№ 110
гр. Нова Загора, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20232220200326 по описа за 2023
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от М. Д. А. ЕГН**********,с постоянен
адрес:***** против: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ № 20-0804-02551/
11.05.2023г., на И.Н. Началник Сектор в ОДМВР Сливен,Сектор „Пътна полиция“.
В жалбата се твърди,че жалбоподателят счита горното наказателно постановление,
връчено му на 12.06.2023г.,за незаконосъобразно,поради следните мотиви: В НП се
твърдяло,че на 23.04.2023г.,около 01.50 ч. в Община Н.Загора,на общински път SLV3038
жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Тойота Ланд Криузер“ с рег.№****,като
при покана да и бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер-Алкотест 7510 с ф.
№АРДМ 0203 е отказала да бъде извършена проверка с уреда.Била във видимо нетрезво
състояние.Издаден талон за медицинско изследване,“Не е носела в себе си СУМПС и
контролен талон.С което била нарушила чл. 174,ал.3 от ЗДвП.
Затова била наказана на основание същата разпоредба-чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП с
административно наказание „глоба“ в размер на 2000лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Единственото вярно в НП било,че автомобила бил управляван от
жалбоподателката,но оспорва извършването на описаното нарушение,тъй като никога не и е
било предлагано,както на пътя,така и в РУ-Н.Загора да бъде тествана с техническо средство
„Дрегер-Алкотест“ и също така да и бъде предоставяна възможност,при несъгласие от нейна
страна с показанията му,да и се издаде талон за медицинско изследване.
При издаването на обжалваното НП имало съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.Била спряна не по посочения начен в ЗДвП и не
на посоченото място км 5+500,а на три километра от това място- в гората и с предпоставки
за възникването на ПТП
Счита,че била нарушена разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН,тъй като не било посочено
1
точно мястото на нарушението,а и не съдържало всички изискуеми от закона задължителни
реквизити.Грешно бил посочен и компетентния съд,който да разгледа делото.
Предвид гореизложеното, жалбоподателката моли съда да постанови решение, с
което да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
По делото е постъпило писмено становище от АНО, представляван от упълномощен
представител -ст. юрисконсулт Д. К..Оспорва се жалбата, като се счита същата за
неоснователна.
В случай, че се счете делото за изяснено от фактическа страна и се даде ход по
същество, моли да се постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно
обжалваното наказателно постановление.
Събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства
безспорно сочели към реализация на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от
същия закон.
Установено било, че на 23.04.2023 г. в 01.50 ч. в общ. Нова Загора, на път
общински SLV3038 жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Тойота Ланд Криузер“
с рег.№****,при извършена проверка отказва да бъде изпробвана за установяване на
употреба на алкохол с ТС „Дрегер Алкотест 7510“,АРДМ-0203.На водачката е бил издаден
талон за медицинско изследване №098203.Водачката не носи СУМПС и КТ към него.
Излагат се съображения,че били налице безспорни доказателства за отказа на
жалбоподателката да бъде изпробвана с техническо средство и даде кръвна проба и били
спазени изискванията на Наредба №1/19.07.2017г.за реда и установяване концентрацията на
алкохол…
Били налице и достатъчно доказателства за доказването и на другото нарушение,с
което бил осъществен състава на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,тъй като водачът бил длъжен да
носи СУМПС от съответната категория и КТ към него.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да се
потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и
моли да се намали техния размер до установения минимум в НМРАВ.
Районна прокуратура –Сливен не изразява становище по жалбата.
В проведеното открито с.з.се явява единствено адв.К. с редовно пълномощно-
процесуален представител на жалбоподателя.Заявява,че поддържа жалбата на изтъкнатите в
същата основания.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Против жалбоподателя е съставен АУАН серия GA бл.№877909 /23.04.2023г.от
полицейски служител –П.П.-мл.автоконтрольор и в присъствието на колегата му
св.Д.Ж./свидетел по съставянето на АУАН/ затова,че на дата 24.03.2023 г. в 01.50 ч. в общ.
Нова Загора, на път общински SLV3038 жалбоподателката е управлявала лек автомобил
„Тойота Ланд Криузер“ с рег.№****,собственост на П.Т.А. с ЕГН **********/разпитан като
свидетел по делото/,като при покана на водача да му бъде извършена проверка с техническо
2
средство с ТС „Дрегер Алкотест 7510“,АРДМ-0203,категорично отказва да бъде изпробвана
за установяване на употреба на алкохол с уреда.“Г-жа М.А. е във видимо нетрезво
състояние“.Издаден талон за медицинско изследване с № 098203.Водачът не носи СУМПС и
КТ към него.
В тази връзка по делото,като свидетели бяха разпитани св.Д.Ж. и съпругът на
жалбоподателката-П.А./.
В показанията си св.Ж. потвърждава констатациите от извършената по случая
проверка.Обяснява,че били изпратени/полицейския екип е от гр.Сливен и не познава
пътната обстановка и релефа на местността,посочена като място на извършване на деянието/
от техен началник,за да спрат „въпросната кола“.Забелязвайки насрещно движещия се
„въпросен“ автомобил с полицейския автомобил му препречили пътя на цялото пътно
платно.Установили,че автомобила се управлява от жалбоподателката,а съпругът и св.А. се
возел до нея на предната седалка.Св.Ж. отишъл до автомобила,представил се и поискал
документи,като жалбоподателката отговорила,че не носи същите.Предала единствено
СРМПС на името на собственика-св.А..Заявява още,че се опитвали да установят в рамките
на около половин час самоличността на водачката.Св.Ж. я поканил да бъде изпробвана за
алкохол,на което тя категорично отказала.След това заключили автомобила и тръгнали пеша
към с.Крива круша.Полицейските служители ги настигнали с автомобила си,като
жалбоподателката и съпруга и били влезли в този момент в близката до пътя нива.Св.А. бил
арестуван за неизпълнение на полицейско разпореждане и заедно с жалбоподателката били
отведени в РУ Н.Загора.Преди това поискали съдействие от техните колеги от РУ
Н.Загора,като на място дошъл патрул.Свидетелят Ж. заявява още,че има подаден сигнал от
св.А. на тел.112.Последният бил помолен да не слиза от автомобила,но той слязъл и
започнал да ги снима и „да пуши цигари“-„Т. беше конфликтната и проблемната личност.“
След като били откарани в районното управление жалбоподателката отказала да
получи талон,като до този момент натам вече били изминали към час и половина.
От своя страна св.А. заяви,че желае да даде показания по случая. Обяснява,че на
23.04.2023 г., прибирайки се с жена си/жалбоподателката/ от благотворителен бал на Ротари
клуб в Нова Загора, във връзка с дарения свързани с безопасността за движение, били
проследени от инсп. Б. с личната си кола, карайки след тях до „Карановски“ разклон/пътя за
гр.Ст.Загора/, след което изчезнал някъде в тъмното. Те продължили движението си, като по
пътя между с.Караново и с.Крива круша, били засечени в насрещното, от автомобил на
дълги фарове, буквално в тяхното платно и по този начин се създали предпоставки за ПТП,
след което жена му се изплашила,тъй като тя управлявала автомобила. Спирането станало
не на 5-ти километър, както е записано, а в дерето, може би километър по-близко от
посоченото място. Това не отговаряло на истината в Акта и НП. По- най бруталния начин
били спрени. Свидетелят е снимал, как е разположението на автомобилите.В момента на
спирането от насрещния автомобил слезли двама полицаи, без полицейски значки. Баджове
имали и поискали документите за проверка. Казал на жена си да внимава, че не са истински
полицаи. Тя отворила много малко прозореца и дала талона на колата, след което казали че
се извършва проверка и постоянно говорели по телефоните.Свидетелят предполага,че
проверяващите са очаквали той да кара и да бъда задържан. След което заедно със съпругата
си тръгнали да търсят помощ. Вървяхме около 10 минути и лично свидетелят се обадил на
тел. 112. Колата останала там,където били спрени от полицаите. Всичките им действия бяха
брутални и неадекватни. Тъкмо като се обадил в нивата преди с.Крива круша, на тел. 112
3
,полицаите „налетяли“ с колата и те влязохме в нивата, да не ги блъснат. Казали,че са
арестувани за неизпълнение на полицейско разпореждане. Съборили свидетеля на земята с
опит да му сложат белезници. Тогава прекъснал разговора с тел.112. След това дошла втора
кола.Свидетелят познавал полицаите и им дал да му сложат белезници. Жена му я дърпали.
Тя се държала за него, те я дърпали,а него го съборили. Отвели ги в полицейското
управление,полицаите говорили и чакали/вероятно свидетелят има пред вид разпореждания
от някого/. Един полицай по късно му споделил, че това е по нареждане на комисар К.
/св.Ж. твърди същото/. Искали да го отведат в ареста в Сливен, но дежурният им отказал.
Свидетелят твърди,че никакви нареждания не са им били давани.Св.А. твърди,че св.Ж. не е
идвал с апарат за алкохолна проба. Имал дълбокото съмнение, че не са имали апарат в
автомобила.Бил в афектирано състояние. Казал им, „правете каквото искате, правете си
проверката и ни пускайте“. На мястото никой нямал обхват и по тази причина тръгнали да
търсят обхват,за да се обадят. Жалбоподателката останала с убеждението, че става въпрос за
грабеж. По никакъв начин, нито там, нито където и да е полицаите са извършвали проверка с
„дрегер“ апарат или някакъв уред. Говорели нещо за някакъв талон и пишели постоянно, но
не е предоставян талон за кръвна проба. Категорично заявява,че проба за алкохол не е
искана на съпругата му. Не са и връчвали никакъв талон и нямало издаден такъв.Тъй като е
бивш полицай свидетелят знаел, че са длъжни да издадат талон и физически да се
предостави на лицето. Според него, всичките им действия били неправилни. Те постоянно се
консултирали с някой, който им нареждал и затова толкова дълго стояли. Горе стояли около
30 минути на мястото, където били спрени. След това вървели около 15 минути за да се
свържат с тел. 112 и където ги задържали, оттам ги отвели до полицията. Свидетелят бил
пуснат в 5 часа сутринта,а жена му по рано. Жена му била много уплашена. Вследствие се
снабдили с документ от психолог и кардиолог. Пуснали жалби до Министъра на вътрешните
работи,като в момента вървяло производство за полицейско насилие и произвол срещу
полицаите. На другия ден съпругата му повърнала пред кабинета на психоложката. Според
него всичките тези неща се случиха, за да оправдаят техния полицейски произвол, както и
на него му съставили акт за неизпълнение на полицейско разпореждане.Бил освободен в 5
часа,а жена му в 3.30 часа.
Въз основа събрани доказателства АНО издал обжалваното НП,с което на
жалбоподателката за гореописаните административни нарушения,претворени в АУАН и са
наложени няколко административни наказания:по чл.174,ал.3,пр.1 по ЗДвП-глоба в размер
на 2000 лева и ЛПУМПС за срок от 24 месеца и по чл.183,ал.1,т.1,пр.1 и пр.2 от ЗДвП-глоба
в размер на 10 лева.
Видно от самото НП,препис от същото е бил връчен на жалбоподателката на
12.06.2023г.,а жалбата е подадена на същия ден.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена в законовия срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН
и от лице имащо правен интерес-срещу него е издадено атакуваното с жалбата НП.
Разгледана по същество съдът я намира за основателна.
Съдът счита,че е допуснато съществено процесуално нарушение при оформянето
на процесния АУАН.Видно от копието на същия, приет като доказателство по делото,акта
не е подписан от нарушителката.В него не е отразено,че е налице отказ на същата да го
подпише и отказа да се удостовери чрез подписа на един свидетел,което е нарушение на
4
чл.43,ал.2 от ЗАНН.Това нарушение е от рода на съществените, тъй като е нарушено
правото на защита на жалбоподателката,като съдът не може да установи дали изобщо и е
бил връчен АУАН или поне е направен опит да и се връчи.Това опорочава цялата
административнонаказателна процедура,а в частност жалбоподателката е лишена от
възможността в срок да представи писмени възражения по случая.
2.Събраха се доказателства и че посоченото в АУАН и респ.НП място на
извършването на нарушението е различно от действителното,което произтича и от
непознаването му от полицейските служители извършили проверката.С това се нарушават
чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН./Между другото-в НП не са посочени и
доказателствата,които да го потвърждават./
По същество:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта
и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследването с доказателствен анализатор или медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба
от 2000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява ППС. За да
бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателката и да и бъдат
наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ
от водача на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на алкохол или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол.
Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказът на който и да било от тях, при
липсата на отчетен резултат, изпълва състава на две нарушения. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния –отказ от изпробване с техническо средство
(тест за употреба на наркотици) или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
и вземане на биологични проби (кръв и урина), се осъществява едно и също нарушение –
това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се
стимулира такъв отказ и затова е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.
174, ал. 1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са посочени две алтернативни
възможности, които контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на
МПС с цел да бъде установено дали управлява превозното средство с или без концентрация
на алкохол/наркотични вещества в кръвта. Ако водачът откаже само медицинско изследване,
но се съгласи да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
5
осъществил състава на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната
хипотеза–когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство, но се съгласи да изпълни предписанието за медицинско изследване. По тази
причина изброяването на методите, с които се установява от контролните органи наличието
на алкохол в кръвта представляват две различни хипотези на административни нарушения, а
не се касае за едно единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е
отказал да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол/наркотици в кръвта,
независимо по кой метод. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г на
ВАС по т. д. № 1/2021 г, ОСС, І и ІІ колегия.
В конкретния случай няма спор, че жалбоподателката е имала качеството на
"водач",но категорично не се установи, че е отказала да и бъде извършена проба за употреба
на алкохол с техническо средство.Събраха се гласни доказателства,но напълно
противоречиви по този въпрос,който е най-съществения за настоящия процес.Съдът ако
приеме за достоверни показанията и на двамата разпитани свидетели,възникват съмнения за
факта на извършена проверка с техническо средство и след това е бил издаден талон за
медицинско изследване,който жалбоподателката е отказала да получи./Дори да беше
разпитан и актосъставителя,то неговите показания щяха да са евентуално в насока,че опит за
проверка на жалбоподателката е имало/.От друга страна,ако се приеме,че и двамата
разпитани свидетели са крайно заинтересовани от изхода на делото,то тогава техните
показания следва да се игнорират и ще липсват доказателства/освен талона за медицинско
изследване,че е правен опит за проверка за наличие на алкохол.И при двете посочени
хипотези следва да се приеме,че на жалбоподателката не е била извършвана проверка за
алкохол.
От друга страна с оглед оформянето на издадения от свидетеля Ж. талон не е бил
връчен на жалбоподателката и за нея не е била налице възможността да се възползва от
правото си да даде биологична проба. В нито един от представените процесуалните
документи – АУАН и талон за изследване жалбоподателката не е посочила, че отказва да
даде кръвна проба. Талонът е оформен при отказ и е приложен към преписката по издаване
на АУАН, поради което и АНО е приел, че е налице отказа на водача да даде биологична
проба за медицинско или химическо изследване – както и е съгласно разпоредбата на чл. 6,
ал. 9 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
И още-видно от самия талон с оглед посочените в същия часове на начало на
проверката и на явяване в лечебното заведение има разлика от два часа и 50
минути.Чл.6,ал.6 от Наредба №1… гласи: Контролният орган връчва на лицето срещу
подпис талона за изследване, като вписва:
1. мястото, където да се извърши установяването;
2. срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с
доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на
6
кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи.Следователно тази норма е категорично нарушена и след
изтичането на толкова голям срок е било безсмислено да се извърши такова изследване дори
и жалбоподателката да се бе съгласила.Съдът приема – освен всичко останало – че
установеното нарушаване на процедурата на НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози обуславя незаконосъобразност на атакуваното НП. В случая от АНО не
бе доказано в проведеното производство спазването на правилата на наредбата относно реда
за установяване употребата на алкохол. Въпреки положените усилия от съда не успя да се
докаже по безспорен начин, че на жалбоподателката е била осигурена възможността да даде
биологична проба при деклариран от нея отказ да бъде изпробвана с техническо средство.
Не бе доказано без всякакво съмнение, че жалбоподателката действително е отказала, както
да подпише талона, така и да получи препис от същия – въпреки формално спазената
процедура с удостоверяване на отказа с подписа на един свидетел.
Следователно са налице,както процесуални,така и материални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП в тази му част,поради незаконосъобразността му.
По т. 2 от обжалваното НП - нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП.Установено
е,че жалбоподателката в момента на проверката е била без СУМПС и КТ към същото.Към
онзи момент това са две нарушения,самостоятелни едно от друго/сега влезе в сила ново
изменение на закона в тази му част/. По този начин административно-наказващият орган е
"смесил" двете самостоятелни административни нарушения, като е наложил едно
административно наказание, без да посочи за кое конкретно нарушение се налага санкцията
и по-скоро е наложено едно наказание за две нарушения. С това е допуснал значително по
тежест процесуално нарушение от категорията на съществените, което налага отмяна на НП
и в тази част.
Жалбоподателката претендира заплащането на разноски.Отговорността за
разноски е обективна последица от развитието на съдебния спор и страната създала
предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за
повдигането му. В тази насока настоящият съдебен състав следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН,според които съдът присъжда на страните разноски по реда
на АПК, поради което като на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, АНО следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя и с оглед изхода на спора.Същите са в
размер на 400лева и въпреки направеното възражение за прекомерност от страна на
процесуалния представите на АНО, следва да се присъдят изцяло,тъй като са в минимален
размер,съобразно НМРАВ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-0804-02551/ 11.05.2023г., на
7
И.Н. Началник Сектор в ОДМВР Сливен,Сектор „Пътна полиция“,с което на М. Д. А.
ЕГН**********,с постоянен адрес:***** са и наложени 1. административно наказание:
«глоба» в размер на 2000, 00/две хиляди/лева и административно наказание «лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца» на основание -чл. 174, ал.З, пр.1 от ЗДвП и 2.
и е наложено административно наказание:«глоба» в размер на 10лв. - на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр.1 и пр.2 от ЗДвП,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. А. ЕГН**********,с постоянен
адрес:***** направените от нея по делото разноски в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаването на
съобщението,пред Сливенски административен съд,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
8