О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.
Пловдив, 20.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на 27.06.2023 г. в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
Секретар: Цветелина Бакалова
като разгледа докладваното от
съдията дело No 1 / 2021 г. по описа на ОС - Пловдив,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 3 и ал. 4 от Търговския закон.
С Решение
№260197/11.05.2021 г., постановено по реда на чл. 632, ал. 1
от ТЗ, съдът е обявил неплатежоспособността на “АРНАУДОВ БИЛД“ ЕООД, с ЕИК
********* с начална дата 31.12.2020 г., дружеството е обявено в несъстоятелност
и производството е спряно, тъй като не е внесена определената от съда сума за предплащане на разноските.
С Решение
№260028/04.04.2023 г. производството е възобновено на осн. чл.
632, ал. 2 от ТЗ и е назначен временен синдик на дружеството в несъстоятелност -М.
Г. С..
Въз основа
на постъпилите по настоящото дело молби за
предявявяне на вземанията от кредиторите последната е изготвила и представила
списъци на приетите и на неприетите вземания, обявени в търговския регистър на
22.05.2023 г.
Против
така изготвените списъци е постъпило възражение
с вх.№262953/31.05.2023
г. от “СИФ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Злати трап, общ. Родопи, Стопански двор, представлявано от Г.
Мерджанов – управител. Възразяват против поредността (по чл. 722, ал. 1, т. 11 от ТЗ), която е определена за
вземания на дружеството, посочени в т.14, 15 и 16 от списъка с приетите от
синдика вземания. Посочват, че вземането им е обезпечено с особен залог на
търговското предприятие на длъжника и като такова следва да се удовлетворява в
реда по т. 1 на посочената разпоредба. Възразяват също и против включване на
част от предявените от дружеството вземания в списъка с неприети вземания по под
№ 2 до №4.
Възражение
е постъпило и от Национална агенция
за приходите (вх. №262958/31.05.2023 г.), представлявано от Венцислава
Петкова – директор на дирекция “Държавни вземания“. Възразяват срещу
включването в списъка с неприети вземания на такива за имуществени санкции,
описани по основание и размер – установени с 4 бр. наказателни постановления,
издадени от НАП. Твърдят, че същите са връчени на дружеството в несъстоятелност
чрез управителя му на 21.10.2020 г. и са влезли в сила, поради необжалването
им. По отношение на вземанията на Държавата, включени в списъка с приети
вземания и описани по основание и размер, в депозираното възражение е изразено
несъгласие и против предвидената от синдика поредност за удовлетворяване по чл.
722, ал.1, т. 6 и т. 9 от ТЗ. Смятат, че като кредитор, чието вземане е
обезпечено със запори, наложени с постановления от публичен изпълнител при ТД
на НАП, вписани в ЦРОЗ, имат право на предпочитателно удовлетворяване при
разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество – по
т. 1 от цитираната разпоредба.
По
направените възражения синдикът на дружеството в несъстоятелност депозира
становища съответно с вх. №263255/15.06.2023 г. и с вх.№263256/15.06.2023 г.
По
постъпилото възражение от “СИФ“ ЕООД синдика уточнява, че не е допусната
техническа грешка при определяне поредността на вземанията, включени в списъка
на приети вземания под №14-№16 по чл. 722, ал.1, т. 11 от ТЗ, тъй като вземанията
на кредитора, били възникнали от безвъзмездна за длъжника сделка. Аргументира
характера на сделката с целевото предназначение на отпуснатите средства по
посочения Договор за банков кредит. Синдикът също така не приема претендираното
обезпечение особен залог на търговското предприятие на длъжника, тъй като към
молбата за предявяване на вземанията не било представено доказателство, че
учреденият и вписан по партидата на кредитора в Търговския регистър особен
залог на търговското му предприятие е вписан и в ЦРОЗ.
По
отношение на вземанията, включени в списъка с неприети вземания под №2 и №3 за
сумите от 4581.82 лева и 681,04 лева,
описани като лихва, намира, че същите не са конкретизиране по основание и за
какъв период и върху каква сума, поради което счита възражението за
неоснователно. Претендираното вземане за неустойка, посочена под №4 от списъка
с неприети вземания, също счита за недоказано, поради непредставяне на
доказателства за възникването му към молбата за предявяване на вземането.
Синдикът
на дружеството е взел становище и по направеното от НАП възражение. Счита
същото за неоснователно. Досежно включените вземания в списъка с неприети такива
на НАП посочва, че кредиторът не бил представил доказателства за влизане в сила
на посочените наказателни постановления, върху тях липсвало отбелязване на
влизането им сила от компетентен служител, поради което същите не били приети
от синдика за удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Счита за
неоснователно и възражението против отказа вземанията на кредитора да се
ползват с посочената в чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ поредност за удовлетворяване
по посочените в становището аргументи.
В
проведеното о.з. на 27.6.2023 г., за което страните редовно уведомени, не
изпращат представители, допълнителни становища не са направени.
С молба
вх. №263439/27.06.2023 г., пристигнала
след провеждане на заседанието, НАП правят уточнения във връзка с неприемане
част от вземанията им за имуществени санкции от синдика и съответно включването
им в списъка с неприети вземания. Представят извлечение от софтуерен програмен
продукт, в който се съдържа информация за въпросните вземания, както и че едно
от постановленията е било предмет на съдебно производство, в следствие на което
е потвърдени с решение на РС-Пловдив.
Като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, по
основателността на възраженията съдът намира следното:
По отношение на възражение с
вх.№262953/31.05.2023
г. от “СИФ“ ЕООД:
Постъпилото
възражение е допустимо – предявено е в срок, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
С молба
вх. №277159/14.06.2021 г. “СИФ“ ЕООД
предявява вземанията си, закупило по силата на договор за цесия от 12.05.2021
г. между него и “РАЛ-202“ ЕООД, предмет на който са вземанията на последното
към несъстоятелния длъжник по силата на предходни договори за цесия на
кредитиращата банка по Договор за банков кредит от 30.10.2018 г. Размерът на
вземанията е посочен по пера в Договора за цесия и в молбата като
58 820.72 лева – главница, 4 581.82
лева – лихва, 681.04 лева – лихва за
забава, 18 116,78 лева –
неустойка по чл. 1.06 (в)
във вр. с
чл. 1.08 (г) от Договора за кредит за
периода 02.09.21 – 14.06.21, както и сумата от 4 673.35 лева – законна
лихва за забава за посочения в молбата период. Вземането за главница и това за
законна лихва в размер от 4 673,35 лв са включени от синдика в списъка с
приети вземания. Останалите три не са приети от синдика, който се е аргументирал
че същите са недоказани, в т.ч. за какъв период се дължат и върху каква
главница са изчислени. Направеното възражение от кредитора не съдържа уточнения
или аргументи в посока съществуване на неприетите вземания.
Съдът също
счита, че въпросните вземания са недоказани. Що се отнася до вземанията под №2
и №3 от списъка, в молбата те са посочени като вземания за “лихва“ и “лихва за
забава“. Вземанията за лихва имат акцесорен характер. Съществени елементи при
определянето им са времевия период и
главното вземане, върху което се претендира същата, поради което неиндивиидуализирането
им от кредитора прави невъзможна преценката за дължимостта и размера на претенцията.
Претендираната “неустойка“ – под №4 от списъка, е обоснована с неизпълнение на
разпоредба от Договора за банков кредит, която съдържа различни задължения,
поети от кредитополучателя по договора, като непосочването на конкретно кое
задължение не е изпълнено, отново води до невъзможност да бъде преценено дали
вземането е възникнало и в какъв размер. По тези съображения съдът намира
възражението в тази му част за неоснователно, поради което в тази си част
списъкът с неприети вземания не следва да бъде изменян.
Кредиторът
“СИФ“ ЕООД е възразил и против определената поредност на приетите му от синдика
вземания по т. 11 на чл. 722, ал. 1 – а именно като вземане произтичащо от
безвъзмездна сделка.
Както вече
беше посочено, вземанията на дружеството произтичат от Договор за банков
кредит, вземането по който му е цедирано от “РАЛ 202” ЕООД. С въпросния договор от
банката се предоставят средства в посочения в него размер, с ясно определено
целево предназначение – за заплащане от съкредитополучателя Д.Г.А. – като
купувач, към продавача “ХЪС ТРАНС” ЕООД, с ЕИК *********, на
част от цената за придобиване от А. на всички дружествени дялове в съдлъжника
по договора “ВАСКО 60“ ЕООД, с ЕИК *********, съгласно Договор за продажба на
дружествени дялове, който да бъде сключен между Д.А. и продавача на
дружествените дялове. Като условие за предоставяне на средствата са предвидени
две кумулативно необходими условия – при банката предварително да бъде
депозирано попълнено и подписано от кредитополучателя платежно нареждане сумата
по кредита да се преведе от разплащателната сметка на последния по сметка на А.,
както и предварително депозирано при банката попълнено и подписано от същата
платежно нареждане сумата да бъде преведена от нейна разплащателна сметка към
специална сметка под условие с титуляр “ХЪС ТРАНС“ ЕООД. От договорните клаузи
е видно, че изначално условията по договора за кредит не са предвиждали
отпуснатите средства или част от тях да бъдат на разположение на дружеството в
несъстоятелност. Като условия за отпускане на кредита е поставено представянето
на платежни нареждания същите да бъдат целево насочени в полза на съкредитополучателя
А.. Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ определената цел на отпуснатите средства е
съществен елемент от договора за банков кредит и като такъв не може да бъде
пренебрегнат. Независимо, че “АРНАУДОВ БИЛД” ЕООД е посочен като кредитополучател,
за него сделката се явява безвъзмездна, тъй като по нея за дружеството в
несъстоятелност възникват само задължения. Видно и от вписания по партидата на
“ВАСКО 60“ ЕООД, с ЕИК *********, Договор за прехвърляне на дружествени дялове,
А. е закупила всички дружествени дялове на последното, като част от цената –
3 600 000 са заплатени на продавача при изпълнение на условията по
Договор за банков кредит от 30.10.2018 г.
За
определяне обаче поредността на тези вземания е от значение и друго
обстоятелство, а именно дали същите са обезпечени с особен залог, надлежно
учреден, както твърди кредиторът в молбата, с която е предявил вземанията си и
в направеното възражение против списъците, изготвени от синдика. “СИФ” ЕООД е посочил, че вземанията
са обезпечени с особен залог на търговското предприятие на длъжника, вписан в
Търговския регистър. Посочил е и вх. номер на вписването - №20181121084214. Синдикът
не е приел наличието на обезпечение, тъй като вписването на особения залог в ТР
не осигурявало привилегия, така както осигурява вписването по реда на ЗОЗ във
вторичния регистър на ЦРОЗ. Настоящият състав не споделя тези доводи. Особеният
залог на търговско предприятие е уреден в Закона за особените залози. Договорът
за залог се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните, която е форма за действителност. Вписването има правопораждащо действие
за заложното право – чл. 2, ал. 1, предл. второ от ЗОЗ. Съгласно разпоредбата
на чл. 21, ал. 2 от ЗОЗ, вписването на залог върху търговско предприятие се
извършва в Търговския регистър по партидата на залогодателя – това е “другият
регистър“, предвиден в чл. 2. Само по този начин всички актове, имащи отношение
към търговското предприятие, могат да бъдат отразени в един регистър по една и
съща партида, така че да бъдат защитени интересите на търговеца – притежател на
търговското предприятие и на третите лица. Вписванията в ТР имат първичен
характер. За да може залогът на търговско предприятие да се противопостави на
трети лица, придобиващи по-късно противопоставими права върху отделни елементи
на търговското предприятие, залогът трябва да се впише вторично в съответния
регистър, който се води за такива активи. Например в Централния регистър на
особените залози – по отношение на заложния кредитор, получил в обезпечение
автомобил. Законът допуска извършване на вписвания и в други регистри, които
имат допълнителен, вторичен характер и разширяват кръга на лицата, на които
залогът е противопоставим, но нямат самостоятелно действие, ако липсва първично
вписване в търговския регистър. Тези привилегии обаче имат значение за
реализиране на обезпечаващото имущество по реда на ЗОЗ и нямат отношение към
реда на удовлетворяване в производството по несъстоятелност, за което е
предвиден специален ред за удовлетворяване на вземанията. В този ред на мисли
за валидността на учреденото обезпечение е достатъчно да се извърши проверка в
Търговския регистър по партидата на дружеството в несъстоятелност, от където е
видно извършеното вписване от 2018 г. в полза на “СИФ” ЕООД.
Освен това
в доказателство на вписани запори в ЦРОЗ върху имуществени права на длъжника в
несъстоятелност НАП са представили удостоверение за вписвания по партидата на
“АРНАУДОВ БИЛД“ ЕООД, от което е видно, че по същата е извършено вписване
№2018111902285 в полза на “БАКБ“ АД на договор за залог – л. 13 – гръб и л.
17-18 от том 2 на делото и в ЦРОЗ с валидност до 19.11.2023 г. Видни са и
допълнителните вписвания под №2020082801089 в полза на “СИНС - ИНВЕСТ“ ЕООД,
№2020100900303 в полза на “РАЛ 202“ ЕООД
и №2023020101160 в полза на “СИФ“ ЕООД.
Ето защо
настоящият състав намира възражението на кредитора за основателно, което налага
извършване на корекция в списъка с приети вземания, изготвен от синдика, като
за тази част от вземанията му бъде признато съществуването на валидно учреден
залог по реда на ЗОЗ и съответно първи ред в поредността за удовлетворяване.
По
отношение на възражение вх. №262958/31.05.2023 г. от Национална
агенция за приходите:
Постъпилото
възражение е допустимо – предявено е в срок, поради което следва да бъде
разгледано по същество.
С молба
вх. №262600/11.05.2023 г. (дата на пощенското клеймо) от Национална агенция за
приходите са предявени публични вземания срещу несъстоятелния длъжник, с
посочване на основанията им, както и наложените обезпечителни мерки. Част от
вземанията синдикът е включил в списъка с приети вземания под №17-30 от него.
Останалите са включени в списъка с неприети вземания под №5. Въпросните
вземания представляват главница от неизплатено задължение за заплащане на
имуществени санкции, съгласно Наказателно постановление №540903-F543661/09.10.2020 г. (за сумата от 583,33 лева), наказателно постановление
№540910-F543658/09.10.2020 г. (за 541,67 лв), Наказателно постановление
№540914-F543664/09.10.2020
г. (за 1 125 лева) и Наказателно постановление
№540919-F543666/09.10.2020 г. (за 1 125 лева) на НАП. Като аргумент за
неприемането им от синдика е посочено, че нямало доказателства, установяващи
влизането в сила на въпросните постановления. По тях липсвало отбелязване на
компетентен служител на Национална агенция по приходите, че са влезли в сила,
съответно на коя дата.
Настоящият
състав не споделя посочените от синдика доводи. Видно от приложените към
молбата за предявяване на вземанията на л.59-71 от том 2 наказателни
постановления, същите са връчени на управителя на дружеството длъжник на
21.10.2020 г. – дата, посочена от връчителя в разписката, част от текста на
всеки от административните актове. Въпросните постановления влизат в сила след
изтичане на 7-дневния срок за обжалването им, т.е. в настоящия случай на
29.10.2020 г. Няма данни същите да са били обжалвани, което да е препятствало
влизането им сила. Фактическият състав на влизане в сила на постановленията
обхваща изтичане на съответния срок за обжалване от датата, на която редовно е
връчен подлежащият на обжалване акт, без в същия правоимащото лице да упражни правото
си да го обжалва. Да се изискват доказателства, че наказателните постановления
са влезли в сила би означавало да се очаква от кредитора да докаже отрицателния
факт на необжалването, който препятства влизането в сила на постановлението,
ако бъде направено в срока за обжалване. Отбелязване влизането в сила на акта не е част от
фактическия състав на стабилизиране на акта и не може да се приеме, че щом
липсва отбелязване, то актът не е влязъл в сила. Освен това изписването на
текст върху постановлението, че актът е влязъл в сила от служител на Агенцията
не се различава, като доказателствена стойност от направените в писмен вид
твърдения в молбата, с която вземанията са предявени, подписана отново от лице оправомощено
да представлява същата. Внесените уточнения с молба вх. №263439/27.06.2023 г., че едно от
наказателните постановления е потвърдено от РС-Пловдив, както и че в програмния
продукт, който използва кредитора няма данни останалите да са били обжалвани,
не променя изводите на съда. Още повече, че дори да има съмнения към момента на
изготвяне на списъка с приети вземания дали актът е окончателен, по аргумент от
разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК, синдикът не може автоматично да изключи
установените с акта вземания, а е длъжен да го включи в списъка под условие и те
ще се удовлетворяват по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, като ако
при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила, условието
се счита за несбъднато и вземането се изключва от разпределението. По тези съображения съдът намира възражението на НАП
в тази му част за основателно.
НАП са направили възражение и във
връзка с определената поредност на предявените и включени вземания в списъка с
приети такива – по т. 6 и по т. 9 на чл. 722, ал.1, вместо претенедирания от
тях ред първи. Посочват, че публичните вземания са обезпечени със запор,
наложен с описани в молбата постановления за налагане на обезпечителни мерки,
издадени от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Запорите са вписани в
ЦРОЗ по реда на ЗОЗ. Синдикът не оспорва претендираното
обезпечение. Спорът в настоящия случай се свежда до приложението на въпросната
разпоредба по т. 1 – ползват ли се с привилегията по ред първи вземания, за
които е вписан запор по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ, дали съгласно нормата на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ за тези вземания трябва да се предвиди те да бъдат изплащани
при извършване на разпределение на осребреното имущество преди всички останали
вземания, тъй като са обезпечени със запор, вписан по реда на ЗОЗ, от получената
сума при реализация на обезпечението или нормата по начало не трябва да бъде
прилагана в тази нейна част поради необходимост от нейното тълкуване, каквато
теза е застъпена в голяма част от съдебната практика. Настоящият състав обаче счита,
че разпоредбата е ясна и не се нуждае от тълкуване, тъй като волята на
законодателя е напълно ясно изразена и тя е вземанията, които са обезпечени със
запор, вписан по реда на ЗОЗ, да се изплащат преди другите вземания ( изброени в чл. 722, ал.1, т.2-12 от ТЗ) от получената сума при реализация на обезпечението
при извършването на разпределение на осребреното в производството по
несъстоятелност имущество. Освен това разпоредбата е императивна и както вече
се посочи няма съмнения относно вложения в нея смисъл, то същата следва да бъде
прилагана буквално, а не да се подлага на тълкуване, което в крайна сметка
стига до извод, че тя не следва да се прилага в определена нейна част. В този
смисъл е и Решение №235/21.06.2023 г. по в.т.д. №179/2023 г. на Апелативен съд-Пловдив. Ето защо съдът счита, възражението
на НАП в тази му част за основателно.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 692, ал. 4, изр. 2 от ТЗ, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА обявените на 22.05.2023 г. в електронния сайт на ТР и
изготвени от синдика на “АРНАУДОВ БИЛД“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК
********* списъци на предявените приети и неприети вземания по чл. 686 и чл.
687 от ТЗ, като ИЗКЛЮЧВА по
направено възражение вх. №262958/31.05.2023 г. от Национална
агенция по приходите публичните вземания на Държавата, представляващи главница
от неизплатено задължение за заплащане на имуществени санкции, съгласно
Наказателно постановление №540903-F543661/09.10.2020 г. (за сумата от 583,33
лева), наказателно постановление №540910-F543658/09.10.2020 г. (за 541,67 лв),
Наказателно постановление №540914-F543664/09.10.2020 г. (за 1 125 лева) и
Наказателно постановление №540919-F543666/09.10.2020 г. (за 1 125 лева) на НАП от списъка с неприети
вземания, като ги ВКЛЮЧВА в списъка с
приети вземания, като освен това ИЗМЕНЯ
списъка с приети вземания, като ОПРЕДЕЛЯ
поредност за удовлетворяване вземанията, предявени от НАП и възникнали до
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, в т.ч. и
лихвите върху тези вземания в размер на 987 388,84 лева по т. 1, вместо по
т. 6 и т. 9 на чл. 722, ал.1 от ТЗ и поредност за удовлетворяване на
вземанията, предявени от “СИФ“ ЕООД, с ЕИК ********* в размер на 63 494,07
лева по т. 1, вместо по т. 11 от същата разпоредба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
предявеното от “СИФ“ ЕООД възражение вх.№262953/31.05.2023 г. в частта, в която се иска включените в списъка с
неприети вземания на дружеството да бъдат включени в списъка с приети вземания
на кредиторите.
НАСРОЧВА на основание чл. 674, ал. 2 от ТЗ събрание на
кредиторите на “АРНАУДОВ БИЛД“ ЕООД на 26.09.23г. от 11.00 в сградата на Окръжен съд-Пловдив,
находяща се в гр. Пловдив, бул. “Шести септември“ №167 с дневен ред:
1. Определяне
реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценяване
имуществото, избор на оценители и определяне възнаграждението им. 2. Избор на
постоянен синдик и определяне на възнаграждението му. 3. Вземане на решение по
чл. 718 от ТЗ за продажба чрез пряко договаряне или чрез посредник, когато
имуществени права са предложени по реда на чл. 717 и сл. от ТЗ, но продажбата е
останала нереализирана.
Определението
да се впише в книгата по чл.634в, ал.1 от Търговския закон.
Определението
да се обяви в Търговския регистър.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: