Мотиви към Присъда № 20
от 29.02.2016 година, постановена по НОХД № 1345/2015г. по описа на РС-В.Т:
Великотърновска
районна прокуратура е повдигнала обвинение против С.И.С., ЕГН: **********,
родена в гр. ................. българка, българска гражданка от турски
произход, средно образование, неомъжена, неосъждана,
работеща, за това, че през м.март 2013г., в гр.В.Т, противозаконно присвоила
чужда движима вещ - парична сума в размер на 59,20 лева, която й е била дадена
на 13.03.2013 г. от И. К С. от гр.В.Т, за да я владее, престъпление по чл.206,
ал. 1 от НК.
Повдигнато е и
обвинение срещу подсъдимата за това, че в периода: м.април 2013г. - м.юни
2013г., в гр. В.Т, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно
лице - пощальон раздавач с доставъчна дейност към
„Български пощи” ЕАД гр.София, с месторабота в Областна пощенска станция В.Т
присвоила чужди пари, връчени и в това и качество - три месечни пенсии, както
следва: на 12 април 2013г. сумата от 134,80лева; на 17 май 2013г. сумата от 36,60 лева и на 12
юни 2013г. сумата от 426,56 лева; общо паричната сума в размер на 597,96 лева,
представляващи месечни пенсии на И. К С. от гр.В.Т, престъпление по чл. 201, вр. с чл. 26 от НК.
Производството пред ВТРС е протекло по реда на гл.27 от НПК
– съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като
подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти,
както и да не бъдат разпитвани свидетели и вещи лица.
В съдебното заседание представителят на Великотърновска
Районна прокуратура поддържа повдигнатите против подсъдимата обвинения,
така както са предявени. Направено е предложение, според което при
индивидуализиране на наказанията следва да бъда отчетено чистото съдебно минало
на лицето и размера на причинените вреди. Счита, че за извършеното престъпление
по чл. 206 от НК, следва да бъде определено наказание към минималния предвиден
в закона размер, а по отношение на престъплението по чл. 201 от НК, да бъде
наложено наказание от около две години лишаване от свобода. Предлага, по реда
на чл. 23 от НК, да се определи едно общо наказание измежду наложените, в
размер на най - тежкото от тях, изпълнението на което да бъде отложено, по реда
на чл. 66 от НК за срок от пет години.
В производството поделото упълномощеният от подсъдимата защитник
- адв. Х. К. (ВТАК) заема становище, с което не
оспорва повдигнатите обвинения. Счита, че следва да се приложат императивните
разпоредби на Закона в хипотезата на разглеждане на делото по реда на глава 27
от НПК, като се определят наказания отчитайки наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Излага съображения в тази насока.
Подсъдимата извън описаното по – горе процесуално поведение
се признава за виновна по повдигнатите против нея обвинения, като изявява
желание да възстанови нанесените имуществени вреди. Изразява съжаление за
извършените деяния.
В наказателното производство не е предявен граждански иск
от пострадалите лица (в случая, наследниците на И.С., починала на 23.08.14г.).
От
фактическа страна с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр.
с чл. 372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие
за установени следните обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
С.И.С.
живее и работи в гр. В.Т. На 16.07.2008г. е постъпила на работа в „Български
пощи” ЕАД, като по силата на трудово правоотношение била назначена на длъжност
пощенски раздавач (пощальон) доставъчна дейност, на
която длъжност работи и до произнасянето на съда. Видно от приложената като
доказателства по делото, длъжностна характеристика, за заеманата от подсъдимата
длъжност, от 01.04.11г., която е сведена дознанието на С., в кръга на
служебните и задължения влизало и такова за изплащане на записи и пенсии по
домовете, както и по продажба на пощенски ценности.
С
оглед изпълнението на възложените от РУСО - В.Т, функции по изплащане на пенсии
на граждани, Български пощи ЕАД, въвели и поддържали изплащателни
картони, по отношение на обслужваните физически лица. Такъв бил воден и по
отношение на пострадалата И. К С.. № ********** (стр. 101 от ДП) В съдържанието
на същия се отразявала дата на изплащането на паричната пенсия, размера на
сумата, при което се полагали подписи на получателя и на платеца (лицето
предало сумата), което в процесните случаи била
подсъдимата.
И.
К С. притежавала апартамент в гр. В.Т на ул. *****. В началото на 2013г., при
инцидент в дома си, С. паднала и си счупила лявата ръка. От друга страна С.
била и трудно подвижна, като за нея се грижели комшии и служители от социални
грижи. Здравословното състояние се влошило и това принудило С. да започне
лечение по клинична пътека в Н б обл. П, където
живеела нейна близка В.П.Т..
В
този период от време С. получавала пенсия в размер на 436 лв., която получавала,
чрез приносител - пощальон, лично в апартамента си в гр. В.Т. Тази услуга и се
осъществявала от подсъдимата С., която й носела пенсията в дома й. При
получаване на сумата С. се разписвала в съответния картон срещу името си в
графа "получил". За услугата, свидетелката, по свое желание и давала
по 2 или 4 лв., за да се почерпи. Последната сума, която С. получила от
подсъдимата, била на 13.03.2013г., около обяд. В този ден свидетелката била
заедно с племенницата си св. В.Т., която дошла, за да й помогне да си подреди
багажа и да отпътуват за Н б, общ. П, където С. трябвало да се лекува от
травмите. В дома й пристигнала подсъдимата, която и изплатила пенсията. Понеже С.
не била заплатила дължимите от нея суми за ток, помолила С. да вземе от
пенсията й 150 лв. и да заплати сметката за ток и вода. Подсъдимата се
съгласила да изпълни тази задача. След тази дата, С. пожелала пенсията й да
бъде получавана от В.П. - нейна племенничка, за което било изготвено и
нотариално заверено пълномощно. За платената сума за ток, С. трябвало да и
изпрати съответната фактура за направено плащане, както и останалата парична
сума. В изпълнение на поетото задължение С. платила от сумата 150 лв., такава в
размер от 83.47 лв., която включвала сума за електричество и 7.33 лв. за вода.
Останала й сума от 59.20 лв., които трябвало да изпрати на С., с пощенски запис.
С. не изпратила остатъка от сумата 59.20 лв., а същите ги задържала като ги
изхарчила за свои нужди, без да има за това съгласието на С..
След
месец март 2013г. месечната пенсия на С. следвало да бъдат получавани от
племенницата на С. (В.П.), чрез издаденото й пълномощно, като плащанията
следвало да бъдат в Н б обл. П.
На
12 април 2013г. С. била на работа, в качеството си на длъжностно лице пощальон
раздавач с доставъчна дейност към „Български пощи“
ЕАД гр.София. В пощенската станция, която тя обслужвала в гр. В.Т, били
получени сумите за пенсии, в това число и тази на И. К С.. В този период от
време С. била финансово затруднена и имала нужда от пари. За да си набави
необходимите и парични средства решила да присвои пари от пенсията на С.. В
картона за изплащане на пенсии под № **********, воден на името на И. К С., в
графата „подпис на платеца” С. положила свой подпис, с който удостоверила, че е
изплатила сумата от 436 лв. С положения подпис, подсъдимата имитирала подписа
на С..
Мотиви към Присъда от 29.02.2016 година,
по НОХД № 1345/2015г. на ВТРС, лист 2
От тази сума, за телефон, ползван
от С., подсъдимата заплатила 1.80 лв., а сумата от 300 лв. изпратила със запис
на И.С. При това останал остатък от 134.80лв., който С. задържала за себе си,
като изхарчила парите за свои нужди.
На
17 май 2013г., отново, С. била на работа, в качеството си на длъжностно лице
пощальон раздавач с доставъчна дейност към „Български
пощи“ ЕАД гр.София. В пощенската станция, която тя обслужвала в гр. В.Т, били
получени сумите за пенсии, в това число и тази на И. К С.. С. отново имала
нужда от пари, като по описания по - горе начин, в картона за изплащане на
пенсии под № **********, воден на името на И. К С., в графата срещу „подпис на
платеца”, за втори път, положила свой подпис, с който удостоверила, че е
изплатила сумата от 436лв. За получател срещу името на С. положила подпис,
който имитирал подписа на С.. Сумата от 400 лв., била изпратена на С. със
запис, а сумата от 36.60 лв. С. присвоила за себе си, като изхарчила парите за
свои нужди.
На
12 юни 2013г., в гр. В.Т, С., отново, била на работа в качеството си на
длъжностно лице пощальон раздавач с доставъчна
дейност към „Български пощи“ ЕАД гр.София. В пощенската станция, която тя
обслужвала в гр. В.Т, били получени сумите за пенсии, в това число и тази на И.
К С.. С., отново, имала нужда от пари. В картона за изплащане на пенсии под № **********
издаден на името на И. К С., в графата срещу „подпис на платеца”, за трети път,
С. положила свой подпис, с който удостоверила, че е изплатила сумата от 436 лв.
За получател срещу името на С. положила подпис, който имитирал подписа на С..
От сумата, С. платила 6.44 лв. сметка за електричество и 3.60 лв. за телефон, а
остатъка от сумата 426.56 лв. С. задържала за себе си, като изхарчила парите за
свои нужди.
От
заключението на приобщената като доказателство по делото графическа експертиза
се установява, че подписите на графа "подпис на получател" за месец
април, май, и юни 2013г. в представеното за изследване изплащателен
картон № ********** не са положени от И. К С., като същите са имитирани, но не
съпоставими с подписите, предоставени за изследване на подсъдимата, поради
което вещото лице е посочило, че не може да даде заключение, дали са били
поставени от С.. На следващо място експертът е посочил, че подписите в графа
"подпис на платеца" за месеците февруари, март, април, май и юни
2013г., в изследвания картон са положени от подсъдимата.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза общата
стойност на обсебените и присвоени парични средства възлиза на 657,16 лв.
От приложената
по делото справка за съдимост на подсъдимата С. се установява, че към момента
на деянията и към дата на произнасяне на
съда, същата не е била осъждана.
Приетата за установена фактическа обстановка е
идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
обосновава и доказва от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК
самопризнания на подсъдимата и събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели и заключения на съдебна икономическа и графически експертизи) от досъдебното производство,
непосредствено използвани при постановяване на присъдата, съобразно
разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие
за безспорно доказано, че подсъдимата С.И.С.
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК, тъй като през м.март 2013г., в гр.В.Т, противозаконно
присвоила чужда движима вещ - парична сума в размер на 59,20 лева, която й е
била дадена на 13.03.2013 г. от И. К С. от гр.В.Т за да я владее
От субективна
страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата
е съзнавала че процесните вещи, в конкретния случай,
парични средства са чужди и че тя ги владее на правно основание, тъй като са и
били предоставени от пострадалата за да заплати нейни консумативни разходи, но
следва да върне на С., останалите парични средства. Предвиждала е че в резултат
на противозаконното и фактическо разпореждане, същите ще преминат в нейна
полза, като е съзнавала, че това излиза от извън предоставените и правомощия за
разпореждане и е целяла да се разпореди противозаконно с тях в свой интерес.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимата са: ниско правосъзнание,
свързано с незачитане на неприкосновенността на
правото на собственост на гражданите.
Обществената
опасност на деянията е сравнително висока, с оглед на това, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост,
защитени с правовия ред в страната ни, както и в предвид на вида, характера на
паричните суми предмет на престъплението.
Обществената
опасност на подсъдимата съдът прецени като ниска, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете, чистото и съдебно минало, добри характеристични
данни, съдействие за разкриване на обективната истина и явно изразено желание
за възстановяване на щетите от престъплението. В тази връзка направените от
подсъдимата самопризнания не се взеха предвид, тъй като същите обективират приложението на разпоредбата на чл. 58 а от НК, при определяне на
наказание на лицето, за извършеното престъпление, в предвидената от хипотеза на
чл. 373, вр. с чл. 372, ал. 4, вр.
с чл. 371 от НК. Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
С
оглед изложеното съдът намери, че и най - лекото, предвидено в закона наказание
би било несъразмерно тежко, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия. Предвид на това и като съобрази разпоредбите на
чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58 а ал. 4 от НК, приложи нормата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК
и наложи на С.И.С. наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
Съдът
като съобрази, че наложеното на подсъдимата наказание не надвишава три години,
същата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му
не е наложително да изтърпи наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на постановеното на С.И.С. наказание за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На следващо място съдът приема въз основа на горната фактическа обстановка, че подсъдимата, е осъществила с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл. 201, ал.1, вр. с чл. 26 от НК.
От обективна страна в периода: м.април 2013г. -
м.юни 2013г., в гр. В.Т, при условията на продължавано престъпление, като
длъжностно лице - пощальон раздавач с доставъчна
дейност към „Български пощи” ЕАД гр.София, с месторабота в Областна пощенска
станция В.Т присвоила чужди пари, връчени и в това и качество - три месечни
пенсии, както следва: на 12 април 2013г. сумата от 134,80лева; на 17 май 2013г. сумата от 36,60 лева и на 12
юни 2013г. сумата от 426,56 лева; общо паричната сума в размер на 597,96 лева, представляващи
месечни пенсии на И. К С. от гр.В.Т,
Налице са извършено съставомерни
деяния от подсъдимата по чл.201, ал.1 от НК. Разпоредбата на чл. 201, ал. 1 от НК определя
длъжностното присвояване като престъпление, чийто непосредствен обект е
комплексен и включва два вида обществени отношения - тези, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост както върху движими, така и върху
недвижими вещи; но засяга и специфичните отношения по служба, в които участва субекта
на престъплението. От обективна страна, престъплението по чл. 201 от НК, се
характеризира с няколко особености - отношението
Мотиви към Присъда от 29.02.2016 година,
по НОХД № 1345/2015г. на ВТРС, лист 3
на
субекта към предмета на престъплението; предмет на длъжностното присвояване
могат да бъдат чужди пари, вещи или други ценности; изпълнителното деяние се
характеризира с противозаконно разпореждане с чужди пари, вещи или други
ценности, т. е. то е типично резултатно престъпление. Изпълнителното деяние на
длъжностното престъпление по основния състав на длъжностното присвояване по чл. 201 от НК е
противозаконно разпореждане с чужди пари в интерес на самия деец (фактическо
присвояване) както е в процесния случай.
От обективна страна по делото се установи,
че подсъдимата, към инкриминирания период, е имала качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, т.1, б. “б” от НК в български пощи ЕАД, а именно работила е там, срещу възнаграждение, на длъжност –
пощенски раздавач (пощальон) с доставъчна дейност,
като в служебните и задължения влизало и такова за изплащане на записи и пенсии
по домовете, както и по продажба на пощенски ценности.
През инкриминирания период подсъдимата присвоила описаните
по - горе парични суми, собственост на И.С.. Тези пари подсъдимата е получила
от пощенската служба, в която е работела,
като съгласно трудовите си задължения и длъжностната си характеристика, е
следвало да предаде на пострадалото лице, но подсъдимата не изпълнила това свое
задължение.
С.И.С. е извършила три
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление.
Деянията са извършени за периода от месец април 13г. до месец юни 2013г., т.е.
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, т.е. деянията са извършени от
подсъдимата в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК.
С оглед на това подсъдимата следва да понесе наказание съобразно включените в
продължаваното престъпление деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения
от тях общ престъпен резултат, като и се ангажира наказателната отговорност за
извършено престъпление по чл. 201, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимата при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Тя е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е настъпването на неговите общественоопасни
последици и пряко се е насочвала към тях.
Причините за извършване на
престъплението от подсъдимата са: ниско правосъзнание,
свързано с незачитане на неприкосновенността на
правото на собственост на гражданите.
Обществената
опасност на деянията е сравнително висока, с оглед на това, че е посегнато и са увредени отношенията на собственост,
защитени с правовия ред в страната ни, както и в предвид на вида, характера и
стойността на паричните суми предмет на престъплението.
Обществената опасност на подсъдимата съдът прецени
като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, чистото и съдебно минало,
съдействие за разкриване на обективната истина, добри характеристични данни,
изразено съжаление и желание за възстановяване на щетите от престъплението. В
тази връзка направените от подсъдимата самопризнания не се взеха предвид, тъй
като същите обективират приложението на разпоредбата
на чл. 55 от НК,
при определяне на наказание, за извършеното престъпление, не зависимо от
наличието или липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, в предвидената хипотеза на чл. 373, вр.
с чл. 372,ал. 4, вр. с чл. 371 от НК. Отегчаващи вината
обстоятелства съдът не отчете.
С оглед изложеното, съдът намира, че на С. следва да
бъде наложено наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Предвид на това и като съобрази разпоредбата на чл. 373, ал.2 от
НПК,
приложи нормите на чл. 58 а, ал. 4, вр. с чл.55,
ал.1, т.2, б. Б от НК и наложи на подсъдимата наказание - пробация,
като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а
именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от шест месеца, със
задължение за явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност от два пъти
седмично; задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
Съдът счете, че целите на индивидуалната и
генералната превенция биха били постигнати при този вид и размер на наказанието
на подсъдимата. С оглед на това и предвид на липсата на движимо или недвижимо
имущество, както и на обстоятелството, че с получаваните доходи, подсъдимата е
единствено лице, което издържа своето домакинство, съдът приема, че не следва
да бъдат налагани предвидените кумулативни наказания - конфискация
до ½ от имуществото на подсъдимата и лишаване от права по чл.37 , ал.1,
т.6 и 7 от НК.
На основание
чл. 23, ал. 1 от НК, съдът наложи С., да изтърпи едно общо наказание,
най-тежкото измежду наложените и с присъдата, а именно шест месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което бе отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК,
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
При това, съдът осъди С.И.С. да заплати, в полза на
държавата, по сметка на ОД на МВР - В.Т, направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 149, 94 лв.
(сто деветдесет и четири лева и 94 ст.), както и в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на РС – В.Т, направените по делото разноски в
размер на 116.00 лв. /сто и шестнадесет лева/, както и 5.00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
Районен съдия: