Решение по дело №646/2019 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 260022
Дата: 15 октомври 2020 г.
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20192130100646
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

  260022 / 15.10.2020г. година                        град Карнобат

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

К А Р Н О Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На шестнадесети септември    две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                     

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Д. МАРИНОВ

 

                                                 Съдебни заседатели: 1..........................................

                                                                                     2..........................................

 

Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА…............................................

Прокурор...................................................................................................................

Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….…………

Гражданско дело номер....646....по описа за............2019…...............година

                    Производството по делото е образувано по повод исковата молба  на Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София   с която това дружество  чрез неговия пълномощник и процесуален  представител е предявило   иск с правно основание  чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК против А.Я.А. чрез процесуалният си представител ,   с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено по отношение на същия ответник   , че същия   му дължи следните суми : 1. главница в размер на   сумата от 9 186, 83  лв. дължима се за периода от 21.06.2017 г. до 21.07.2025 г. представляваща неизплатената  част от претендирана сума по договор за потребителски кредит № 1949507  от 14.08.2015 г. по отношение на която е настъпила  и респ. е обявена предсрочната й изискуемост на основание чл. 12 ал.2 от договора за кредит  , както и 2. Сумата от 853, 80 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017 г. до 20.03.2018 г., 3. Лихва за забава по същия договор за потребителски кредит  в размер на сумата от 212, 78  лв. за периода от 21.06.2017 г.  до датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение в КРС,   както и законната лихва върху главницата считано  от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение   до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност ищецът Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София е предявил  срещу ответника  А.А. осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1   от ЗЗД   с които моли съда при неуважаване на горепосочените кумулативно предявени  установителни искове да постанови решение с което да осъди ответника А.   да му заплати  1. главница в размер на   сумата от 9 186, 83  лв. дължима се за периода от 21.06.2017 г. до 21.07.2025 г. представляваща неизплатената  част от претендирана сума по договор за потребителски кредит № 1949507  от 14.08.2015 г. по отношение на която е настъпила  и респ. е обявена предсрочната й изискуемост на основание чл. 12 ал.2 от договора за кредит  , както и 2. Сумата от 853, 80 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от 21.06.2017 г. до 20.03.2018 г.,  представляваща частично претендирана сума по Договор за потребителски паричен кредит № 2398441 от 31.08.2016 г. , както и 3. Лихва за забава по същия договор за потребителски кредит  в размер на сумата от 690, 35   лв. за периода от 21.06.2017 г.  до датата на подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение в КРС,   както и законната лихва върху главницата считано  от датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение   до окончателното изплащане на вземането.Същото ищцово дружество моли да му се присъди сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното производство Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната страна  да му заплати и  направените от него съдебни разноски в съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, не  се явява лично неговият процесуален  представител, но последният чрез подадена от него молба  поддържа така предявения иск респ. искове и моли тяхното  уважаване така както са  предявени , ведно с всички законни последици от това.

Ответникът А. чрез специално назначеният му особен представител в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са   предявени горепосочените  установителни  искове  срещу него вкл. и тези осъдителни предявени при условията на евентуалност и по този начин взема становище по същите искове , като счита същите  за изцяло неоснователни по съображения изложени от него в същия отговор  и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.      

Същият ответник  редовно призован не се явява  лично в съдебно заседание , но чрез специално назначеният му особен представител в съдебно заседание  заявява , че поддържа същото становище по повод предявените   искове   изразено в отговора му на исковата молба и моли отново исковете  да бъдат отхвърлени изцяло.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Горепосоченият предявен от ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД  гр.София  установителни искове  се явяват по своята същност положителни  установителни  искове  с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника А.А. съществуването в полза на ищеца Агенция за събиране на вземания ЕАД на твърдяното   от него вземане за посочената   от него сума – главница и лихви. За да бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения   от страните потребителски паричен кредит в посочената писмена форма договор за потребителски кредит № 1949507  от 14.08.2015 г.  , ищецът като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е предоставил твърдяната от него парична сума по договора за кредит    на ответника в качеството му на  заемател  на същата сума  респ. ищецът в качеството му на цесионер да има правата да претендира същата сума респ. суми дадени на ответника от съответната небанкова институция, ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит     и последно  в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че кредита  е предсрочно изискуем.

Видно от приложените по делото писмени доказателства е че на 0111.2018 г. Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София  е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК  срещу А.Я.А.  за заплащане на сумата от  9 186, 83  лв.  представляваща главница за 98 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 21.06.2017 г.  до 21.07.2025 г.  по сключен договор за потребителски кредит с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД гр. София  № 1949507  от дата 14.08.2015 г. , за сумата от 853, 80 лв. представляваща възнаградителна лихва  за периода от 21.06.2017 г. до 20.03.2018 г. , обезщетение за забава - законова лихва за забава в размер на сумата от  212, 78 лв. дължима се за периода от 21.06.2017 г.  до датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018 г. , както и законната лихва от датата на подаването на заявлението за  издаването  на заповедта за изпълнение на парично задължение  - 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на  вземането.  

На 02.11.2018 г.  по ч.гр.д. № 1222 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат  е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК 771 от дата 02.11.2018 г. с която е разпоредено длъжникът  А.Я.А.   да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания  ЕАД гр. София  горепосочените заявени суми , а именно :  сумата от  9 186, 83  лв.  представляваща главница за 98 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 21.06.2017 г.  до 21.07.2025 г.  по сключен договор за потребителски кредит с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД гр. София  № 1949507  от дата 14.08.2015 г. , за сумата от 853, 80 лв. представляваща възнаградителна лихва  за периода от 21.06.2017 г. до 20.03.2018 г. , обезщетение за забава - законова лихва за забава в размер на сумата от  212, 78 лв. дължима се за периода от 21.06.2017 г.  до датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018 г. , както и законната лихва от датата на подаването на заявлението за  издаването  на заповедта за изпълнение на парично задължение  - 01.11.2018 г. до окончателното изплащане на  вземането , както и следните суми представляващи направените по заповедното производство разноски, а именно : сумата от 205, 07 лв.  представляваща платена държавна такса , сумата от 24 лв. представляваща  разноски по връчването  на уведомително  писмо , заплатена по сметката на ЧСИ Таня Георгиева Маджарова , както и сумата от  50 лв. представляваща  дължимо се юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане № 441 от 3.6.2019 г. по същото частно гражданско дело № 1222/ 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат , последният  е указал  на основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК  на заявителя , че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника  за което е издадена горепосочената  заповед по чл. 410 от ГПК.Заявителят  е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК в едномесечния срок, както и при условията на обективно съединяване на искове евентуално предявени осъдителни искове по чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

С исковата молба  се претендира  да се приеме за установено , че ответникът дължи на ищеца сумите  за които е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 771 от дата 2.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1222 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат за същите горепосочени суми , както и при условията на обективно съединяване на искове евентуално предявени осъдителни искове за същите суми за главница и възнаградителна лихва , като само претендира различна сума за мораторна лихва в размер на сумата от 690, 35 лв. .

Ищецът твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита  поради просрочие на две месечни вноски на основание чл. 12 ал.2 б. а от приложимите към договора  за потребителски кредит Общи условия , като на 28.03.2018 г. е изпратено  по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД  уведомление  за извършената цесия на вземането на длъжника в полза на Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София , ведно с известие за обявяването на предсрочната изискуемост на  кредита , които писмени актове не са били получени от длъжника , което наложило  дружеството ищец да изпрати повторно  уведомление за извършената цесия на вземането на длъжника в негова полза , ведно с известие  за обявената предсрочна изискуемост на кредита което е било връчено чрез ЧСИ Таня Маджарова и поради това и извършената цесия на вземането и съобщението за обявената предсрочна изискуемост на кредита е било съобщено на длъжника на дата 09.08.2018 г..

С определение № 280 от 12.6.2020 г.  по настоящото гр.д. № 646 / 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат  на ответника е назначен особен представител  на основание чл. 47 ал.6 от ГПК  , който е депозирал отговор  на исковата молба  с която предявения иск респ. искове се оспорват изцяло като неоснователни. Изложени са съображения  за тяхната неоснователност и се претендира  отхвърляне на исковите  претенции.

От представените по делото  писмени доказателства –договор за потребителски паричен кредит № 1949507 от дата 14.08.2015 г. сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и ответника по делото А.Я.А. , Общи условия към договора за потребителски кредит , погасителен план към горепосочения договор за потребителски кредит , съгласие за директен дебит, рамков договор за продажба  и прехвърляне на вземания  от 20.12.2016 г. сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД  в качеството му на цедент и Агенция за събиране на вземания ЕАД в качеството й на цесионер , индивидуален договор  за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 20.03.2018 г. сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД в качеството му на цедент и Агенция за събиране на вземания ЕАД  в качеството й на цесионер , ведно с приложение № 1 към същия договор , потвърждение за извършена цесия на парични вземания  на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите , 2 броя  пълномощно, уведомително писмо  изх. № УПЦ – П – УКФ / 1949507 от дата 28.03.2018 г. , ведно с известието за доставянето му , придружително писмо от ЧСИ Таня Маджарова  до Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София , ведно с приложените към него уведомление , 2 броя уведомително писмо  изх. № УПЦ / УПИ – С- УКФ / 1949507 от 09.07.2018 г. и от заключението на вещото лице А. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза ,което като неоспорено от страните по делото съдът приема за абсолютно доказателство по делото  се установява , че Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и А.Я.А. са сключили  договор за потребителски паричен кредит кредит  № 1949507  на дата 14.08.2016 г. , съгласно който на ответника А.   е отпуснат кредит в размер на сумата от 10000  лв. , за срок от 120 месец , с месечна погасителна вноска по кредита в размер на сумата от 173, 44 лв. и с падеж на вноската  на 21- тия ден от месеца и с годишен процент на разходите  - 19, 38 % и годишен лихвен процент  от 14,48 %. С начислените лихви дължимата се от ответника   сума по кредита възлиза на общата сума от 20812, 36 лв., като е видно , че от страна на ищцовото дружество  е заплатена на длъжника А.  уговорената главница по договора за потребителски паричен кредит на датата на сключването на същия договор-  14.08.2015 г. по банкова сметка , *** , че ответника е усвоил сумата от 10 000 лв. представляваща главницата по кредита.С подписването на същия договор последният се е съгласил да плаща по него и лихви –възнаградителна в размер на сумата от 9280, 80 лв. , включваща се в горепосочения дължим се общ размер по кредита. На 20.03.2018 г. , въз основа на рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания  от 20.12.2016 г. сключен между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и Агенция за сбиране на вземания ЕАД  е подписан   индивидуалния договор  за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / , пак сключен между същите горепосочени страни  по силата на което вземането на Уникредит Кънсюмър Файненсинг  ЕАД срещу ответника А.А., произтичащо от договора  за потебителски паричен кредит  е прехвърлено  в полза на сегашния ищец Агенция за събиране на вземания ЕАД гр. София , заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности , включително  и всички лихви , такси , комисионни и други разноски.

  С исковата молба се прави признаване , а това се установява  от доказателствата по делото , че ответника е извършвал плащания по кредита  като е платил главница в размер на сумата от 1163, 17 лв. и възнаградителна лихва в размер на сумата от 2 727, 44 лв..

Представени са две  уведомителни писма от  26.03.2018 г. и от 09.07.2018 г. , първото неполучено от длъжника , а второто за което се твърди , че е връчено на длъжника чрез залепване на уведомление на дата 26.07.2018 г. от ЧСИ Таня Маджарова  от което е видно , че ищцовото дружество уведомява  длъжника , че задължението по кредита  е предсрочно изискуемо и е настъпила цесия на вземането на Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД против ответника в полза на ищеца Агенция за събирането на вземания ЕАД .Няма доказателства , че тези  уведомителни писма са  получени от длъжника , а точно обратното – ищецът поддържа становището си , че такова  изрично волеизявление  не е необходимо , тъй като в чл. 12. Ал.2 б. а  от Общите условия  към процесния договор за потребителски кредит било записано , че в случай  на просрочие на две  последователни погасителни месечни вноски  , настъпва автоматично обявяването  на неговата  предсрочна изискуемост , без да е необходимо  кредиторът  да изпраща на длъжника  уведомление , покана , предизвестие или други такива документи.  

Съдът намира  следното от правна страна , че спорът между страните  се свежда основно до това дали в случая е приложимо разрешението дадено в т.18 от ТР № 4 / 2014 г. по тълк.дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС . В посоченото тълкувателно решение изрично е записано , че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за вземане , произтичащо от договор за банков кредит  с уговорката , че целият кредит става предсрочно изискуем  при неплащането на определен брой вноски  или при други обстоятелства и кредиторът може  да събере  вземането си  без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането  или настъпването на обстоятелствата , след като банката е упражнила правото си да направи  кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника  предсрочната изискуемост. Това е така защото предсрочната изискуемост  представлява изменение на договора , което за разлика  от общия принцип  на чл. 20а  ал.2 от ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната страна  и при наличие на две предпоставки : обективния факт на неплащането  и упражненото  от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем - чл. 60 ал.2 от ЗКИ. 

Няма спор , че в настоящия случай ищецът е небанкова финансова институция  по смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗКИ и по отношение на него  е неприложима разпоредбата  на чл. 60 ал.2 от ЗКИ.Независимо от обстоятелството , че ищцовото дружество не е банка , а финансова институция , даденото в цитираното тълкувателно решение , разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора , че счита кредитът за предсрочно изискуем  е принципно  и следва да намери приложение в настоящия случай . Същото следва да се прилага  не само за настъпване на предсрочната изискуемост  на задължения по договор за банков кредит / който по своята същност е договор за заем / , но и по отношение настъпването на предсрочно изискуемост  на разсрочени парични задължения  по други договори , по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост , а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват  правно- логически аргументи , които да дадат основание  за различно третиране  на предсрочната изискуемост на кредитите  / заемите /  отпускани от небанкови институции  и тези отпускани  от банки. Няма основание заемодателят който е финансова институция по  смисъла на чл. 3 ал.1 от ЗКИ и по занятие  предоставя заеми със средства , които не са набрани  чрез публично привличане на влогове или други възстановими  възстановими средства , да бъде освободена  от задължение да обявява  на длъжника , че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено  би го поставило  в привилегировано  положение спрямо  банката , която  също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Отделно от това кредитополучателите  по договори сключени  с небанкови  финансови институции биха били поставени  в по- неблагоприятно  положение спрямо длъжниците  по договори за банкови кредити. В тази смисъл е формирана задължителната съдебна практика. 

Съгласно изричната разпоредба на чл. 71 от ЗЗД предсрочна изискуемост  на едно срочно задължение може  да настъпи  само  в три конкретни хипотези , а именно : когато длъжникът е станал неплатежоспособен , когато със своите действия  е намалил дадените на кредитора обезпечения  или когато не му е дал  обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20 а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени, разваляни  или отменени само по  взаимно съгласие на страните или на основания предвидени в закона. В случая  в т.12.ал.2 б. а  от ОУ е предвидено чрез изявлението на кредитора договорът да се трансформира от срочен в безсрочен такъв и респ. да го прекрати , което дава възможност  да се иска незабавното изпълнение на задължението  без за това да бъде уведомен длъжника. Това представлява изменение на договора , което е възможно само по взаимно съгласие на страните или на основание предвидени в закона, какъвто не е настоящия случай. Следователно независимо  дали в договора има уговорка, че при неплащането на определен брой вноски или наличие на други обстоятелства , това не поражда действие , освен ако кредиторът  изрично не е заявил , че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника.

По изложените съображения  настоящия съд приема , че предвидената в т. 12.ал.2 б. а  от ОУ автоматична предсрочна изискуемост не представлява договорно отклонение  от общото правило на чл. 71 от ЗЗД , поради което такава не е настъпила.

Независимо  от гореизложеното  следва да бъдат отчетени вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо в какъвто смисъл е задължителната практика на върховната съдебна инстанция  обективирана в т. 1 от ТР № 8 / 2017 г.  от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо и предявеният в настоящото производство  иск  се явява основателен  до размера на падежиралите вноски  на основание чл. 235 ал.3 от ГПК , така както е разяснено в ТР № 8 по т.д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС , като в настоящия случай  са падежирали  всички незаплатени вноски по договора  за кредит , тъй като последната от тях е била  с дата на погасяване- 21.08.2020 година.Тука следва да се спомене и спорния между страните факт относно това дали е била съобщена цесията на вземането на длъжника в полза на новия кредитор- ищеца по делото въз основа на сключените горепосочени договори за цесия, по който факт страните спорят респ. че цесията не е съобщена на длъжника по необходимия затова ред предвиден в чл. 99 ал.3 от ЗЗД и поради това дали същата е произвела по отношение на последния.Видно от горепосочените писмени доказателства е че същата цесия е била съобщена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК видно от залепеното уведомление от страна на ЧСИ Таня Маджарова на адреса посочен от длъжника . В този случай законът  възприема връчването  за редовно  и с изтичането на  срока за получаването на книжата и съдът възприема  респ. счита  , че длъжникът по този начин  е получил изходящото от цедента уведомление за цесията на вземането на ответника. Тука следва да се спомене от съда , че с назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47 ал.6 от ГПК  възниква  представителство на същия по закон , а не договорно представителство  за назначения адвокат и връчването на книжата на последният  вкл. и съобщенията за извършеното цесия не може да се приеме от съда , че с него цесията е била съобщена на длъжника редовно, а това е станало както бе посочено по-горе по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК . Тука следва да се спомене и факта  приет от съда , че връчването на исковата молба ведно с приложенията към нея на длъжника е станало по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК  и едва след това редовно връчване на същите , съдът е назначил  особения представител на ответника .   

От доказателствата по делото се установява , че страните са договорили сума по одобрен и отпуснат заем в размер на 10000 лв. От доказателствата  по делото  безспорно се установява , че именно това е сумата , която е преведена по сметката на ответника. С оглед на това и като съобрази обстоятелството , че срокът на договора  е с начална дата 14.08.2015 г. и е за срок от 120 месеца , то безспорно изтича на 14.08.2025 г. като месечната анюитетна вноска по него е в размер на сумата от 173, 44 лв. , като първата вноска е дължима на дата 21.08.2015 г. , а последната е дължима на дата 21.07.2025 година  . От тази сума  ответникът е платил както признава и ищцовата страна определени суми – главница и лихви  с която  е погасена  само една незначителна част от  задълженията  , в резултат на което  и до приключването на  устните състезания по делото на 16.09.2020 г.  са останали  непогасени  падежирали месечни вноски  в които влиза главница в размер на сумата от 2343, 31 лв. и сумата от 894, 87  лв. договорено възнаграждение  - възнаградителна лихва   и по този начин искът за претендирана главница следва да се уважи в размер на сумата от 2343, 31 лв. като основателна и доказана , а в останалата й част до пълния й предявен размер  до 9 186, 83 лв. тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана , а искът  за възнаградителна лихва  следва да се уважи така както е предявен в пълен размер . Освен това като законна последица  от уважаването на предявения иск в горепосочената му част на главницата , следва да се присъди и законна лихва – мораторна лихва  респ. обезщетение за забава върху уважената сума представляваща главница от 2343, 31  лв. и която се явява законна лихва в размер на сумата от 47, 67 лв. , начиная от дата  21.06. 2017 г.  до 01.11.2018 година – датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение  в районен съд Карнобат до окончателното им изплащане., както и следва да се присъди и законната лихва върху уважената главница от 2343,31 лв.  , считано от 01.11.2018 г.  до окончателното погасяване на вземането.

При този изход на спора претенциите на ищеца  за присъждане на разноски  в заповедното и в исковото производство се явяват частично основателни. Съгласно  разясненията дадени в т. 12 от ТР № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по тези разноски  като ги определи съразмерно  с уважената  и отхвърлената част от  предявения иск.

По този начин в заповедното производство заповедния съд е определил разноски  в общ размер на сумата от 279, 07 лв. от които : сумата от 205, 07 лв. държавна такса ,  50 лв. юрисконсултско възнаграждение и сумата от 24 лв. разноски  , които впредвид частично уважените искове  следва да се определят , като на ищеца следва да бъдат присъдени  разноски по заповедното производство в размер на сумата от 89, 30  лв.В производството пред настоящия съд се претендират разноски в размер на общата сума от 1600, 02 лв. от които : 1. Държавна такса в размер на сумата от 262, 41  лв. , 2. Възнаграждение за особен представител в размер на сумата от 837, 61  лв. , 3. Сумата от 200 лв. представляваща  заплатено възнаграждение за извършена съдебно- счетоводна експертиза  и 4. 300 лв. юрисконсултско възнаграждение , които съобразно уважената част от предявените искове  следва да се присъдят на ищеца съдебни разноски в размер на сумата от 512, 01  лв..

Впредвид на това , че съдът е уважил така предявените положителни установителни искове , макар и частично , то съдът не дължи произнасяне  по предявените  в условията на обективно  съединяване евентуално предявени осъдителни искове  в размерите посочени по- горе.

Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

         

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Я.А. с ЕГН **********    с постоянен  адрес *** и с настоящ адрес ***  , че същият    дължи на Агенция за събиране на вземания ЕАД   с ЕИК *********  , със седалище и адрес на управление гр. София  , бул. Д-р Петър Дертлиев № 25  офис сграда Лабиринт  ет. 2 , същото дружество с пълномощник  юрисконсулт  И.Н.Н.  с адрес ***-р Петър Дертлиев № 25  офис сграда Лабиринт  ет. 2  офис 4 следните суми  представляващи  неизплатени задължения по  падежирали вноски  по договор за потребителски паричен кредит   № 1949507  сключен между  Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и А.Я.А.  на дата 14.08.2015 г.  които суми включват следните неизплатени задължения : 1. Сумата от 2343, 31  лв. - главница  произтичаща от неизплатени задължения  по горепосочения договор за потребителски паричен кредит №  1949507 сключен на дата 14.08.2015   година между Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД    в качеството му на кредитор  и А.Я.А.    в качеството му на заемател – длъжник  , 2. сумата от 853, 80  лв. представляваща договорно  възнаграждение – възнаградителна лихва   за изтегления кредит  дължима се за периода от 21.06.2017 г. до 20.03.2018 г. , 3. Сумата от 47,67 лв. представляваща лихва за забава  дължима се за периода от 21.06.2017 г. до 01.11.2018 г. – датата на подаването на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК   в районен съд Карнобат , ведно със законната лихва върху главницата  сума от 2343, 31 лв. , считано от дата  01.11.2018 година – датата на подаването   на заявлението  за издаването на съответната заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК   в районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена  заповед  за изпълнение на парично задължение  № 771 от 2.11.2018 г. по ч. гр.д. № 1222 / 2018 година по описа  на Районен съд Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ същите установителни искове  в останалите  им части относно : претендирана главница до пълния й претендиран размер  от 9 186, 83  лв. и в частта на претендираната за установяване  лихва за забава до пълния й предявен размер от 212, 78 , като неоснователни и недоказани .

ОСЪЖДА А.Я.А. с ЕГН **********    с постоянен  адрес *** и с настоящ адрес *** да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД   с ЕИК *********  , със седалище и адрес на управление гр. София  , бул. Д-р Петър Дертлиев № 25  офис сграда Лабиринт  ет. 2 , същото дружество с пълномощник  юрисконсулт  И.Н.Н.  с адрес ***-р Петър Дертлиев № 25  офис сграда Лабиринт  ет. 2  офис 4 следните суми , а именно : 1. Сумата от 89, 30  лв. представляваща направените от Агенция за събиране на вземания ЕАД съдебни разноски по заповедното производство по ч.гр. д. № 1222 / 2018 г. по описа на Районен съд Карнобат и също 2. Сумата от  512,01 лв. представляваща направените от Агенция за събиране на вземания ЕАД  съдебни разноски по настоящото гр.д. № 646/ 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат .

РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.

         

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: