№ 19222
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА В. ИВАНОВА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА СТОЙЧЕВА
Гражданско дело № 20221110153424 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Бързо производство по реда на глава 25 от ГПК.
Предявени искове с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищецът В. Н. С. твърди, че е бил в трудови правоотношения с М........ от
септември 2008 г. на длъжност „о..д“. Сочи, че в началото на месец февруари
2022 г. е бил предупреден от началник отдел, че е взето решение да бъде
освободен от работа поради това, че е на възраст над 65 години, поради което
е започнал да си търси работа и е започнал такава в „..........“- София, като
охрана на 4-часов работен ден. За целта си е извадил медицинско
свидетелство от ВМА, като е бил прегледан включително и от психолог.
Впоследствие му е било съобщено, че няма да бъде освобождаван към
момента от работа и поради тази причина е прекратил договора си с „..........“-
София.
Ищецът твърди, че на 01.06.2022 г. му е била връчена заповед № ЧР-П
38/01.06.2022 г., като основанието е било чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ , във
1
връзка с докладна записка № 94-Н-34/25.02.2022 г. от директор Дирекция
„......“.
Ищецът счита, че не е било налице решение да се освобождават служители
над 65-годишна възраст, не е било налице съкращаване на щата, нито
ликвидация на структура. Твърди, че в докладната записка са изложени
неверни и нелогични обстоятелства и мотивите послужили за съставяне на
заповедта за освобождаването му са незаконосъобразни. Поради
гореизложеното счита, че заповед № ЧР-П 38/01.06.2022 г. е порочна и
освобождаването му от длъжност е незаконно.
С оглед изложеното В. Н. С. моли съда да отмени като незаконно уволнението
му със Заповед № ЧР-П 38/01.06.2022 г., издадена от и.д. главен секретар Е Я,
както и да осъди ответника да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за периода 01.07.2022 г. – 31.10.2022 г. в размер на 4978,00 лв. Претендира
разноски.
Ответникът М........ е депозирал писмен отговор в законоустановения
едномесечен срок по ГПК, с който оспорва предявените искове по
допустимост, основание и размер. Не спори, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, като с трудов договор ЧР-Н-
87/29.08.2008 г. В. С. е бил назначен на длъжност „главен специалист - о..д" в
дирекция „У", към М..... за неопределено време, в т.ч. на изпитателен срок за
6 месеца в полза на работодателя. Съгласно т. 1. 4. от сключения договор
работното време на служителя е 8 часа (дневно работно време) и 40 часа при
5-дневна работна седмица. Към датата на сключване на трудовия договор -
29.08.2008 г. служителят е бил пенсионер по ЗОВСРБ, т.нар. „ранно
пенсиониране" по Раздел I-ви, Глава VI-та от Кодекса за социално
осигуряване, като С. е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и е получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
16.01.2001 г. Към 30.06.2022 г. В. С. е заемал длъжността „главен специалист-
о..д" в отдел „......", дирекция „........ ......", в М......... Със заповед № ЧР-П-
38/01.06.2022 г. трудовото правоотношение на служителя за тази длъжност е
прекратено, считано от 01.07.2022 г. при изпълнение на предвидените в
разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 106 от Кодекса на труда КТ) предпоставки
за това, а именно - когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
2
осигурителен стаж и възраст. Заповедта е била връчена на 1 юни 2022 г. при
условията на писмено предизвестие и е влязла в сила на 1 юли 2022 г.
Ответникът твърди, че в случая се касае за реализиране от страна на
работодателя на предоставената му правна възможност да прекрати
служебното правоотношение с предизвестие с работника, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като изцяло недопустим.
Издадената заповед е законосъобразна, съдържа всички необходими
реквизити и е съобразена с материалния закон. Фактическите и правни
основания си съответстват и са породили своето законосъобразно действие по
прекратяване на трудовото правоотношение на В. С..
Ответникът сочи, че предявените искове за отмяна на прекратяването на
трудовото правоотношение като незаконосъобразно и иска за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за периода от 01.07.2022 г. до
31.10.2022 г. в размер на 4978,00 лв. са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът В. Н. С. се явява лично. Поддържа исковете си.
Ответникът М........, редовно призован, се представлява от юрисконсулт, който
оспорва исковата молба.
Съдът е приел направено изменение на иска за заплащане на обезщетение по
чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият се счита за предявен за сумата от 6177,00 лв.
и за периода от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
В. С. е бил назначен на длъжност „главен специалист - о..д" в дирекция „У",
към М..... за неопределено време, в т.ч. на изпитателен срок за 6 месеца в
полза на работодателя. Съгласно т. 1. 4. от сключения договор работното
време на служителя е 8 часа (дневно работно време) и 40 часа при 5-дневна
работна седмица. Към датата на сключване на трудовия договор - 29.08.2008
г. служителят е бил пенсионер по ЗОВСРБ, т.нар. „ранно пенсиониране" по
Раздел I-ви, Глава VI-та от Кодекса за социално осигуряване, като С. е
упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е получавал
3
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.01.2001 г. Към 30.06.2022
г. В. С. е заемал длъжността „главен специалист- о..д" в отдел „......", дирекция
„........ ......", в М......... Със заповед № ЧР-П- 38/01.06.2022 г. трудовото
правоотношение на служителя за тази длъжност е прекратено, считано от
01.07.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда. Заповедта
е била връчена на 1 юни 2022 г. при условията на писмено предизвестие и
правоотношението е било прекратено, считано от 1 юли 2022 г.
Страните не спорят относно изложените обстоятелства, както и относно
размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
Приета е по делото заповед № РД-16-294/19.05.2022 г. издадена от .......а на
...., с която се делегират правомощия на главния секретар от .......а на .... във
връзка с Кодекса на труда, свързани с трудовите правоотношения на
служители на ....... и възможността същият да прекратява трудови
правоотношения. Със заповед ЧР-П 38/01.06.2022 г. главният секретар на
М........ е прекратил съществуващото трудово правоотношение между В. Н. С.
и М........ на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
приетите писмени и гласни доказателства, след като ги прецени с оглед целия
събран доказателствен материал като еднозначни и безпротиворечиви. При
постановяване на решението си съдът взе предвид и правилата за
разпределение на доказателствената тежест в рамките на това производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Исковата претенция на ищеца за признаване на уволнението му за незаконно
и за неговата отмяна намира правното си основание в чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Исковата претенция е допустима, а разгледана по същество същата е
неоснователна.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено със заповед № ЧР-П
38/01.06.2022 г., издадена от главния секретар на М......... Същата е имала
право да издаде и подпише заповедта за прекратяване на основание заповед
№ РД-16-294/19.05.2022 г. издадена от .......а на ..... В тази втора заповед
изрично се делегират правомощия на главния секретар от .......а на .... във
4
връзка с Кодекса на труда, свързани с трудовите правоотношения на
служители на ....... и възможността същият да прекратява трудови
правоотношения, за каквото правоотношение се касае и в настоящия случай.
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 10б от КТ - когато трудовото правоотношение е възникнало,
след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, според което работодателят може
да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие.
Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда
работодателят може и има право да прекрати трудовото правоотношение
между страните, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С нормата, в полза на работодателя се създава
субективно право, което може да се прилага при прекратяване на трудовия
договор с предизвестие на изчерпателно посочени основания. Работодателят в
случая е изискал и е получил служебно от Националния осигурителен
институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от
работника или служителя, която справка е представена по делото.
Според решение № 218 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 7139/2014 г., IV г.о., ВКС,
упражняването право на пенсия следва да се свърже с момента, от който
дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т.е. когато с
насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването
на правото и пенсията е отпусната от конкретна дата, посочена в
разпореждането на осигурителния орган. Релевантният момент за преценка на
условието по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ дали трудовото правоотношение е
възникнало след като лицето е упражнило правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният орган е
отпуснал пенцията в съответния размер. Ако тази дата предхожда датата на
сключване на трудовия договор, работодателят може да упражни
потестативното си право да го прекрати в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10б
от Кодекса на труда, а ако датата на отпускане на пенсията е по – късна в
сравнение с тази на сключване на трудовия договор, не е налице фактическия
състав на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на
труда. В тази втора хипотеза работодателят може да прекрати трудовия
5
договор на някое от останалите предвидени в КТ основания.
От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен
начин, че прекратяването законосъобразно е извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда. Ищецът С. е упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и е получавал лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст от 16.01.2001 г., а трудовото правоотношение между В. Н. С. и
М........ е възникнало със сключване на трудов договор на 29.08.2008 г., когато
В. С. е бил назначен на длъжност „главен специалист - о..д" в дирекция „У",
към М..... за неопределено време.
Наведените твърдения за отношение на изложени в докладна записка и други
актове основания са неотносими в настоящия случай.
С оглед изложеното съдът счита, че трудовото правоотношение между
страните е законосъобразно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от
КТ. Предвид това съдът намира, че предявеният от В. Н. С. иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за обявявяне на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предявената с исковата молба претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ е акцесорен на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като
изплащането на обезщетение за оставане без работа в резултат на
уволнението, са обусловени от признаването на същото за незаконно и
неговата отмяна. Предвид изложените по-горе съображения настоящият
съдебен състав намира, че процесното уволение е законосъобразно и като
такова не следва да бъде отменяно, което от своя страна води до извода, че
предявеният по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ иск е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат разноски, а и
такива не са сторени. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лв.
Съобразно чл. 359 от КТ върху ищеца не следва да бъде възлагана дължимата
такса за отхвърлените искове.
Водим от изложените мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Н. С., ЕГН **********, с адрес .........., против
М........, представлявано от ....... Б, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ЧР-П
38/01.06.2022 г., издадена от и.д. главен секретар Е Я, и с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата
от 6177,00 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа (за периода 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г.).
ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН **********, с адрес .........., ДА ЗАПЛАТИ на
М........, представлявано от ....... Б, сума в размер на 100,00 лв.,
представляваща направени разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2 -
седмичен срок от обявяване на решението – 22.11.2023 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7