№161
гр.
Велико Търново, 1.08.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С.Ф.-и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура В.К.,
разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 165/2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по жалба на Н.А.Н. *** чрез *** М.Н.,***,
*** против Решение № 78/4.5.2023г.. постановено по НАХД 401/22г. по описа на
ГОРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление НП №
21-0368-001353 от 8.10.2021г. издадено от ВПД Началник сектор при ОД на МВР В.
Търново, РУ гр. Горна Оряховица, с което на касатора за нарушение на чл.
104б,т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП са наложени
административни наказания –„Глоба „ в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12
месеца и за нарушение по чл.100, ал. 1, т1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал.1, т.1 , пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 10 лева.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални
нарушения - касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1,
т., т. 1 и 2
от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ГОРС е установил
невярна фактическа обстановка, тъй като неправилно е ценил събраните в хода на
съдебното следствие доказателства- обяснения на касатора, свидетелски показания
на св. М., от които става ясно, че същият не е управлявал МПС марка АУДИ както
е посочено в НП, а МПС марка БМВ. Собственик на сочения по делото автомобил е
ЮЛ, с което касаторът няма никаква връзка, докато твърдяното МПС марка БМВ е
собственост на неговата баба. След като касаторът е спрял на знак „Стоп“ и е
тръгнал рязко, неправилно съдът е приел, че е налице занасяне на автомобила,
навлизане в насрещното платно и създаване на опасност за другите участници в
движението. Неправилно от св.Л.е посочено и мястото на извършване на
нарушението, пред самата ЖП гара, което не отговаря на истината. След като
съдът е допуснал горепосочените съществени процесуални нарушения, то същият е
установил невярна фактическа обстановка, поради което неправилно е приложил и
материалния закон.
От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение по
съществото на спора, с което да отмени НП.
В открито съдебно заседание, редовно призован се представлява от *** Н., който поддържа
направените в касационната жалба оплаквания. Допълнително развива аргументи за
процесуално нарушение, извършено от ГОРС и състоящо се в некредитиране на
показанията на св. М., който е бил в автомобила. Основанието същите да не се
приемат, че към момента на установяване на нарушението свидетелят е дал
обяснения, но тъй като същият е неграмотен и не е бил запознат с написаното от
полицейския инспектор.
Ответникът по жалбата – ВПД Началник сектор при ОД на МВР В. Търново, РУ гр. Горна
Оряховица не се явява, не заема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура - В.
Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не
кореспондира на доказателствата по делото изложеното в нея твърдение за
неправилна преценка на същите от съда и недоказаност на нарушението. ГОРС е
изложил подробни аргументи защо кредитира едни свидетелски показания, и
игнорира други. Намира, че въз основа на вярно установена фактическа обстановка,
съдът е направил верни правни изводи.
Административният съд - В. Търново, като
прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
|
|
|
|
|
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1
от АПК, от надлежни страни, съгласно чл.
210, ал. 1
от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
|
|
|
|
|
Разгледана по същество е
неоснователна.
|
|
|
|
|
Предмет на настоящото
производство е Решение № 78/4.5.2023г.. постановено
по НАХД 401/22г. по описа на ГОРС, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление НП № 21-0368-001353 от 8.10.2021г. издадено от ВПД
Началник сектор при ОД на МВР В. Търново, РУ гр. Горна Оряховица, с което на
касатора за нарушение на чл. 104б,т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал.1,
пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания –„Глоба „ в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца и за нарушение по чл.100, ал. 1, т1 от ЗДвП и на
основание чл. 183, ал.1, т.1 , пр.2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в
размер на 10 лева.
За да постанови този правен
резултат, ГОРС е приел за установено от фактическа страна следното : На
29.9.2021г. в 17,40 часа на кръстовището на ул. Цар Освободител и ул. Мусала в
посока ул. Съдействие, касаторът е управлявал лек автомобил марка АУДИ с ДК№ ...,
собственост на НКС АВТО ЕООД като движейки се по ул. Цар Освободител навлизайки
в кръстовището с ул. Мусала извършва рязко завиване в страни и преднамерено
изважда управляваното МПС извън контрол с голямо форсиране на двигателя, което
е довело до загуба на сцепление на гумите с пътната настилка, като е навлязъл в
лентата за насрещно движение и умишлено е застрашил живото и здравето на
останалите участници в движението. Тези факти са били възприети от св. Л.,
който е спрял касатора и е установил
неговата самоличност. На следващия ден в РУ гр. Г. Оряховица е съставен АУАН
№1334 от св. М., който е подписан от касатора без възражения, и му е предявен.
Не са подадени в законоустановения срок писмени възражения, поради което
ответникът по касация издава НП, което е оспорено пред ГОРС в предвидения от
чл. 59, ал.2 от ЗАНН срок.
Тази фактическа обстановка
съдът е установил след като е ценил заедно и поотделно събраните в хода на
производството доказателства: писмените такива съдържащи се в преписката:
сведение от Х. М., Заповед № рег. 81212з/515/14.5.2018г. и Заповед №
8121К-9268/7.8.2021г., с които се установява компетентността на органа , издал
НП, справка за регистрираните нарушения по ЗДвП от касатора.свидетелските
показания на св. Л.и св. М. – актосъставител. ГОРС е изискал от сектор Пътна
полиция данни за регистрацията на посоченото в АУАН МПС, от което е видно стр.
76 от въззивното дело, че същото е собственост на ЮЛ НКС АВТО Мечти ЕООД, което
е посочило в писмо стр. 80 от делото, че същото е предоставено на лицето А.А.с
договор за разсрочено плащане от 14.4.2021г.
със срок от 18 месеца. По искане на касатора, ГОРС е приобщил писмо от
Сектор Пътна полиция стр. 98 от делото, от която е видно, че БМВ 530Д с рег. № ...е
собственост на М.И., за което няма валидна действаща гражданска отговорност.
Съдът не е кредитирал показанията на св. М., който твърди, че на посочената
дата и място, касаторът е управлявал МПС БМВ , собственост на баба му,
доколкото това противоречи на дадените от него обяснения пред полицейския орган
на 30.9.2021г. След като този свидетел е посочил, че е неграмотен, този
документ е съставен под негова диктовка и съответно му е бил прочетен.
При така установените
факти, ГОРС е направил извод, че както АУАН, така и НП са издадени от
компетентните за това органи, което се установява от горепосочените приобщени
Заповеди, при спазване на административно- процесуалните правила, и същите
съдържат законоустановените реквизити съответно по чл. 42 и чл. 57,ал.1 от ЗАНН.
Съдът е приел, че с оглед доказателствата
по делото, нарушението е безспорно доказано. Изложил е подробни съображения за
неоснователност на направеното възражение, че касаторът не е управлявал
посочената в НП кола, а друга, собственост на неговата баба. Позовал се е на
горепосоченото писмено обяснение на св. М. пред полицейския орган, което е
съставено под негова диктовка и му е
било прочетено. Същото изцяло противоречи на дадените пред съда показания на
същия свидетел, че МПС е било марка БМВ, а не соченото АУДИ. Съдът е приел, че след
като от доказателствата по делото се установява, че БМВ собственост на М.И.-
негова баба към момента на нарушението е нямала валидна застраховка“Гражданска
отговорност“, то в този случай в АУАН и НП би било посочено нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ. След като такова няма, преките впечатления на св. Л.сочат
марката на автомобила и ДК№, то съдът е намерил, че правилно е посочено МПС, с
което е извършено вмененото на касатора нарушение. Изложил е подробни мотиви,
че е налице нарушение на чл. 10б, т.2 от ЗДвП и чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП,
доколкото отвореният за обществено ползване път е използван не по
предназначение, тъй като е имало рязко
потегляне, завъртане на автомобила, навлизане в насрещно платно.
Така постановеното решение е правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което
настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не
се констатират твърдените от касатора процесуални нарушения на ГОРС при
събирането и цененето на доказателствата, тъй като съдът служебно е събрал
всички допустими и относими доказателства, обсъдил ги е подробно в своите
мотиви. Това, че същият не е възприел доводите на касатора, че същият е
управлявал МПС марка БМВ, а не посоченото в НП –АУДИ, не представлява съществено
процесуално нарушение,а евентуално касае въпроса за доказаността на нарушението
т.е. за правилното прилагане на материалния закон. Изцяло се споделят
разсъжденията на ГОРС, към които съдът препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касаещи горния факт. Допълнително съдът намира,
че следва да подчертае, че АУАН е
подписан без възражения, такива не са постъпили и в законоустановения срок, то
в него е отразена възприетата от ГОРС фактическа обстановка. Освен това редовно
съставените АУАН съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила до
доказване на противното. Касаторът не е могъл да опровергае съдържанието на АУАН, тъй като на първо
място, всички събрани доказателства АУАН, докладна записка, съдържаща обяснения
на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел, свидетелските показания
на св. Л. изграждат една цялостна и непротиворечива фактическа обстановка. След като едва в съдебната фаза, касаторът
прави горното възражение за марката на МПС, то съдът намира, че се касае само
за защитна теза, а не за опровергаване на установеното с АУАН. Изцяло се споделят мотивите на ГОРС досежно
спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57,ал.1 от ЗАНН, касааещи валидността на АУАН и НП,
както и че същите са съставени от компетентни за това органи, в рамките на
предоставените им правомощия.
По приложението на материалния закон съдът
намира следното : Неоснователни и недоказани са
останали възраженията на касатора, за недоказаност на деянието. В конкретния
казус обаче правилно въззивната инстанция е приела за установено
административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели
– служители в РУ Г. Оряховица.. От позицията си на очевидци, възприели
непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са
потвърдили начина му на шофиране, който подробно е описан както в АУАН, така и
в НП: извършва рязко завиване в страни и
преднамерено изважда управляваното МПС извън контрол с голямо форсиране на
двигателя, което е довело до загуба на сцепление на гумите с пътната настилка,
като е навлязъл в лентата за насрещно движение и умишлено е застрашил живото и
здравето на останалите участници в движението: Създал е по този начин опасност за останалите участници в
движението, като се има предвид и оживеното място, където е извършено
нарушението. Цитираните показания на свидетелите са безпротиворечиви, дадени
при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда,
при липса на оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да
бъде споделена тезата на нарушителя, че става въпрос за случайно деяние или за
небрежно такова, които са ненаказуеми съгласно ЗАНН. Правилен е изводът, че
става въпрос за умишлено и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на
автомобила в различни посоки.. Този начин на управление на МПС не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – за превоз на хора и товари. Подобно поведение по оживени улици в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в движението,
включително на преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Правилно е посочена санкционната разпоредба на
чл.175а, ул.1, пр.3 от ЗДвП, на основание на която е наложеното административно
наказание. Правилото на ччл.
104б, т. 2 от ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни
средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Не могат да бъдат споделени и
оплакванията, че касаторът е бил санкциониран за деяние, което не е обявено от
закона за наказуемо. Действително понятието "опасно управление на
МПС" няма легална дефиниция в законодателството ни, като същевременно има
всеизвестно общоупотребимо значение. В случая същото е използвано в АУАН и НП,
придружено с подобна и ясна формулировка на конкретното поведение на водача и
детайлно описание действията му при управлението на МПС. Поради това
използването на горепосоченото понятие в АУАН и
НП и обжалваното съдебно решение не съставлява пречка за осъществяване
защитата на нарушителя, а подробно описаните фактически действия на същия,
сочат използване на пътя не по неговото предназначение, деяние, което е обявено
за наказуемо от закона. То осъществява фактическият
състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл.
175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени съответните за
извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона абсолютен размер.
Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид, което да обосновава прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221,
ал.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН..
|
|
|
|
|
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.
221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд - В. Търново
|
|
|
|
|
Р Е Ш
И:
|
|
|
|
|
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
78/4.5.2023г.. постановено по НАХД 401/22г. по описа на ГОРС,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
|
|
|
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ:1
2.