№ 47
гр. Варна, 20.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно
търговско дело № 20233001000596 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:35 часа се явиха:
Въззивникът „Пенемат“ ООД, със седалище с. Ветрино, обл. Варна, редовно
призовано, явяват се управителите на дружеството Т.П. и П. П., заедно с адв. Б. Ж., редовно
упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна Т. К. П., редовно призована, не се явява, за нея се явява адв. Б.
Р., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Адв. Ж.: Моля, да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Не са налице пречки, да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 856/11.12.23 г.
Адв. Ж.: Запознати сме с определението на съда. Поддържаме жалбата.
Адв. Р.: Запознати сме с определението, нямам възражения по него. Оспорвам
жалбата, поддържам депозирания отговор към същата.
Съдът приканва страните към спогодба.
Управителят Т.П.: Никога не сме отричали и не сме имали намерение да не плащаме.
Не мога да разбера защо съдът не ни дава тази възможност да го направим по законния ред.
1
Нашата фирма винаги се е съобразявала със законите и не ги е нарушавала. Аз съм се
консултирал със счетоводители, с адвокати и сме го направили, така както е по закон. Не
знам защо съдът не го приема. Не е ясно.
Инициативата за споразумение беше от наша страна още преди да се стигне до дело,
но не беше приета тази инициатива за споразумение.
Адв. Р.: За да не навлизам в излишен спор, от наша страна има готовност, винаги е
имало готовност. Бяха проведени множество разговори, но отправеното предложение и
параметрите му всъщност бяха крайно неприемливи, с оглед установеното до настоящия
момент в спора вземане.
Управителят П. П.: Проблемът е, че ние като стопанско дружество искаме да бъдат
отчетени стопанските рискове, които настъпват за нас и балансът, който сме изготвили към
годината, в която почина Емил Пенев са съобразени изцяло с това, което сме били
посъветвани от множество адвокати, експерти, счетоводители и съответно бихме искали
това да бъде съобразено. Ние не отричаме и никога не сме отказвали да платим дружествени
дял, но искаме стопанските рискове, които настъпват за нашето предприятие да бъдат
съобразени от съда.
Управителят Т.П.: Ние искаме да се съобразят тези провизии, които са законни. В
баланса не са съобразени тези провизии.
Управителят П. П. на въпрос на съда: Говорим за годишния финансов баланс. На този
етап няма как да намерим допирна точка по отношение на размера, за който ние
претендираме, а те са готови да платят.
Адв. Ж.: По доказателствата - имам искане по чл. 253 ГПК, да бъде преразгледано
определението под № 856/11.12.2023 г. в неговата част, относно произнасянето по
отправените към Апелативен съд – Варна доказателствени искания, във връзка, с което
предоставям на съда и писмена молба. Смятам, че първо са налице превратно тълкувани
факти по делото. От изключително значение за преценката на това дали възраженията за
фактите, които дават основание да се начислят провизии, са наведени своевременно в
процеса. Твърдим, че факти, които са узнали след размяната на книжата се навеждат в
процеса по реда на чл. 147 ГПК. Това сме твърдели и пред първата инстанция и сега
представям към тази молба и доказателства, които са в подкрепа на това твърдение.
Представям тези доказателства сега, защото това твърдение не е оспорено пред първата
инстанция.
На второ място смятам, че съвсем погрешно е възприето съдържанието на нашите
искания. Ние не казваме, че трябва директно да бъде съобразяван актюерския доклад, който
е изготвен, но ние искаме да съобразите следното: Провизиите в годишния финансов отчет
са начислени и съобразени по най-добрия възможен предвиден от закона ред, именно чрез
изготвяне на актюерски доклад, а не директно чрез изявление на управителя на дружеството
за начисляване на тези провизии.
На следващо място – грешка има във фактите относно тези провизии. Те не са
2
начислени само и единствено заради това, че към датата на смъртта на Емил Пенев, е имало
заведено дело, за което обаче управителят на дружеството останал жив и съдружник в
дружеството не е знаел, когато е изготвен нарочния баланс за 28.02.22 г., а също така и на
осъществена забава при строителството на блоковете по множество договори с клиенти и на
факта, че едва в края на 2022 г., също след приключване на целия процесуален ред за
размяна на книжа е станало известно за предявени претенции спрямо дружеството за
ангажиране на неговата отговорност за неустойки за забава. И това са само първите дела, а
възможността да има и следващи при тези договори, според обективния факт на забавата е
абсолютно действителна, тя е житейски обоснована.
Нашето твърдение беше следното: Тъй като става въпрос за нарочен баланс, който се
изготвя към една случайна дата, която е края на месеца в който е настъпило едно събитие,
този баланс трябва да отразява всички факти и няма норма, която да казва, че изготвен
баланс при незнание на даден факт не може да бъде поправен. Напротив, дори годишните
финансови отчети и баланси, които се изготвят при някакво опрощение, грешка или друг
пропуснат факт, подлежат на поправка. Изтъкваме и според нас правна грешка, която е
допусната при постановяване на това определение: Нормата цитирана у във въззивната
жалба, която постановява, че стойността трябва да бъде изчислена по баланса, а балансът
трябва да отразява вярно всички обстоятелства от императивен порядък, т.е. ако има данни
за съда, че този баланс въз основа на който е стъпило вещото лице и който е изготвен, не
отразява действителните факти, които дават основание за начисляване на провизии към него
момент, то той не отразява действителното положение и тук ние не можем да се съгласим,
че съдът не трябва дори служебно да назначи експертиза защото той не може със съзнание,
че балансът е неверен да постанови осъдително съдебно решение.
В резюме: Първо – нещата са станали известни в края на 2022 г. поради което
изводът, че са несвоевременно наведени като възражения и като факти в процеса е
несъответно на фактите. Става въпрос за грешка и превратно възприемане на тези
обстоятелства.
На второ място – в молбата съм посочил, че провизиите са начислени и за забава,
поради което единствено съображението за прекратено дело за делба и то чак в края на
април 2023 г., няма отношение към тази част от провизиите.
Не е възприето това, което вещото лице каза, че задължително трябва да се отразят,
но вещото лице не е разполагало с тези данни, докато е работило баланса на 28 февруари
2022 г. Ще поясня, че за нас основната грешка при произнасянето по тези доказателствени
искания се състои в това, че за да се отхвърлят се стига до съждение, че имаме
неоснователни доводи по въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения в първата
инстанция в тази насока. Нещо, което според нас преди да се даде ход на делото по
същество не би следвало да се случва, защото предпоставя едно мнение за онова, което е
изложено във въззивната жалба и за нейната основателност или съответно неоснователност,
което моля да прецените като грешка. Понеже става въпрос за определение, което може да
бъде изменено, моля, по реда на чл. 252 ГПК, моля в тази насока да се произнесете, като съм
3
изложил всичките основания за това преразглеждане от фактическо и правно естество.
Доказателствените искания съм приложил към тази молба: Първо – заповедите за
изпълнение за ангажиране на дружеството за заплащане на неустойка за забава, които са
издадени в края на 2022 г. и твърдя, че преди тази дата няма други заведени дела, тези две
дела са конкретният повод в годишния финансов отчет да влязат тези провизии за забава. Те
са начислени на хартия, не само за делба и в тази насока смятаме, че не може само единият
съдружник след смъртта на неговия брат и дружеството да носи цялата отговорност за
такива бъдещи неустойки, а делът да бъде изплатен без те да се отчитат, защото както ще се
види от заповедите за изпълнение, периодът на забавата обхваща тези претенции и голям
период преди датата на събитието, т.е. преди края на февруари 2022 г.
Представям пълномощното, което ни беше дадено с електронен подпис за заверка,
представено в съда подело № 25, което е от 8 декември 2022 г., когато дойдоха при мен на
консултация за пръв път представителите на „Пенемат“ ООД, разтревожени от това дело,
защото изведнъж научават за него от банки, които видели от вписването, а вписването също
е след размяната на книжата в края на м. септември 2022 г. И едното и другото няма как
поради незнание на факти да се заведат като факти и като осчетоводяване в баланса
февруари месец. Изключително сериозен е този въпрос. Обясненията на вещото лице дадени
в последното съдебно заседание пред първата инстанция, говори за следното: Провизиите се
начисляват на годишна база, тогава е мястото в годишния счетоводен отчет. След това
данните от годишния счетоводен отчет и баланса за годината следва да бъдат съобразявани
и коригирани всички отчети, които са правени ад хок, какъвто е и този изготвен за нуждите
на остойностяване на един дял на съдружник. И понеже фактите са налични към 28
февруари, но не са известни, както е делото, както искове за неустойки, ние смятаме, че
съвсем правилно и по съответния ред представителят на дружеството „Пенемат“ ООД, ги е
въвел в счетоводния отчет и новият факт, който сме изтъкнали не е актюерският доклад,
това също е грешно мнение на съда, а е самият счетоводен баланс. Той има значение като
нещо, което касае цялата дейност на дружеството, което е обявено в ТР, беше изготвено и в
съдебно заседание наведено като факт. От там актюерския доклад ние искаме да се приеме
само за това, за да може фактите въз основа на които е изготвен, а това са висящи дела,
осъществени забави, договори и други, да бъдат взети предвид при изследване на този
въпрос.
По отношение на искането за назначаване на експертиза, ако постановите
определение, с което да измените определението си от 11.12.23 г. по реда на чл. 253 ГПК, аз
моля, да назначите съдебно-счетоводна експертиза – допълнителна, в която вещото лице да
съобрази данните от годишния финансов отчет за 2022г., който да обявите, че ще бъде
ползван като доказателство, въпреки че не е приет на хартия по делото, той е в ТР за
вписване, за обявяване и съобразно него да състави ново заключение за стойността на дела
по баланс към 28.02.22 г. като съобрази всички факти въз основа на които са начислени
провизиите в ГФО и които са били налице вече осъществени към края на м. февруари 2022
г.
4
Тъй като имаме данни от обясненията на вещото лице в първата инстанция, че това
трябва задължително да се съобрази, за да бъде реален, действителен този отчет към края на
февруари 2022 г.
Адв. Ж. на въпрос на съда: Това е отчет за края на 2022 г., в края на 2022 г. е
финансовият отчет. Написал съм в молбата - това, че делото е прекратено април 23 г. не е
факт, който може да даде обратна оценка за предприети действия дали са основателни или
не в края на 22 г. Отделно провизии има начислени за забава и дела, които са от края на 2022
г. Как може да бъде задължен само единият съдружник с 1/3 да обере цялата дължимост на
триста договора за забава в размер на два милиона, а на другия съдружник да се плати дела,
без той да бъде задължен с нещо и да се отрази на неговата стойност при положение, че
всички факти - договори, строителство, всичко е осъществено приживе. То изглежда
житейски нелогично.
Адв. Р.: С оглед няколкото пункта, които бяха засегнати, ще започна от последния:
Защо би следвало само единият съдружник или по-скоро наследниците на починалия
съдружник да търпят позитивите, а за съдружника, който е поел дружествения дял да търпи
само негативите? Точно защото водим двустранно счетоводство, едни такива събития биват
отразявани и в Раздел А и в Раздел Б на един счетоводен баланс. Точно затова то е баланс,
защото винаги лявата част е равна на дясната и тези провизии намират своето отражение и в
лявата част. В различните хипотези по различен начин – дали незавършено производство,
дали дълготрайни материални активи или някакви други активи и по-конкретно, дясната
част – пасивите, това са източниците на тези активи.
На следващо място: По отношение на коментара за становището на вещото лице: Не
бихме могли да възприемем твърдението на вещото лице, че следва да бъде отразен този
актюерски доклад, защото това е едно мнение на вещо лице и то не ангажира абсолютно
никого. За да изготвяме актюерски доклад, да назначаваме експертиза, която да даде
заключение за стойностния размер на тези провизии, ние следва да имаме конкретни факти,
обстоятелства и писмени доказателства, от които това вещо лице, съдът, страните и
процесуалните представители да установят по категоричен начин размера на тази провизия
и в крайна сметка верността на евентуално назначена една такава експертиза. Нямаме нито
надлежно въведени твърдения, нито представени писмени доказателства за тези провизии.
На трето място: Съобразявайки разпоредбите в Счетоводен стандарт № 34, който
касае междинното счетоводно отчитане, там е предвидено, че междинният счетоводен
баланс се изготвя по правилата за годишния финансов отчет и правилата, които важат за
междинния такъв са абсолютно валидни и за годишния. След като в междинния счетоводен
баланс, който е изготвен от дружеството не са залегнали никакви провизии, то не бихме
могли да приемем, че такива след като не са били установени към 28.02.22 г., са възникнали
по-късно и с по-късна дата се отчитат, осчетоводяват и намират отражение в счетоводството
за един минал момент.
Нещо повече, коментират се две отделни групи задължения – едното, което е функция
от сключени предварителни договори, неизпълнението по тях и респ. начисляването на
5
такава лихва, като дължима лихва за забава е нещо съвсем различно от претендирана по
съдебен път лихва за забава. И това, че имаме някаква забава по някакъв договор, който
отсъства по делото, ние не можем да правим оценка и вещото лице не може да прави оценка
за тази забава, след като ние не знаем от кой договор тя е възникнала, претендирана ли е по
съдебен път, имаме ли някакви други факти и обстоятелства, които изключват въобще
дължимостта на тази лихва. Елементарен пример – споразумение между страните, което ние
като трета страна, неучастваща в това споразумение не можем да установим.
По първата част, която касае лихвите: Нямаме не само предварителните договори,
нямаме никакви документи, които касаят тези правоотношения с трети лица, поради което
ние няма как да правим оценка на тези задължения, защото липсват факти за тях и
доказателства за техния размер и от какво те са породени.
Втората група задължения са от образуваното дело за делба, най-условно така ще си
позволя да ги нарека. Това дело е прекратено, налице са доказателства за това и дружеството
в следващия си годишен финансов отчет би следвало да отрази тази промяна, да редуцира
размера на провизиите и ще стигнем до един много интересен резултат. При починал
съдружник дружеството би могло да начисли едни провизии. След като изтече давностния
срок за претендиране на стойностния размер на дружествения дял от наследниците,
дружеството да приеме, че такива провизии не следва вече да намират отражение в
счетоводството. След този давностен срок да бъдат коригирани и по този начин изкуствено
да влияе върху стойностния размер на дружествения дял, респ. дължимото на наследниците.
Не е представено и нито едно доказателство във връзка със стойностния размер на
задълженията, които касаят делото за делба, което впоследствие е прекратено, поради което
отново ние не можем да правим оценка на тези провизии.
На следващо място, ще обърна внимание на разпоредби от Счетоводен стандарт №
37, които касаят провизии, условни задължения и условни активи и предпоставките за
начисляването на такива условни задължения. Този стандарт подробно урежда критериите
кога едно такова задължени би могло да бъде квалифицирано като провизия. Ще обърна
внимание върху няколко неща, обременяващи договори.
Относно допустимостта на експертизата сме изложили и подробни аргументи в
отговора на въззивната жалба, защо тези доказателствени искания считам, че са
преклудирани и недопустими.
Следва да се има предвид определителната норма, която казва кога се начисляват
провизии, когато са налице обременяващи договори. С риск да го повторя, нямаме такива
договори в кориците на делото и такива биха били ако икономическите ползи от този
договор биват надхвърляни от задълженията по него. Иначе казано - приемаме, че лихвите
биха надхвърлили икономическата полза от договор, предварителния който се твърди, че е
сключен. И всичките тези преценки няма как да ги правим към настоящия момент. Всичките
тези обстоятелства не са ангажирани своевременно, поради което считам, че и
доказателствените искания в тази връзка следва да останат без уважение. Дори и да приемем
хипотетично всички тези провизии и които се твърдят от въззивната страна в размера, който
6
те са посочили, те няма да доведат до намаляване на дружествения дял претендиран от Т. П.,
съобразявайки това, че искът е частичен.
Адв. Ж.: На първо място, в тези дела с такъв предмет, изчисляване на дружествен дял
по баланс към дадена дата в текущата година, няма задължение ответникът да представи
всички документи, които имат отношение към съставяне на всяко едно перо на баланса.
Заради това единствено значение има баланса, а самите документи се проверяват от вещото
лице, правейки справка в счетоводството на дружеството. Седемдесет предварителни
договора има налице дружеството. Това са договори с трети лица, нека да съобразим, че
дружеството за нас двете страни е едно и неговите отношения с трети лица тук няма такова
значение, както в дело между две страни, които спорят за едно право, тъй като стойността на
дела е функция от всички договори и дейности на дружеството. Няма как да се пращат на
страни тези договори и да се казва, че те не са представени по делото. Корекция да, вероятно
при настъпване при погасяване на давност на тези вземания, при прекратяване на делото
тези финансови провизии ще бъдат премахнати от баланса за следващата година.
Въпросът обаче е същината на правно твърдение, което ние искаме да ни се даде
възможност да докажем и след това да изложим доводи за неговата основателност, че когато
към датата на смъртта на този съдружник няма как да предвидим това дело как ще свърши,
рискът от това да се платят неустойки за вреди и да се начислят други вземания във връзка с
уважен вещен иск срещу дружеството, рефлектиращ върху възможността му да прехвърли
тези обекти, следва да бъде съобразена. Във връзка с това, трябва да се направи съществена
разлика между установено, изискуемо или предстоящо да настъпи като изискуемо
задължение на трети лица и такива, които има риск да възникнат в бъдеще, провизиите имат
място при второто. Затова ние начисляваме провизии. Затова в актюерския доклад е дадено
не да върнем всички суми, а е дадено като процент на риска, това да се случи и какво
отражение имаме. Там вътре са остойностени рисковете във връзка само с договорите за
единия вход от единия блок, където попада вещната претенция и където банките имаха
претенции. Да превишават лихвите един ден, икономическата стойност от договорите – този
довод не може да е състоятелен защото тук говорим за размера на дела. Т.е. съдружникът
който напуска, независимо дали по негово желание или при това трагично събитие, той
напуска освен търговското предприятие и неговите бъдещи очаквани и неочаквани рискове.
Всички факти, които имат риск да доведат до смаляване на някаква прогнозирана печалба
или доход от самото предприятие, следва да бъдат съобразявани. Затова провизиите
примерно нямат отношение към фискалните задължения на дружеството. В отношенията
между съдружниците при изчисление на стойността на този дял има първостепенно
значение, тъй като се означава, че съдружникът напуска и рисковете, т.е. той като си
остойности дела, от там нататък той не носи риска. Ако дружеството плати утре един
милион и половина лева неустойка за забава примерно по договори, по които е нарушил
допуснал три, четири месеца забава, ще го понесе само дружеството, а в същото време дела -
такава стойност ще бъде изплатена, все едно, че такива неустойки никога няма да се дължат.
Това е абсолютно недопустимо.
7
По процесуалната преклузия, аз не чух доводи. Наведени са всички факти. Казва се
няма факти, но фактите са тези: има дело, но не сме го знаели, т.е. узнат фактор е по време
на процеса. И второ – заведени дела за неустойки, също няма как да го знаем, защото е факт
от края на 2022 г. Преклузия за такива факти не може да има. Ние сме ги навели тогава,
когато сме ги осчетоводили и през годишния си счетоводен баланс сме ги въвели в делото,
което е единствения допустим начин, да направим корекция в баланса.
Адв. Р.: Съгласен съм с колегата Ж., че след смъртта, след датата на напускане на
един съдружник той не следва да черпи някаква позитивна за него промяна в счетоводството
на дружеството. Той няма право на една примерно печалба в края на годината. До 28
февруари каквото се е случило, то е отразено и делът се изплаща по тази стойност,
независимо дали дружеството, не визирам процесното, фалира или реализира
умопомрачителна печалба. Точно поради тази причина, дружественият дял се изплаща до
факти и обстоятелства счетоводни, реализирани до 28 февруари 2022 г. в настоящия случай.
И това, което се говори за тези лихви са едни условни задължения, а не провизии, каквото
разграничение провежда и счетоводния стандарт.
За процесуалните преклузии сме коментирали в отговора на въззивната жалба.
Съдът, след съвещание намира следното: Съобразно разпоредбата на чл 266, ал. 3 от
ГПК, във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са
били допуснати от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения. По
смисъла на чл. 147, т. 2 от ГПК, до приключване на съдебното дирене страните могат да
твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от съществено значение за делото и да
посочат и представят доказателства за тях.
Съдът, след анализ на представените в хода на първоинстанционното производство
доказателства и изявленията на страните намира, че в първоистанционното производство в
последното по делото съдебно заседание, ответникът е навел нови обстоятелства, които
счита, че са относими към предмета на делото. Същият е посочил, че начислените провизии,
намерили отражение в годишния финансов отчет за 2022 г. могат да намерят отражение към
междинния финансов отчет, изготвен в края на месеца, в който е настъпила смъртта на
другия съдружник. В тази връзка, ответникът е направил и доказателствени искания за
назначаване на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът намира, че като е отказал събиране на исканите доказателства,
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, което въззивният съд не е
установил при разпоредителното заседание за насрочване на настоящото дело. В този
смисъл, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 253 от ГПК, поради което следва да
отмени определението си от 11.12.2023 г., с което са оставени без уважение
доказателствените искания на въззивника.
Наред с това, съдът намира, че представените с молбата писмени документи са
относими към предмета на спора, които също следва да бъдат приети като доказателства по
8
делото.
С оглед на горното и на осн. чл. 253 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението си от 11.12.2023 г., с което са оставени без уважение
исканията по доказателствата, направени с въззивната жалба.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задача, вещото лице след като
извърши проверка в счетоводството на въззивното дружество и след като съобрази данните
от годишния финансов отчет за 2022 г. и изготвения актюерски доклад да посочи:
1. За какви задължения на дружеството са заделени провизии в ГФО за 2022 г.;
2. Какъв е размерът на провизиите съобразно ГФО за 2022 г.;
3. Съобразени ли са съответните МСС и НСС свързани с провизирането, при оценка
на задълженията за посрещане на които са заделени провизии;
4. Налице ли са били към датата на смъртта на съдружника основания, даващи право
на ръководния орган да вземе решение за заделяне на провизии и каква е тяхната
справедлива оценка;
5. Налице ли са към датата на изготвяне на експертизата основания за създаване на
резерви по отношение на задълженията станали причина за провизиране в ГФО за 2022 г.;
6. Да определи размера на дружествения дял във варианти:
- съобразно изготвения финансов отчет за 2022 г.;
- съобразно наличните основания за начисляване на провизии към датата на смъртта
на съдружника;
- съобразно наличните основания за начисляване на провизии към датата на изготвяне
на заключението;
Адв. Р.: На първо място считам, че назначаването на експертиза, без по делото да има
нито едно писмено доказателство за това какви са основанията за налагане на тези провизии
като цяло, за какъв период са, по кои договори, по кои правоотношения дори, кога са
възникнали, ще ни изправи в една най-малкото неправилна позиция. Така или иначе съм
съгласен, че няма как да приобщим няколко стаи доказателства от счетоводството на едно
голямо и работещо дружество, с това сме на едно мнение, но трябва да има някакви факти
конкретни наведени – по кои договори. Колегата Ж. каза, тук говорим за един блок – за кой
блок? Те са четири. Как да ангажираме доказателства, как да проследим по тези
предварителни договори с кои лица са сключени? Има ли сключени окончателни? Ние
трябва да ангажираме доказателства в момента, кои са те?
Ще ми позволите да не се съглася, че актюерския доклад е изготвен за нуждите на
счетоводството, изготвен е за целите на производството. Актюерският доклад е мнение на
9
едно лице. Ние не можем да стъпим върху писмени твърдение на неучастващо в процеса
лице за оценката на едни провизии. Провизиите са задължение с някакъв характер и в
днешно съдебно заседание, аз няма как да взема отношение по тези провизии, да ангажирам
доказателства, да поискам евентуално допълнителни задачи писмени или някакви други.
Отделно от това считам, че въпросът така зададен към вещото лице - дали е имало
основание за начисляване на провизии е правен и считам, че съдът следва да извърши тази
преценка дали има основание за начисляване на провизии.
Моля, да ни дадете срок да изразим становище по въпросите, които ще бъдат
зададени към тази експертиза. Искаме срок и за изменение на поставената задача, доколкото
въпросът е правен дали са налице основания.
Моля, за срок за ангажиране на други доказателства с оглед обема на материалите по
делото и характера на производството.
Съдът предоставя на адв. Р. актюерския доклад за запознаване.
Адв. Р.: На първо място оспорвам верността на съдържанието на актюерския доклад.
Фактите следва да бъдат наведени от техни твърдения, а не от документ, който дори не е
приет по делото.
Адв. Ж.: Твърдението е, че забава е налице по всички изключени от дружеството
предварителни договори към 28.02.2022 г.
Адв. Р.: Дори има противоречие в днешно съдебно заседание в твърденията. По кои
договори са начислени тези провизии?
Управителят П. П.: За актютерския доклад бяха изискани тези предварителни
договори.
Управителят Т.П.: Има 115 общо сключени предварителни договори до края на м.
май 2022 г. И провизиите за забава са именно във връзка с условията на тези договори.
Адв. Р.: Това са техни твърдения. Имаме едно дело и имаме преклузии, не може от
тук нататък нищо да направим ако сега не го решим този въпрос. От тях са твърденията, че
провизиите са за забава по конкретни предмети на договори и колегата Ж. го каза.
На стр. 6 в актюерския доклад е посочено в табличен вид, че лихвата в размер на
4 900 000 лв. е функция от забава по предварителни договори като в текстовата част преди
тази таблица са упоменати конкретните предварителни договори по сгради.
Адв. Ж.: Освен за разваляне има и за забави.
Адв. Р.: Има и забави, има и разваляне, има и предварителни договори и делба.
Адв. Ж.: Делото за делба е било прекратено преди изготвяне на актюерския доклад,
но не е станало известно.
Адв. Р.: Имам доказателствени искания. Моля, да задължите ищцовата страна да
представи всички предварителни договори по които твърди, че е налице забава като вещото
лице и ние следва да преценим тези договори кога са сключвани какъв е техният срок на
изпълнение, респ. налице ли е изобщо забава? Следва да знаем с кои лица са сключени тези
10
договори, за да проверим дали има заведени производства евентуално съдебни за тези
лихви, защото само тогава ще са налице провизии, иначе ще са налице условни задължения.
За това моля, да задължите ищцовото дружество да представи предварителните договори по
които твърди, че е налице забава и основание за начисляване на провизии.
Моля Ви, за срок да представя предварителните договори с които ние разполагаме
след преценка за това, за коя сграда са сключени те, защото претенцията е за конкретна
сграда. Ние разполагаме с множество предварителни договори, които не съм в състояние да
селектирам в днешно съдебно заседание, а и не са у мен, с оглед определението, което беше
отменено в днешно съдебно заседание.
Оспорвам верността и съдържанието на актюерския доклад, независимо, че не е
приет по делото, доколкото същият е качен в ТР.
Моля, за срок за допълнителни задачи към вещото лице. Към момента нямам други
искания.
Съдът, след съвещание намира, че за нуждите на експертизата не е необходимо по
делото да бъдат представяни всички договори въз основа на които са начислени провизии в
годишния финансов отчет за 2022 г.
В тази връзка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение е искането на процесуалния представител на въззиваемата
страна, съдът да задължи въззивника да представи всички договори въз основа на които са
начислени провизии.
Оставя без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемия да му
бъде даден срок до следващото съдебно заседание да представи намиращите се в него
предварителни договори.
Указва на въззивника в петдневен срок от днес с писмена молба да посочи всички
договори въз основа на които са начислени провизии, със страни, предмет и относимата
стойност на провизиите, спрямо конкретния договор.
Дава възможност на процесуалния представител на въззиваемата страна, в
едноседмичен срок от изготвяне на съдебния протокол, да постави допълнителна задача към
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
След изпичане на срока, респ. представяне на молба за допълнителна задача, съдът
ще се произнесе по допускането й, както и по назначаването на вещо лице и определяне на
възнаграждение.
Приема и прилага като доказателства по делото представените в днешното съдебно
заседание от въззивника два броя заповеди за изпълнение на парично задължение: Заповед
№ 890/01.12.2022г. и Заповед № 769/03.11.2022 г.
11
Съдът намира, че не е необходимо приемането като доказателство на пълномощно и
съобщение, затова
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането за приемане като доказателства на съобщение от
20.01.23г. и адвокатско пълномощно на адв. Б. Ж..
Връща същите на процесуалния представител на въззивника.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 08.05.2024 г. от 14.00 часа, за която дата и час
страните са уведомени от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:00 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12