№ 10785
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20221110117613 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба и уточняваща такава /л.69/ срещу Р. В. П. и Л. Г. Г., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответниците дължат разделно на ищцовото дружество сумите както следва: 636,78 лв.
– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2015 г. –
м.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 13.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумата, 168,12 лв. – мораторна лихва
за периода 31.12.2015 г. – 03.09.2018 г., 12,18 лв. – стойността на извършена услуга
дялово разпределение за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г., ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.09.2018 г. до окончателно
изплащане на сумата и 3,58 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2015 г. – 03.09.2018
г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
Р. В. П. – ½ или 318,39 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.09.2018 г. до окончателно изплащане на
сумата, 84,06 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2015 г. – 03.09.2018 г., 6,09 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.11.2015 г. –
м.01.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК – 13.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,79 лв. – мораторна лихва
за периода 31.12.2015 г. – 03.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60092/2018 г., по описа
на СРС, 180-ти състав.
Л. Г. Г. – ½ или 318,39 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 13.09.2018 г. до окончателно изплащане на
сумата, 84,06 лв. – мораторна лихва за периода 31.12.2015 г. – 03.09.2018 г., 6,09 лв. –
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.11.2015 г. –
м.01.2016 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410
1
ГПК – 13.09.2018 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,79 лв. – мораторна лихва
за периода 31.12.2015 г. – 03.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60092/2018 г., по описа
на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че
между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № ТД
1390/П006976 аб. № 402057, при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди на потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че за
процесния период са били в сила общи условия за продажба на топлинна енергия, в чл.
40, ал. 1 от които бил определен реда и срока, по които купувачите следва да заплащат
месечните дължими суми, а именно в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца
на доставка. Твърди се, че от страна на ищеца е доставена топлинна енергия в
количество, качество и при цена, индивидуализирани в исковата молба, но същата не
била заплатена от ответниците. Твърди се, че в края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството извършващо услугата дялово разпределение – „Т.
С.“ Е., на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. В заключение се прави искане да
се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че
ответниците дължат на ищеца индивидуализираните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Р. В. П., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Ответникът сочи, че задълженията на адвокатското съдружие са заплатени към дата на
промяна на титуляра по партидата и излага, че в случай че към въпросната дата е имало
незаплатени задължения, ищецът е следвало да откаже закриването на партидата.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Л. Г. Г. с идентично съдържание.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно, наличието на сключен между страните валиден договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. За да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да
2
бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо
или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна
енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по
възникналото облигационно отношение с топлопреносното предприятие.
Предмет на настоящото производство са неизплатени суми за доставена
топлинна енергия до обект, представляващ ателие № 1, находящо се в /адрес/.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищцовото дружество и
Адвокатско съдружие „Г., П., Н., Г.“ е сключен Договор № ТД 1390/П006976 при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Видно от
приложеното на л. 15 по делото копие на процесния договор топлоснабденият имот е
именно процесното ателие № 1, находящо се в /адрес/. Страните са постигнали
съгласие досежно срока на договора, а именно пет години считано от 01.04.2013г.,
респективно доколкото срокът на договора изтича на 01.04.2018г., следва извода, че
клаузите от договора са действали през исковия период.
От представените на л. 18 Договор за наем и л. 19 Анекс № 2 към договор за
наем от 01.09.2006г., се установява, че процесното ателие през исковия период е било
отдадено под наем от Л. В.П. на Адвокатско съдружие „Г., П., Н., Г.“.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 52 от Закона за адвокатурата,
адвокати, адвокатски дружества, адвокати от Европейски съюз и група адвокати от
Европейския съюз, трайно установени на територията на Република България или
временно упражняващи професия при условията на чл. 19г, могат да обединяват
дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат
правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. По
своята правна същност гражданското дружество не е субект на правото, подобно на
физическите и юридическите лица и в този смисъл се наименова като
непорсонифициран правен субект / в този смисъл Решение 131 от 21.03.2014г. по т.д.
1121/2011г. на ВКС; Решение № 423 от 20.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1489/99 г.;
Определение № 564 от 22.08.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 744/2014 г; Определение №
749 от 25.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2737/2014 г; Решение № 306 от 17.06.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 4555/2008 г; Решение № 126 от 14.10.2011 г. на ВКС по т. д. №
701/2010 г./. Тъй като по българското право гражданското дружество не е юридическо
лице, не е правен субект, респективно то не може да носи отговорност.
Доколкото адвокатското съдружие не е персонифициран субект - арг. чл. 52,
ал.1 ЗА, вр. чл. 357, ал.1 ЗЗД, правата и задълженията принадлежат на съдружниците в
гражданското дружество, като отговорността между съдружниците е разделна,
доколкото не е уговорено друго, а задълженията се разпределят по равно между всички
съдружници.
В случая, видно от приложеното от ищеца на л. 23 по делото копие на Договор
съдружници в процесното Адвокатско съдружие „Г., П., Н., Г.“ са шестима, а именно:
С. Л.ова Г., Л. Г. Г., А.С. Н., Р. В. П., А.О.М. – С.а и М.А.Ш..
По аргумент от изложеното следва извода, че всеки един от съдружниците
отговаря за 1/6 от задълженията, предмет на настоящото производство.
На следващо място за безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото са обявения следните факти и обстоятелства, а именно, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран; че сградата, в която се намира топлоснабденият
имот е била присъединени към топлопреносната мрежа; че през исковия период е
доставена топлинна енергия в количество и качество, както и на стойност, посочени в
исковата молба.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
3
притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че размерът
на доставената топлинна енергия за исковия период м.11.2015г. – м. 01.2016г. е в
размер на 636.78лв., като сумата не е платена.
По изложената аргументация и доколкото ответниците Р. П. и Л. Г. отговарят за
по 1/6 от задълженията на адвокатското съдружие следва извода за частична
основателност на исковете, като същите следва да бъдат уважени по отношение на
всеки един ответник за сумата от 106.13лв., като над тази сума до максимално
предявения размер от 318.39лв. или за разликата от 212.26лв. претенциите за доставена
топлинна енергия се явяват неоснователни.
От заключението е видно, че стойността на доставената услуга дялово
разпределение за исковия период е 12.18лв., като по изложените съображения същата
се явява частично основателна за всеки един от ответниците за 2.03лв. /1/6/, като над
тази сума до максимално предявения размер от 6.09лв. или за разликата от 4.06лв.
претенциите се явяват неоснователни.
При формираните изводи за частична основателност на заявените претенции
следва да бъде разгледано формулираното от ответниците възражение за погасяване по
давност на част от вземанията на ищеца.
Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС
по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ,
следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на
ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Според действащите през процесния период общи условия купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в срок до 20 число
на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
дънъчна фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на
всяко месечно задължение за доставена топлинна енергия е определен в чл. 40, ал. 1 от
ОУ – 20 число на месеца, следващ месеца на доставка.
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 422 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението.
В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 13.09.2018г., респективно погасени
по давност биха били вземанията с настъпил падеж преди 13.09.2015г. Претенцията за
доставена топлинна енергия и дялово разпределение са заявени за период след
13.09.2015г., а именно за периода м.11.2015г. – м.01.2016г., респективно възражението
се явява неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираната стойност на доставена топлинна енергия предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му, като моментът на изпадане в забава в случая се
определя съобразно уговореното между страните. Съобразно чл. 40, ал. 1 от
действащите през периода общи условия на ищеца, приети при подписването на
договора за продажба на топлинна енергия от ответника купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача
4
данъчна фактура. Ищецът, чиято бе доказателствената тежест не представи
доказателства за поставянето на ответника в забава, в частност, че фактурите са
връчени на ответника, поради което акцесорната исковата претенция за мораторна
лихва върху стойността на доставената топлинна енергия за стопански нужди се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че претенцията за мораторна лихва върху цената на услуга дялово
разпределение също следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради следните
съображения: По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
Срещу всеки един от ответниците са заявени претенции в общ размер 419.29лв.,
уважената част е в размер на 108.16лв., респективно отхвърлената част е в размер на
311.13лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 900.00лв., от които
25.00лв. – държавна такса заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение заповедното производство, 375.00лв. – държавна такса исковото
производство и 350.00лв. – депозит вещо лице.
С оглед уважената част на претенциите дължимите се на ищеца разноски са в
размер на 232.16лв., като на основание чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, всеки един от
ответниците следва да заплати на ищеца сумата от 116.08лв.
Ответникът Л. Г. в проведеното открито съдебно заседание посочи изрично, че
не претендира разноски.
В полза на другия ответник Р. П. също не следва да се присъждат разноски,
доколкото не се установи такива да са извършени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Р. В. П.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ сумите както
следва: 106.13лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за стопански нужди за периода м.11.2015г. – м.01.2016г. до обект с
абонатен № 402057, представляващ ателие № 1, находящо се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.09.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и 2.03лв. – цена на услуга дялово разпределение за
периода м.11.2015г. – м. 01.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 13.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 60092/2018г., по описа на СРС, IIIГО, 180- ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 212.26лв.,
иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от 4.06лв., иска за сумата от 84.06лв.
– мораторна лихва върху доставената топлинна енергия за периода 31.12.2015г. –
03.09.2018г. и иска за сумата от 1.79лв. – мораторна лихва върху дяловото
5
разпределение за периода 31.12.2015г. – 03.09.2018г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л. Г. Г. ,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ сумите както
следва: 106.13лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за стопански нужди за периода м.11.2015г. – м.01.2016г. до обект с
абонатен № 402057, представляващ ателие № 1, находящо се в /адрес/, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 13.09.2018г. до
окончателно изплащане на сумата и 2.03лв. – цена на услуга дялово разпределение за
периода м.11.2015г. – м. 01.2016г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 13.09.2018г. до окончателно изплащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 60092/2018г., по описа на СРС, IIIГО, 180- ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за доставена, но незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата от 212.26лв.,
иска за дялово разпределение, в частта, за сумата от 4.06лв., иска за сумата от 84.06лв.
– мораторна лихва върху доставената топлинна енергия за периода 31.12.2015г. –
03.09.2018г. и иска за сумата от 1.79лв. – мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.12.2015г. – 03.09.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 116.08лв. – разноски.
ОСЪЖДА Л. Г. Г. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата от 116.08лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6