Р Е Ш Е Н И Е
№ 41/10.04.2020
г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Юлия Калчева
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско
дело № 40 по описа за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я.С.Я., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. С. *** против решение № 1114/09.12.2019г. на ОС –
Варна, постановено по т.д. № 273/2019г. с което са отхвърлени предявените от
въззивницата против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание
чл.223 КЗ /отм./ вр. чл.226 ал.1 и чл.267 ал.1 т.2 КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 30 000 лева, претендирана като дължимо
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й Г. К.,
настъпила при ПТП от 16.05.2014г. по вина на водача на л.а. с ДК № ТХ 8234 РХ,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователна полица № 06113002603640, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 16.05.2014г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
решение като постановено в противоречие с материалния закон и установеното от
доказателствата. Оспорват се изводите на съда, че съществувалата между
въззивницата и починалия й брат връзка не е била толкова силна, трайна и
емоционална, поради което и е приел, че исковата претенция е неоснователна.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционния
съдебния акт и уважаване на предявените искове.
С писмено становище, депозирано в с.з. жалбата се поддържа.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна -
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на
жалбата. Поддържат се и всички възражения срещу предявения иск, заявени пред
първоинстанционния съд. По същество, чрез процесуален представител се иска
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане
на разноски за въззивното производство.
При
извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно
разпоредбата на чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявени
са искове с правно основание чл.226 КЗ /отм./ вр. §22 КЗ /ДВ, бр.102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД от въззивницата Я.Я. против "ДЗИ
- Общо застраховане" ЕАД за заплащане на сумата от 30 000 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от
смъртта на брат й Г.С.К., настъпила при ПТП на 16.05.2014г., виновно причинено
от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" водач на л.а.
"Фолксваген Пасат Вариант", ДК № ТХ 8234 РХ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане.
Изложените в исковата молба фактически
твърдения са, че на 16.05.2014г., в резултат на ПТП, вина за настъпването на
което съгласно влязла в сила присъда по ОС - Добрич има водачът на л.а.
"Фолксваген Пасат Вариант", ДК № ТХ 8234 РХ Г. М., е причинена
смъртта на брат й Г. К. Твърди се, че приживе между нея и починалия е
съществувала силна емоционална връзка - отраснали са заедно, поддържали са
много близки отношения, ищцата е търсила съвети и е разчитала на неговото
мнение и подкрепа. В резултат на нелепата и внезапна смърт е останала без една
от най-важните фигури в своя живот, а болката от загубата е непреодолима. С
оглед на това и предвид твърденията за сключен договор за застраховка
"гражданска отговорност" към датата на ПТП между деликвента и ответното дружество са предявени и исковите
претенции за обезвреда на претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането.
В срока по чл.367 ГПК и допълнителния
срок по чл.373 ГПК исковете са оспорени като недопустими и неоснователни.
Твърди се, че въззивницата не е активно процесуално легитимирана да търси
обезщетение за претърпените от нея вреди, тъй като към датата на ПТП не попада
в кръга на лицата, които могат да търсят обезщетение. В тази връзка излага
доводи, че приетото впоследствие ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е неприложимо и
на същото не може да бъде придадено обратно действие. Относно основателността
навежда възражения, че между ищцата и починалия не са съществували отношения,
които да обосноват възмездяване на претендираните вреди. Счита, че претендирания
размер е завишен, както и че са приложими лимитите на отговорността, определени
в § 96 ЗИДКЗ. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия /неправилно използване на предпазна каска/, както и
възражение за погасяване на исковата претенция за лихва по давност.
По
съществото на спора:
С оглед наведените във въззивната
жалба оплаквания и процесуалното поведение на насрещната страна, пред
настоящата инстанция не е налице спор по установената, въз основа на събраните
по делото доказателства /писмени и заключения на САТЕ и СМЕ/ от
първоинстанционния съд фактическа обстановка - наличието на възникнало на 16.05.2014г.
ПТП, при което е настъпила смъртта на Г.С.К., брат на въззивницата; механизма
на катастрофата - при навлизане в кръстовище без предимство на л.а. ДК № ТХ
8234 РХ с водач Г.М. е последвал сблъсък с управляван от пострадалия мотопед
"Хонда", движещ се в платното за движение от гр.Балчик към гр.Добрич,
в резултат на което водачът на мотопеда е получил тежка травма на мозъка и
вътрешни кръвоизливи, впоследствие и двустранна бронхопневмония, които
увреждания са довели до смъртта му на 24.05.2014г.; виновността на водача на
лекия автомобил, установена с присъда по НОХД № 104/2015г. на ОС - Добрич и
имаща задължителен характер за настоящия съд, на основание чл.300 ГПК, вкл. и
за причинната връзка между смъртта на пострадалия и процесното ПТП.
Не са наведени оплаквания от страните
и относно приетото за установено, че по време на ПТП Георги Карамфилов е бил с
предпазна каска, но без закопчан подбрадник и че същата е паднала преди
съприкосновението му със земята.
Не е спорно и обстоятелството, че към
датата на автопроизшествието между водача на л.а и въззиваемото дружество "ДЗИ
- Общо застраховане" ЕАД е имало валиден сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" относно процесния автомобил,
съгласно застрахователна полица № 06113002603640, срок на валидност от 20.11.2013г.
- 19.11.2014г.
Спорните въпроси в настоящото
производство са относно материалната легитимация на въззивницата вр.
разрешенията на постановеното след процесното ПТП ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС и дали доказаните и претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на брат
й обуславят изискуемите се предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя съгласно същото тълкувателно решение.
С цитирания тълкувателен акт, имащ
задължителна сила за съдилищата на основание чл.130 ЗСВ, е разширен кръга на
лицата, които имат право на обезвреда за неимуществени вреди, като освен
посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., по изключение легитимирано е и
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обявено е за загубило
действие ППВС № 2/1984г., ограничаващо кръга на правоимащите само до изрично
посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. лица - децата на починалия,
неговия съпруг, родители, още неосиновеното дете и отглеждащия го, при
фактически създадени отношения родител - дете, живеещият на семейни начала с
пострадалия, и при доказани действително претърпени вреди.
Съгласно мотивите на новото ТР №
1/2016г. при наличие на доказателства за причинени морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик, непопадащ в кръга на
най-близките по см. на двете ППВС /най-често братя, сестри, внуци/. Право на
обезщетение се признава и на лицата, които нямат установена от закона семейна
връзка, но поради създадена трайна и емоционална връзка, търпят значителни
морални болки и страдания от загубата с продължителен интензитет на проявление
във времето.
Следователно кръгът на лицата, вън от посочените в ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г., и които по изключение могат да получат обезщетение, се определя по справедливост, с оглед действителните им отношения с починалия, характеризиращи се като особено близки и трайни житейски отношения, поради които смъртта му, причинена от непозволеното увреждане е причинила значителни по интензитет болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Що се отнася до легитимацията на лицата, намиращи се в определена роднинска връзка с починалия, в мотивите на ТР е посочено, че следва да бъде отчетен и традиционно установения характер на семейните отношения между братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, които са част от най-близкия родствен и семеен кръг, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради което и само формалната връзка на родство не е достатъчна да обоснове основателност на исковата претенция. Необходимо е да бъде доказано, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, поради което да е справедливо да бъдат обезщетени.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест претендиращият обезщетение следва да проведе главно и пълно доказване на обстоятелствата относно отношенията му с пострадалия и интензитета и продължителността на претърпените вреди.
Възраженията на въззиваемото дружество
за неприложимост на разрешенията на ТР № 1/2016г. към процесните отношения,
позовавайки се по аналогия на Решение № 170/2018г. по гр.д. № 2387/2017г., ІV
г.о. на ВКС са неоснователни.
По силата на сключения договор
"Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят е поел
задължение да покрие в границите на определената застрахователна сума
отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от
тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата. Кръгът на тези трети лица, имащи право на обезщетение не е
изрично лимитиран от законодателя. Затова и по тълкувателен път, с цитираните
по-горе ППВС и ТР е изведено кои увредени могат да търсят обезвреда за претърпените
от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на пострадалия от
непозволеното увреждане. Тези актове не създават права, нито водят до промяна в
границите и параметрите на поетата от застрахователя отговорност по сключения
договор "Гражданска отговорност". По тази причина и с приемането на
ТР № 1/2016г., разширявайки кръга на лицата, за които се приема, че са
материално-правно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди не се поставят непридвидими ограничения за реализирането на права, респ.
разширяване отговорността на страна по правоотношенията, произтичащи от
застрахователния договор или непозволеното увреждане.
Ето защо разрешенията на този
тълкувателен акт намират приложение и към застрахователни събития, настъпили
преди приемането му, в това число и към процесния казус. Въззивницата е
процесуално легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
застрахователя на деликвента, като претенцията й ще се яви основателна при доказани
създадени трайни и изключителни отношения с починалия, и претърпени значителни
болки и страдания от неговата смърт.
Изхождайки от горното и анализа на
събраните по делото гласни доказателства относно отношенията между въззивницата
и починалия й брат, респ. за претърпените от нея в резултат на смъртта на
последния болки и страдания, настоящият състав намира, че не са налице
основания, даващи й право да получи претендираното обезщетение.
Показанията на разпитания по делото
свидетел П. Я., син на въззивницата, поради което и ценени съобразно
разпоредбата на чл.172 ГПК, не установяват взаимоотношения, надхвърлящи
присъщите за родствената връзка брат-сестра. Свидетелят сочи, че макар и да са
живеели в различни населени места, майка му и вуйчо му са се чували по телефона
всеки ден, а веднъж месечно и на празници цялото семейство се е събирало при
другия им брат, понесла е тежко вестта за смъртта му, като и към настоящия
момент мъката по него не е отминала.
Съдът намира, че подобно поведение е
типично за традиционно добри отношения между роднини от т.нар. разширен семеен кръг.
Показанията на свидетеля, в частта, в
която сочи, че след като е останала вдовица, въззивницата постоянно се е
допитвала до брат си са неконкретизирани и неподкрепени от други доказателства
/не е установено от кога същата е вдовица, в какво се е изразявала търсената и
давана подкрепа, колко дълго е продължило това състояние/, поради което и не
могат да обосноват извод за наличието на особени житейски обстоятелства, които
да са довели до една по-силна и трайна емоционална връзка.
Следователно, твърденията на въззивницата
за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на брат й Г. К., които да е
справедливо да бъдат обезщетени съобразно изложените по-горе съображения, са
недоказани. Това обуславя и извода, че предявеният от нея иск срещу
застрахователя на деликвента е неоснователен и следа да се отхвърли като такъв.
Поради съвпадането на изводите на
настоящата инстанция относно изхода от спора с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
На основание ч.78 ГПК и направеното
искане въззивницата следва да заплати на ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, които съобразно
представените доказателства за извършено плащане са в размер на 1 716 лева.
Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, тъй като е в
минималните размери по Наредба № 1/2004г., с вкл. ДДС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1114/09.12.2019г. на ОС – Варна,
постановено по т.д. № 273/2019г.
ОСЪЖДА Я.С.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ - Общо застраховане",
ЕИК ********* сумата от 1 716 /хиляда седемстотин и шестнадесет/ лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
на основание чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.