Решение по дело №1317/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………….

 

гр. Варна, ……………..2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VII тричленен състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ:             ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

 

при секретаря Камелия Александрова при участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от съдия Васил Пеловски касационно административно-наказателно дело (КАНД) № 1317/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Агенция Пътна инфраструктура – София, против Решение № 31/29.03.2022 г., постановено по АНД № 376/2021 г., по описа на  Районен съд  - Девня (РС-Девня), с което е Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) при МРРБ – София, с който на „К.- 2014“ЕООД, ЕИК: **за нарушение по чл. 139 ал. 5 и ал. 7 вр. чл. 102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл. 187а ал. 1 и ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В Касационната жалба по конкретно се излагат твърдения, като се счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел и погрешно е разтълкувал волята на законодателя, че за нарушения на чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Сочи се, че макар разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да препраща към нарушения по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, следва да се подчертае, че правилото на ал. 7 от същия чл. 189ж съдържа изрична регламентация за „електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП, следователно издаването на електронен фиш и за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП е допустимо и изрично предвидено в действащото законодателство. В допълнение се посочва, че съгласно чл. 167а, ал. 2 т. 8 ЗДвП е предвидена възможност за при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Излагат се доводи, че в ЕФ е посочено, че за процесното пътното превозно средство (ППС) не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), а предвид категорията на ППС безспорно се касае за такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, вр. чл. 10а, ал. 9 ЗП, а именно такса за изминато разстояние - тол таксата за ППС с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Релевират се доводи, че при постановяването на решението си РС-Девня е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е извършил пълен, обективен и всестранен доказателствен анализ на всички събрани доказателства по делото. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като бъде потвърден обжалваният електронен фиш, както и се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – „К.– 2014“ ЕООД, не представя писмен отговор на касационната жалба, не се явява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна не споделям възраженията в касационната жалба. Разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП е санкционна по своя характер и не бива да се тълкува разширително. Промените в чл. 179 ЗДвП и в чл. 189ж ЗДвП са правени по едно и също време в края на 2018 г. и ако законодателя действително е имал волята да допусне издаването на електронен фиш в хипотезите и на ал. 3а и ал. 3б на чл. 179 ЗДвП, би могъл да го впише изрично чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. Счита, че решението на районния съд е правилно и няма основания за отмяна.

Административен съд - Варна, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл. 210, ал. 1 АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното Решение № 31/29.03.2022 г., постановено по АНД № 376/2021 г., РС - Девня е отменил електронен фиш №********** от 09.03.2021 г. за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП на АПИ - София, с който на „К.– 2014“ ЕООД, със законен представител Н. П. З., на основание чл. 179, ал. 3б във вр. Чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 3 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7 във р. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, за това, че на 08. 10. 2020 г., в 09:08 часа с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока Нарастващ километър в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач МАН, с ДК№ *****, с обща допустима техническа маса 18 000 кг., брой оси 2, категория ЕВРО 5В, за което не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС. На 09.03.2021 г. бил издаден обжалвания ЕФ № **********, който бил връчен на въззивника на 18.03.2021 г.

Като основание да отмени ЕФ РС-Девня приема в случая, че е било неоснователно издаването на ЕФ, поради липса на основание по чл. 189ж, вр. 179, ал. 3б ЗДвП.

За да отмени ЕФ въззивният съд установил, че издадения ЕФ съдържа пороци относно начина, по който е описано твърдяното нарушение по чл. 139 ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП. Сочи, че разпоредба чл. 10 ал. 1 от ЗП съдържа два вида такси – по т. 1. такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса и по т. 2. такса за изминато разстояние – тол такса, а в ЕФ не може да се установи коя от двете такси се твърди, че не е заплатена, което драстично ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият трябва да е наясно за липсата на точно какъв вид такса е наказан.

На следващо място РС-Девня излага мотиви, че в издадения ЕФ не е посочено в какво се изразява изпълнителното деяние - т.е. дали това е допускане от собственика на движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа без за пътното превозно средство да е била заплатена пътната такса по чл. 10 ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство и съответно каква е категорията на ППС и дали същото е от категорията по чл. 10б ал. 3 от ЗП, какъв е видът на дължимата такса /по т. 1 или по т. 2 на чл. 10 ал. 1 от ЗП/, изцяло или частично не е била заплатена тя. Сочи, че констатираните неясноти и непълноти представляват съществено процесуално нарушение и съществено нарушават правото на защита на наказания, тъй като същият, а и въззивния съд не е в състояние да разбере смисъла на административното обвинение.

Настоящият касационен състав намира, че правилно въззивният съд е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения по отношение неяснотата на вмененото нарушение в частта касаеща вида на дължимата такса, което е достатъчно основание за отмяна на процесния електронен фиш.

На основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът препраща към мотивите на РС – Девня по отношение на извода за ненадлежно описание на нарушението, засягащо правото на защита на наказаното лице.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, посочването на конкретната пътна такса, която следва да бъде заплатена, съставляваща предпоставка на извършване на нарушението в случая е съществен, императивно изискуем реквизит на АУАН и на НП, тъй като способства за индивидуализация на конкретно вмененото деяние, което е гаранция за правото на защита на наказаното лице. В НП е посочена общата разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗП, без конкретизация, съответно е налице нарушение на процесуалните правила или изискванията за форма на АУАН и/или НП, ограничаващо правото на защита на нарушителя – аргумент от чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН. Безспорно елемент от правото на защита е възможността нарушителят да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като в случая не е ясно какви нарушения са вменени. Неяснотата на вмененото административно нарушение по отношение на вида, респ. размера на пътната такса е основание за отмяна на издаденото НП, обстоятелство, което обуславя незаконосъобразност на последното.

По тези съображения решението на РС-Девня е правилно и следва да бъде потвърдено, с което оспореният пред РС-Девня ЕФ № **********, издаден от АПИ - София, с който на „К.– 2014“ ЕООД, със законен представител Н. П. З., на основание чл. 179, ал. 3б във вр. Чл. 187а, ал. 1 и 2, т. 3 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 7 във р. чл. 102, ал. 2 ЗДвП е отменен.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН , Административен съд - Варна, VII тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВА В СИЛА Решение № 31/29.03.2022 г., постановено по АНД № 376/2021 г. на Районен съд – Девня.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:             1.

 

2.