Решение по дело №2289/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 447
Дата: 11 април 2022 г.
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20214110102289
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 447
гр. Велико Търново, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110102289 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на гл. ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск
за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49,
ал.1 от СК. Ведно с брачния иск са предявени искове за предоставяне упражняване на
родителски права спрямо малолетно дете, лични отношения, издръжка, ползване на семейно
жилище.
В исковата молба ищецът К. СВ. З. твърди, че с ответницата ИВ. В. З. са сключили
граждански брак на **** от който брак имат родено едно дете- Д К З., роден на **** Сочи
се, че съпрузите са във фактическа раздяла от **** До посочения момент живеели заедно със
сина си в жилище в гр.**** собственост на прародителите на ищеца. Ищецът заявява, че
причината за раздялата бил характера на ответницата, която била неуравновесена, агресивна
и безотговорна, не полагала адекватни грижи за детето и семейството. Често крещяла на
детето, удряла го, упражнявала системен емоционален тормоз. Ищецът заявява, че след
раздялата им, той заживял в жилище, собственост на неговата майка, а ответницата останала
заедно с детето в жилището, което обитавало семейството преди раздялата. Ищецът сочи, че
направил опити да се помирят с ответницата и да се разведат по взаимно съгласие, но не
постигнали съгласие. Ищецът заявява, че след като ответницата била уволнена от работа,
заминала за родния си град Т, в дома на майка си, заедно с детето. Ищецът сочи, че често не
срещал разбиране за контактите му с детето. На следващо място се твърди, че в края на
месец юли ответницата дала на ищеца детето за четири дни, но след няколко часа поискала
бащата да върне детето. Възникнал спор и ищецът я уведомил, че през следващите 30 дни
детето ще бъде при него. Между двамата съпрузи възникнал скандал, за който била
1
сигнализирана полицията. Ищецът счита брака си ответницата за дълбоко и непоправимо
разстроен и отправя искане за прекратяването му, без съдът да се произнася за вината на
брачното разстройство. Ищецът отправя искане съдът да му предостави упражняването на
родителските права по отношение на детето Д, като определи на майката режим на лични
отношения с детето, както и тя да заплаща издръжка за детето в размер на 170лв. месечно.
Отправя искане на него да се предостави ползването на семейното жилище в гр.****. С
исковата молба е направено искане за привременни мерки, като съдът с определение от
10.09.2021г.е постановил привременни мерки относно родителската грижа и режим на
лични отношения с детето Д.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в
който са оспорени фактите, изложени в исковата молба. Ответницата заявява, че също желае
прекратяване на брака с развод, но по вина на ищеца. Не оспорва, че са във фактическа
раздяла от ****. По отношение на вината за брачното разстройство ответницата заявява, че
вината е на ответника, който злоупотребява с алкохол и в нетрезво състояние е бил
агресивен спрямо нея в присъствие на детето. Навежда твърдения за извънбрачна връзка на
ищеца с друга жена. Ответницата заявява, че желае упражняването на родителските права да
бъде предоставено на нея, като местоживеенето на детето да е в гр.Т, където понастоящем тя
живее. Прави искане да запази брачното си фамилно име-З.. Не претендира ползване на
семейно жилище.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи. Сключили са граждански брак на ****. Предбрачното фамилно
име на съпругата е З.. Със сключването на брака тя е приела да носи фамилното име на
съпруга си, като брачната й фамилия е З.. От брака си страните имат родено едно дете – Д К
З., роден на ***По време на брака си страните се установили да живеят в жилище,
находящо се в гр.****.
Страните са във фактическа раздяла от месец ****г. Ответницата и детето останали
да живеят в семейното жилище, което ищецът напуснал. След прекратяване на трудовото й
правоотношение през месец юли 2021г. и след като получила покана да напусне жилището,
в което живеела с детето в гр.**** ответницата решила да се върне заедно с детето да живее
в родния си гр.Т, при своята майка. От края на месец юли 2021г. детето Д живее при своя
баща в гр.В.Търново, като бащата предявил пред съда иск за развод и постановяване на
привременни мерки.
Детето на страните Д К З. е на * години и от месец ноември 2021г. посещава детска
градина „****. Преди това детето е било в детска градина „****.
Видно от представеното по делото удостоверение ищецът получава среден брутен
доход около **** месечно за периода м.ноември 2020г.-м.октомври 2021г.
По делото е представен трудов договор ***видно от който ответницата И.З. е
започнала работа на длъжност учител по ФВС в *** с основно месечно възнаграждение
2
***лв.
От изискания по делото социален доклад, изготвен от ДСП ***, се установява, че към
момента детето Д се отглежда в семейната среда на баща си, където са задоволени неговите
потребности и за детето се полагат адекватни грижи. Сочи се, че двамата родители са
загрижени за детето и е налице емоционална връзка на детето с родителите му.
От социалният доклад, представен от ДСП Т се установява, че майката притежава
необходимия родителски капацитет да упражнява отговорно родителстване спрямо детето
Д. Майката показва силна емоционална привързаност с детето, което от своя страна също е
привързано към нея.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д К Ш, С А
**, А Д А, Ант. Пл. Д., М. П. Н., Р. Д. Зл., М. П. Ив., Й Н С. и В С С.
Свидетелката Ш, майка на ищеца, разпитана каза, че се запознала с ответницата през
2015г., след което я запознала със сина си и двамата започнали връзка, от която се родило
детето Д. Докато била по майчинство И се грижела за детето, като по цял ден се разхождали
в парка и не полагала грижи за домакинството, не готвела. Свидетелката каза, че детето
споделяло пред нея, че майка му го заключвала в килера, когато не слуша. Свидетелката
каза, че към момента детето живее при баща си и според нея е спокоен и щастлив. За майка
си говорел, че много плаче, когато се видят. Свидетелката каза, че тя подпомага сина си в
грижите за детето. Свидетелката А, разпитана каза, че познава семейството, тъй като често
се събирали. Според свидетелката отношенията на двамата съпрузи не вървяли добре и те се
разделили през есента на ***. Пред нея И споделила, че причината за раздялата е, че К си
има нова приятелка. И казвала, че К** ги е изоставил Според свидетелката детето има много
добро отношение към двамата си родители. Свидетелката каза, че И много се карала на
детето, наказвала го, ако е направил нещо. К се оплаквал, че И не била добра домакиня.
Според свидетелката детето е спокойно с баща си. Свидетелят А, разпитан каза, че работи
като **** и познава К и детето, като бащата го потърсил във връзка с емоционалното и
психическо ссътояние на детето през месец август миналата година. Когато детето дошо за
първи път било в стрес и не искало да разговаря с психолога. Впоследстве започнало да
споделя, като разказвало за случаи, при които бил наказван от майка си. Според свидетеля
връзката на бащата с детето е силна. Детето разказвало, че пред него майка му говорела, че
тя иска детето да живее при нея и че много го обича. Според свидетеля детето не е лишено
от внимание от страна на бащата. Свидетелката Д. заяви, че според нея И полагала
необходимите грижи за детето. Детето винаги било спретнато, чисто, занимала се с него,
учела го на стихотворения. Първоначално отношенията й със съпруга й били добри, но
впоследствие И й споделила, че К** злоупотребява с алкохол и когато това се случи, се
държи лошо с нея. Свидетелката каза, че К казал пред И, че в живота му има друга жена.
Ива споделила това пред свидетелката, като плачела и казвала, че го обича и държи на него.
След като се разделили, детото било при И, като живеели в семейното жилище. На 29 юли
дала детето на бащата, като той казал, че ще го върне след месец. И споделила, че получила
нотариално писмо да напусне жилището и че бащата подал молба за развод. И разказвала, че
3
детето й споделя, че баща му живее с друга жена в гарсониерата. Пред свидетелката И
разказала, че подготвя стая за детето в гр.Т и иска да се грижи за детето си. Свидетелката Н.,
разпитана каза, че познава Ива от местоработата й в детска градина „****, където И
работила като учител по заместване през ****. Според свидетелката, И нямала пролем във
взаимоотношенията с колегите и с децата. Свидетелката каза, че възникнали проблеми в
семейството на ответницата, като първоначално същата била в шок, защото засякла
кореспонденция на съпруга си с друга жена. Страдала за съпруга и семейството си.
Директорката помолила свидетелката, която е психолог в детската градина, да окаже
подкрепа на ответницата. Свидетелката разказа, че ситуация, при която И да е залепяла
устата на децата от детската градина с тиксо, реално не се е случила. Не е имало оплакване
от родител или дете. Според свидетелката И проявявала загриженост към детето си.
Свидетелката З., майка на ответницата разпитана каза, че през 2016г. И заживяла с К.
Двамата живеели във ***, като майката на ответницата идвала понякога за няколко дни, за
да гледа детето, когато И е на лекции или по друг повод. Свидетелката каза, че докато била
при дъщеря си, К често се връщал пиян. Впоследствие И й споделяла, че когато е пиян,
посягал да я удря. В края на ***. И споделила пред майка си, че К заминал да живее на
друго място и че си има любовница. След като се разделили, И останала да живее с детето в
гр. ****, но през лятото на *** получила покана да напусне жилището, което е собственост
на дядото на ищеца и решила да се върне в гр. Т. Свидетелката каза, че към момента детето
контактува с майка си по привремените мерки и когато идва в гр.Т, заявява, че иска да
живее при нея. Ива всяка вечер се чува с него. Свидетелят И. заяви, че от години познава
ответницата, във връзка със спорта и състезания по биатлон. Минала година Иму написала,
че ще се развежда и че нейният мъж живеел с друга жена. Свидетелката С., разпитана каза,
че работи като ***** в гр.****, в която работела и И. Поведениета на И било много добре,
добре се интегрирала с колеги и децата. Свидетелката В С, ******, която посещава детето
Д, заяви, че когато детето постъпило в детската градна много бързо се вписало сред децата.
Свидетелката заяви, че Д е много емоционално дете, което участва в дейностите в детската
градина, за които свидетелката разказа.
По делото е допусната съдебно-психологическа експертиза, от заключенито на която
се установява, че психологическото изследване е констатирало наличие на безпокойство и
несигурност при детето, тъга, страх, породени от раздялата на родителите. Според вещото
лице Д преживява психично страдание, вследствие раздялата с майката и нарушените
взаимоотношения с нея. Вещото лице е констатирало емоционална връзка на детето с
двамата му родители, както и положително отношение към двамата. Детето възприема
образа на майката с ежедневна грижа, обич, закрила и преживява тревога по отношение
загубата на майката. Вищото лице не е констатирало негативни емоции и страх в детето
породени от поведение на майката или на бащата. Вещото лице е достигнало до извод, че в
поведението на детето не се наблюдават симптоми, характерни за поведението на деца,
засегнати от родителско отчуждение. Вещото лице е посочило, че поведението на бащата,
като родител, който открито напада майката пред детето омаловажайки приноса й на
родител при отлеждането и възпитанието на детето е практика, която се явява риск за
4
родителско отчудение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е дълбоко
разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване на семейната
общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между съпрузите, при което брачната
връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Настъпилата между съпрузите
фактическа раздяла, продължаваща вече повече от година е преустановила всякакви
духовни, емоционални и физически връзки помежду им, при което техният брак,
съществуващ само юридически не е в техен интерес, нито в интерес на обществото. Видно
от събраните по делото доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Ответницата е претендирала произнасяне по въпроса за вината на брачното
разстройство поради, което съдът дължи произнасяне. След преценка на събраните
доказателства – показанията на разпитаните свидетели, съдът счита, че вина за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения има ищецът. От показанията
на разпитаните свидетели се установи, че първоначално отношенията между съпрузите били
добри, двамата родители се грижели за детето си. Впоследствие, отношенията им се
влошили и се стигнало до фактическа раздяла през месец ****г., като ищецът напуснал
семейното жилище, в което ответницата останала да живее с детето. Твърденията на
ответницата са, че причината за фактическата раздяла са злоупотреба с алкохол от страна на
ищеца, при което проявява агресия и установяване на извънбрачна връзка на ищеца с друга
жена, за което той признал пред съпругата си. В показанията си свидетелите С А, А.Д.,
М.Н., Р.З. казаха, че пред тях ответницата споделила, че мъжът й я напуснал заради друга
жена. Съдът кредитира показанията на свидетелите досежно това обстоятелство, тъй като
същите са непротиворечиви в тази част. От показанията на свидетелите се установи, че
поведението на ищеца е дало негативно отражение върху съпругата му, която се е
почувствала изоставена и наранена. Това е забелязано както от свидетелките А и Д., с които
ответницата е контактувала във връзка с отглеждането на децата им, така и от свидетелката
Н., която работи като **** в детската градина, в която е работела по това време ответницата.
Видно от заявеното от тази свидетелка и от свидетелката С., директор на детската градина,
поведението на ответницата се променило след раздялата със съпруга й, личало, че е
разстроена, споделила, че съпругът й я напуснал. Съдът намира, че с поведението си
ищецът е станал причина за разстройството на брачните отношения, поради което съдът, с
оглед събраните по делото доказателства приема, че вината за разстройството на брака е на
ищеца К.З..
Относно въпроса за фамилното име на съпругата след развода, ответницата е
направила искане/ в исковата молба по присъединеното гр.дело****. по описа на Районен
съд гр.Т/ да запази брачното си фамилно име З.. Разпоредбата на чл.53 от СК дава право на
избор на този съпруг, който е променил името си при сключване на брака, след
прекратяването на брака да запази брачното си име или да възстанови предбрачното си
такова, независимо от становището на другия съпруг по този въпрос. Преценката и правото
на избор е предоставено единствено на съпруга, който е променил фамилното си име. В
5
конкретния случай ответницата е взела решение да запази и да продължи да носи брачното
си фамилно име-З., който избор съдът ще уважи.

По въпроса с упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д,
роден на 31.10.2016г. Искане за предоставяне на родителските права са направили двамата
родители и това е основния спорен момент по делото. От събраните по делото доказателства
се установи, че след фактическата раздяла на родителите през ****, детето Д е останал да
живее при своята майка, която е полагала непосредствените грижи за него. Контактите на
детето с бащата не са прекъсвани, като детето е посещавало дома, в който бащата се е
нанесъл да живее след раздялата със съпругата си. Тези обстоятелства не са спорни по
делото и се установяват и от гласните доказателства. Впоследствие, през л*****., след като
майката е оставила детето при бащата, за да прекара време с баща си, последният е поискал
да упражнява родителските права върху детето и същото от този момент и понастоящем
живее при баща си, като осъществява контакти с майката съгласно режима на лични
отношения по привременните мерки.
Решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права и
местоживеенето на детето имат неговите интереси. В т. II от Постановление № 1 от
12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубило силата си, примерно са изброени
обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да
предостави упражняването на родителските права. Това са възпитателските качества на
родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата,
желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол,
възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други
материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието „интерес на детето“, като изрично
е подчертано, че за него „решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но „от
аспекта на всестранното развитие на личността“ /както материални, така и тези, които са от
значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/.
От разпитаните свидетели и приетите социални доклади се установява, че и двамата
родители имат възможност да осигурят необходимите условия за задоволяване нуждите на
детето, както и могат да разчитат на подкрепа от членове на разширеното семейство. Към
момента детето Д живее с баща си в гр.****. Бащата е подпомаган в грижата за детето от
своята майка. От своя страна майката на детето се е установила да живее в гр.Т, при своята
майка, като семейството разполага с жилище/къща с двор/ и видно от изложеното в
социалния доклад от ДСП Т, има необходимите битови условия за отглеждане на детето.
Двамата родители работят и реализират доходи, които биха им позволили да задоволяват
основните потребности на детето. Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства-писмени, гласни, социалните доклади и заключението на съдебно-
психологическата експертиза намира, че двамата родители притежават качества да
отглеждат и възпитават детето си, като детето е добре обгрижвано от двамата си родители,
налице е емоционална връзка на детето с двамата му родители, но към момента детето
6
преживява психично страдание вследствие раздялата с майката, с която не живее заедно.
Видно от изложеното в заключението на съдебно-психологическата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, неоспорено от страните, детето преживява тревога
по отношение загубата на майката. Това състояние, ако продължава дълго би могло да
сложи силно траен отпечатък в детското съзнание и да повлияе негативно при израстването
на детето и формиране на личността му. Липсата на майката в живота на детето затруднява
изграждането на ценностната му система и цялостното изграждане на бъдещата личност.
Детето е на ниска възраст, в която се нуждае от непосредствена майчина грижа и любов и,
ако за в бъдеще фигурата на майката не присъства по-осезаемо в живота на детето, в
неговото ежедневие, това няма да бъде в интерес на детето. Ето защо воден най-вече от
интереса на детето, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на
детето Д следва да бъдат предоставени на неговата майка-ответницата И.З.. Съдът намира,
че тя притежава необходимите качества и родителски капацитет да упражнява родителските
права по отношение на детето. От раждането на детето майката е полагала необходимите
грижи за детето, за неговото отглеждане и възпитание. Свидетелките Д. и Н. споделиха, че
са възприели положително отношение на майката към детето. Съдът кредитира техните
показания, защото отразяват техни преки впечатления. Действително, в показанията си
свидетелките Ш и А разказаха за случаи, при които майката е реагирала остро срещу
поведение на детето, но тези конкретни ситуации, които свидетелките са възприели лично и
в които майката се скарала на детето като реакция на негова постъпка не могат да формират
извод, че поведението на майката като цяло сочи на липса на необходимите родителски
качества да възпитава детето си. Личната преценка на всеки от свидетелите дали
ответницата е „добра майка” не е определяща, доколкото всеки има свое собствено
възприятие за „добро родителстване”. Съдът намира, че събраните по делото доказателства
не обосновават извод за поведение на майката спрямо детето поставящо в опасност
неговото отглеждане и възпитание. Освен това, в заключението на вещото лице е посочено,
че при проведеното изследване не са констатирани във възприятията на детето негативно
отношение към майката, наличие на страх или други негативни емоции, преживяни от
детето по отношение на поведение на майката. Следва да се отчете и посоченото от вещото
лице, че детето възприема майката като образ на ежедневна грижа, обич, подкрепа и
закрила, а въпросът с упражняването на родителските права е свързан в основата си именно
с ежедневната грижа за детето. Разбира се, не следва да се омаловажава и ролята на бащата в
живота на детето, който за детето е авторитет и безспорно детето има нужда и от тази
връзка, но след като родителите не живеят заедно, непосредствената грижа за детето следва
да бъде поета от единия от тях, като в случая съдът приема, че този родител е майката на
детето. Действително, уреждането на въпроса с упражняване на родителските права по
начин различен от привременните мерки ще доведе до промяна в живота на детето, което ще
трябва да заживее в друг град, но съдът приема, че детето е във възраст, в която ще се
адаптира към обективните промени, свързани с фактическото преместване от един град в
друг, ако до него е фигурата на родител, който ще му помогне по-лесно да приеме тази
промяна, без да се обезценява ролята на другия родител в живота на детето. Констатираното
7
от вещото лице, че с поведението си бащата омаловажава приноса на майката като родител,
което е предпоставка за родителско отчуждение е допълнителен аргумент към това съдът да
предостави упражняването на родителските права на майката, а не на бащата, който ги
упражнява понастоящем, с оглед евентуален риск от развитие на синдром на родителско
отчуждение. Макар, че към момента при детето Д не са установени от специалиста психолог
симптоми характери за поведение на деца, засегнати от родителско отчуждение, не следва
да се пренебрегва предположения от вещото лице риск, с оглед поведението на бащата като
родител. Предвид всичко изложено съдът намира,че в интерес на детето Д З. е родителските
права да се упражняват от майката И.З., като местоживеенето на детето да бъде при неговата
майка.
На бащата К.З. следва да се определи режим на лични контакти с детето Д. Съдът
намира, че независимо от създалото се между родителите напрежение в отношенията им,
довело до разстройство на брачните отношения и до раздялата им, в интерес на детето е да
запази връзка с родителя, при когото няма да живее. По делото се събраха безспорни
доказателства за това, че между бащата и детето е налице емоционална привързаност и в
интерес на детето е тези отношения да бъдат запазени, защото детето има нужда от
присъствие на бащата си в своя живот и занапред, с израстването си. Видно от гласните
доказателства и заключението на експертизата детето е с положително отношение към баща
си, който от своя страна също показва загриженост и любов към детето си. Съдът намира за
подходящ следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка първа и трета
седмица, за времето от 18:00ч в петък до 18:00ч в неделя, с преспиване; един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка четна година- за Коледните
празници-за времето от 10:00ч на първия ден от почивните празнични дни до 18:00ч на
последния ден от почивните празнични дни. Всяка нечетна година- за Новогодишните
празници, за времето от 10:00ч на първия празничен ден до 18:00ч на последния празничен
ден; за Великденските празници: всяка четна година-първите два дни от Великденските
празници, за времето от 10:00ч до 18:00ч., а всяка нечетна година-вторите два от
Великденските празници, за времето от 10:00ч до 18:00ч.
Съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от СК следва да бъде определена месечна
издръжка за малолетното дете Д.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от ГПК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съдът, при определяне размера на дължимата издръжка следва
да съобрази нуждите на ненавършилото пълнолетие дете и възможностите на родителя да
осигурява такава. От събраните доказателства се установи, че двамата родители полагат
труд, като месечният доход на ищеца е около ****., а на ответницата около ***. Двамата
родители са в трудоспособна възраст и няма наведени твърдения за здравословни проблеми,
възпрепятстващи ги да полагат труд, нямат задължения към други ненавършили пълнолетие
лица, освен към детето Д. От една страна съдът при определяне на размера на издръжката
съобрази нуждите на детето Д, предвид възрастта му, физическото и психическо израстване,
8
нуждата от средства за облекло, храна, играчки и други занимания присъщи за възрастта му.
В случая се претендира издръжка в размер на 200лв., като съдът намира, че този размер
издръжка няма да представлява затруднение за заплащане от ищеца, предвид доходите му, а
освен това месечна издръжка в размер на 200лв. е малко над минималния размер на
издръжката. С оглед изложеното ищецът К.З. следва да бъде осъден да заплаща на детето Д,
чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200лв. Майката
следва да осигурява останалата част от необходимите средства за издръжката на детето, като
се отчете, че същата ще бъде пряко ангажирана с отглеждането и възпитанието на детето.
Началната дата, от която следва да бъде присъдена издръжката за детето е от влизане в сила
на настоящото съдебно решение, предвид на това,че към момента родителските права се
упражняват от бащата по силата на постановени привременни мерки. На основание чл.86 от
ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска.
По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, следва да се
отбележи, че претенции за предоставяне на ползването му е предявил само ищецът К.З. и на
него следва да се предостави ползването на семейното жилище, намиращо се в *****
Страните не са предявили претенция за лична издръжка един спрямо друг, поради
което съдът не следва да се произнася в тази насока.
По разноските:
Ответницата е претендирала присъждане на разноски. Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК
съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния
съпруг. С оглед посочената разпоредба и предвид установеното по въпроса за вината на
брачното разстройство, съдът намира, че следва в тежест на ищеца да бъдат възложени
направените от ответницата разноски в настоящото производство в размер на 720лв. за
адвокатско възнаграждение, 300лв. за възнаграждение за вещо лице и 140лв. за
възнаграждение за свидетели при призоваване.
Ищецът К.З. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на
40лв., както и държавна такса върху определената издръжка в размер на 288 лв., като
общият размер на държавната такса, дължима от него възлиза на сумата от 328 лв., както и
сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД сключеният с акт ***** в гр.**** граждански брак
между К. СВ. З. с ЕГН **********, с адрес ***** и ИВ. В. З. с ЕГН **********, с адрес
*****, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия,
на основание чл.49, ал.1 от СК.
9

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е настъпило по ВИНА на съпруга К С З..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ИВ. В. З. с ЕГН **********, да
продължи да носи брачното си фамилно име – З..

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете Д К З. с ЕГН ********** при
майката ИВ. В. З. с ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Д К З. с ЕГН ********** на майката ИВ. В. З. с ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К. СВ. З. с ЕГН ********** с
детето Д К З. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица, за времето от
18:00ч в петък до 18:00ч в неделя, с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е
в платен годишен отпуск; всяка четна година- за Коледните празници-за времето от 10:00ч
на първия ден от почивните празнични дни до 18:00ч на последния ден от почивните
празнични дни. Всяка нечетна година- за Новогодишните празници, за времето от 10:00ч на
първия празничен ден до 18:00ч на последния празничен ден; за Великденските празници:
всяка четна година-първите два дни от Великденските празници, за времето от 10:00ч до
18:00ч., а всяка нечетна година-вторите два от Великденските празници, за времето от 10:00ч
до 18:00ч.

ОСЪЖДА К. СВ. З. с ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Д К З. с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител ИВ. В. З. с ЕГН **********
месечна издръжка за детето в размер на 200 лв./двеста лева/, считано от влизане в сила на
настоящото съдебно решение до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ******, на
ищеца К. СВ. З. с ЕГН ********** .

ОСЪЖДА К. СВ. З. с ЕГН **********, с адрес ****** да заплати на ИВ. В. З. с ЕГН
**********, с адрес г***** сумата общо 1160 лв./хиляда сто и шестдесет лева/,
представляваща направени от ответницата разноски в брачното производство за
10
възнаграждение на свидетели и вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА К. СВ. З. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС сумата общо 328лв./триста двадесет и
осем/, представляваща окончателна държавна такса по допускане на развода и държавна
такса върху определената издръжка, както и сумата 5лв./пет лева/ за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11