№ 283
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000340 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба
на З. М. М. и Б. Е. М., двамата от *****, подадена чрез адв. М. Я. от АК- гр.
Добрич, срещу решение № 44/29.05.2025г. постановено по т. д. № 82/2024 г.,
по описа на Добричкия окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени
предявените от въззивниците осъдителни искове с правно основание чл. 432
КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗД „Евроинс“ АД- гр. София, за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП на
20.12.2023г. по път III-293 с. Овчарово, община Добричка в посока с.
Паскалево, община Добричка, на разклона за с. Ломница, Община Добрич,
виновно причинено от водача на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с
рег. № *****- К.С.А., застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, за сумата 120 000 лв., представляваща
разликата над 28 800 лв. до предявения от З. М. М. размер от 148 800лв. и за
сумата 94 400лв., предявена за присъждане от Б. Е. М., ведно с акцесорните
претенции за законна лихва от 18.04.2024г. до окончателно погасяване на
1
задълженията.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението
като постановено в противоречие с материалния и процесуален закон и като
необосновано поради незадълбочен анализ на събраните по делото
доказателства. Излагат се оплаквания за неправилно приложение чл. 52 ЗЗД и
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с подробно изложени съображения за това. Въз основа на
приетите по делото СМЕ и КСМАТЕ, се твърди, че описаните в исковата
молби травматични увреждания на ищците са щели да настъпят и при
поставени предпазни колани. Сочи се също, че първоинстанционният съд е
допуснал отклонение от задължителната съдебна практика обективирана в
ППВС № 4/1968г., като присъденото обезщетение за неимуществени вреди се
явява занижено. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в
отхвърлителната му част и уважаване на исковите претенции изцяло, ведно
със законните лихви, както и присъждане на разноски по делото, в т. ч.
адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната
страна ЗД „Евроинс“ АД- гр. София, представлявано по пълномощие от ю. к.
Й. С., с който е изразено становище за неоснователност и недоказаност на
въззивната жалба, с подробно изложени доводи и съображения Поддържат се
оспорванията и възраженията, изложени в отговора на исковата молба. Според
застрахователя, размерите на доброволно заплатените обезщетения от
застрахователното дружество на пострадалите лица отговарят на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, при правилно отчитане на съпричиняването на
вредоносния резултат, поради което няма основание за присъждане на по-
високи суми. Моли съда да остави жалбата без уважение и потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирани лица,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима.
В проведеното открито съдебно заседание в тази инстанция
процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата.
Представител на въззиваемото дружество ЗД „Евроинс“ АД не се явява.
2
Процесуалният представител на третото лице- помагач ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД- адв. Г. Х., е подал молба преди провеждане на съдебното
заседанието, съдържаща становище за даване ход на делото в отсъствие на
страната, както и по съществото на спора.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Добричкият окръжен съд е бил валидно сезиран с активно субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
предявени от З. М. М. и Б. Е. М., двамата от *****, срещу ЗД „Евроинс“ АД-
гр. София, за присъждане на обезщетения съответно в размер на 148 800 лв. за
ищцата и 94 400 лв. за ищеца, за претърпени от тях неимуществени вреди-
болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 20.12.2023г., виновно
причинено от К.С.А. като водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с
рег. № *****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество. Предявени са и акцесорни
претенции с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва
върху главниците, считано от 18.04.2024г. до окончателното погасяване на
задълженията.
Обжалваното решение, с което искът на З. М. М. е уважен частично до
размер на сумата 28 800лв., ведно с акцесорната претенция за законната
лихва, а предявеният иск от Б. Е. М. е отхвърлен изцяло, е валидно по
критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по
тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е
допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват
процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на
иск, включително и специалните такива съгласно приложимия КЗ (в сила от
01.01.2016г.) относно изпълнението на процедурата по чл. 380 от КЗ. Не се
спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че на 18.01.2024г. от името на ищците са подадени
извънсъдебни претенции към застрахователното дружество, привлечено като
ответник, за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени и
неимуществени вреди, въз основа на които са образувани преписки по щета №
**********/2024г. и щета № **********/2024г. На пострадалите лица са
3
определени извънсъдебно и са изплатени по банков път от ЗД „Евроинс“ АД
обезщетения за неимуществени вреди в размер на 51000лв. за З. М. и 25 600
лв. за Б. М.. Сумите са определени след редукция на справедливите според
застрахователя обезщетения съответно в размер на 64 000 лв. и 32 000 лв. с 20
% поради преценка за наличие на основание за приложение на чл. 51, ал. 2
ЗЗД- съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите лица.
Между страните няма спор и относно наличието на правопораждащия
фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу
застраховател, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за
увреждащия л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № *****,
сключено със застрахователя, привлечен като ответник; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора– ПТП на
20.12.2023г. по път III-293 с. Овчарово, община Добричка, на разклона за с.
Ломница, община Добричка, виновно причинено от водача на застрахованото
МПС; причинени неимуществени вреди на лицата, претендиращи
обезщетения (които в случая са обезщетени доброволно, извънсъдебно от
застрахователя със сумата 51 200лв. за З. М. и сумата 25 600 лв. за Б. М. ).
Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване
на средни телесни повреди на ищците, по непредпазливост, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила. С определение №348/21.05.2024г., по
НОХД №503/2024г. по описа на ДРС, влязло в законна сила на 21.05.2024г., е
одобрено споразумение, с което е безспорно установено, че К.С.А., на
20.12.2023г. по път III - 293 /Добрич - Крушари/ в землището на с. Ломница,
при управление на МПС- лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег.№ *****,
след нарушаване на правилата за движение от Закона за движението по
пътищата: чл. 21, ал. 1, като е управлявал със скорост около 127.45 км/ч., и по
непредпазливост е причинил телесна повреда на повече от едно лице,
включително: средна телесна повреда на З. М. М. от *****, изразяваща се в
„импресионно счупване на свода на черепа с контузия на главния мозък и
разкъсване на твърда мозъчна обвивка", обусловило разстройство на здравето,
временно опасно за живота, и средна телесна повреда на Б. Е. М. от *****,
изразяваща се в „счупване на костите на китката – ладиевидната кост и
4
трестенната кост на дясната ръка", довело до трайно затруднение движението
на дясната ръка за период от около 1-2 месеца, като деянието е извършено с
действие и при форма на вината - непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК.
Първият спорен въпрос, за разрешаване на който е надлежно сезиран
въззивният съд, въведен с конкретни оплаквания и съображения в жалбата на
ищците в производството, е за справедливите размери на обезщетенията,
подлежащи на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, с оглед на установените
пред съда интензитет и вид на претърпени болки, страдания и други негативни
преживявания от пострадалите лица.
Възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно
получените от ищците телесни увреждания, вида и интензитета на
претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат
от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е
установено от медицинската документация и от заключението на назначената
от първоинстанционния съд комплексна съдебно- автотехническа и
медицинска експертиза в медицинската й част, изготвена от вещо лице с
необходимите специалност и квалификация, че ищцата З. М. е получила
следните травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП: черепно-мозъчна травма– импресионна фрактура
на слепоочната кост в дясно, с разкъсване на твърдата мозъчна обвивка,
състояние на кома. При приемането на пострадалата в лечебно заведение
незабавно след ПТП е започната противооточна терапия, вливания на водно-
солеви разтвори, антибиотици; по спешност е извършена и оперативна
интервенция за отстраняване на костните фрагменти в областта на фрактурата.
Два месеца след първата оперативна интервенция е извършена втора
интервенция за възстановяване на костния дефект на черепа с титаниево
покритие. Периодът на възстановяване е от порядъка на няколко месеца и
прогнозата за пълно излекуване е благоприятна. Липсват медицински данни
за настъпили усложнения в оздравителния процес на ищцата във връзка с
претърпените травматични увреждания. Понастоящем пострадалата би
трябвало да е напълно възстановена- дефинитивно здрава. По делото няма
медицински данни, сочещи на засягане на мозъчни центрове вследствие на
претърпяната черепно-мозъчна травма, които да се явяват или да причинят
5
остатъчни проявления.
Ищецът Б. М. е получил следните травматични увреждания, които са в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП: разкъсно- контузни
рани по двете подбедрици, ожулвания по лицето и дясната лакътна става,
счупване на костите на китката- ладиева кост и тристенна кост на дясната
ръка. Няма клинични данни, които да сочат за развитието на травматичен
шок. При приемането на пострадалия в ОАИЛ на „МБАЛ Добрич“ е започната
антибиотична, антикоагулантна, обезболяваща, противооточна терапия.
Пострадалият не е подлаган на оперативна интервенция, а е приложена
имобилизация с гипсова шина на дясната ръка. Няма данни за настъпили
усложнения в оздравителния период, периодът на възстановяване е около два
месеца за консолидиране на фрактурите на ръката и благоприятна прогноза за
пълно излекуване. Понастоящем пострадалият би трябвало да е напълно
възстановен- дефинитивно здрав, като от травматичните увреждания не е
възможно да останат остатъчни проявления.
Не е установено пострадалите да са имали съпътстващи или предходни
заболявания, които да са оказали влияние върху продължителността на
оздравителния процес.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищците
болки, страдания и негативни преживявания пред първоинстанционния съд са
ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите С. Е. С.-
брат на ищеца, и Ю.З.Ф. (съпруга на св. С.). Предвид близката родствена
връзка между свидетеля С. с ищеца и връзката по сватовство между ищците и
свидетелката, следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода
на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилото
на чл. 172 ГПК. Показанията се кредитират в частта, в която се констатира
съответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите
събрани доказателства, в това число от мотивационната част на експертизата
относно характерните за травматичните увреждания физическо състояние и
страдания на пострадалия индивид.
Въз основа на свидетелските показания, преценени във връзка с
установимите от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства,
съдът приема за установено следното:
След произшествието ищците били хоспитализирани по спешност, като
6
по време на престоя им в болницата са имали нужда от придружители– бащата
и сестрата на Б. са се редували да ги подпомагат. След изписването им З. била
много зле, оплаквала се от главоболие, все лежала, не искала да общува с
никого, не говорела. Наложило се близки на пострадалото семейство да
полагат грижи за тях – готвели, перяли, грижели се за децата им, тъй като З.
бързо се изморявала и все искала да лежи и да си почива. Около 1-2 месеца
след втората операция на З., ищецът Б. заявил на близките си, че повече нямат
нужда от помощ, но свидетелите продължили да ги „проверяват“. Към
настоящия момент Б. продължава да се оплаква, че го боли ръката, а З.
постоянно искала да стои сама и не желаела да общува с никого. След
катастрофата ищците не са работили по трудово правоотношение до м.
ноември 2024г., когато Б. започнал работа като параджия в детска градина, а
З.- като чистачка към общината.
Като резултат от проведеното доказване, надлежно са установени
следните релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. и допълнени
със съдебни актове на ВКС по чл. 290 ГПК на ВКС, отнасящи се до
приложението на чл. 52 ЗЗД:
Възрастта на пострадалите е била съответно 30 години и 42 години към
момента на застрахователното събитие. Произшествието е настъпило в
период, когато те са в активна възраст, заети по трудово правоотношение.
Степента, характерът и видът на уврежданията, посочени по- горе в мотивите,
са обусловило болки и страдания с първоначално значителен интензитет.
Ищцата се е нуждаела в първите няколко месеца от активна чужда
помощ, тъй като след проведените две оперативни интервенции, съпътствани
с болки и страдания, е била в невъзможност да се обслужва сама за
елементарни дейности, а в останалото време се изморявала бързо при
извършване на домакинска работа и страдала от главоболие, за което се
налагало да приема силни медикаменти. Преживеният стрес, страхови
изживявания от това дали ще успее да се възстанови и всички други
установени и посочени– по- горе в мотивите релевантни факти и
обстоятелства, обосновават извод за значителни не само физически, но и
психически страдания. Провокираните у пострадалата интензивни негативни
емоционални преживявания от произшествието не са преодолени напълно, тъй
7
като при нея все още се наблюдават някой признаци на отбягващо поведение.
Периодът на възстановяване е продължил от порядъка на няколко месеца, а
прогнозата за пълно излекуване е благоприятна.
Ищецът не е претърпял хирургични интервенции, а за консолидиране
на фрактурите на костите на китката е направена имобилизация. Разкъсно-
контузни рани по двете подбедрици и ожулвания по лицето и дясната лакътна
става са зараснали нормално, без усложнения. В период от два месеца ищецът
също се е нуждаел от активната чужда помощ на роднини в ежедневието,
поради имобилизацията на дясна китка. Установени по- горе в мотивите
релевантни факти и обстоятелства, обосновават извод за преживени
значителни физически страдания от ищеца, провокиращи и негативни
емоционални преживявания от стресогенното събитие и от съпътстващите
телесните увреждания болки. Към момента ищецът е напълно възстановен,
като според експертизата, не са възможни остатъчни проявления от
травматичните увреждания.
През 2023г., съгласно официалните данни на НСИ, средната брутна
годишна заплата на едно лице, заето по трудово правоотношение, е в размер
на 24 485 лв., който съставлява увеличение с 15.3% спрямо 2022г. От
07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът на
отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000 лв.,
независимо от броя на пострадалите лица– чл. 492 КЗ. От 01.08.2025г., което е
една година и осем месеца след датата на процесното ПТП (изм. на чл. 492 КЗ
с ДВ бр. 70 от 2024г.), лимитът е увеличен с около 11 %- 6 450 000 евро за
всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Към датата на
деликта пострадалите лица са в трудоспособна възрастта, с постоянна трудова
заетост, с местоживеене в малко населено място- с. Крушари, Добричка
област. След периода на възстановяване от физическите увреждания и след
допълнителен такъв за психическа адаптация ищецът е започнал работа като
огняр- параджия в детска градина, а ищцата- като чистачка. Посочените
обстоятелства са показателни за помощните критерий за справедливост на
дадения етап на социално– икономическото развитие в страната и социалния
статус на ищците, относими към спорния въпрос за размера на обезщетенията.
При правилно възприемане и обсъждане на всички установени
8
релевантни факти и обстоятелства, които са в причинна връзка с процесното
застрахователното събитие, първоинстанционният съд е определил размери на
дължимите обезщетения, съобразени с указанията, дадени с ППВС № 4/1968г.
по приложението на чл. 52 ЗЗД, с обществения критерий за справедливост на
дадения етап на социално– икономическото развитие в страната, с лимитите
на застрахователни обезщетения, както и с обичайната съдебна практика при
определяне на обезщетения при деликти с подобен характер и интензитет на
вредите. При определяне по справедливост на паричния еквивалент на
претърпените от ищците неимуществените вреди в размер на 100 000лв. за
ищцата и 30 000 лв. за ищеца не е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.
По въпроса за релевантността на обезщетенията за неимуществени
вреди, присъждани от съдилищата на други увредени лица, в период близък до
процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий
за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищцата, е даденото
разрешение в постановеното, по реда на чл. 290 ГПК, решение №
204/07.11.2016г. по т. д. № 3568/2015г. на ВКС, I т. о. С това решение е прието,
че релевантна е обществената оценка за баланс и еквивалентност, която
следва да намери отражение при обосноваването, съобразно принципа на чл.
52 ЗЗД, на конкретния размер на обезщетението. Субективната преценка за
справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди
от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за
пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност.
Присъдените от състава на съда обезщетения за подобен вид неимуществени
вреди от други деликти, настъпили в период близък до процесния, при
неидентичност на установените релевантни обстоятелства, не могат да имат
самостоятелно значение за формиране на критерия за справедливост и да
бъдат отделен фактор за определяне на паричния еквивалент, дължим по
конкретното дело. Той следва да отговаря на общественото разбиране за
справедливост на съответния етап от развитието на обществото, защото само в
този случай обезщетението би било обективно справедливо. Даденото
задължително разрешение от ВКС по приложение на материалния закона е
пряко относимо към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло от
настоящия съдебен състав.
В резултат на преглед на цялата публикувана практика на съдилищата в
9
АПИС, по чл. 432 КЗ /2016г./, относима към деликти с подобни физически,
психологически и емоционални последствия за пострадалото лице, съдебният
състав установи, с оглед размерите на присъжданите от съдебните състави
обезщетения, че определеният от ОС- Добрич, по справедливост, паричен
еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди няма основание
да се коригира въз основа и на този допълнителен коректив за формирана от
практиката обща оценка за пропорционалност в посока на увеличение на
определените размери, вкл. и при отчитане на инфлационните процеси в
страната.
Напр. с Решение № 256 от 6.06.2025 г. на ОС - Пловдив по т. д. №
650/2023 г. е определено обезщетение в размер на 60 000 лв. за
неимуществени вреди- болки и страдания от телесна повреда, резултат на
ПТП от края на 2022г.: счупване на основата на черепа с наличие на кръв в
синуса, наличие на въздух в черепната кухина и частична парализа на десния
лицев нерв. С решение № 226 от 20.11.2024 г. на БАС по в. гр. д. № 406/2024 г.
е определено по правилото на нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на
35 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП от края на 2021г., претърпени от
пострадало лице във връзка със следните телесни увреждания: тежка черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на основата на черепа,
хемотимпанум двустранно и разкъсване на задна стена на слуховия проход на
лявото ухо. С Решение № 340 от 17.01.2025 г. на СГС по гр. д. № 4783/2024 г. е
определено по правилото на нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер на
60 000 лв. за неимуществени вреди от ПТП от края на 2021г., претърпени от
пострадало лице във връзка със следните телесни увреждания: черепно-
мозъчна травма състояща се от: тежка по степен на тежест мозъчна контузия;
остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка /епидурален
хематом/ в лява слепоочно-теменна област на главата с максимална щирина
24мм.; остър травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка
/субдурален хематом/ в лява слепоочно-теменна област на главата; остър
пеленовиден кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с максимална ширина
6мм. в дясна слепоочно-теменна област на главата; изразен компресионно-
дислокационен синдром; мозъчен едем; малки контузионно-кръвоизливни
огнища в левия слепоочен дял на мозъка; малки контузионно- кръвоизливни
огнища в десните слепоочен и теменен дялове на мозъка; многофрагментно
счупване на десните слепоочна и теменна кости на черепа, част от тях с
10
депресионна характеристика; линейно счупване на лява слепоочна кост на
черепа спускаща се към основата на черепа установена при операцията;
навлизане на въздух в черепната кухина- пневмоцефалия; счупване на
основата на черепа в зоната на лява средна черепна ямка; контузия с
травматичен подкожен кръвоизлив и разкъсно- контузна рана в дясна
слепоочно-теменна-тилна област на главата; разкъсно- контузна рана в лява
теменна област на главата; лицево-челюстна травма изразяваша се в счупване
на дясната ябълчена /зигоматична кост/ на лицето без фрагменти и
травматичен кръвоизлив в десния горночелюстен /максиларен/ синус.
Съдебна практика, относима към деликти с подобни на получените от
ищеца физически, психологически и емоционални последствия е формирана
напр. с Решение № 143 от 23.07.2025 г. на БАС по в. гр. д. № 172/2025г.;
Решение № 410 от 3.07.2025г. на ВКС по к. гр. д. № 1686/2024г.; Решение №
4530 от 10.07.2025г. на СГС по гр. д. № 13724/2022г., с които съдебни актове
са определени обезщетения за неимуществени вреди значително под 30 000лв.
Вторият спорен въпрос, за произнасянето по който е сезиран въззивният
съд, е наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД от пострадалите лица и за дяловото изражение на обективния им принос
за настъпване на вредите.
Въззиваемото дружество е релевирало своевременно в процеса, с
отговора на исковата молба, възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалите лица, с искане за редуциране на обезщетението, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Възражението е обосновано с фактически
твърдения за непоставяне на предпазен колан от пострадалите– нарушение на
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно който “Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани“.
В настоящия случай не се спори и е установено от събраните
доказателства, че л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ***** е
бил оборудван за всички седящи места с триточкови предпазни колани,
включително на задния ред седалки, а ищците не са ги използвали към
момента на настъпването на процесното ПТП. Използването на предпазните
колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила хора по
инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора
11
или с други пасажери. При осовото завъртане на лекия автомобил по
часовниковата стрелка, телата на пострадалите са били в свободно движение в
пространството в задната част на купето на автомобила. Пострадалата З. М.,
която е пътувала на задната седалка в дясно, е получила черепно- мозъчна
травма- импресионна фрактура в дясно слепоочно от контакт на дясната
половина на главата и колонката между предна и задна врата в дясно, а при
правилно поставен предпазен колан, като се отчитат инерционните сили на
движение на тялото, то не би могло да достигне до горната рамка на десния
прозорец, следователно същата не би получила черепно- мозъчна травма,
наложила извършването на две оперативни интервенции в рамките на два
месеца. Пострадалият Б. М., който е пътувал на задната седалка в средата, не
би получил същите травми при правилно поставени обезопасителен колан,
тъй като той би задържал долната част на тялото на препасания в областта на
таза и би намалил съществено контакта на тялото на препасания с предно
разположените детайли от интериора на автомобила.
Въз основа на посоченото, съставът на въззивния съд намира за
правилен изводът на първоинстанционния съд, че по възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите с правно основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, застрахователят е провел главно пълно доказване, тъй като се
установява по безспорен начин причинно следствената връзка между
допуснатото от пострадалите нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и получените
увреждания.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства, при които е настъпил
процесният пътен инцидент, преценка на поведението и тежестта на
нарушенията, допуснати от пострадалите и от водача на увреждащото МПС, и
съобразно практиката на съдилищата при подобни форми на съпричиняващо
поведение, въззивният съд намира, че няма основание за занижаване на
определеното от първоинстанционния съд дяловото изражение в проценти на
конкретния обективен принос на пострадалите за настъпване на вредоносния
резултат- 20 % за всеки от ищците.
След редукция на определените обезщетения за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалите лица и приспадане на доброволно платените суми от
застрахователя преди завеждането на исковете, сумата, която се дължи за
12
обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди е в размер на
присъдената сума от 28 800лв., а на ищеца не се дължи допълнителна сума за
обезщетяване на неимуществени вреди.
Поради пълно съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, първоинстанционното решение следва да
се потвърди в обжалваната част.
На основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да
бъде осъдена да заплати на ответното дружеството сумата 280лв., а ишецът –
сумата 250 лв., представляващи разноски на насрещната страна за
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ- ти състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/29.05.2025г. постановено по т. д. №
82/2024 г., по описа на Добричкия окръжен съд, в обжалваната отхвърлителна
част.
В останалата (осъдителна) част решението на ОС- гр. Добрич не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА З. М. М., ЕГН **********, адрес: *****, *****, да заплати
на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
сумата 280 лв. (двеста и осемдесет лева), представляваща възнаграждение за
осъществена от юрисконсулт защита на насрещната страна за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Б. Е. М., ЕГН **********, адрес: *****, *****, да заплати
на Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
сумата 250 лв. (двеста и петдесет лева), представляваща възнаграждение за
осъществена от юрисконсулт защита на насрещната страна за въззивно
производство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
13
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14