№ 6695
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110154735 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от И. А. Б. с ЕГН **********,
срещу *** с ЕИК ***, обективно съединение искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ както
следва: иска отмяната на извършено със Заповед № *** и възстановяването на преди това
заеманата длъжност „***“. Сочи, че било невалидно прекратяването на посоченото в
заповедта основание чл. 19 а, ал. 2 от ЗА и следвало да се прилага Кодекса на труда.
Претендира разноски.
Ответникът, оспорва исковете и счита същите за неоснователни. Аргументира се, че
прекратяването на правоотношенията с лицата, посочени в чл. 19 а, ал. 2 от ЗАдм, е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Излага подробни съображения.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Страните в настоящото производство не спорят, че ищецът е бил назначена на длъжност
„***“. Това обстоятелство се установява и от приетия по делото Трудов договор № *** на
*** /по-нататък: ***/. Същият е прекратен със Заповед № *** на основание чл. 19а, ал. 2 от
Закона за администрацията, при изпълнение на чл. 4, ал. 4 от Устройствения правилник на
***.
По делото е представено и писмото, с което е предложено назначаването на ищеца на
длъжността *** – л. 63-64 от делото.
Видно от Писмо с изх. № *** от ***а на *** П. М. до ***, е направено предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Подробно са описани финансово
обосновани несъответствия в работата на И. Б. с различни контрагенти, изразени са
1
сериозни притеснения относно законността на работата на лицето. Имало например
фиксирани месечни плащания с определени фирми, без да се изисква извършена работа, а в
същото време имало съществено забавяне в изпълнението на утвърдения график за
провеждане на *** ***, включително такива, които са от непосредствено значение за
функционирането на ***. Именно върху това писмо за поставени общо три писмени
резолюции, една от които - предмет на оспорване по реда на чл. 193 ГПК от ищеца. Същото
се намира и в оригинал на л. 134 – 136 от делото.
За движението на същото е постъпила Справка от деловодната система на *** – л. 212 – 213
от делото. Видно от същата писмото е със съдържание предложение за прекратяване на
трудово правоотношение със *** на ***, отбелязано е, че е има резолюция „Да“ от *** И. И.
с отговорник С. В. – *** и съгласно резолюцията на ***а следва да се изпрати в *** за
необходими действия и мерки съгласно нормативния ред, за което са отбелязани
отговорници: Н. Р., за сведение: на Н. Е. /******/ и И. Ц..
По делото е изслушано и заключение по Съдебно-почеркова експертиза, съгласно която
думата „Да“ и „*** ***“ са изписани от И. И. и подписите непосредствено под думата „да“ и
под израза „*** ***“ са положени също от И. И. – към момента тогава *** ***.
По делото е изслушана водена от ищеца свидетелка - служител при ответника Е. Г., към
процесния период по трудов договор, а към даване на показанията – по граждански. Тя дава
сведения, че се било случвало по принцип М. да е запазвала деловодни номера
предварително. Не си спомня писмо с предложение за прекратяване на договора на ищеца да
е минавало през нея в качеството й на „***“. Казва още, че докато била в ***, ежедневно
работела системата *** - деловодна за вътрешна и външна кореспонденция. Сочи, че
посоченото писмо не било изпратено по каналния ред през деловодната система. Имала
снимка на самата система, че това не било реален изходящ номер, а бил регистриран като
такъв от *** и бил с друг предмет. Казва още, че *** никога не изпращало документи на
хартия в ***, всичко минавало през деловодната система.
В свое становище изх. № ***. новоназначеният *** *** Г. В. излага твърдения, че в ***
функционира системата *** от ***г. насам и не са констатирани документи или заповеди на
бившия *** ***, с които да са отменяни вътрешните правила за управление на електронен
документо-оборот. Навежда още, че през 2024г. кореспонденцията с *** се е осъществявала
чрез посочената система. Г. В. твърди, че е назначен като *** с Трудов договор от *** Със
същото становище ***ът заявява, че не оспорва представените от ищеца доказателства и че
оттегля пълномощията на юрисконсулта, представлявал *** до този момент, и не поддържа
направените от нейна страна твърдения, че системата за документооборот не била въведена
към процесния период – освобождаването на ищеца.
По делото са приложени Вътрешни правила за управление на електронен документо-оборот
и деловодна дейност в *** – в два варианта: Трето допълнено издание и Четвърто допълнено
издание от м. февруари 2024г., утвърдено от ищеца И. Б. като *** ***.
Останалите събрани по делото доказателства не сочат на релевантни за делото факти,
2
поради което не се дължи детайлното им обсъждане.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Спорът по настоящото дело се свежда до това дали ищецът е изпълнявал длъжност под
обхвата на действие на специалната норма в Закона за администрацията /по-нататък: ЗАдм./
и така – дали е възможно прекратяването на неговото трудово правоотношение да е с
основание чл. 19а, ал. 3 от ЗАдм.
Сред доказателствата по делото не фигурира какъвто и да е Правилник за устройството и
дейността на *** ***
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ: От представената заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение се установява, че същото е прекратено на
основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм, съгласно който правоотношенията със ***, както и с
посочените в чл.19, ал. 4 ЗАдм еднолични органи, техните заместници и членовете на
колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги
назначава, съответно определя, по негова преценка. За да бъде прието, че уволнението е
извършено законосъобразно следва при условие на пълно и главно доказване да бъде
установено наличието на две кумулативно дадени елемента, а именно че са били налице
основанията на чл.19а, ал. 2 Закона за администрацията, в това число, че заеманата от ищеца
длъжност попада в обхвата на чл. 19, ал. 4 Закона за администрацията и че е спазена
процедурата за прекратяване на правоотношението, в това число, че прекратяването е
осъществено от надлежния орган.
Няма приложена и длъжностната характеристика за длъжността заемана от ищеца, но ясно е
посочено в Трудови му договор, че той е ******, а договорът е сключен с П. М. като ***.
Така същата се възприема като представляващият орган, който упражнява работодателските
правомощия. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм са посочени белезите на ***.
Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните
държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени
със закон или с постановление на министерския съвет, които имат функции във връзка с
осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-
разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на
визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно
управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида
на органите. В този смисъл решение №44/26.03.2015г по гр.д.№ 4123/2014г на ВКС, IV г.о.,
определение № 1565/02.04.2024г по гр.д.№ 4975/2023г на ВКС, IVг.о. и цитираната в него
практика. В конкретната хипотеза *** по твърдение на ответника - неоспорено от ищеца е
създаден с Постановление № ***, като в годините е претърпял редица промени, но остава
като второстепенен разпоредител с *** към първостепенния ******. Доколкото именно *** е
разпределител на *** следва да се приеме, че същият осъществява именно функции на
3
изпълнителната власт, поради което ръководителите му, съответно неговите заместници
попадат в обхвата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм.
Отново по твърдения на ответника, неоспорени от ищеца, в чл. 4 на Устройствения
правилник на *** трудовите договори със ******ите се сключват, изменят и прекратяват от
***а на *** след съгласуване с ******
Ето защо доколкото ищецът е заемал длъжност „***“, то безспорно по отношение на същия
може да намери приложение нормата на чл. 19, ал. 4 ЗАдм. Относно приложението на чл. 19,
ал. 4 ЗАдм като основание за прекратяване на трудово правоотношение и обхвата на
съдебния контрол в подобни хипотези е налице непротиворечива съдебна практика,
обективирана в решение № 309/30.04.2010г по гр.д №898/2009 на ВКС, ІІІ г.о, решение №
444/18.06.2010г по гр.д.№ 388/2009г на ВКС ІІІ г.о, решение №263/30.05.2012г по гр.д.№
527/2011г на ВКС, IV г.о, решение № 44/26.03.2015г по гр.д.№ 4123/2014г на ВКС, IV г.о,
решение №112/05.07.***г по гр.д.№ 3433/2016г на ВКС, ІІІ г.о., решение №90/10.04.***г по
гр.д.№ 3982/2016г на ВКС, ІV г.о, решение №7/04.01.2024г по гр.д.№ 4016/2022г на ВКС, I I
I г.о, определение №125/11.01.2024г по гр.д.№ 2028/2023г на ВКС, III г.о. Съгласно
застъпеното в тези решения становище, прекратяването на правоотношенията с лицата,
посочени в чл. 19, ал. 2 ЗАдм, е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Поради това не е необходимо заповедта по чл.19а, ал.2 ЗАдм да бъде изрично мотивирана и
съдът не е длъжен да изследва конкретни мотиви за прекратяване на трудовото
правоотношение. При оспорване законосъобразността на прекратяването на основание
чл.19а, ал.2 ЗАдм, съдебната проверка се свежда само до това дали длъжността е измежду
посочените в чл.19а, ал.2 ЗАдм органи на изпълнителна власт, дали прекратяването е
извършено от оправомощения за това държавен орган и дали са осъществени въведените със
специални правни норми формални допълнителни изисквания към процедурата по
прекратяването, каквито в случая са след съгласуване с ***.
Възражението на ищеца, че трудовият договор следвало да бъде прекратен на основание чл.
70, ал. 1 КТ , а не по чл. 19а, ал. 2 от ЗАдм., съдът счита за неоснователно. Основанието по
ЗАдм. Както е отбелязано в отговора на ответника, е специално, и работодателят не е
длъжен да прилага изрично чл. 70, ал. 1 от КТ, след като е налице специалното основание по
ЗАдм. Нормата на чл.19а, ал.2 ЗАдм е специална относно прекратяването на трудовите
правоотношения с ограничения кръг лица, заемащи ***, изброени в нея, спрямо общите
норми на Кодекса на труда. Нормата отразява спецификата на тази категория приравнени на
трудовите правоотношения, произтичаща от статута на орган на държавна изпълнителна
власт на субектите по чл.19, ал.4 от ЗАдм, който е аналогичен с правния статут на другите
политически субекти в изпълнителната власт по чл.19, ал.2 и ал. 3 ЗАдм, чието назначаване
и освобождаване е по политическа целесъобразност.
С оглед всичко изложено съдът намира, че единствено следва да бъдат разгледани
направените от ищеца възражение относно това дали заповедта е издадена от надлежен
орган и досежно това дали е налице процедурно изискване в заповедта изрично да се
посочи, че за прекратяване на трудовото правоотношение е извършена лична самостоятелна
4
преценка от ****** ***, респективно дали ***ът е дал съгласието си.
Съдът не кредитира показанията на св. Г. – служител при ответника, които не се подкрепят
от други доказателства, а и сочат на отрицателни факти – че нямало писмо на П. М., с което
се предлага прекратяването на трудовия договор с ищеца. Напротив, такова има, и то
надлежно е отразено в деловодната система на ***, извадка от която бе приета по делото.
Същата се кредитира и така се стига до направеното от ищеца оспорване на подписа на ***а
и положения от него текст като истинност. В рамките на откритото производство по чл. 193
ГПК относно истинността на положения подпис върху Писмото и категоричният извод в
Съдебно-почерковата експертиза, се доказва, че *** И. И. е изписал „*** ***“, също е
поставил резолюция „Да“ и е положил подписа си. Съдът дължи закрИ.е на това
производство с определение по чл. 194 ГПК, което ще е част от настоящото решение.
Подписът доказано е положен от *** ***. Така направеното от страна на ищеца оспорване
не е доказано. Налице е валидно съгласуване. Не бе проведено успешно обратно доказване,
че то е невалидно.
Ето защо настоящият състав намира, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е издадена от надлежния *** *** и е съгласувана с
висшестоящия орган – ***а, който е дал своето съгласие.
След извършване на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при
преценка на направените от страните възражения, настоящият състав на Софийски районен
съд приема, че не е налице основание за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца Б., поради което и искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен. Досежно искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ: Съгласно разясненията дадени в
Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо
право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или
служителя и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното
уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и
съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно
преобразуващо право на възстановяване. В конкретния случай с оглед неоснователността на
предявения от ищеца иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ съдът намира, че още първата от така
посочените предпоставки не е налице. Ето защо искът по чл. 344, ал.1 ,т. 2 КТ следва да бъде
отхвърлен.
По разноските
По изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 300,00 лева. По
аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на делото следва да
остане за сметка на бюджета на съда.
5
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Б. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, срещу *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, за отмяна на
прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със Заповед № *** като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Б. с ЕГН **********, срещу *** с ЕИК ***, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност по силата на
Трудов договор № *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК, оспорването
на истинността на положените от И. И. като *** *** текстове и подписи върху Писмо от П.
М. – *** *** вх. № ***
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. А. Б. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ***
с ЕИК *** сумата 300,00 / триста/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6