№ 147
гр. Велико Търново, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20234001000141 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 23/ 07.03.2023 г., постановено по т.д. № 56/2022 г. по
описа на Ловешкия Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, да заплати на ищеца В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица,
сумите: 9 195,98 лева – законна лихва върху сумата от 100 000 лева
/изплатено извънсъдебно застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди/ за периода от 14.10.2019 г. /предявяване на претенцията пред
застрахователя/ до 05.05.2021 г. /изплащане на обезщетението/; 458,80 лева –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение/,
претърпени в резултат от ПТП на 15.06.2019 г., причинено при управление на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № В 43****, управляван
от К. К. Л., чиято отговорност е била застрахована при ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на претенцията – 14.10.2019 г., до окончателното изплащане;
ОТХВЪРЛИЛ е иска за неимуществени вреди за заплащане на сумата 150 000
лева, освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лева, предявен като
частичен от сумата 500 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
1
увреждането до окончателното изплащане, както и иска за законна лихва
върху извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лева , за периода от
15.06.2019 г. до 13.10.2019 г. и за законната лихва върху сумата 458,80 лева
/обезщетението за имуществени вреди/ за периода от датата на всяка фактура
до 13.10.2019 г.; ОСЪДИЛ е ответника да заплати да ищеца сумата 831,74
лева, представляваща сторените по делото разноски съобразно уваженaта част
от иска; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника следните суми: 281,86
лева – сторени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска;
360 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С Решение № 30/ 28.04.2023 г., постановено по реда на чл. 247 от ГПК
Ловешкият Окръжен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1512/
13.03.2023 г., подадена от В. Г. Г., с която е направено искане за отстраняване
на очевидна фактическа грешка в Решение № 23/ 07.03.2023 г., постановено
по т.д. № 56/2022 г. по описа на съда.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца В. Г., ЕГН **********, от гр.
Ябланица, чрез пълномощника адвокат Е. Б. от АК – гр. София, с адрес на
кантората в гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 383 партер, срещу Решение №
23/ 07.03.2023 г., постановено по т.д. № 56/ 2022 г. по описа на Ловешкия
Окръжен съд в частта, с която изцяло е бил отхвърлен предявеният иск за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата 100 000 лева /над
извънсъдебно изплатената сума в същия размер/, респективно - в частта, с
която е бил отхвърлен предявеният акцесорен иск за лихва върху същата
сума. Оплакването е за неправилност на решението, в обжалваните части.
Навежда се довод, че съдът неправилно е приложил принципа за
справедлИ.ст при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, като справедливият размер е 200 000 лева, като са изложени
съображения в тази насока. Твърди се, че в постановеното Решение съдът е
допуснал очевидна фактическа грешка, във връзка с което е подадена молба
по реда на чл. 247 от ГПК, но в случай, че същата не бъде приета като такава
и не бъде отстранена от първоинстанционния съд, се иска от въззивния съд да
уважи изцяло претенцията за лихва върху извънсъдебно изплатеното
обезщетение. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната
част и да постанови друго, с което да осъди ответника „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД да заплати на ищеца В. Г., сумата 100 000 лева
/освен извънсъдебно изплатената сума 100 000 лева/, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.10.2019 г. – датата на подаване писмената
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателното изплащане на
главницата от 100 000 лева, както и да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата 19 195,98 лева, представляваща лихва за забава върху извънсъдебно
изплатената сума 100 000 лева, за периода от 15.06.2019 г. – датата на ПТП до
05.05.2021 г. – датата на плащането. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомен, ответникът „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, чрез пълномощника си
2
юрисконсулт И. Д., е подал отговор. В него е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения, изложени в отговора.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
обжалваното с нея Решение. Направено е възражение за прекомерност на
евентуално изплатено от въззивника адвокатско възнаграждение. Претендира
се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Срещу постановеното по делото, по реда на чл. 247 от ГПК, Решение
№ 30/ 28.04.2023 г., с което е оставена без уважение молбата на ищеца за
поправяне на очевидна фактическа грешка, е подадена въззивна жалба от
молителя В. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, чрез пълномощника
адвокат Е. Б. от АК – гр. София, с искане да се отмени решението и да се
уважи молбата, алтернативно – в случай, че въззивният съд приеме, че не е
допусната очевидна фактическа грешка, да приеме решението за неправилно
и да го отмени, в тази му част, като уважи претенцията за лихва в размер на
19 195,98 лева върху извънсъдебно изплатената сума в размер на 100 000 лева,
за периода от 15.06.2019 г. до 05.05.2021 г. Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор.
Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на
страните, прецени събраните доказателства по делото и провери
правилността на обжалваните съдебни актове, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни
актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради
което следва да се разгледат по същество.
Пред Ловешкия Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4231/
14.07.2022 г., от ищеца В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, чрез
пълномощника адвокат Буенова от АК – гр. София, срещу ответника „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, с
цена – частичен иск от 150 000 лева, като част от пълния иск за 500 000 лева,
обезщетение за неимуществени вреди; 458,80 лева – обезщетение за
имуществени вреди; 19 195,98 лева – лихва върху извънсъдебно изплатеното
обезщетение в размер на 100 000 лева. В исковата молба се твърди, че на
15.06.2019 г., около 12,29 ч., на път I-3, около 157,025 км, К. К. Л.,
управлявайки лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № В 43****, навлязъл рязко
в насрещната пътна лента, блъснал се в насрещно движещия се автомобил,
управляван от В. Г. Г. и му причинил сериозни неимуществени и
имуществени вреди. По повод настъпилото ПТП било образувано сл.д. №
21/2019 г. по описа на ОСС – Ловеч, пр. преписка № 1578/2019 г. по описа на
ОП – Ловеч, като към момента на депозиране на исковата молба
наказателното производство не било приключило. В резултат на ПТП ищецът
е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получените травматични увреждания. Непосредствено след инцидента
ищецът бил откаран във ВМА – гр. София в тежко състояние, с данни за
3
политравма, фрактура на 4-7 ребро, хемопневмоторакс и открита рана в
областта на дясно коляно, като по време на изследванията ищецът получил
екстремна брадикардия, довела до изпадането му в клинична смърт, от което
състояние бил изваден след адекватна медицинска намеса. Ищецът бил
интубиран, като при направената бронхоскопия се установила кръвонасядане
под долния ръб на интубационната тръба с разраняване на лигавицата. С
оглед изключително тежкото му състояние ищецът бил поставен в състояние
на медикаментозна кома за срок от 2 седмици, през което време същият бил в
изключително тежко общо състояние, с постоянен риск за жИ.та. Посочва се,
че през тези две седмици била извършена евакуация на съсирек вляво след
лаваж, с наличие на гноевидни секрети от ТБД, а на 21.06.2019 г., поради
развила се ОДН и след консултация със съответните специалисти, била
извършена трахеостомия по медицински показания, регистрирано е
нарастване на плевралния излив, проведено е аспириране на значително
количество съсиреци от бронхите в ляво, които са изцяло обтубирани, като
била извършена и торакотомия, с евакуация на 750 мл. стара кръв, с
включване на активна аспирация. На 18.06.2019 г. било осъществено РСОМ
на дясна патела, поставена е гипсова лонгета, установена била травматична
лезия на н.перонеус вдясно, като след проведена консултация и преглед от
невролог на 04.07.2019г. е поставена диагноза перонеална пареза вдясно и
увреждане на десния перонеален нерв, с оглед на което била проведена
терапия с „Нивалин“ и „Милгамма“. Увреждане на нерва било причина за
накуцваща походка на ищеца, което състояние нямало да се подобри до края
на жИ.та му. Твърди се, че поради наличието на болки в дясно подребрие,
балониране на корема, гадене и еднократно повръщане, на 16.07.2019 г. В. Г.
бил преместен за лечение в МИ-МВР – гр. София, където след консултации
със съответните специалисти били установени: дифузно болезнен корем, с
вяла перисталтика; относителна чревна непроходимост, дилатирани
тънкочревни бримки, предимно в дясна коремна половина, които са с едемни
стени, оживена перисталтика и наличие на свободно подвижна течност. След
извършване на консервативно лечение, ищецът бил изписан на 13.08.2019г.,
придвижвайки се с две патерици. Посочва се, че поради продължаващи болки
в колянната става и дясната гръдна половина, на 19.08.2019 г. ищецът бил
преместен в „Болница за продължително лечение и рехабилитация“ - филиал
гр. Варна към МИ на МВР, където била проведена рехабилитация за период
от 21 дни. Поради продължаващи болки в дясна колянна става, както и
поради наличието на болки при движение в дясна гръдна половина, на
11.10.2019 г. ищецът бил настанен в Отделението по физиотерапия и
рехабилитация към МИ-МВР, където провеждал физикална терапия и
рехабилитация до 28.10.2019 г., с кратка пауза, за времето от 17.10.2019 г. до
21.10.2019 г., през което бил преместен в Клиниката по ортопедия и
травматология при МИ-МВР, за извършване на оперативна интервенция, при
която била скъсена едната игла и била направена екцизия на
девитализираните тъкани. Твърди се, че поради затруднение в походката,
4
болки, оток, ограничени движения в дясна колянна става, накуцваща походка,
на ищеца била проведена рехабилитация в Отделението по физиотерапия и
рехабилитация към МИ-МВР в периода от 21.11 2019 г. до 28.11.2019 г., но
въпреки провеждането ищецът не можел да сгъва дясното си коляно.
Поради непълното затваряне на стомата след деканюлацията се наложило
поредното постъпване в УНГ Клиника към МИ на МВР за периода от
22.01.2020 г. до 24.01.2020 г., където на 23.01.2020г. била извършена
операция за поставянето на пластика. Твърди се, че на 13.06.2022 г. ищецът
постъпил във ВМА за изваждане на металите от дясното колянно капаче, като
по време на лечението било констатирано износване на хрущяла на дясна
колянна става, поради развилите се артрозни промени в резултат на травмата
и това щяло да доведе до трудно и продължително лечение, завършващо със
смяна на ставата. В резултат на изброените травматични увреждания и
провежданите медицински интервенции ищецът изпитал силни болки и
страдания, с продължителност през целия период на лечение и
възстановяване, продължаващи и понастоящем в долните крайници,
изживявал негативни усещания от белезите по главата, от обездвижването му
на легло, от ограничените възможности за свободно придвижване, за
самостоятелно обслужване, от ограничаване на контактите с приятели и
колеги. В резултат на претърпяното ПТП ищецът станал раздразнителен,
изгубил съня си и доброто си настроение, стигнало се до раздяла с жената, с
която имали дете. Ищецът е подал писмена застрахователна претенция, с вх.
№ 94-Е-206/ 14.10.2019 г., до ответното застрахователно дружество, по която
е образувана застрахователна преписка № 430729519000192. На 05.05.2021 г.
му било изплатено обезщетение в размер на 100 000 лева. Болките и
страданията вследствие на ПТП представляват неимуществени вреди, чийто
размер ищецът определя на 150 000 лева, частичен иск от пълния размер от
500 000 лева, които следва да бъдат обезщетени от ответното застрахователно
дружество /освен изплатените извънсъдебно 100 000 лева/, ведно с лихвата за
забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 15.06.2019 г. до
окончателното изплащане. Освен неимуществени, ищецът търпи и
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в размер на 458,80
лева, която сума претендира от ответника, ведно с лихвата за забава от датата
на всяко едно от плащанията, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и заплащането на сумата 19 195,98 лева, представляваща
лихвата върху заплатената извънсъдебно сума от 100 000 лева, считано от
датата на ПТП – 15.06.2019 г., до датата на плащането – 05.05.2021 г.
Претендират се разноски.
Пред Ловешкия Окръжен съд е образувано т.д. № 56/ 2022 г. по описа
на съда.
От фактическа страна се установява следното:
Към исковата молба е приложен препис от Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 15.06.2019 г., от който се установява, че на същата
дата – 15.06.2019 г., около 12,29 ч., на път ППI-3, при 157,025 км настъпило
5
ПТП между лек автомобил "Рено Меган", с рег. № В 43****, собственост на и
управляван от К. К. Л. и лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ОВ 19****,
собственост на ОДМВР – гр. Ловеч, управляван от ищеца В. Г. Г.. В
обстоятелствената част на протокола е посочено, че управляваният от К. Л.
лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № В 43**** навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил движещия се в нея служебен автомобил на
ОДМВР – гр. Ловеч „Опел Астра“, с рег. № ОВ 19****, управляван от В. Г.. В
резултат на удара настъпило ПТП с материални щети по автомобилите. Две от
пътуващите в автомобилите лица загинали на място, а останалите били тежко
ранени.
С доклада си по делото съдът е обявил за ненуждаещо се от доказване
обстоятелството относно сключената застраховка гражданска отговорност
между виновния водач и ответното застрахователно дружество, а
впоследствие – обстоятелството, че е било изплатено обезщетение в размер на
100 000 лева.
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства,
неоспорени от насрещната страна и приети от съда. Видно от молба, с вх. №
94-Е-206/ 14.10.2019 г. е, че ищецът е подал писмена застрахователна
претенция по чл. 380 от КЗ пред ответното застрахователно дружество на
14.10.2019 г. След преглед на всички документи, събрани по
застрахователната преписка, ответното дружество определило обезщетение в
размер на 100 000 лева, което е изплатено на ищеца с платежен документ от
05.05.2021 г.
С оглед установяване получените от ищеца увреждания, съдът е
допуснал извършването на тройна съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. В
заключението си вещите лица – д-р П. Д., д-р Ц. Ц. и д-р А. Й., са отговорили
на поставените им задачи. В о.с.з. на 05.12.2022 г. вещите лица са заявили, че
подържат заключението, като са дали обяснения по него. Заключението е
било оспорено от ответната страна, но е прието от съда, който е отклонил
искането за допускане на повторна СМЕ.
Във връзка с установяване механизма на ПТП, съдът е допуснал
извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/. В
заключението си вещото лице инж. Н. С. К. е отговорило на поставените му
задачи. В о.с.з. на 06.02.2023 г. вещото лице е заявило, че подържа
заключението и е дало обяснения по него. Заключението не е било оспорено
от страните и е прието от съда.
По делото са разпитани двама свидетели.
При тази фактическа обстановка въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да се уважи иска по чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието
на предпоставките от сложния фактически състав на деликтната отговорност,
наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и особената
6
предпоставка по чл. 380 от КЗ – подадена писмена застрахователна
претенция.
По делото между страните не е спорно наличието на тези
предпоставки, като с оглед предмета на въззивните жалби спорни между
страните са обстоятелствата относно справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и за дължимия
размер на лихвата за забава върху извънсъдебно изплатеното обезщетение.
Съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г., размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедлИ.ст, което понятие е свързано
с преценка от страна на съда на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат:
характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата,
при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето;
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. –
изброяването е примерно.
В случая от изготвеното Заключение на вещите лице по допуснатата
тройна СМЕ, което въззивният съд кредитира като обективно и
безпристрастно, се установява, че на ищеца са причинени следните
увреждания: тежка гръдна травма /счупване на четири ребра в дясната гръдна
половина по предна мишнична линия/, съчетана с излив на кръв в двете
гръдни половини и контузия на белите дробове; травма на десния долен
крайник /счупване на капачето на дясната колянна става, наложило
оперативно лечение, с частично нарушаване целостта на малкопищялен нерв
в дясно/. Гръдната травма е протекла с много тежко общо състояние,
наложило поставяне на ищеца в медикаментозна кома, довела до тежка
дихателна недостатъчност, наложила интубация и поставяне на трахеостомна
канюла, като застрашаващото жИ.та на ищеца състояние е било налично от
причиняване на травмата до навременно оказване на квалифицирана
медицинска помощ.
Докато е бил поставен в състояние на медикаментозна кома за около
две седмици, на В. Г. Г. е извършена операция на счупеното капаче на
колянната става. Впоследствие се наложило извършване на повторна
операция под пълна анестезия на затворената, но с фистула рана от
трахеостомията. През месец октомври 2019 г. по повод разраняване от
киршнеровите игли на оперираното коляно под локална анестезия иглата е
скъсена. През месец юни 2022 г. остеосинтезния материал от коляното е
изваден, като манипулацията е протекла под спиналпа анестезия /гръбначно-
мозъчна/. В. Г. е бил настаняван трикратно в отделение по физикална терапия
с прилагане на адекватно физиолечение, като през целия остър период на
преживяване на травмата ищецът е бил подложен на широкоспектърна
антибиотична терапия, мощни обезболяващи и антихипертензивни препарати.
Повечето манипулации на В. Г. са извършвани, докато той е бил в състояние
на медикаментозна кома. Обща анестезия е била прилагана при операцията за
7
затваряне на фистулата в заздравяващата рана от трахеостомията, а при
отстраняването първо на част от металната оетеосинтеза на колянното капаче
и след това и на останалия остеосинтезен материал са ползвани съответно
локална и спинална /гръбначно-мозъчна/ анестезия.
При конкретните травматични увреждания В. Г. е търпял силни болки
от причиняването им до привеждането му в медикаментозна кома, заради
същите болки, както и след изваждането му от комата. При В. Г. не е
настъпило пълно възстановяване, като от заключението се установява, че към
момента на прегледа, извършен от вещите лица, ищецът изпитва болки при
ходене и лесна уморяемост.
Обичайният възстановителен период при счупване на повече от три
ребра е не по-малко от два, два и половина месеца, при нормално протичане
на оздравителния период, а обичайният оздравителен период при счупване на
капачето на колянна става е не по-малко от месец и половина, два, при
нормално протичане на оздравителния процес. В резултат на пълната
неподвижност на ищеца за продължителен период от време и невъзможност
да се извършват адекватни физиотерапевтични процедури, към момента на
прегледа В. Г. е с куцаща походка от болеви тип, явяваща се рефлекторен
механизъм от неравномерното натоварване на долните крайници. Частичната
лезия на перонеалния нерв на десния крак е възстановена, като ограничението
на движението в колянната става е резултат на ненавременно провеждане на
физиотерапевтични процедури, поради продължителността на провежданото
лечение в медицинското заведение, през което ищецът е бил на легло. Заради
продължаващите субективни оплаквания и обективни патологични находки,
касаещи белите дробове, се налага проследяване от специалист по
белодробни болести, както и извършване на периодични изследвания /КТ,
рентген, микробиологични изследвания/. Споделяните от В. Г. оплаквания от
болки в лявата тазобедрена става са резултат от нейното претоварване, от
щадящото поведение към наранения ляв крак. По тялото на ищеца са налични
белези от медицинските интервенции, които не се отразяват негативно в
значителна степен на външния му вид и нямат особено влияние върху
възприемането му от околните.
В о.с.з. на 05.12.2022 г. при дадените обяснения вещите лица са
изяснили характерните особености на медицинските методи, използвани при
лечението на ищеца, както и необходимостта от тяхното прилагане в случая.
Изяснена е подробно и степента, в която отделните травматични увреждания
се е отразила на общото състояние на ищеца.
Болките и страданията, свързани с получените травматични
увреждания и лечението им, представляват неимуществени вреди, които
следва да бъдат обезщетени. Следва да се има предвид при определяне
размера на обезщетението, че ищецът не се е възстановил напълно от
получените травми, като продължава да изпитва болки при ходене и лесна
уморяемост – оплаквания, пряко свързани с преживените травми. Налице са и
8
субективни оплаквания и обективни находки, касаещи функцията на белите
дробове на ищеца, което налага проследяване от специалист, като според
вещите лица не може да се даде окуражаваща прогноза за бъдещото развитие
на състоянието му на този етап.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се има предвид и начина, и обстоятелствата, при които е извършено
увреждането – управляваният от ищеца лек автомобил е бил блъснат в
предната му част от внезапно навлезлия в насрещната пътна лента лек
автомобил, управляван от виновния за настъпване на ПТП К. Л..
Битовите неудобства, свързани с възстановяването на ищеца от
травмата, необходимостта от грижи за него, полагани от жената, с която
живеел към онзи момент във фактическо съжителство, психологическия шок
от преживяното, довел според показанията на свидетелите и до коренна
промяна в поведението му – станал раздразнителен, избухлив, ограничил
социалните си контакти, като това негово поведение дори станало повод той
да се раздели с жената, с която живеел, също представляват неимуществени
вреди, които следва да бъдат взети предвид при определяне справедливия
размер на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да се има предвид и обществено – икономическата обстановка в
страната към момента на ПТП – 15.06.2019 г., намираща отражение в
лимитите на отговорност.
Имайки предвид изложените по-горе обективни обстоятелства,
свързани с характера на уврежданията – тежка гръдна травма /счупване на
четири ребра в дясната гръдна половина по предна мишнична линия/; излив
на кръв в двете гръдни половини; контузии на белите дробове двустранно;
тежка дихателна недостатъчност, първоначално наложила интубация, а след
това и поставяне на трахеостомна канюла; травма на десния долен крайник
/счупване на капачето на дясната колянна става/, наложила оперативно
лечение с поставяне на метална остеосинтеза; частично нарушаване на н.
перонеус /малкопищялен нерв/ вдясно; проведеното лечение – извършена
торакотомия и дренаж вдясно във връзка с излива на кръв в двете гръдни
половини; интубация на ищеца, а впоследствие – поставянето на
трахеостомна канюла, с последваща оперативна интервенция за премахването
; поставянето на ищеца в аналго-седативно състояние /медикаментозна
кома/; извършването на две оперативни интервенции – първата интервенция
за лечение на травмата на дясна колянна става с поставянето на метална
остеосинтеза и втора за премахване на остеосинтезиращия материал;
медикаментозно лечение с широкоспектърна антибиотична терапия,
обезболяващи и антихипертензивни препарати; проведената рехабилитация;
основният възстановителен период, продължил около 1 година; възрастта на
ищеца и наличието на болки при ходене и лесна уморяемост, както и на
смущения във функционирането на белите му дробове, въззивният съд
9
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определен на сумата 100 000 лева, за която сума искът е
основателен.
По делото са налице данни, че по повод подадената писмена
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество е била
образувана застрахователна преписка, по която ищецът е получил
извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, поради
което предявеният частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 150 000 лева /над изплатеното обезщетение от 100 000 лева/,
като част от общо дължимата сума от 500 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане,
следва да се отхвърли.
До същия правен извод е достигнал и Ловешкия Окръжен съд, поради
което в тази обжалвана част решението е правилно и следва да се потвърди.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава върху
извънсъдебно изплатеното обезщетение от 100 000 лева, въззивният съд
намира следното:
Ищецът е предявил претенция за лихва за забава върху извънсъдебно
изплатеното обезщетение от 100 000 лева, считано от датата на увреждането –
15.06.2019 г. до датата на плащането на обезщетението – 05.05.2021 г. В тази
насока по делото е установено, че ответното застрахователно дружество е
уведомено за настъпилото застрахователно събитие на 14.10.2019 г., когато
ищецът е предявил пред дружеството своята извънсъдебна писмена
претенция за заплащане на обезщетение във връзка с претърпените вреди. С
платежно нареждане от 05.05.2021 г. определеното обезщетение в размер на
100 000 лева е заплатено по банкова сметка на ищеца.
Относно периода, за който се дължи лихвата:
Съобразно константната практика на Върховния касационен съд на
Република България, Кодекса на застраховането изрично диференцира
отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от
отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността
на делинквента – „когато застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите /
плащане„ – чл. 494, т. 10 от КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ във връзка с чл. 429,
ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 и с чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ. От кумулативното
приложение на посочените разпоредби следва, че застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата
лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие / в срока по чл. 430, ал. 1, т. 2 от
КЗ / или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липсата на произнасяне и
плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. От
10
датата на увреждането до датата на уведомяването на застрахователя за
дължимата лихва отговаря самият делинквент.
Предвид изложеното, в настоящия случай лихвата за забава върху
изплатеното обезщетение в размер на 100 000 лева се дължи най-рано от
датата на уведомяването на застрахователя –14.10.2019 г., съответно – до
датата на изплащането на обезщетението – 05.05.2021 г., както правилно е
приел Ловешкия Окръжен съд в решението си. Претенцията за периода от
15.06.2019 г. до 13.10.2019 г. подлежи на отхвърляне, като неоснователна. В
тази част Решението е правилно, поради което следва да се потвърди.
По отношение на размера на дължимата лихва, съдът намира следното:
С исковата молба е предявена претенция в размер на 19 195,98 лева. С
Решение № 23/ 07.03.2023 г. Ловешкият Окръжен съд е присъдил в полза на
ищеца сумата от 9 195,98 лева, като е приел, че дължимата законна лихва
върху сумата от 100 000 лева за периода от 14.10.2019 г. до 05.05.2021 г.
възлиза в размер на 15 834,60 лева, но доколкото ищецът е предявил
претенция за 9 195,98 лева, в негова полза следва да бъде присъдена именно
тази сума.
Въззивният съд приема, че в тази му част обжалваното Решение е
неправилно и следва да се отмени. Видно от мотивите на решението е, че
съдът е допуснал неточност в изчисленията си, приемайки, че претенцията е
за 9 195,98 лева, вместо за правилно посочените на две места в решението
19 195,98 лева, като дължимата лихва за забава върху сумата от 100 000 лева
за периода от 14.10.2019 г. до 05.05.2021 г. възлиза в размер на 15 834,60 лева,
за която сума искът следва да се уважи, а за горницата над нея до
претендираната сума 19 195,98 лева, или за разликата от 3 361,38 лева – да се
отхвърли.
По отношение на жалбата срещу Решение № 30/ 28.04.2023 г.,
постановено по реда на чл. 247 от ГПК, въззивният съд намира същата за
неоснователна, тъй като не е налице несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, поради което жалбата следва да се остави без уважение, като се
потвърди обжалваното с нея Решение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
адвокатско възнаграждение още 148,32 лева и разноски в размер на 32,19
лева, съразмерно на уважената част от исковете, като ищецът следва да
заплати на ответника още 6,32 лева направени разноски, съразмерно на
отхвърлената част на исковете, във връзка с производството пред
първостепенния съд.
С оглед уважената част на въззивната жалба, на въззивника следва да
се присъдят общо разноски в размер на 992,14 лева, от които: адвокатско
възнаграждение в размер на 883,40 лева /въззивният съд уважава направеното
11
своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 9 000 лева/; държавна такса за подаване на въззивна
жалба в размер на 108,74 лева.
На въззиваемия се дължи заплащане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23/ 07.03.2023 г., постановено по т.д. № 56/ 2022
г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в обжалваната част, с която
Ловешкият Окръжен съд е осъдил, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРЕАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София,
да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, сумата 9 195,98
лева, представляваща лихва за забава върху изплатеното извънсъдебно
застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, за периода от
14.10.2019 г. до 05.05.2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРЕАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да
заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, сумата 15 834,60
/петнадесет хиляди осемстотин тридесет и четири лева, и шестдесет стотинки/
лева, представляваща лихва за забава върху изплатеното извънсъдебно
застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, за периода от
14.10.2019 г. – датата на подаване писмената застрахователна претенция по
чл. 380 от КЗ, до 05.05.2021 г. – датата на изплащане зактрахователното
обезщетение, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 15 834,60 лева до
претендираната сума от 19 195,98 лева, или за разликата от 3 361,38 /три
хиляди триста шестдесет и един лева, и тридесет и осем стотинки/ лева, като
неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/ 07.03.2023 г., постановено по т.д. №
56/ 2022 г. по описа на Ловешкия Окръжен съд, в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРЕАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София, да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, от гр.
Ябланица, следните направени разноски: пред първостепенния съд - още
148,32 /сто четиридесет и осем лева, и тридесет и две стотинки/ лева,
представляващи адвокатско възнаграждение и разноски в размер на още 32,19
/тридесет и два лева, и деветнадесет стотинки/ лева, съразмерно на уважената
част от исковете; пред въззивната инстанция - оглед уважената част на
въззивната жалба, на въззивника следва да се присъдят общо разноски в
размер на 992,14 /деветстотин деветдесет и два лева, и четиринадесет
стотинки/ лева, от които: адвокатско възнаграждение в размер на 883,40 лева
/въззивният съд уважава направеното своевременно възражение за
12
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 9 000 лева/;
държавна такса за подаване на въззивна жалба в размер на 108,74 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, от гр. Ябланица, да заплати на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРЕАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, още 6,32 /шест лева и тридесет и две стотинки/ лева направени
разноски пред първостепенния съд, съразмерно на отхвърлената част на
исковете, както и 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13