№ 2102
гр. София, 27.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100901423 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от „М.Я.У.П. (И.) Ко Л. – У., Хонг
Конг срещу „МВ Е.Р. И. Л.“ – Кипър (МВ ЕП) , „Е.У.Д.“ ЕООД и ДЖ. М.. В исковата молба
се твърди, че ищцовото дружество и „В.П.Г.“ ЕООД (ВПГ), чийто едноличен собственик и
представител е ответникът ДЖ. М. на 13.07.2011 г. сключили договор за партньорство с цел
придобиване на дружество при уговорено разпределение на дяловете. На 11.12.2012 г. било
постигнато съгласие „Г.М. Л. – Британски Вирджински острови (ГМ), чийто едноличен
собственик е ДЖ. М., да поеме правата на ВПГ в проекта и при тези обстоятелства било
учредено МВ ЕП. Въз основа на уговорката МВ ЕП придобило и притежаваните от ВПГ
дялове от капитала на Е.У. като съвместното дружество станало едноличен собственик на
капитала. На 03.10.2012 г. било съставено пълномощно в полза на ДЖ. М.н, овластяващо го
да предприема действия от името на МВ еп за придобиване на дяловете на Е.У. от МВ ЕП.
Ищцовото дружество финансирало изграждане и въвеждане в експлоатация на вятърна
електроцентрала. На 29.10.2014 г. ищцовото дружество и ГМ решават вложените в проекта
средства от ДЖ. М.н да му бъдат възстановени, което ищецът изпълнил. Впоследствие обаче
ДЖ. М.н отправил претенции да придобие дяловете в Е.У., а на 06.04.2021 г., легитимирайки
се с пълномощното от 2012 г. взел решение от името на МВ ЕП за прехвърляне на 100 % от
дружествените дялове от капитала на Е.У. на ВПГ, чийто едноличен собственик продължава
да е ДЖ. М.. При тези обстоятелства на 06.04.2021 г. бил сключен договор за продажба на
дялове, по силата на който ВПГ придобива право на собственост върху всички дялове от
капитала на Е.У.. Твърди се, че действията на ДЖ. М. целят да отстранят ищцовото
дружество от управлението на МВ ЕП и да обезценят притежаваните от негово дялове.
Сочи, че с оглед предявен иск за обявяване нищожността на договора за прехвърляне на
дружествените дялове е спряно регистърно производство за вписване на промяна в
едноличния собственик на капитала и управителя на Е.У.. Ищецът оспорва пълномощното
да делегира представителна власт за ДЖ. М. да се разпорежда с дружествените дялове или за
смяна на управителя на Е.У., а единствено да придобие притежаваните от ВПГ дялове. Сочи,
че според устава на МВ ЕП прехвърлянето на дружествени дялове се взема с единодушие на
съдружниците. Оспорва се и пълномощното да отговаря на предписаното съдържание с чл.
137 ал. 6 ТЗ, както и че договорът е сключен без да е налице протокол с нотариална заверка
на подписите и съдържанието. Иска се да бъде установено, че ДЖ. М. не е разполагал с
представителна власт за МВ ЕП да вземе решенията от 06.04.2021 г. и да бъде прогласена
нищожността на решенията, обективирани в протокола от 06.04.2021 г.
Във връзка с дадени указания за обосновка компетентността на българския съд
1
процесуалният представител на ищеца – адв. Ч., се позовава на предявен иск срещу Е.У.Д..
В обосновка на правния интерес адв. П., преупълномощена от адв. Ч., сочи, че оспорваното
решение на МВ ЕП, взето в качеството му на едноличен собственик на Е.У., обуславя на
собствеността върху дяловете, съответно на контрола и управлението на Е.У.. Застъпва теза,
че това води до обезценяване на дяловете на ищцовото дружество в МВ ЕП, чието
единствено имущество са дяловите, предмет на взетото решение. С това се обосновава
интерес с предявения иск да бъде предотвратено вписването на Решенията от 06.04.2021 г..
Ищецът оспорва решение на чуждестранно дружество.
Ищецът оттегля предявените искове срещу „МВ Е.Р. И. Л.“ и ДЖ. М.. Това
изявление е направено преди първото по делото заседание, поради което и съдът е десезиран
от разглеждане на тези искове. Тъй като разпореждане от 18.11.2021 г., имащо характер на
определение, е отменено изцяло – включително и в частта, в която е установено изявление за
прекратяване, наложително е изрично произнасяне досежно ДЖ. М., както и по отношение
на „МВ Е.Р. И. Л.“.
В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва да е налице правен
интерес от предявения установителен иск. Съдът констатира, че изложените съображения в
разпореждане № 2377/18.11.2021 г., че ищецът няма правен интерес от предявения
установителен иск, изводим от висящата процедура по вписване в търговския регистър.
Съгласно чл. 124 ал. 1 ГПК установяването на действителното правно положение
предполага наличие на интерес. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
този ред на защита е относим към защита на правната сфера на ищеца. Оспорваното
решение не засяга правната сфера на ищеца, а тази на МВ ЕП. Икономическите интереси на
ищеца, с които е обоснован неговият правен интерес, не го легитимират да упражнява
чужди права. Както сочи и процесуалният представител на ответника засегнатите
икономически интереси обуславят друга форма на защита – осъдителен иск и то срещу
лицето, за което се твърди да причинило вредата. Такъв иск обаче в случая не е предявен.
Както е посочено вече в настоящия спор възможността да бъде предотвратено
вписване не е в състояние да обоснове правен интерес от предявяване на иска.
Обстоятелството, че регистърното производство е спряно до разрешаване на настоящия
спор, само по себе си не обосновава интерес от разглеждане на предявената претенция по
същество. От допълнителната обосновка на правния интерес на ищеца се налага извод за
накърнени негови права, произтичащи от участието му в МВ ЕП. Не става ясно обаче как
предявеният иск срещу Е.У. ще осигури ефективна защита на тези права.
Дори хипотетично да се приеме, че изведеният икономически интерес обосновава
интерес от водене на настоящото производство, за да бъде получена защита по
установителен иск страна в производството следва да е лицето, което се ползва от
оспорваното решение. В случая това е чуждестранното дружество МВ ЕП. Макар и
решенията от 06.04.2021 г. да касаят българско дружество, то е негов адресат. Разрешеният
спор с адресата не отрича възможността на правния субект, чиято воля отразява решението,
да се позовава на него. Ето защо и не съществува правна възможност в рамките на спор,
развиващ се между ищеца и българското дружество Е.У., да бъде осигурена яснота досежно
действителността на оспореното решение, произтичащо от МВ ЕП.
От друга страна, изследването на валидността на решение на чуждестранно
дружество остава извън правораздавателната компетентност на българския съд – чл. 24 пар.
2 от Регламент 1215/2012. При положение че законът определя нарочен ред за изследване на
този въпрос, настоящият състав приема за недопустима инцидентната му преценка.Освен
това, понеже МВ ЕП не е страна по делото, този правен субект не може да бъде обвързан и
от силата на пресъдено нещо. Оттук следва и възможността да изисква и очаква от всички
останали да зачетат това решение. Субект на задължението е и настоящият съд, доколкото
дължи да се въздържа от разглеждане на спорове за действителността на решенията на
2
върховния орган на чуждестранно юридическо лице, какъвто се явява едноличният
собственик на капитала на Е.У..
Съответствието на решението от 06.04.2021 г. на целта на съдружието в рамките на
МВ ЕП е от значение единствено в рамките на отношенията между съдружниците,
съответно страните по цитираните в процеса различни договори. Такива правоотношения
обаче не са предмет на делото. Развиващият се спор с Е.У. не е в състояние да осигури
защита на защитими права на ищеца, произтичащи обаче от участието му в съдружие,
съответно в договорно правоотношение с трето на настоящия спор лице. Ефективната
защита, която е призван да осигури съдът, предполага участието на насрещната страна в
правоотношението, от което произтичат застрашените или накърнени права.
В рамките на определение № 156/08.03.2022 г. по ч.т.д. № 174/22 по описа на САС, 5
търговски състав тези съображения, изложени частично и в контролирания акт, не са
разгледани. Въззивният съд се е ограничил до изследването на неточно отразения обхват на
искането за разпореждане с иска. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че не е
обвързан от установени предпоставки за развитие на исковия процес срещу Е.У. в рамките
на производството по институционален контрол. Ето защо поради недопустимост исковата
молба в тази й част следва да бъде върната.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ал. 1 ГПК производството по т.д. № 1423/21 г.
по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав по предявените искове от „М.Я.У.П.
(И.) Ко Л. – У., Хонг Конг срещу „МВ Е.Р. И. Л.“ – Кипър (МВ ЕП) и ДЖ. М..
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба срещу „Е.У.Д.“ ЕООД.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –
София в едноседмичен срок от съобщението.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен препис и от
настоящото.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3