№ 69
гр. Търговище, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530101642 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.19 от ЗГР.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е роден на ******* и е бил
записан с турско име, което носи и понастоящем – Х. З. И.. По-късно, при
процеса на принудително преименуване в историческото минало ищецът
получил българското име – З.З.И.. Значителна част от живота му е преминала
с това име, като собственото българско име З. се наложило по естествен път в
ежедневната употреба , и до сега ползва това име. Отново, не по-негова
воля, но поради възрастта му и по инициатива на родителите му, през 1990 г.
с решение на Районен съд – Търговище му е било възстановено турското име-
Х. З. И.. По силата на това съдебно решение му е бил съставен нов акт за
раждане № 5061/23.08.1990г. на Община Търговище. Въпреки
документалната промяна, употребата на българското име З. продължила и
това име става част от самоличността на ищеца и представянето му в
обществото. Молителят е приел българското име като част от своята
идентичност. Със съпругата му, която е също с българско име, от години
споделят идеята цялото семейство да носи традиционни български имена.
Ищецът иска официално да носи българското име, с което е свързан трайно и
1
осъзнато. За него българското име е и съществен фактор за обозначаване на
националната му принадлежност в чужбина, където живее и работи от
години.
Ищецът счита, че има правен интерес да предяви иска и моли съдът да
допусне промяна в името му от Х. З. И. на З.З.И., като тази промяна се отрази
в акта му за раждане и в регистрите за населението.
Редовно призован за първото открито заседание, ищецът не се яви
лично и се представлява от упълномощен процесуален представител адв. В.
Д. от АК-Търговище, който поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът – Община Търговище, видно от писмения отговор,
постъпил в срока и по реда на чл.131 от ГПК, счита предявеният иск за
допустим и основателен, но само в случай, че представи доказателства за
това. Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от
упълномощения юрк. В. К., която заяви, че молбата с оглед събраните по
делото доказателства - писмени и гласни е доказана и моли съдът да
постанови решение, с което да уважи молбата и да допусне промяна на името
на ищеца.
Районна прокуратура - Търговище, подаде писмен отговор в срока и по
реда на чл.131 от ГПК, съгласно който искът е допустим, като становище по
основателността ще бъде изложено на по-късен етап в съдебното
производство. Няма доказателствени искания. Няма процесуален
представител в откритото съдебно заседание.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното от ищеца писмено доказателство – заверено
ксерокскопие на акт за раждане № 5061, съставен на 23.08.1990г. в гр.
Търговище, община Търговище, обл. Разград, ищецът е записан с турското
име Х. З. И., ЕГН **********, с родители: баща – З.И.Ю., .ЕГН ********** и
майка – Х.Ш.С., ЕГН **********, двамата с местожителство в **********. В
същия акт за раждане като документ, удостоверяващ раждането е посочено
решение № 7188/25.04.1990г. на Районен съд – Търговище.
Безспорно се установи от представеното от ответника – Община
Търговище, заверено ксерокскопие на Решение № 7188/25.04.1990г. по гр.д.
№ 7188/1990г. по описа на Районен съд – Търговище, че в производство по
2
реда на § 2 от Закона за имената на българските граждани /ЗИБГ/ и по молба
името на ищеца е било променено от българското – З.З.И., ЕГН **********
от ********** на турското - Х. З. И.. В мотивите на визираното съдебно
решение е отбелязано, че името на молителя е било променено през 1985г. по
административен ред.
Към момента на промяната на името - на българско З.З.И. през 1985г. по
административен ред, ищецът е бил малолетно 12-годишно дете. Към
момента на възстановяване на турското име - Х. З. И., ищецът е
непълнолетно 17-годишно дете.
Няма твърдения и доказателства за това, че в периода – от съставяне
на новия акт за раждане на 23.08.1990г. до момента на образуване на
14.12.2023г. на настоящото гр.д. № 1642/2023г. по описа на РС-Търговище
т.е. в период от около 33 години ищецът вече като пълнолетен гражданин
да е искал по съдебен ред и да е допускана промяна на името му.
От представената лична карта на български гражданин, издадена през
2017г. от ОД на МВР-Търговище, се установи безспорно, че към настоящия
момент ищецът фигурира в официалните документи и се легитимира с
турското име Х. З. И..
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.
№ 19013/08.11.2023г., издадено от Община Търговище, Х. З. И., ЕГН
********** и З.З.И. са имена на едно и също лице.
От представеното от ищеца удостоверение за сключен граждански брак
е видно, че същият е сключил с акт № 0220 от 12.09.2013г. в гр. Търговище,
общ. Търговище, граждански брак със С.М.И. и съпругата му е запазила
фамилното си име – И. и след брака, като не е приела неговата фамилия – И..
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 21532/21.12.2023г.,
изд. от Община Търговище се изясни, че и към настоящия момент съпругата
на ищеца носи българско име, докато дъщеря му С. и другите роднините са с
турски имена.
За изясняване на делото от фактическа страна, съдът допусна до разпит
двама свидетели, посочени от ищеца: 1. Ю.З.Х.-сестра на ищеца и 2. Х.Н.Х.-
племеник на ищеца, и двамата живущи в **********. От показанията и на
двамата свидетели се изясни, че всички роднини, близки и познати, всички
хора в селото знаят ищеца с българското име З.З.И. и го наричат и се обръщат
3
към него със собственото име З.. От гласните доказателства се установи
също, че съпругата на ищеца – С.М. настоява и той-нейният съпруг да е с
българско име, а на дъщеря им и викали С. и сигурно и тя някой ден ще
поиска да е с българско име. Св. Х. знае, че ищецът настоява да е с
българското си име З., както е бил преди, но родителите му са му сменили
името. Св. Х. каза, че дори не знае как, с какво име се води ищеца по лична
карта.
Безспорно се установи от писмените доказателства, че ищецът е
неосъждан /реабилитиран по право/ и няма налагани мерки по чл. 78а от
НК. Същият няма към 13.02.2024г. наложени принудителни административни
мерки /ПАМ/ по Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи: Съгласно чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на името се
допуска, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо,
както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. По силата на
чл.12 ал.1 от ЗГР собственото име на всяко лице се избира от родителите му и
се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при
съставяне на акта за раждане. Съгласно чл.13 и чл.14 ал.1 от ЗГР, бащиното
име на всяко лице се образува от собственото име на бащата, а фамилното
име е фамилното или бащиното име на бащата, като се вписват с наставка –
ов или –ев и окончание , съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозни традиции на родителите налагат друго.
От писмените и гласните доказателства по безспорен начин се
установи, че първоначално, при раждането си ищецът е бил записан с името
Х. З. И.; през 1985г. по административен ред е получил името З.З.И.; през
1990г. докато още е бил непълнолетен е било възстановено по съдебен ред
турското име - Х. З. И., но независимо и въпреки това ищецът бил познат
сред близки, познати, съседи, приятели с българското си име. Понастоящем
в официалните документи за самоличност е записан с турското име, а
същевременно е известен в средата, в която живее и работи, с българското си
име и така се представя и те така го познават и наричат. Българското име в
трите му части: собствено-З., бащино-З. и фамилно-И. е всъщност неговото
име, с което се е легитимирал в официалните документи в периода 1985-
1990г. и то не е измислено сега по повод на делото. Различието в името на
4
ищеца – известен в обществото с българско име, записан по документи за
самоличност – с турско име му създава неудобства и затруднения в
общуването, в различните граждански и административни правоотношения.
Неговото субективно желание е да носи българското име, с което е станал
известен в обществото. Известността на ищеца в обществото с българското
име, с което той се самоидентифицира и носенето на различно – турско име
в резултат на промяна станала още преди навършване на пълнолетието му и
по-скоро по воля на родителите му /св. Х./, са важни обстоятелства, които
обосновават допускане на исканата промяна. Още един аргумент за
допускане на промяна на името на ищеца сега е фактът, че съпругата му е с
българско име, не е пожелала да смени фамилното си име с неговото при
сключване на гражданския им брак, дъщеря им е наричана с лично българско
име, и той иска цялото им семейство да се именува с български имена.
Според разпоредбата на чл.19 ал.1 предлож.последно от ЗГР промяната
на собственото, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на
писмена молба на заинтересувания, когато важни обстоятелства налагат това.
Кои обстоятелства са важни по смисъла на тази разпоредба трябва да се
преценява за всеки конкретен случай като се изхожда от неговата специфика.
Важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ал.1 предлож.последно от ЗГР са
тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са
например: известност на лицето в обществото с име, с което то самото се
идентифицира; носенето от лицето на различни имена в различни периоди
от време в резултат на станала не по волята му промяна. В тази насока е и
съвременната практика на ВКС по чл.290 от ГПК /Р № 507/22.10.2010г. на
ВКС по гр.д. № 227/2010г., ІІІ г.о. и в него цитирани Р по гр.д. № 4962/2007г.
на ВКС, ІV г.о., съответно гр.д. № 167/2007г. на ВтОС; Р № 145/08.05.2012
на ВКС по гр.д. № 628/2011г., ІV г.о.; Р № 450/28.11.2012г. на ВКС по гр.д.
№ 1777/2011г., ІV г.о./.
Освен това, съдът следва да отбележи специално за собственото-
личното име, че правото то да се промени е субективно лично право и в
съдебното производство по реализацията на това право, решаващият съд
следва да съобрази наред с обективните основания и личните, субективни
основания на лицето, неговото желание за промяна. Собственото име на
лицето е име, избрано от родителите. Причините за избор на името могат да
са различни - спазване на традиция в семейството, модни тенденции, любим
5
герой от книга или филм. С настъпване зрелостта, всяко дееспособно лице
следва да може да определи дали даденото му собствено име го
удовлетворява и ако са налице фактически основания, като псевдоним, да
упражни правото си да смени /без това да бъде свързано с укриване от
наказателна, гражданска или административна отговорност/ собственото си
име. В тази насока е съдебната практика на ВКС - Решение № 138 от
19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6115/2007 г., II г. о., ГК. По настоящото
дело се установи, че ищецът е неосъждан /реабилитиран/ и няма данни за
налагани мерки по чл.78а от НК или принудителни административни мерки
/ПАМ/ по ЗБЛД. Освен това, физическите лица се идентифицират не само със
собственото си име, а и с бащиното и фамилното си имена, както и - най-вече
- с уникалния единен граждански номер (ЕГН ). При това положение,
промяната на името на ищеца не би могла да доведе до възпрепятстване
органите на предварителното производство, прокуратурата или наказателния
съд. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – напр. Решение № 450
от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК. Освен това
съгласно чл.112 от Правилника за администрацията в съдилищата /ПАС- обн.
ДВ бр.68/2017г./ , по влезли в сила решения относно изменение на
гражданското състояние, се изпращат съобщения до служба “Гражданска
регистрация и административно обслужване” на областно равнище, а в
случаите на влязло в сила решение, с което е допусната промяна на име – и на
съответното бюро за съдимост.
Съобразявайки изложеното по-горе, а именно, че ищецът е известен в
обществото и сам се идентифицира с името З.З.И., което вече е носил и е
свикнал с него и волята му е да носи българското име, така, както жена му е
с българско име, съдът счита, че молбата на ищеца е доказана по основание и
следва да се допусне промяна на собственото , бащиното и фамилното му
име от Х. З. И. на – З.З.И., на осн. чл.19 ал.1 предлож.4-то от ЗГР.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на собственото, бащиното и фамилното име
на Х. З. И., ЕГН **********, с родители: баща – З.И.Ю., .ЕГН ********** и
майка – Х.Ш.С., ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, *********
6
, от – Х. З. И. , на – З.З.И., ЕГН **********, осн. чл.19 ал.1, предлож.4-то
от ЗГР.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Община Търговище, за
отбелязване в акта за раждане и регистрите за населението, както и на Бюро
“Съдимост” по месторождение на лицето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7