МОТИВИ към Присъда № 2 от 11.01.2018г.
на ОС Хасково, постановена по н.о.х.д. № 772
по описа за 2017 година.
Против
подсъдимия Н.Г.Н. e предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 3, буква "Б", предл. I - во, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК
за това, че на 27.03.2016г. в гр. Хасково, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил „БМВ 320 И" с рег. № ******, в пияно състояние (с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 1,91 промила, установено
със Съдебномедицинска експертиза № 131/2017г.) и без да има необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 - ро ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението." и по непредпазливост
причинил смъртта на В.Р.Т., б.ж. на гр. Хасково, като деецът е избягал от
местопроизшествието. Участващият в съдебно заседание прокурор поддържа
обвинението във вида, в който е предявено, като предвид събраните на
досъдебната фаза на производството и проведеното съкратено съдебно следствие
счита, че то е доказано по несъмнен начин. Пледира подс. Н. да бъде признат за
виновен в извършване на престъплението, като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода”, над средния размер, обосновано с високата концентрация на алкохол,
бягството от произшествието и неправоспособността, която санкция, след
необходимата редукция с 1/3, да се изтърпи ефективно.
Повереникът
на гражданския ищец намира обвинението доказано, а от там и иска основателен.
Пледира искът за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на погребението до окончателното изплащане на обезщетението,
да бъде уважен в цялост.
Защитникът
на подс. Н. предвид развилото се производство по реда на глава ХХVІІ от НПК
намира обвинението доказано. Акцентира върху неправомерното поведение на Т. и
допуснатото от нея нарушение по ЗДвП, което спомогнало за настъпването на ПТП и
съставомерния резултат. Изтъква, че посочените от прокурора обстоятелства са
включени в квалификацията на престъплението и не следва да се отчитат повторно
при индивидуализиране на наказанието. Пледира на подс. Н. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода”, към минималния размер, а гражданския иск – да
бъде уважен.
Подсъдимият
Н.Г.Н. разбира в какво е обвинен и признава изцяло фактите изложени в
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. В последната дума изразява съжаление за станалото.
Съдът, след
като прецени събраните на досъдебното производство доказателства поотделно, в
тяхната съвкупност във връзка с направеното самопризнание, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Н.Г.Н. ***. Изготвената от полицейски инспектор характеристика (л. 145, т. 3 от
ДП) съдържа единствено изброяване на криминалните му регистрации, броя на
съдебните дела и „10 бр. криминални прояви по 194 и 343б от НК“. ДСМПИС (л. 143
от т. 3) установява, че Н. притежава един имот, има задължение да издържа двама
низходящи и не получава доходи. От писмо на Сектор ПП Хасково, справка за
нарушител и др. (л. 135 и сл. от т. 2 на ДП) се установява, че Н. е придобил
правоспособност да управлява МПС през 1999г., която заради наказания по
административен ред за извършени нарушения по ЗДвП и лишаване от контролни
точки е загубил. Със Заповед за ПАМ № 14-1253-000379/от 24.03.2014г. на
началник сектор „ПП" към ОД на МВР - Хасково на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП спрямо подс. Н. била приложена Принудителна административна мярка
„Временно отнемане на СУ на МПС на водач, на който са му отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си да върне СУ на МПС.
Подсъдимият
Н. е осъждан за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК с влезли в сила съдебни
актове по НОХД № 957/2007г., НОХД № 150/2009г. и НОХД № 555/2013г. за
управление на МПС след употреба на алкохол. Освен това два пъти е осъждан и за
престъпления по чл. 183 от НК.
През месец
януари 2016г. подс. Н.Г.Н. закупил от свидетеля А. Ж.Т.лек автомобил марка
„БМВ" модел „320 И" с рег. № ******. Двамата не съставили писмен
договор с нотариална заверка на подписите. Към месец март 2016г. подс. Н.
стопанисвал вила и стопански постройки находящи се в гр. Хасково, срещу *****
на ул. „******" ("******"), представляваща имот с ЕККАТЕ № ****
- *****. Подсъдимият обикновено живеел на вилата, тъй като там отглеждал крави,
за които се грижели **** ***** - свидетелите В.Ж.В.и А.Х.Г..
На
26.03.2016г., в гр. Хасково около 21.00 часа подс. Н.Г.Н. се обадил по моб.
телефон на свид. Т.и двамата се разбрали да отидат в ресторант „Тихия
кът". Между 21.00-21.30 часа подс. Н., с управлявания от него лек
автомобил марка „БМВ 320 И" с рег. № ******отишъл до дома на свид. Т.,
находящ се в гр. Хасково, ул." ***** ****" № *. Свидетелят се качил в
автомобила на подсъдимия и двамата отишли в питейното заведение. В ресторант
„Тихия кът" подсъдимият до около 01.30 часа на 27.03.2016г. употребил
алкохол, като изпил 8-10 бири „Астика" от по 600 мл. всяка. В ресторанта
дошъл и св. В.Ж.В.. След 01.30 часа на 27.03.2016г. подс. Н. и свидетелите В.и Т.отишли
с автомобила на подсъдимия в бар „Джой", също в гр. Хасково. Лекият
автомобил „БМВ 320 И" с рег. № ****** управлявал Н.. В бара подсъдимият
отново употребил алкохол като пил бира. Същия ден малко след 05.00 часа Н. и
св. Т.отишли в пиано бар в гр. Хасково, където до около 06.30 часа подсъдимият
продължил да употребява алкохол - пил бира. След 06.30 часа двамата се качили в
автомобила и Н. ги превозил до адреса си на ул. „****** *******" № **. Там
подсъдимият паркирал автомобила и двамата със св. Т.заспали в МПС. Около 08.15
часа на 27.03.2016г. св. Т.се събудил и решил да се прибира у дома. Събудил
подс. Н. и двамата се разбрали, че с автомобила си подсъдимият ще превози
свидетеля до кръстовището на ул. "Асенова Крепост" с ул. „Ерма".
Около 08.15
часа на 27.03.2016г. в гр. Хасково, подс. Н., въпреки употребата на алкохол,
включил двигателя на автомобила „БМВ 320 И" с рег. № ****** и го привел в
движение по ул. "Георги Кирков". Автомобилът бил със включени къси
светлини. Подсъдимият продължил движението си по ул. „Тунджа", след което
завил по ул. „Ерма" и на кръстовището с ул. "Асенова Крепост"
спрял управляваното от него МПС, при което св. Т.слязъл от колата. До този
момент по автомобила на подсъдимия нямало никакви увреждания. След като оставил
приятеля си в близост до дома му, подсъдимият потеглил с автомобила по ул.
„Ерма", направил завой и продължил пътуването си по ул. „Елбрус" и
наближил кръстовището с ул. „Пловдивска". Подсъдимият направил завой и
продължил движението си по ул. „Пловдивска" в посока север към гробищата
(картинг писта) за да се прибере във вилата си.
На 27.03.2016г., преди 08,20 часа В.Р.Т. отишла
на ул. „Пловдивска", като на разстояние от около 11 метра след
кръстовището с бул. „Васил Левски", в посока север, непосредствено след
завоя, поставила кофите си с цветя, които имала намерение да продава. Кофите с
цветя били на пътното платно, в непосредствена близост до бордюра. Около 08.20
часа В.Р.Т. застанала на пътното платно на ул. „Пловдивка", в лявата лента
за движение в посока гробищата (картинг писта), на разстояние около 1,20 - 1,35
м. западно от бордюра на източния тротоар и на около 11,00м южно от правата
прекарана през електрическия стълб, перпендикулярно на платното за движение на
ул. „Пловдивска". В тази си позиция провеждала разговор със свидетелката А.И.М.,
която била на тротоара и също продавала цветя. На 10 метра от двете свидетелки
на тротоара била и св. С.А.С., която също продавала цветя.
По същото
време на 27.03.2016 г., около 08,20 ч., в гр. Хасково, по ул.
„Пловдивска", в посока север - към гробищата (картинг писта), на път към
вилата си, подс. Н.Г.Н. управлявал лек автомобил марка „БМВ" модел „320
И" с рег. № ****** със скорост от 44,64 км/час, като се движил в лентата
си (негово дясно) за движение. Движението се извършвало при ясно време, дневна
светлина, включени къси светлини на автомобила, на прав участък по сух,
двулентов асфалтов път. Подсъдимият наближил кръстовището на ул.
„Пловдивска" с бул. „Васил Левски", като от разстояние от 100 метра
видял застанала на източния край на платното за движение (на разстояние около
1,20 - 1,35 м западно от бордюра на източния тротоар и на около 11,00 и южно от
правата прекарана през електрическия стълб перпендикулярно на платното за
движение на ул. „Пловдивска") пешеходка В.Р.Т., която била ситуирана в
лентата за движение на управляваното от подсъдимия МПС. Възприемайки описаната
усложнена пътна обстановка, с пешеходец на пътя представляващ опасност за
движението, подс. Н. продължил да се движи в платното си за движение със
скорост от 44,64 км/час и излизайки от кръстовището с бул. „Васил Левски",
блъснал с управлявания от него автомобил продаващата цветя и застанала на
източния край на платното за движение пешеходка В.Р.Т.. Контактът на лекият
автомобил с пешеходката Т. бил със странична дясна частна автомобила на около
0,15 м навътре в зоната на предния десен фар, в резултат на което изгорели
късите светлини на предния десен фар. В момента на удара пострадалата била
обърната с дясната си страна към автомобила. Ударът бил в областта на дясната
подбедрица и дясното бедро. От този удар тялото на пострадалата полетяло към
автомобила и последвал втори удар с ветроупорното стъкло и предната дясна
колонка (при което се образувало мрежовидно счупване на стъклото). Последвало
завъртане на тялото на Т. около вертикалната му ос в посока на часовниковата
стрелка на 180 градуса. Имало и трети контакт с автомобила с лявата
(срещуположната на първия контакт) страна на тялото при който се счупило предно
дясно огледало за обратно виждане на автомобила. Последвало отхвърляне на
тялото на пострадалата Т. в дясно и напред по посока на движение на автомобила
под 45 градуса и падането му на терена, където се установило.
В резултат
на реализираното от подс. Н. пътно транспортно произшествие В.Р.Т. получила
тежки телесни увреждания. Пострадалата била откарана с линейка в спешно
отделение МБАЛ - Хасково, където въпреки оказаната й медицинска помощ в 12.40
часа на 27.03.2016г. починала.
Въпреки, че
причинил ПТП, подс. Н. не спрял на място да окаже първа помощ на пострадалата Т.,
а продължил движението си по ул. „Пловдивска", като избягал от
местопроизшествието и отишъл на вилата си находища срещу гробищата на ул.
„Пловдивска". В имота си паркирал автомобила и заспал в него.
На мястото
на възникналото ПТП дошли свидетелите В.Д. Г. и М.И.М.служители на *** на ****
- Хасково. Последните провели беседа със свидетелките М.и С.и разбрали, че В.Т.
била блъсната от лек автомобил тъмен на цвят, чийто водач избягал от
местопроизшествието и се е отдалечил в посока към пътя за гробищен парк на
"Пловдивско шосе". Полицейските служители извършили обход на района и
във вилата на подс. Н. забелязали паркиран лекия му автомобил. МПС отговаряло
на описанието дадено от свидетелките очевидци, а по автомобила се виждали
гореописаните увреждания и следи. От предната лява (шофьорска) врата на
автомобила пък излязъл подс. Н. и миришел силно на алкохол. При огледа на л.а.
„БМВ" полицейските служители констатирали гореописаните увреждания и
следи. На предното панорамно стъкло до гуменото уплътнение и алуминиевата
лайсна в дясно в основата по лайсната се наблюдавала нишка с лилав цвят, а над
нея на гредата косъм. На местопроизшествието дошъл разследващ полицай, който
извършил оглед на местопроизшествие.
Такъв бил
извършен и във вилата на подсъдимия Н. при който било констатирано
гореописаното състояние на лек автомобил „БМВ 320 И" с рег. № ****** и от
предното панорамно стъкло до гуменото уплътнение и алуминиевата лайсна в дясно
в основата по лайсната се иззели нишката с лилав цвят, а от гредата, в основата
между предно панорамно стъкло и предна дясна врата, бил иззет косъмът.
Бил иззет с
претърсване и изземване (одобрено от съда) лек автомобил „БМВ" модел „320
И" с рег. № ****** и ключа за него.
По делото с
протокол за доброволно предаване са приобщени и дрехите на покойната Т..
Подс. Н.
дал образци за изследване, в 15:35 часа на 27.03.2016г. дал кръв и урина за
анализ - видно от протокол за медицинско изследване на кръвта.
Видно от
заключението на назначената по делото съдебно медицинска експертиза № 61/2016г.
(т. 2, л. 3-5) на трупа на В.Р.Т. вещото лице констатира: съчетана травма -
разкъсно контузна рана на главата; кръвонасядания на клепачите на двете очи;
кръвонасядане на меките обвивки на черепа; линейно счупване на черепа;
кръвоизлив под твърдата и под меките обвивки на мозъка; контузия на мозъка;
кръвоизлив в стомахчетата на мозъка. Счупване на три ребра в ляво.
Кръвонасядане на дръжката на тънките черва. Счупване на таза. Кръвонасядане на
мускули на шията и рехавата тъкан на малкия таз. Счупване на дясната ключица.
Разкъсно контузна рана и кръвонасядане на дясната ръка. Подкожни и дълбоки
кръвонасядания по двата крака. Съдебният лекар е категоричен, че причината за
смъртта на В.Р.Т. е описаната съчетана травма. Уврежданията са тежки и са
довели до смъртта въпреки оказаната медицинска помощ. Според вещото лице,
установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма.
Съдебно
химическа експертиза № 208/2016г. сочи, че в кръвта и урината на подс. Н. не се
установят вещества забранени от закона. Следващата съдебно химическа експертиза
с № А-223/2016г. установява, че в изпратените за изследване проби се доказва
наличие на етилов алкохол: в проба кръв 1,00 %о (промили), в проба урина - 1,3
%о (промили).
Видно от
Протокол № 181/28.03.16 г на БНТЛ ОД МВР Ст. Загора за извършена химическа
експертиза е, че в изпратените за изследване проби кръв, взети от Н.Г.Н. се
доказва наличие на летливи редуциращи вещества - определени като етилов алкохол
в количество 0,84%о (промили). Тази стойност е по-ниска от тази по съдебно
химическа експертиза № А-223/2016г. и тъй като се явява по благоприятна за
подс. Н. е взета за изходна позиция от наблюдаващия делото прокурор при
назначаване на Съдебномедицинска експертиза № 131/2017г. Последната е
определила концентрацията на етилов алкохол в кръвта на Н.Г.Н. към 08:20 часа
на 27.03.16г., когато е ПТП в количество 1,91 промила на хиляда.
Съдебно
медицинска експертиза на веществени доказателства (т. 1, л. 92) сочи, че
намерения на автомобила косъм е от животински произход.
От своя
страна физико химически експертизи (т. 1, л. 108-112 и л. 118-120) установяват,
че намерената на предното панорамно стъкло на лек автомобил марка „БМВ 320
И" с рег. № ****** нишка с лилав цвят по морфологични признаци и вид
отговаря на якето, с което е била облечена В.Т. при настъпване на ПТП и могат
да произхождат от него.
По делото
са приобщени записи от охранителните камери електрическа подстанция Хасково на
Енергиен системен оператор ЕАД за времето от 08.15 часа до 08.25 часа на 27.03.2017г.
Записите са идентични като едните са във формат - ге4, а другите във формат –
avi. Видно от протокола за огледа на записите от камерите (т. 2 л. 82-89) е, че
ПТП е причинено от тъмно зелен лек автомобил марка „ БМВ" и е станало
08.20 часа на 27.03.2017г. Непосредствено преди удара л.а. е бил с две включени
светлини, а след като автомобила ударил пострадалата Т. предната дясна светлина
спряла да свети.
От
назначените по делото 2 бр. видеотехнически експертизи е видно, че при
представените за изследване записи поради липса на детайли на изображението не
може да се установи моделът и регистрационния номер на автомобила. Същият е
тъмен на цвят и се установяват съвпадения с конструктивните особености на
образец на лек автомобил марка „БМВ" тип седан с четири врати.
Непосредствено преди удара на пешеходката с л.а колата е с две включени
светлини, а след като автомобила удря пострадалата Т. предния десен фар спира
да свети.
От
извършения на 03.05.2017г. оглед на ВД лек автомобил „БМВ 320 И" с рег. № *****(т.
2, л. 120) е видно, че при даден контакт (включена ел. система) са били
включени късите светлини на автомобила при което се установило, че късите
светлини на предния десен фар не са светят.
От
назначените по делото автотехническа експертиза, комплексна автотехническа,
съдебно медицинска експертиза и допълнителна комплексна автотехническа и
съдебно медицинска експертиза се установява, че в зоната на местопроизшествието
участъкът от пътя е прав и има видимост от позицията на водача към пешеходката
на 100 м, а опасната му зона за спиране е 24,67 м, тоест водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да предотврати произшествието със
задействане спирачната уредба на автомобила. В момента на удара пешеходката е
била с лице в посока изток, права, стояща на място и е разговаряла с нейна
колежка също продаваща цветя. Лекият автомобил „БМВ 320И" се е движил по
улица „Пловдивска" в посока север (картинг писта) и със странична дясна
част на около 1,20 м западно от бордюра на източния тротоар на ул.
„Пловдивска". Контактът на лекия автомобил с пешеходката е със странична
дясна част на около 0,15м навътре. В момента на удара пострадалата е обърната с
дясната си страна към автомобила. Ударът е в областта на дясната подбедрица и
дясното бедро, където се намират дълбоки кръвонасядания. От този удар тялото на
пострадалата полита към автомобила и последва втори удар с ветроупорното стъкло
и предната дясна колонка. От този удар са травмата на главата в дясно, травмата
на дясната лакътна област, травмата на дясното рамо и ключица. Следва завъртане
на тялото около вертикалната му ос в посока на часовниковата стрелка на 180
градуса. Има трети контакт с автомобила с лявата (срещуположната на първия
контакт) страна на тялото. От този контакт и удар са счупванията на три ребра в
ляво, травмата на таза в ляво и в лявата хълбочна област. Следва отхвърляне на
тялото в дясно и напред по посока на движение на автомобила под 45 градуса и
падането му на терена, където се установява.
Допълнителна
комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза е категорична, че
деформациите и щетите по лек автомобил „БМВ 320 И" с рег. № *****,
отговарят на получените травми, причинените на тялото на пострадалата В.Т., при
механизма на настъпилото ПТП.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните на досъдебната фаза
на производството устни и писмени доказателства показанията на свидетелите: А. Ж.Т.,
В.Н.И., И.К.И, С.А.С., А.И.М., В.Ж.В., А.Х.Г., В.Д. Г., М.И.М., А.Д.К., К.Т.К.,
многобройните експертизи и приобщените към материалите на делото протоколи,
снимков материал, справки и декларация, подкрепящи напълно направеното от подс.
Н., при условията на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, признание. Всички
тези надлежно приобщени и проверени гласни, писмени и веществени доказателства
убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти. Незначителното
противоречие в доказателствения материал, дължащ се на твърдението на
подсъдимия в обясненията му от досъдебната фаза на производството за липсата на
спомен да е управлявал автомобила са опровергани още на този етап от развитието
на наказателния процес, при наличните други доказателствени източници,
достатъчни за категоричното и безусловно обосноваване на направеното
самопризнание.
При тези
факти съдът прие, че подс. Н. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 343, ал. З, б. "б", предл. 1-во, вр. с ал. 1 ,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, защото на 27.03.2016г. в гр. Хасково, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 320 И" с рег. № ******,
в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 1,91
промила, установено със Съдебномедицинска експертиза № 131/2017г.), без да има
необходимата правоспособност, нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2,
изр. 2 - ро ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В.Р.Т., б.ж. на гр.
Хасково, като деецът е избягал от местопроизшествието. От обективна страна,
както вече бе посочено по-горе, е установено по несъмнен и категоричен начин,
че подс. Н. е управлявал на инкриминираните дата, време и място л.а. „БМВ 320И“
с рег. № ******. Н. е неправоспособен, защото през месец октомври 2013г. на
основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е загубил правоспособността, която имал да
управлява МПС - категории А, В и М, поради отнемането на всички контролни
точки. Това е наложило издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 14-1253-000370/24.03.2014г. На следващо място,
установена, не само от свидетелските показания, е консумацията на алкохол от страна
на подсъдимия, но по-важна е съдебно медицинската експертиза, която установява,
че концентрацията на алкохол при управлението на МПС е в количество 1.91 на
хиляда. Последното обосновава наличието и на
квалифициращият деянието, като извършено в „пияно състояние”, според
Постановление № 1/17.01.1982г. по н.д. № 8/82г. на ПлВС, факт, а именно:
управление на МПС от подс. Н. с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда. Налице е нарушение от страна на подс. Н. и на конкретно правило за движение
– по чл. 20, ал. 2, изр. 2 - ро Закона за движение по пътищата: „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.", повеляващи на водача при опасност за
движението, каквато без съмнение е стоящият на пътното платно пешеходец,
своевременно да реагира като намали скоростта и спре. И авто-техническата, и
комплексната експертизи установяват, че Н., управлявайки автомобила със скорост
44,64 км/час, е възприел от разстояние повече от 100 метра, пешеходеца В.Т.,
намиращата се на пътното платно в неговата лента за движение. В зоната на
местопроизшествието участъкът от пътя е прав, видимостта от позицията на водача
към пешеходката превишава 100 м, а опасната зона за спиране е 24,67 м.
Експертите за категорични, че Н., като водач на лек автомобил, е имал
техническа възможност да предотврати произшествието чрез задействане спирачната
уредба на автомобила, при избраната разрешена и съобразена скорост на движение,
задействане на спирачния механизъм, даващо му възможност да намали скоростта и
да спре, респективно да предотврати произшествието. Вместо това, дори след
настъпването на ПТП, Н. не преустановил движението на лекия автомобил, а
напуснал местопроизшествието, прибрал се в имота си и паркирал колата под
навеса. Тези му действия обосновават наличието и на другия квалифициращ
деянието признак – „избягал от местопроизшествието“.
От
субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост, тъй като
подсъдимият не е желаел настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. В случая настъпилото транспортно произшествие
и причинените съставомерни последици се дължат на нарушаване задълженията по
чл. 20, ал. 2, изр. 2 - ро от ЗДвП от подс. Н. и конкретно - на необоснованата
му субективна увереност, че управлявайки МПС-то по ул. ”Пловдивска” със скорост
44.46 км/ч, безпрепятствено, въпреки употребения алкохол и стоящата на пътното
платно Т., ще съумее да продължи движението на л.а. към вилата си, без да
настъпи ПТП. Тази субективна увереност у подсъдимия е довела до подценяването
на пътната ситуация, попречила е на Н. да вземе правилно решение и да съобрази
поведението си на пътя с оглед на конкретната ситуация. А правомерното
поведение се заключава в изпълнение на вмененото с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
задължение на водача на моторното превозно средство - да намали скоростта или
спре при възникнала опасност за движението. Подс. Н. не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
стори това. Затова наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана за
нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е извършил деянието, предвидено в
разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. "Б", предл. 1-во вр. ал. 1, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК по непредпазливост.
Причини за
извършване на престъплението от подс. Н. са пренебрежителното му отношение към
повелителните разпоредби на ЗДвП, регламентиращи правилата за движение по пътя,
подценяване на конкретната пътна обстановка, силното алкохолно опиянение,
повлияло върху реакциите му при управлението на МПС.
При
индивидуализация на наказанието на подс. Н. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства – подробните обяснения, способствали за разкриване
на обективната истина по делото и затрудненото материално положение, а като
отегчаващи: високата концентрация на алкохол при управлението на МПС, недобрите
характеристични данни, многобройните нарушения по ЗДвП, за които е бил наказван
по административен ред, обремененото съдебно минало (Н. е осъждан общо шест
пъти за кражба, неплащане на издръжка и три пъти за управление на МПС, след
употреба на алкохол в количества над 2 промила). Имайки предвид изложеното,
съдът определи конкретния размер на наказанията при условията на чл. 54 от НК,
като прие превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което отмери
наказанието на средния, предвиден в специалната част на НК (чл. 342, ал. 3, б.
”б” вр. ал. 1 от НК) размер, а именно: „лишаване от свобода за срок от 9
(девет) години”. При определяне на наказанието, съдът отчете и неправомерното
поведение на пешеходеца Т., която в разрез със забраните по чл. 108 и чл. 114, т. 3 от ЗДвП се е намирала на
пътното платно, разговаряла е със своя колежка и продавала цветя на място,
нерегламентирано за целта. Това съпричиняване от страна на пострадалата, наред
със задължителната редукция от 1/3 по чл. 58а, ал. 1 от НК доведе до определяне
на конкретния размер на санкцията от „6 (шест) години лишаване от свобода“.
Това наказание подс. Н. следва да изтърпи ефективно, при първоначален „общ“
режим, съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С така определеното наказание ще
бъдат постигнати целените от закона превантивни резултати, както по отношение на
конкретния деец, така и спрямо всички останали.
По
предявения граждански иск:
Предвид постановената по отношение на подсъдимия Н. присъда, предявения
граждански иск за имуществени вреди се явява основателен. Безспорно е
установено, че подсъдимият е извършил процесното престъпление, както и, че от
това съставомерно деяние като пряка и непосредствена последица е причинена
смъртта на В.Т. и имуществени вреди на гражданския ищец К.К., изразяващи се в
направени разноски за погребение според обичая. Изложеното кореспондира с
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно: вреда, противоправно деяние,
причинна връзка. Що се касае до конкретния размер на обезщетението, което
следва да получи увреденото лице, съдът взе предвид, представените по делото
писмени доказателства: фактура и касов бон от 30.03.2016г., удостоверяващи
плащането на сумата от 866. 50 лева от страна на пострадалия Константинов към
Общинско предприятие „Обреден дом“ Хасково. До този размер иска е основателен и
доказан, като за разликата над 866.50 лева – до пълния предявен размер от 946
лева, като неподкрепен с доказателства от страна ищеца, комуто е възложена
тежестта за доказване, претенцията бе отхвърлена. Върху уважения размер на иска
бе присъдена и законната лихва, считано от 30.03.2016г., според заявеното в
исковата молба.
Веществените
доказателства - 1 бр. ключ за л.а. „БМВ 320 И“, лекия автомобил с рег. № ******,
2 броя мобилни телефони „Теленор Смарт“ с ИМЕИ ************ и СИМ карта № **********
и „Самсунг" с ИМЕИ ************* и карта на Теленор, всички като
собственост на дееца следва да се върнат на подсъдимия Н.Г.Н., докато
останалите: 1 бр. нишка с лилав цвят, нишковиден обект, наподобяващ косъм, 2
бр. дискове съдържащи видеозаписи от охр. камери; 1 бр.черен гумен ботуш с
номер № 42 , българско производство; 1 бр. черен гумен ботуш с номер 42; 1 бр.
сив на цвят чорап, закърпен в областта на петата; 1 бр. плетен терлик лилаво - черен на цвят със
защита платнена подметка; 1 бр. платнено лилаво на цвят с хастар на еднородни
фигури с надпис, качулка и метални копчета яке; дамско кожено портмоне празно,
с метална закопчалка; кълбо с черен конец; долна и горна зъбни протези, носна
кърпа от плат, бяла, с изображения на младоженци; закърпено черно на цвят
анцугово долнище с разкъсан бял на цвят вътрешен хастар, вижда се синя кръпка в
областта на седалището; черно на цвят платнено долнище от полар; силно разкъсан
бял на цвят потник зацапан с черна течност на който се вижда парче от бинт,
също с червена течност; дамска жилетка, червена на цвят, машинно плетена,
разкъсана в предната лицева част; дамски елек, бял на цвят с черни райета по
дължина, шушляков син елек, закърпен в долния лицев край, дамска забрадка,
червена на цвят на цветя; плетена шапка сива на цвят; шапка, синя на цвят,
машинно плетена; 2 бр. черни чорапи; плетена блуза с къс ръкав, разкъсана в
задната си част, бяло, сиво-зелена на цвят; сив скъсан чорап; плетен терлик с
плетена защитна подметка, лилав на цвят, след отнемането им в полза на
Държавата, като вещи без стойност следва да се унищожат.
По
разноските.
С оглед
постановената присъда подс. Н. следва да заплати на Държавата, по сметка на ОД
МВР Хасково, направените на досъдебната фаза на производството разноски в
размер на 2 076.95 лева, по сметка на ХОС – 50 лева държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, а на гражданския ищец и 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Съдия: