Р Е Ш Е Н И Е № 138/28.03.2022г.
В името на народа
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на четиринадесети март ,
през две хиляди двадесет и втора година
в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при
секретаря Александрина Александрова като……разгледа….докладваното………от съдията………БИСЕРКА
БОЙЧЕВА… адм.д.№62/2022г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.160 във
вр. с чл.144 ,ал.1 ДОПК във вр. с чл.107,ал.3 ДОПК.
Делото е образувано по жалба от П.Ц.Г.
*** против Акт за установяване на задължение по декларация №945/19.02.2021г. на
Светлана Миронова- Главен експерт в отдел „Местни приходи“ в Общинска
администрация- Монтана, потвърден с Решение№1/31.01.2022г. на началник отдел
„МП“ в Община Монтана .
Съгласно §2 от ДР на ДОПК във вр. с
чл.145,ал.2,т.1 АПК на оспорване пред съд подлежи първоначалния административен
акт. АУЗД№945/19.02.2021г.
е
за данък МПС в размер на 215,46лв.
,ведно с лихви върху него в размер на 30,01лв. или общо за сумата от 245,47лв.,за
период:2016,2017,2018,2019 и 2020г. дължими дънъци върху моторно превозно
средство, подробно описано с всички данни, като в жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон
и при нарушение на административно-производствените правила, като по същество
се отрича дължимостта на данъка. Прави се искане за отмяна ,респективно
нищожност на административния акт.
В съдебно
заседание се явява лично жалбоподателят П.Г. ,който твърди ,че не дължи данък
МПС ,т.к. е придобил автомобила през 2010г. и на 31.03.2010г. го е продал на румънски гражданин с договор за
покупко-продажба на МПС/л.4/. Моли да бъде отменен АУЗД ,като
незаконосъобразен.Не претендира разноски.
Ответната страна- началник
отдел „МП“ в Община Монтана не се явява ,не изпраща представител ,но в писмено
становище вх.№541/10.03.2022г.,чрез
процесуалния си представител адв.Й.А. излага подробни аргументи за
потвърждаване на оспорения акт ,като издаден при правилно приложение на
материалния и процесуалния закон.Твърди ,че МПС е регистрирано през 2010г. ,но
макар и продадено същата година ,регистрацията
е снета на 09.10.2020г. ,а съгласно чл.58,ал.4 ЗМДТ за превозни средства ,на
които е прекратена регистрацията,данък не се дължи от месеца ,следващ месеца на
прекратяване на регистрацията за движение ,при което данък за това МПС е дължим от 2016г. до 2020г.
АС-Монтана-ІІІ състав , като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след
проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.
168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 ,т.1-5
от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество -
за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Жалбата е подадена от адресата на акта и в
установения срок ,при което е допустима за разглеждане. Решение№1/31.01.2022г.
е връчено на адресата на 09.02.2022г. ,а жалбата е подадена директно до съда на
15.02.2022г.,т.е. в срок.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна не се спори, че товарния
автомобил ,за който е начислен данък МПС с настоящия АУЗД ,е собственост на жалбоподателя П.Г. /л.20,21/ ,който е подал декларация по 54,ал.4
от ЗМДТ за облагане с данък върху
притежаван товарен автомобил, подробно
описан в АУЗД-товарен автомобил“Ивеко“ с рег.№М7042ВА.
Данъкът върху превозното средство е определен
съгласно ЗМДТ и Наредбата за определяне на местните данъци на територията на
Община Монтана .
С Акт за установяване на задължение по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 945/19.02.2021г. на Светлана Миронова- Главен експерт в отдел „Местни
приходи“ в Общинска администрация- Монтана
е установено жалбоподателя да заплати
задължения общо в размер на 245,47 лева /главница и лихви/. Актът е връчен на
адресата на 03.12.2021г. ,като е последвала жалба срещу същия с вх. № ИО-01-04-185/07.12.2021г.пред
Началник на отдел "МП" в
Община Монтана ,който с Решение №1/31.01.2022г. го е потвърдил. Последният като
решаващ орган, съгласно чл. 4,
ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл.
107, ал. 4 от ДОПК, се е произнесъл при условията на чл.
155, ал. 1 и 2 от ДОПК. В този смисъл, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в
писмена форма и с необходимото съдържание по чл.
59, ал. 2 от АПК.
В чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането
на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по
реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождение
на общината, в чийто район е възникнало
задължението по същия ред. В ал. 2 е предвидено, че невнесените в срок данъци
по този закон се
събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и др. подобни
държавни вземания по реда на ДОПК; според ал. 3 в производствата по ал. 1,
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на
публични изпълнители.; според ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със
заповед на кмета на общината, а според ал. 5 кметът на общината упражнява
правомощията на решаващ орган по чл.
152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община – на териториален директор на НАП.
В гл. ХІV от ДОПК са регламентирани способите
за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за
местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване,
което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация
по чл.
107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по
чл.
108 от ДОПК. В конкретният случай, се касае до определяне на задължение на
данък върху МПС по реда на чл.
107, ал. 3 от ДОПК.
В случая е издадена Заповед № 3005/22.11.2010
г. /л.33/ на Кмета на Община Монтана, с която Светлана Миронова – гл.експерт в
отдел „МП“ в общината е определена и има
качеството на орган по приходите по см. на чл. 4,
ал. 3 и ал.
4 от ЗМДТ, поради което е с правомощие по установяване на задължения за
местни данъци и ТБО, съгласно регламентацията на чл.
107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ.
Когато с акт са установени задължения за
местни данъци и такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, /правомощията на териториален директор на НАП се осъществяват от
ръководителя на звеното за местни приходи при съответната община/. Решение №1/31.01.2022г.
е издадено от Емил Благоев-началник отдел "МП",който е решаващ орган
да се произнесе по законосъобразността и целесъобразността на АУЗД№945/19.02.2021г.
Предвид изложените съображения, в
производството по обжалване на акта за местни данъци и такси, издаден по реда
на чл.
107, ал. 3 от ДОПК, приложим на основание чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния
административен контрол е ръководителя на звеното за местни приходи при
общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на акта
за установяване на публично общинско вземане, а по съдебен ред е по реда и при
условията на чл.
156 от ДОПК.
По съществото на спора, съдът счита, че
оспорения административен акт е постановен в съответствие с материалния закон и
целите на закона, т. е. констатира се съответствие между фактическите
обстоятелства и приложената правна норма в рамките на доказателствата по
делото.
Деклараторът на превозното средство и настоящ
жалбоподател П.Ц.Г. е задължено лице по
смисъла на чл.
53 от ЗМДТ във вр. с чл.
1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ.
Определянето и администрирането на местните
данъци е предоставено на общинския съвет, който съгласно чл. 1,
ал. 2 от ЗМДТ приема наредба за определянето и администрирането на местните
данъци.
Наредбата за
определяне на местните данъци на територията на Община Монтана е приета с Решение №36/12.02.2008 г./; изм. с
р-е 231/29.01.09 г.;398/21.01.2010г./; 568/25.01.2011 г.; 789/19.12.2013 г.;
1177/27.01.2015 г.; 273/13.09.2016 г.; 336/24.11.2016 г.; 106/27.02.2020 г.;
542/28.10.2021г. /доп. и изм. /П.Г. е
бил поканен да заплати начисления данък в посочения в АУЗД размер, което той не
е направил в предвидения законов срок .Затова и органът в процедура по
чл.107,ал.3 ДОПК е издал оспорения АУЗД№945/19.02.2021г.,потвърден с Решение
№1/31.01.2022г. на началник отдел „МП“ в община Монтана.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че не дължи данък за посоченото в АУЗД МПС, за посочения период
2016-2020г.,позовавайки се на фактът ,че го е продал още през 2010г. веднага
след като го е закупил,съгласно приложения договор.
Съгласно разпоредбата на чл.
52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.В чл.
58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси е посочено, че за превозните
средства, на които е прекратена регистрацията,
данък не се дължи от месеца ,следващ месеца на прекратяване
на регистрацията за движение.В конкретния случай,на 13.10.2020г. в отдел
„Местни приходи" в Община Монтана е пристигнала информация чрез файл,
изпратен от ОДМВР - Монтана Сектор „КАТ-ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" гр.Монтана, че
товарният автомобил регистриран на името на П.Ц.Г. е с прекратена регистрация
към 09.10.2020г., като причината е прекратяване при уведомление на ПС в държава
- членка на ЕС, ЕСИП или Конфедерация Швейцария. Въз основа на тези данни
партидата на посоченото МПС е закрита в информационния масив на „Местни
приходи" в Община Монтана към 09.10.2020г.Следователно данък МПС не се дължи
от месеца ,следващ месеца ,в който е прекратена регистрацията ,т.е. от
01.11.2020г.,при което правилно и законосъобразно е начислен данък МПС на
жалбоподателя ,в съответствие с разпоредбите на чл. 54 и
сл. от ЗМДТ и чл. 38 и сл. от Наредбата за определяне на местните данъци на
територията на Община Монтана. За дължимостта на данък МПС от значение е
момента на прекратяване на регистрацията му ,което не се оспорва ,че е станало
към 09.10.2020г./видно от извлечение от системата на л.19/,при което данък се
дължи. В случая, поради недоказването по надлежния ред на
твърдяното в жалбата изявление от жалбоподателя, че въпросното моторно превозно
средство не е негово притежание води до продължаване на данъчното облагане по
смисъла на ЗМДТ, тъй като прекратяването на регистрацията на превозното
средство е законово възприето като правопогасяващ факт относно това облагане.
Административният
орган се е позовал на чл.
107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4,
ал. 1 – 5,
чл.
1, ал. 2, чл.
9 от ЗМДТ. С неплащането на задълженията за данък върху превозно средство в
нормативно регламентираните срокове, задълженото физическо лице е изпаднало в
забава и дължи лихви, които административният орган по чл. 9б,
вр. с чл.
4, ал. 3 и чл.
4 от ЗМДТ е изчислил, съгласно Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Изложените по – горе съображения и писмени
доказателства, категорично потвърждават дължимите суми за данък върху товарния
автомобил.
На последно място, не е изтекла и
погасителната давност по задължението. Съгласно чл.
171, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се погасяват с изтичането на 5 –
годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по – кратък срок, а съгласно ал. 2 с изтичането на 10 – годишен
давностен срок, считано от 01 януари на годината следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е отстрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника. Съгласно чл.
172, ал. 2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публично общинско вземане или с предприемане на действия по
принудително изпълнение. АУЗД за данък върху превозно средство
№945/19.02.2021г. е издаден на 19.02.2021 г. и касае задължения за 2016-2020г. ,
т. е. давностният срок за дължимите задължения не е изтекъл.
Разпределена е и тежестта на доказване от
съда с разпореждане от 23.02.2022г.,съгласно чл. 170,ал.3
от АПК, като съдът е указал на административният
орган, за който оспореният административен акт е благоприятен, че трябва да
установи фактическите основания посочени в него и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. В случая, доказателствата по делото подкрепят
издаването на Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 от ДОПК № 945/19.02.2021г. на Светлана Миронова- Главен експерт в отдел
„Местни приходи“ в Общинска администрация- Монтана .
Предвид изложеното, АУЗД ,като издаден от
компетентен орган ,в установената форма,и при спазване на процесуалните правила
и материалния закон и целта на закона се явява законосъобразен.Жалбата ,като
неоснователна ,следва да бъде отхвърлена.
Разноски не са претендирани от ответника и не
следва да се присъждат от съда.
При главница на публичното вземане под 750лв.
без лихвите /215,46лв./,за физическо лице,съгласно чл.160,ал.7 ДОПК ,решението
е необжалваемо.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, АС-Монтана,ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на П.Ц.Г. *** против Акт за установяване на задължение по
декларация №945/19.02.2021г. на Светлана Миронова- Главен експерт в отдел
„Местни приходи“ в Общинска администрация- Монтана, потвърден с
Решение№1/31.01.2022г. на началник отдел „МП“ в Община Монтана .
Решението не подлежи на обжалване ,съгласно чл.160,ал.7
от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото по реда на чл.138,ал.3 АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: