№ 143
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди Д.десет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа доклаД.ното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20213110115141 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ш. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. А., ул. „Д.“ №5, с която против К. Т. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К.М.“ №159, са предявени искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК, за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на родените от съпружеското съжителство
на страните, деца – И. Ш. Д., ЕГН ********** и Г. Ш. Д., ЕГН **********, на
бащата, определяне местоживеенето на децата на адреса на бащата,
определяне режим на лични контакти на ответницата с децата и осъждане на
послеД.та да заплаща в полза на всяко от двете си деца, чрез бащата, месечна
издръжка в размер на 200 лева, с падеж 10-то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2021 г.
Претендира сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Страните по делото са бивши съжителстващи, като същите са родители на
децата И. Ш. Д., ЕГН ********** и Г. Ш. Д., ЕГН **********. В началото на
съвместния им жИ.т отношенията им били нормални, но осем месеца след
раждането на първото им дете, ответницата се изнесла от семейното жилище
1
и заживяла с друг мъж. Тъй като към този момент тя не била навършила
пълнолетие, след сигнал до полицията, била върната в дома, в който живеели
с ищеца. Ищецът сочи, че решил да даде втори шанс на ответницата, а искал
синът му да расте с Д.ма родители. След раждането на второто им дете,
ищецът и ответницата заедно полагали грижи за своите низходящи. На
29.09.2021 г., около 20 ч., ищецът се върнал в дома си и установил, че
ответницата го е напуснала, като е изоставила двете деца. По-късно негови
познати му казали, че били видели К. С. да се качва в лек автомобил. Ищецът
сочи, че тъй като нямал връзка с ответница, потърсил нейната майка, за
информация. От нея разбрал, че С. била заминала за чужбина и не се
интересувала от децата. Твърди, че последните живеят с него, в дома му в с.
С.. Помощ в грижите за двете деца оказва неговата майка. Заявява, че има
желание и е в състояние да отглежда децата си, като се старае да не чувстват
липсата на другия родител.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата
молба.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът се явява
лично, представлява се от упълномощен процесуален представител, като
заявява, че поддържа предявените искове. Ответникът не се явява,
представлява се от назначения от съда особен представител, който изразява
становище за неоснователност на ищцовата претенция.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено, от фактическа страна, следното:
От представени по делото 2 бр. удостоверения, издадени въз основа на
акт за раждане № 0564/28.12.2017 г. и акт за раждане № 0697/20.04.2021 г. –
Д.та на О.В., се установява, че страните по делото са родители на децата И.
Ш. Д., ЕГН ********** и Г. Ш. Д., ЕГН **********.
Ищецът е трудово ангажиран – обстоятелство, което се установява от
представен по делото трудов договор №582/28.05.2020 г., сключен между
него и Община А., Булстат *********, както и от извършена от съда служебна
справка. От същите документи се установява, че ищецът заема длъжността
„сметосъбирач“, с брутно трудово възнаграждение в размер на 950 лева. От
2
предоставено удостоверение за получени възнаграждения, издадено от
работодателя на Ш. Д., се установява, че за периода от м.2021 г. до м.10.2022
г., същият е получавал месечно нетно трудово възнаграждение в размер на
831,69 лева.
С представен по делото социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Д.ч., се потвърждават фактите, изложени от в
исковата молба. Страните по делото са съжителствали за период от около 5
години, като от съжителството им са родени децата И. и Г.. Когато Г. е на
възраст от пет месеца, майката напуска семейното жилище, като оставя
грижите за двете деца на техния баща. Помощ на ищеца в отглеждането на И.
и Г. оказва тяхната баба по бащина линия. Двете деца са в добро зД.вословно
състояние, като за тях е избран личен лекар. Битовите условия в дома на
бащата са добри, жилището е електрифицирано и водоснабдено, като същото
е обзаведено с необходимите мебели за нормалното функциониране на
домакинството. Двете деца са в ниска възраст и не посещават учебно
заведение. Детето И. Ш. ползва социална услуга финансирана от държавния
бюджет в „Център за социална рехабилитация и интеграция“, гр. П., като с
детето работят специалисти – логопед и психолог. В социалния доклад е
посочено, че ищецът е консултиран и е запознат със социалните услуги на
територията на обл. Варна, като на същия може да бъде оказано съдействие,
относно избора на подходящи услуги, при необходимост.
На основание чл.59, ал.6 СК, съдът е изслушал явилият се родител – Ш.
Г. Д.. Същият сочи, че отглежда сам двете си деца, като разчита за помощ и
подкрепа на своята майка, с която живеят в еД. къща и имат общо
домакинство. Твърди, че ответницата е напуснала семейното жилище без
предупреждение, като дори оставила двете деца сами в дома им. Сочи, че К.
С. е избягала в Германия, с друг мъж. Твърди, че след това е провел един
телефонен разговор с ответницата, като същата не е проявила интерес към
децата. Заявява, че трудно се справя с грижите за двете малки деца, като за
помощ разчита на своята майка. Обяснява, че е опитал да потърси помощ от
майката на ответницата, за да я върне при децата, но същата отказала.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпита на водените от него свидетели - Д.Г.П. – сестра на ищеца и Х.С.Х. –
съпруг /съжителстващ/ на Дарина П..
3
В показанията си св. П. заявява, че страните не живеят заедно, тъй като
ответницата избягала от семейното жилище преди около година и половина.
За двете им малолетни деца – И. и Г. се грижат само ищецът и тяхната баба по
бащина линия. Майката К. С. не проявявала никакъв интерес към двете си
деца, като след като напуснала семейството си, се установила в Германия,
където заживяла с друг мъж, когото свидетелят определя като „сводник“.
Твърди, че ответницата не била потърсила нито веднъж контакт с И. и Г..
Сочи, че по-голямото дете среща затруднения в говора, като отдава това на
стреса, което то е преживяло след като майката е напуснала дома им.
Свидетелят Х.С.Х. излага идентични твърдения, като сочи, че само
ищецът полага грижи за двете деца, а майката не се интересува от тях. Не
знае къде се намира същата. Не му е известно тя да е помагала на бащата в
грижите за И. и Г. или да е изпраща пари за издръжката им. Родителите на К.
С. също не се интересуват от двете деца.
При спазване изискването на чл.172 ГПК, съдът кредитира показанията
на свидетелите като достоверни и обективни, доколкото отразяват техни
лични и непосредствени впечатления. С показанията си същите потвърждават
установеното по делото, а именно, че страните се намират във фактическа
раздяла от дълъг период от време, като само ищецът е ангажиран с
непосредствените грижи свързани с отглеждането на родените от
съжителството им деца, а ответницата вероятно живее извън страната, като
същата не помага по какъвто и да е начин в грижите за малолетните И. и Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
Предявените искове са с правно основание чл.127, ал.2 СК. Същите са
допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.
Съгласно разпореД.та на чл.127 ал.2 СК, при разногласие между
родителите, спорът относно упражняването на родителските права се решава
съгласно чл.59 СК. При решаването му, съдът се ръководи от спазването на
най-висшите интереси на детето, като слеД. да се съобразят всички
релевантни обстоятелства и факти, в т.ч. възпитателски качества на
родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите
към детето, желанието на родителите за отглеждане на детето, привързаност
4
между детето и родителите, пол и възраст на детето, помощ на трети лица,
социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на жИ.т
/така ППВС № 1/1974 г./.
ОТНОСНО родителските права.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че непосредствени грижи за децата И. и Г., родени от съжителството на
страните по делото, се полагат само от техния баща, като финансовата
издръжка по отглеждането им е поета изцяло само от този родител. Другият
родител – майката К. С. е изоставила децата си, като за период от година и
половина, същата не е потърсила контакт с тях или дори информация за
зД.вословното им състояние, нито веднъж. По делото нито се събраха
доказателства, нито са налице твърдения за наличие на обективна пречка,
поради която майката е напуснала семейното жилище. При данни, че Г. е била
на възраст от еД. няколко месеца, когато нейната майка я е изоставила, не
може да бъде направен никакъв друг извод освен за непригодност на К. С.
като родител. При горните доводи, съдът намира, че родителските права по
отношение на малолетните И. и Г. слеД. да бъдат предоставени за
упражняване на техния баща Ш. Г. Димитро, като местоживеенето на двете
деца бъде определено в дома на този родител.
ОТНОСНО режима на лични отношения, съдът намира следното:
С исковата молба ищецът е поискал да бъде определен режим на лични
контакти на майката с двете деца, както слеД.: всяка първа и трета неделя от
месеца, в дома на бащата.
При определяне режима на лични отношения на майката с детето, съдът
не е длъжен да се съобразява с предложенията, която еД.та или двете страни
излагат. Съдебната практика е последователна в неотменната грижа за защита
интереса на детето. Последният предполага то да расте защитено и
обгрижено, в нормална семейна среда, като в случаите, когато неговите
родители са разделени, да има възможност да осъществява контакт с
родителя, който не упражнява родителските права и с когото не живее в един
дом. Законът не предвижда дори примерен режим на лични отношения, но
поддържането на близки, непосредствени отношения с родителя, който не
упражнява родителските права ще помогне на детето да израсне като
физически и психически зД.ва личност. Д.мата родители имат еД.кви права и
5
задължения в отглеждането и възпитанието на детето. Отговорността за
развитието на детето е в тежест и на Д.мата родители, като същите е
необходимо да полагат усилия за изграждане и съхраняване на
емоционалната връзка с всеки от тях.
С оглед засиленото служебно начало и доколкото съдът е длъжен да
следи за защитата на интересите на малолетните деца, решаващият съдебен
състав, намира че слеД. да определи режим, при който на майката да бъде
осигурена възможност да осъществява контакт с децата през сравнително
кратки периоди от време. Обстоятелството, че същата живее извън страната
не може да бъде съобразявано в тежест на другия родител. Децата са на
твърде ниска възраст и по делото не се установи между тях и майката да е
налице изградена емоционална връзка. В този случай, неправилно би било да
се разреши продължителен контакт по време на ваканциите, с лице, което
децата практически не познават, дори това да е биологичният му родител.
Такава възможност слеД. да бъде предоставена след като между ответницата
и децата се установи връзка и те са готови да нощуват при своята майка.
Соченото от ищеца обстоятелство, че ответницата не търси контакт с децата
си е силно обезпокоителен и слеД. Д.мата родители да предприемат действия
по възстановяване на връзката.
Предвид гореизложеното, съдът, намира за подходящ следния режим:
1. През първите три месеца, считано от датата на установяване на
физически контакт между К. С. и двете деца - всяка втора и четвърта събота
от месеца, за времето от 10.00 до 11.00 ч., в присъствието на бащата или на
лице, посочено от бащата, в дома, в който живеят децата;
2. След изтичане на срока по т.1, срещите между децата и майката да се
осъществяват по следния начин: всяка втора и четвърта събота от месеца, за
времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствие на бащата или на лице, посочено
от него, в дома, в който живеят децата;
3. След изтичане на периода по т.2, срещите между децата и майката да
се осъществяват по следния начин: всяка втора и четвърта събота от месеца,
за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствие на бащата или на лице,
посочено от него, в дома, в който живеят децата и всяка втора и четвърта
неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., без присъствието на
бащата или на определено от него лице, на място избрано от майката.
6
4. След изтичане на периода по т.3, срещите между децата и майката да
се осъществяват по следния начин: всяка втора и четвърта събота от месеца,
за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч., без присъствието на бащата или на
определено от него лице, на място избрано от майката.
При осъществяване на режима, майката ще взема децата от дома, в
който живеят и ще ги връща отново там.
Съдът намира, че така предложеният режим на лични отношения е
съобразен с особеностите на конкретния случай, охранява интересите на
децата и би удовлетворил в необходимата степен потребността от общуване
между родител и дете, като ще спомогне за изграждане и съхраняване на
емоционалната връзка и привързаност между майката и нейните деца.
Определеният режим цели поетапното навлизане на ответницата в жИ.та на
И. и Г.. СлеД. да се посочи, че определеният от съда режим не изключва
възможността родителите на последните да го разширят, по споразумение,
като включат в него официални и лични празници на родителите и членовете
на техните семейства, както и други мероприятия, в които намерят, че децата
слеД. да участва и празнува, и след проявено от страна на майката желание за
това.
ОТНОСНО претендираната издръжка.
Съгласно разпореД.та на чл.143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от своето имущество. Безусловният характер на
задължението на родителите да издържат децата си произтича от основната
им обвързаност да се грижат за тяхното физическо, психическо и нравствено
израстване, прокламирано в чл.143, ал.1 СК като задължение за осигуряване
на необходими за развитието на детето условия на жИ.т. По делата за
издръжка съдът е длъжен да определи размера , след като изясни
действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на
дължащия. Така разпореД.та на чл.142, ал.1 вр. ал.2 СК сочи, че размерът на
издръжката, която родителят дължи на своето дете, се определя в зависимост
от нуждите на лицето, което има право на издръжка и от възможностите на
този, който я дължи, при определен минимален размер от еД. четвърт от
размера на минималната работна заплата за страната.
По делото не се установи ответницата да е давала издръжка на децата си
7
през процесния период, а и преди него. Към настоящия момент те са на ниска
възраст, поради което нуждите им се свеждат до задоволяване на базови
потребности от храна, дом, облекло, обувки и грижа за зД.вето.
По делото не се събраха конкретни доказателства за податните
възможности на ответницата, но същата е в трудоспособна възраст, няма
данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността, не се
установи да дължи издръжка в полза на друго лице. Задължението за
заплащане на издръжка е с приоритет и за изпълнение на същото не могат да
бъдат поставяни условия. Доколкото грижата за отглеждането и възпитанието
за децата е задължение и на Д.мата родители, бащата не може сама да
посреща изцяло потребностите на своите деца. Приемането на противното би
било освен протИ.речащо на закона, но и житейски несправедлИ..
Съгласно ПМС №497/29.12.2022 г. МРЗ за 2023 г. се определя да бъде в
размер на 780 лева, считано от 01.01.2023 г. На основание чл.142, ал.2 СК,
минималната издръжка на едно дете е равна на еД. четвърт от размера на
минималната работна заплата, т.е. за 2023 г. минималният размер на
дължимата издръжка възлиза на сумата от 195 лева.
С оглед гореизложеното, съдът намира че са налице законните
предпоставки за определяне на месечна издръжка в полза на ищеца. Като се
съобразява с икономическата обстановка в страната, възрастта на детето и
неговите нужди, в т.ч. физически, социални, психически и културни
потребности, високата инфлация в страната за 2023 г., районният съд намира,
че обща месечна издръжка в размер на 400 лв. за детето би била достатъчна за
задоволяване на потребностите му. От общата сума, необходима за
издръжката на детето, майката слеД. да осигури средства от 200 лв. месечно.
Разликата слеД. да се обезпечава от доходите на бащата, който освен това
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата.
Издръжката се дължи считано от датата на подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпването на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, с падеж до 10-то
число на текущия месец.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника слеД. да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на
350 лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
8
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 ТДТССГПК,
ответникът слеД. да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса
за издръжката, в общ размер на 576 лева.
Водим от горните съображения, Районният съд
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл.127, ал.2 СК, УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на децата И. Ш. Д., ЕГН
********** и Г. Ш. Д., ЕГН **********, на бащата Ш. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. А., ул. „Д.“ №5.
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата И. Ш. Д., ЕГН
********** и Г. Ш. Д., ЕГН **********, да бъде в дома на бащата Ш. Г.
Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А., ул. „Д.“ №5.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката К. Т. С., ЕГН
********** с децата И. Ш. Д., ЕГН ********** и Г. Ш. Д., ЕГН **********,
както слеД.:
1. През първите три месеца, считано от датата на установяване на
физически контакт между К. С. и двете деца - всяка втора и четвърта събота
от месеца, за времето от 10.00 до 11.00 ч., в присъствието на бащата или на
лице, посочено от бащата, в дома, в който живеят децата;
2. След изтичане на срока по т.1, срещите между децата и майката да се
осъществяват по следния начин: всяка втора и четвърта събота от месеца, за
времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствие на бащата или на лице, посочено
от него, в дома, в който живеят децата;
3. След изтичане на периода по т.2, срещите между децата и майката да
се осъществяват по следния начин: всяка втора и четвърта събота от месеца,
за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., в присъствие на бащата или на лице,
посочено от него, в дома, в който живеят децата и всяка втора и четвърта
неделя от месеца, за времето от 10.00 ч. до 12.00 ч., без присъствието на
бащата или на определено от него лице, на място избрано от майката.
4. След изтичане на периода по т.3, срещите между децата и майката да
се осъществяват по следния начин: всяка втора и четвърта събота от месеца,
9
за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч., без присъствието на бащата или на
определено от него лице, на място избрано от майката.
При осъществяване на режима, майката ще взема децата от дома, в
който живеят и ще ги връща отново там.
Определеният от съда режим не изключва възможността родителите да
го разширят, по споразумение, като включат в него официални и лични
празници на родителите и членовете на техните семейства, както и други
мероприятия, в които намерят, че детето слеД. да участва и празнува.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К.М.“
№159, да заплаща на детето И. Ш. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител – Ш. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А., ул.
„Д.“ №5, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.10.2021 г., с падеж – до 10-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, по банкова сметка с титуляр Ш. Г. Д., ЕГН **********, IBAN
BG21BPBI79451073201.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К.М.“
№159, да заплаща на детето Г. Ш. Д., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител – Ш. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А., ул.
„Д.“ №5, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.10.2021 г., с падеж – до 10-то число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до настъпването на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, по банкова сметка с титуляр Ш. Г. Д., ЕГН **********, IBAN
BG21BPBI79451073201.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К.М.“
№159, да заплати Ш. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. А., ул. „Д.“
№5, сторените разноски по делото, в размер на 350 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Св. Св. К.М.“
№159, да заплати, по сметка на ВРС, държавна такса по делото, в частта на
присъдената издръжка, в общ размер на 576 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна, с
10
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11