№ 614
гр. ***, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно
наказателно дело № 20231210200790 по описа за 2023 година
Делото е образувано с жалба от Е. К. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ** против
Наказателно постановление № 23-1116-000729 от 11.04.2023г., издадено от Началник група
към ОДМВР - ***, Сектор Пътна полиция ***, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание Наредба № 1-1959 на МВР са
отнети общо 10 контролни точки, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Искането е за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно заради
допуснати съществени нарушения на правото на защита. В съдебното производство
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата,
като по същество на делото се изразява становище за отмяна на атакуваното НП.
Претендират се и сторените в производството разноски. За наказващия орган не се явява
редовно призован представител.
От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 17.03.2023
година Г. Ш., на длъжност младши автоконтрольор в ОДМВР ***, сектор "Пътна полиция" в
присъствие на свидетелите К. *** и Г. Н. от същата служба, съставил акт за установяване на
административно нарушение № бл. № GA 888064 срещу Е. К. К. за това, че на 17.03.2023г. в
11.20 часа в гр. ***, по булевард "***" в посока на движение от бул. „***“ към улица *** е
управлявал поверения му лек автомобил "Рено Канго“, с регистрационен номер ***,
собственост на Кирил К., с концентрация на алкохол в кръвта от 0,60 на хиляда, установено
с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер 0185, отразено в проба
1
номер 05963 от 22.06.2021г. При проверката е установено, че К. не носи СРМПС част 2,
СУМПС и КТ за управляваното от него моторно превозно средство. Нарушенията са
квалифицирани по чл. 5 ал. 3, т. 1 пp. 1 от Закон за движение по пътищата и чл. 100, ал.1, т.2
от този закон. Актът е подписан и връчен на водача без възражения. Като принудителна
административна мярка временно е отнето СУМПС на водача до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца, като СУМПС е предадено на 20.03.2023 година.
На водача е издаден талон за медицинско изследване номер 05963 и му е определено да се
яви в ЦСМП *** в срок до 12.50ч. за да му бъде извършено медицинско изследване и да
бъде взета кръвна проба за химическо изследване на концентрацията на алкохол. Е. К. се
явил в лечебното заведение след определения срок, в 12.58 часа и е прегледан, но поради
това, че определено в талона за изследване време е било изтекло, служителите от
медицинското заведение са отказали да вземат кръвна проба на водача.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно постановление 23-1116-000729 от
11.04.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР - ***, Сектор "Пътна полиция" ***, с
което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на
основание Наредба № 1-1959 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, както и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Наказателното постановление е връчено на 28.04.2023г. и е обжалвано пред РС *** в
предвидения за това срок и при спазване на правилата за местната подсъдност. В жалбата и
в съдебното производство се посочва, че при издаване на обжалвания санкционен акт
административнонаказващият орган не е изпълнил изискванията за императивно установена
форма за издаване на НП по смисъла на чл. 57 от ЗАНН, като в обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление липсва посочване на конкретни данни и факти,
които да обосноват извода за обективиран състав на административно нарушение.
Направени са възражения за това, че липсва субективен признак от състава на нарушенията,
като жалбоподателят не е извършил деянието, за което е наложена административна санкция
при нито една от формите на вина -умисъл или непредпазливост. В съдебното производство
свидетелите на наказващия орган са потвърдили извършената проверка и установените
обстоятелства на нарушенията, процедурата за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта на водача, процедурата по съставяне и връчване на акта и талона за медицинско
изследване. На съда са представени като писмени доказателства АУАН № 888064/17.03.2023
г., Талон за изследване, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
175/17.03.2023 г., Заповед за прилагане на ПАМ № 175/17.03.2023 г.,Докладна записка от
17.03.2023 г., Докладна записка от 23.03.2023 г., Възражение от 17.03.2023 г., Писмо от
28.03.2023 г., лист за преглед на пациент в СПО от 17.03.2023 г., Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., Справка за нарушител/водач на лист 19-21 от делото, Пощенски плик с
пощенско клеймо, писмо рег.№ 111600-14927-2 от 27.07.2023 г. на ОДМВР СПП – ***,
талон за изследване № 126835, копие от пощенски плик.
Установените по делото факти дават основание на съда да реши, че жалбата е допустима,
2
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът посочва, че не установява допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване на правото на защита
и до незаконосъобразност на наложените санкции. Съдът намира, че фактите на
извършените нарушения са описани в акта и издаденото въз основа на него наказателно
постановление достатъчно ясно и непротиворечиво, предявени са на нарушителя и по този
начин му е дадена възможност да се защитава срещу тях. Няма допуснато съществена липса
на задължителни реквизити на акта и наказателното постановление, като по този начин
изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН са изпълнени. Съдът намира неоснователно
възражението за това, че в наказателното постановление не са посочени важни
обстоятелства на извършените нарушения, като приема, че както в акта, така и в
наказателното постановление са посочени времето, мястото и начина на извършване на
нарушенията, идентифициран е водача на МПС, описани са резултатите от проведеното
изследване за употреба на алкохол с техническо средство.
По същество по отношение на нарушението на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП съдът намира, че са
събрани достатъчно непротиворечиви доказателства, които установяват, че по време на
проверката на 17.03.2023г. в 11.20 часа в гр. ***, по булевард "***" Е. К. К. е управлявал
поверения му лек автомобил "Рено Канго“ с регистрационен номер ***, собственост на
Кирил К., с концентрация на алкохол в кръвта от 0,60 на хиляда, установено с техническо
средство "Алкотест Дрегер 7510" с фабричен номер 0185, отразено в проба номер 05963.
Използваното за изследване техническо средство е от одобрен тип, съгласно изискването на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози - техническото средство е “Алкотест Дрегер 7510”
и е определено със заповед от министъра на вътрешните работи, след като е било одобрено
по реда на закона за измерванията.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно е
отказано да му бъде взета кръвна проба. От доказателствата по делото се установява, че
поначало не е е било необходимо на водача да бъде извършван медицински преглед и да му
бъде взета кръвна проба за химическо изследване на концентрацията на алкохол, тъй като
резултатите от изследването с техническото средство не са били оспорени от водача.
Съгласно правилата на чл.3а от Наредба №№ 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на
проверка с техническо средство или не приема показанията на техническото средство, или
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо
средство. Тъй като нито една от описаните хипотези не е съществувала, не е било
необходимо на водача да бъде издаван талон за медицинско изследване. Независимо от това
такъв талон за преглед и изследване е издаден и връчен на Е. К. в 12.05 часа, като му е
предоставен срок от 45 минути да се яви в ЦСМП *** за извършване на прегледа и
3
изследването - т.с до 12.50ч. Е. К. е пропуснал този срок, като видно от лист за преглед на
пациент в СПО се установява, че той е постъпил в СПО на 17.03.2023 година в 12.58 часа -
след предвидения в чл. 6, ал 6, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 2017 година максимален срок от
45 минути за явяване на водача. Този краен срок за явяване на лицето за изследване е
задължителен за водача и за медицинските работници, които след като са установили, че той
не е спазен, са отказали вземане на кръвна проба на водача. Действията им са правилни и
съдът не намира основание за преценка, че незаконосъобразно е допуснато нарушение на
правото на водача К. да бъде извършено химическо изследване на кръвна проба за
установяване на концентрацията на алкохол. Съдът приема, че в този случай К. сам се е
поставил в такава ситуация, като е пропуснал срока за явяване в медицинското заведение
МБАЛ ***, а пропускът не се е дължал на непреодолими и обективни пречки пред него. Не
може да бъде определено като основателно възражението, че не му е дадена възможност за
изследване чрез доказателствен анализатор, предвиден в чл. 3а от Наредбата. Съдът посочва,
че тази възможност е предвидена също за случаите, когато водачът оспори показанията на
техническото средство, каквото К. не е направил и освен това използването на
доказателствен анализатор е една възможна алтернатива на медицинското и химическото
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Използването на доказателствен анализатор за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва от служители на Министерството на вътрешните работи в структурите
на МВР, където се извършва установяване на концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор. Такава структура на МВР
не съществува в гр. *** и поради това в изпълнение на правилата на чл. 3а от Наредбата
изследването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва чрез медицински преглед
и химическо лабораторно изследване, чиито резултати се характеризират с висока степен на
точност.
Съдът преценява, че поведението на водача осъществява състава на нарушението по чл. 5,
ал.3, т.1 от ЗДП от обективна и субективна страна, като той ясно е съзнавал забраната за
управление на МПС след употреба на алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда, заради опасността за сигурността на движението, но е предприел управление на
автомобила, като по този начин е допуснал нарушение, което е санкционирано с
предвидените в чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДП санкции, определени в законовия размер от 500 лв.
глоба и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, поради което съдът не намира
основания за промяна на наложените наказания.
По време на проверката е установено, че водачът не носи СРМПС част 2, каквото е
задължението му според чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДП, заради което на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр. 3 от ЗДП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. Съдът намира наложените
наказания за законосъобразни и не установява основания за отмяната им.
С оглед изхода на делото, а именно потвърждаване на НП съдът намира, че следва да остави
без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на сторените в производството
разноски.
4
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-000729 от
11.04.2023г., издадено от Началник група към ОДМВР - ***, Сектор Пътна
полиция ***, с което на Е. К. К.а, с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 500.00 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание Наредба № 1-1959 на МВР са отнети
общо 10 контролни точки, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на
сторените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на
страните пред Административен съд ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5