№ 549
гр. Плевен, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500699 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 72/21.07.2022 г., постановено по гр. дело № 205/2022 г. по
описа на Районен съд – гр. Н., съдът е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3
вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР Главна дирекция „***“ МВР с адрес в
гр.С., ул.“***“ № ***, с ЕИК: *** да заплати на М. И. М., ЕГН ********** от
с.***, общ.***, обл.***, ул.“* **“ № 5, сумата от 827.48 лв.. - неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд, след превръщане на нощните
часове към дневни за периода от 26.04.2019г. до 10.07.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
27.04.2022г. до окончателното ѝ заплащане.
Осъдил е на основание чл.86 от ЗЗД Главна дирекция „***“ МВР с
адрес в гр.С., ул.“***“ № ***, с ЕИК *** да заплати на М. И. М.,
ЕГН:********** от с.***, общ.***, обл.***, ул.“* **“ № 5, сумата от 182.90
лв.-представляваща лихва за забава за период от 01.07.2019г. до 27.04.2022г.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Главна дирекция „***“ МВР
1
с адрес гр.С., ул.“***“ №***, с ЕИК: *** да заплати на М. И. М.,
ЕГН:********** от с.***, общ.***, обл.***, ул.“* **“ № 5, направени по
делото разноски в размер на 300лв.
Осъдил е на основание чл.78, ал.6 от ГПК Главна дирекция „***“ МВР с
адрес гр.С., ул.“***“ № ***, с ЕИК: *** да заплати по сметка на НРС
държавна такса в размер на 40,41 лв.
Срещу решението на Н.ски районен съд е постъпила въззивна жалба от
Главна дирекция“***“ към МВР С., представлявана от главен комисар Н.Н. -
директор чрез * юрисконсулт С.Н., като в жалбата са изложени подробни
доводи за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че
Районен съд – гр. Н. неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба,
уреждаща прилагането, отчитането и заплащането на нощен труд от
държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.
Въззивникът счита, че основния порок на обжалваното решение е в това, че
съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ, че приложението на
общите правила по ЗДСл. и по КТ е отклонено с чл.187 ал.9 ЗМВР, която
делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен
подзаконов нормативен акт. Твърди се,че ищецът е държавен служител по
смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно приложение
по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи
в МВР, че нито в ЗДСл., нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите
на КТ, че във всички случаи, в които законодателят е счел,че материята
следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни
правни норми,които са цитирани. Въззивникът счита, че в процесния период
на основание чл.179 ал.2 от ЗМВР и чл.187 ал.9 от ЗМВР са действали
издадените от министъра на вътрешните работи две наредби: Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016 г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от
07.01.2020 г., в които е уреден реда за организацията и разпределянето на
работното време,за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Посочено е, че тези две наредби,
НСОРЗ, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация имат еднакъв предмет на регламентация. Изложени са доводи,
че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и
неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и
2
издадените въз основа него наредби, които са специални спрямо ЗДСл. и
спрямо КТ. Твърди се, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до
7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР, в който
нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с
продължителността на работното време през нощта - 8 часа, като е направено
разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 от КТ относно извънредния
труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители в МВР. Изводи за
невъзможност за субсидиарно прилагане на общия трудов закон и
подзаконовите актове по неговото прилагане се съдържат и в установената
съдебна практика на ВКС в цитирани от въззивника решения. Преценката на
органа, комуто е делегирана компетентност по издаване на наредбите по
чл.187 ал.9 от ЗМВР, както за въвеждането на коефициент на превръщане на
нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Отсъствието на норма,
която да регламентира преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент
равен на отношението на нормалната продължителност на работното време
през деня и нормалната продължителност на работното време през нощта не
означава, че е налице празнота в правната уредба, а означава, че органът,
комуто е делегирано правомощието по създаването на наредба относно
полагането и отчитането на труда в наредби, които са действали през
процесния период не урежда такъв коефициент, защото по ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през деня и през нощта е еднаква и този
коефициент е 1. Уредбата на материята на ЗМВР е изчерпателна, защото
законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод
полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите
правоотношения и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната
администрация, а Наредбата по чл.187 ал.9 от ЗМВР няма основание да
предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са
обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР еднаква нормална
продължителност на часовете дневен и нощен труд и при паралелното
действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират
специалните норми, които изключват действието на общите. Освен това, дори
да се приеме, че по аналогия е приложима общата уредба, уреждаща
заплащането на нощен труд на служители по служебно правоотношение в
държавната администрация, а не специалния Закон за МВР, коефициент за
3
преобразуването на нощни часове в дневни не е предвиден. На следващо
място, въззивникът твърди, че съществен порок на обжалваното решение се
състои в това, че не мотивира по никакъв начин извода, на който основава
решението, че при прреизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, на ищецът се дължи заплащане като извънреден
труд, като този извод на съда не е подкрепен от доказани в хода на делото
факти, че ищецът е полагал труд, извън редовното работно време. Точно
обратното, ищецът ясно посочва в исковата си молба, че претендира
заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24-часовите
му дежурства, положени по график. Според въззивникът нормативно
основание за заплащане на нощния труд като извънреден, освен в случаите,
когато е положен извън рамките на установеното работно време, няма нито в
ЗМВР, нито в КТ. В жалбата въззивникът се позовава на постановеното
решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г. по дело С-262/20 г.,
образувано по преюдициално запитване от Районен съд Луковит. В
заключение, моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на
Районен съд – гр. Н., като неправилно и необосновано. Претендират се и
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание не се явява представител на въззивника. От ГД“***“
към МВР – гр. С. чрез ст. юрисконсулт С.Н. е депозирано становище за
разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника, в което са
изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.
Въззиваемият М. И. М. чрез своя пълномощник адв. В. П. от ПлАК е
депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК, в който взема
становище,че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
Н.ски районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено. В отговора са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба,като се твърди,че за процесния период е
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на Министъра на вътрешните
работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън
редовното работно време в сила от 02.08.2016 4 г., като в тази Наредба липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Посочено е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС
4
№16766/10. 12. 2019г. по адм. д. №8601/2019г., петчленен състав, първа
колегия,като в мотивите на решението ВАС е констатирал толкова нарушения
и несъответствия с европейското законодателство,че е отменил изцяло
наредбата,което обуславя извод за приложимост на нормите,въз основа на
които е предявен иска. Изложени са доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира
приложение по отношение на държавните служители в МВР, че липсва
забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1,143 по отношение на полицейските служители, а и би била
противоконституционна, тъй като би поставила служителите на МВР в по-
неблагоприятно положение от другите държавни служители. Твърди се, че в
разпоредбата на чл.187 ал.3, изр.последно от ЗМВР не е указана нормалната
продължителност на нощния труд, а е въведена възможност за полагане на
нощен труд в часовете между 22.00 часа и 06.00 часа.Изложени са доводи, че
празнотата в наредбите от 2015 г.и 2016 г. относно нормата на чл.31 ал.2 от
Наредбата от 2014г./отм./ обуславя субсидиарното приложение на чл.9 ал.2
НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, равен
на отношението между минималната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА.
Изложени са доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в
структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в
противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в по-
неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители,
досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат
доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не
допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото
им на труд. В тази насока са изложени подробни съображения. В писмения
отговор е цитирано постановеното решение на Съда на Европейския съюз от
24.02.2022г.по дело С-262/2020г., като въззиваемият счита, че в контекста на
европейското съдебно решение разликата в третирането на работниците от
публичния и частния сектор е допустима,ако се основава на обективен и
разумен критерий,тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. Според СЕС такава цел,
обективен и разумен критерий липсва, тъй като не са приети аргументите
,изложени от ГД“***“ и съдът се е мотивирал защо не приема тези аргументи.
5
Изложени са доводи, че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на
ЗМВР /ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020 г.и до този период е
изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд, вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд. В
заключение, моли Окръжния съд, да постанови решение, с което обжалваното
решение на Н.ски районен съд да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. В полза на адв. В. П. от ПАК се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание, въззиваемият чрез своя пълномощник адв. В. П.
от ПАК взема становище, че въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Подробни доводи в тази насока са посочени и в депозираните от
пълномощника писмени бележки.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящето производство обхваща решението в неговата
цялост.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са
липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е
произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което
няма произнасяне в повече от поисканото. Предвид заявените в жалбата
6
оплаквания въззивният съд следва да се произнесе само по тях.
Безспорно по делото е че за процесния период от 26.04.2019г. до
10.07.2020г., страните са били в служебни правоотношения и че въззиваемият
е работил на длъжност „* **“ в Районна служба „***“ гр.*** при Областна
Дирекция „***“ гр.П. - Главна Дирекция „***“ МВР-С., като осъществява
трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и
нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Страните не спорят, че въззиваемия е отработил 691 часа нощен труд
за периода от 26.04.2019г. до 10.07.2020г., който трансформиран с
коефициент 1.143 съставлява 790 часа, като разликата от 99 часа,
остойностена по 8.04лв. ставка за извънреден труд се равнява на сумата от
827.48лв.
Генералното възражение на ответника не е по отношение размера на
положения нощен труд, преизчисляването му в дневен и съответно
стойността на възнаграждението за него, а че нощният труд не следва да се
превръща в дневен с коефициент 1.143, както и не следва да се заплаща като
извънреден, с добавка от 50%.
Спорни са въпросите: полагал ли е въззиваемият – ищец извънреден
труд, за кой период и в какъв размер, следва ли да му се заплати трудово
възнаграждение за този извънреден труд и в какъв размер?
Основния спорен по делото въпрос действително произлиза от липсата
на изрична нормативна уредба, която се изисква от чл.187 ал.9 от ЗМВР.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Заплащането на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е изрично предвидено с разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3
ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1 ЗМВР. Работното
7
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период -
чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на
50/100 увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2
от ЗМВР.
През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
(Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и
Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр.
4 от 14 януари 2019 г., в сила от 14.01.2020 г.), издадена от министъра на
вътрешните работи. Преди това са действали Наредба №
8121з407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени
от министъра на вътрешните работи.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период – т. е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
8
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен
като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/
и нощното /7 часа/ работно време.
Настоящия въззивен състав не споделя възраженията на въззивника -
ответник относно неприложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата в процесния случай. Съгласно чл. 67, ал.
3 от Закона за държавния служител /ЗДС/, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се
определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Ето защо, като наредба по общото
трудово законодателство, Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/ е приложима, когато в други специални
подзаконови нормативни актове издадени по ЗДС или ЗМВР са налице
празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения, и редът за
получаването им.
Самият факт, че ЗМВР е изменен изрично с въвеждането на чл.187 ал.1
изр.3 в сила от 11.07.2020г. дава ясна индикация, че до този момент, както
законовата, така и подзаконовата нормативна база страда от празнота.
Празнотите в правото се запълват, чрез прилагането на по-общи норми,
уреждащи същия вид отношения. В случая липсата на специална уредба в
ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. предопределя и приложението на
Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/.
9
Ето защо положения за процесния период от ищецът-въззиваем нощен
труд следва да се превърне в дневен и преизчисляването е с нормативно
определения коефициент 1,143.
Тъй като няма възражения въззиваемия да не е положил в пълен обем
дължимия труд за съответния месец труд /т.е. да не е достигнал нормативната
часова норма/, а също и въз основа на представената от самия ответник
справка, че след преизчислението на нощния труд в дневен, разликата се
явява наднормено положен труд, то същият представлява извънреден такъв,
тъй като покрива определението на чл.143 ал.1 от КТ.
От признанията на ответника-въззивник в отговора на исковата молба,
че за периода 26.04.2019г. – 11.07.2020г. е положен нощен труд от 691 часа,
то преизчислен с посочения коефициент определя 790 часа дневен труд. Тъй
като липсват твърдения от страна на въззивника, че въззиваемия не е
отработил в пълна степен задължителното работно време по чл.187 ал.1 от
ЗМВР, то разликата в тези часове след превръщането им в дневен труд се
явява извънреден труд, защото надхвърля нормалната продължителност на
работното време дневно, седмично и месечно. Тъй като този извънреден труд
се отчита по тримесечие, то е следвало и разликата между отчетените часове
нощен труд и преизчислените часове нощен труд да се заплати, като
извънреден труд, със съответната увеличена часова ставка, с 50%. Разликата
според счетоводната справка е 99 часа при съответните часови ставки от
8.04лв., определя и сумата от 827.48лв. /с оглед приетото изменение на иска/,
която е дължима от работодателя, именно, като възнаграждение за този труд.
По отношение на лихвата за забава върху тази сума, същата се следва от
разпоредбите на трудовото законодателство, а нейният размер, изчислен от
ответника и неоспорен от ищеца е 182,90лв.
С оглед на всичко гореизложено Окръжният съд приема, че
обжалваното решение на Н.ски районен съд е валидно, допустимо,
обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това
следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на
изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на процеса следва да се осъди на основание чл.78, ал.1
10
ГПК, въззивникът да заплати на въззиваемия направените за настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение от 300лв., съгласно
представения списък и договор за правна помощ.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл.271 ал.1 ГПК Решение № 72/21.07.2022г.,
постановено по гр. дело № 205/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Н., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Главна дирекция “***“ към
МВР С., ул.“***“№*** представлявана от гл.комисар Н.Н. ДА ЗАПЛАТИ на
М. И. М., ЕГН:********** от с.***, общ.***, обл.***, ул.“* **“ № 5,
направени по за настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11