово правоотношение мястото на работа на служителя е определено
във филиал на „Билла България“ ЕООД в гр. Свиленград, съгласно трудов договор
от 27.10.2008 г. Не е налице едностранно изменение на мястото на работа от
страна на работодателя, доколкото с допълнителните споразумения не се определя
ново работно място.
По правилото на чл.154, ал.1 от ГПК
тежестта за установяване законността на уволнението носи работодателят - ответникът
по делото „Билла България“ ЕООД, поради което е необходимо в съдебното
производство той да установи осъществяването в обективната действителност на
всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на
трудовото правоотношение.
По делото е установено, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, което след налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ с процесната заповед на работодателя е
прекратено на 01.10.2018 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
При проверка законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание се
установява, че е издадена от компетентен орган и при спазване на процедурата по
чл.193, ал.1 от КТ,
отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ
и е редовно връчена на служителя. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се достига до извода, че ищецът
не е извършил визираното в заповедта дисциплинарно нарушение – неявяване на
работа без уважителна причина в три последователни дни - 17.09.2018г.,
18.09.2018г. и 19.09.2018г. /чл.190, ал.1, т.2 от КТ/, тъй като на първите две
дати ищецът е бил на работа във филиал на „Билла България“ ЕООД в гр.
Свиленград. Следователно, наказанието „уволнение“, наложено със Заповед 2874/26.09.2018
г., е незаконно, поради което трябва да бъде отменено.
След като обуславящият
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
- за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, е
основателен, следва да бъде уважен и обусловеният от него конститутивен иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ
- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа. От трудовия
договор и допълнителното споразумение към него, сключени между страните, се
установява наличието на безсрочно трудово правоотношение, поради което ищецът
следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „регионален
мениджър“.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ищецът има право на разноски, които се установиха в размер на 810,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение, и за които е представен списък по чл.80 от ГПК.
Ищецът е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски по делото на основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК,
при което на основание чл.78, ал.6 от ГПК
в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса по делото
съразмерно с уважената част от исковете по чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ,
възлизаща на по 50 лв. по всеки от тях.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
УВОЛНЕНИЕТО на В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, от длъжността
„регионален мениджър“ в „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, извършено със Заповед № 2874 от 26.09.2018 г., връчена
на ищеца на 01.10.2018 г., с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ,
В.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението работа -
длъжността „регионален мениджър“ в „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА „Билла България” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ НА В.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 810,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Билла България” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд държавна такса по делото в размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от датата на обявяването му – 22.04.2019 г., на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :