№ 2831
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100512052 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 8630/27.07.2022 г., постановено по гр. дело № 73944/2021
г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, поправено с решение № 15714/29.09.2023
г. по същото дело, е признато за установено по отношение на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище гр.София, бул. „******* №3,
че в полза на ищеца ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* съществува вземане за
сумата от 166,10 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета №470420212125162 за причинени
имуществени щети на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. №*******,
управляван от водача М.А.Н., по застраховка „Каско“ по застрахователна
полица №4704200200012453, със срок на валидност от 23.08.2020г. до
22.08.2021г., във връзка ПТП, настъпило на 23.05.2021г. на Републикански
път III- 822, на км. 5- 8, преди с. Живково, общ. Ихтиман, в посока на
движение от гр. Самоков към гр. Ихтиман, поради наличие на
несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№63713/2021г. по описа на СРС, 165 състав.
Срещу решението е постъпила възивна жалба от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“, в която се поддържа, че постановеното решение е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът поддържа, че
1
по делото не са представените действащите към датата на настъпване на
процесното събитие Общи условия на ищеца, което води до извод за
недоказан застрахователен риск. Отделно се сочи, че липсва протокол за
ПТП, съставен от компетентните държавни органи, а в заявлението до
застрахователя липсвало посочване на кой точно километър от пътя Самоков
– Ихтиман е настъпило събитието. Въззивникът поддържа, че от разпита на
свид. Ц. се установявало, че пътят бил в ремонт и сигнализиран с пътни
знаци, поради което и водачът се е движил със скорост, която не му е
позволила да възприеме препятствието в нарушение на чл.20,ал.2 ЗДвП.
Сочи, че увреждането на гума не представлява покрит застрахователен риск
предвид липсата на данни за заплатена премия за допълнително покритие за
този застрахователен риск. Навежда, че в случая е било задължително
посещението на органите на МВР, доколкото автомобилът не е могъл да се
движи на собствен хода поради липсата на резервна гума. Поддържа се, че
водачът на л.а. е допринесъл за настъпване на събитието, доколкото се е
движил със скорост, която не му е позволила да възприеме навреме
препятствието. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият оспорва жалбата с писмен отговор, постъпил в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу
заплащане на застрахователна премия за изплати на застрахования
застрахователно обезщетение при реализиране на определен риск. Съгласно
разпоредбата на чл. 410 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
2
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да
бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно
сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор,
действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е възмездил правоимащия за причинените му
имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител на вредите, така и правата, произтичащи от нормите на чл.
47 - чл.49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни
действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността в
случая е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от
обективното качество на вещта. В този смисъл ищецът следва да докаже и
деликтната отговорност на ответника - противоправно поведение на
служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа, причинени при или по повод изпълнението на
възложената работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на
причинна връзка между поведението на виновните лица и причинените вреди.
По делото е представена застрахователна полица от 21.08.2020 г. по
сключена застраховка „Каско” между ищеца и А.Н. с предмет имуществено
застраховане на увредения автомобил л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег.
№******* със срок на валидност за периода 23.08.2020 г. – 22.08.2021 г. По
делото липсват данни за прекратяване на застрахователното правоотношение,
поради което и съдът намира, че към датата на настъпване на процесното
ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца-
застраховател и застрахования.
Според приложените Общи условия на застрахователя по застраховка
"Булстрад Каско Стандарт" в глава втора "Покрити рискове и изключения" е
посочено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове,
групирани в клаузи по избор на застрахования, сред които е т. 4 - клауза
"Пълно Каско", а като допълнителни покрития към нея са уредени "Помощ на
пътя" - 6. 1; "Механична повреда" - 7. 1 и "Гуми" - 7. 2, които допълнителни
покрития се предоставят при заплащане на допълнителна премия.
По клауза "Пълно Каско" покрити рискове са щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия,
ПТП и злоумишлени действия", както и други изброени хипотези. Според
посоченото в клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени
действия" застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия и ПТП", както и
други допълнително изброени рискове. В клаузата "Пожар, природни
бедствия и ПТП на МПС" е посочено, че се покриват щети, причинени от
3
застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар и природно бедствие",
както и от пътнотранспортно произшествие (ПТП), като е пояснено, че
последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение на
пътното превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътното превозно средство, път, пътно съображение, товар или
други материални щети.
Видно от уредбата на допълнение "Гуми", т. I "Oбект на покритие" -
обект на допълнителното покритие "Гуми" са гумите на МПС, застраховано
по клаузи, сред които и "Пълно каско" без подзастраховане, описани в
застрахователната полица, като съгласно т. IV "Покритие" срещу
допълнително платена застрахователна премия застрахователят обезщетява
застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от 1. 1 внезапна
повреда, деформации, спукване или пробиване на гумата от дупки или
предмети на пътя. Същевременно, като изключение в т. VI "Изключения", т.
8, е посочена повреда, причинена от ПТП, т.е. застрахователят е предвидил
приложение на това покритие в онези случаи, в които щетите са възникнали
от други събития извън ПТП.
Тълкувайки систематично посочените клаузи, съдът намира, че волята
на страните е била срещу допълнително заплащане от страна на
застрахования да му бъде осигурено покритие по определени изрично
посочени рискове. Спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично
посочените рискове, които се покриват по допълнение "Гуми". В същото
време, в уредбата на клауза "Пълно Каско", която е обща спрямо специалната
такава по отношение на допълнителните покрития, е предвидено да се
покриват щети от ПТП. С оглед дадената в общите условия дефиниция на
"ПТП", въззивният съд приема, че попадането в дупка на пътното платно, не
може да се изключи от събитието "ПТП". Такова изключение не е изрично
предвидено в т. IX "Общи изключения" в уредбата на клаузата "Пълно
Каско", каквито специални изключения са предвидени при допълнително
покритите рискове, нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако волята
на страните е била рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително
заплащане, да не са включени в рисковете, които се обезщетяват по клауза
"Пълно Каско", то щеше да е налице изричното им изключване.
Допълнителен аргумент за този извод е т. VI от частта, в която е
регламентирано допълнителното покритие "Гуми". Според посочената клауза
не се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото
МПС, когато повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба. По арг. на
противното, когато повредата на гумите е причинена от ПТП, се дължи
обезщетение по покритието "Пълно Каско", независимо дали страните са
уговорили допълнително покритие "Гуми".
Нещо повече в Глава Трета "Изплащане на обезщетение при частични
повреди" от общите условия, т.6.3 предвижда право на застрахования да
получи застрахователно обезщетение "за щети по гумите, джантите и
4
декоративните тасове на МПС в случаите, когато уврежданията са в резултат
на преминаване през дупки и неравности на пътното платно. Обезщетението
се изплаща до два броя гуми, джанти и декоративните тасове.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че волята на
страните е при уговорено "Пълно Каско" да се покриват и вредите от
попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което попада в дадената
дефиниция на пътнотранспортно произшествие.
Действително за настъпилото събитие не е съставен протокол за ПТП
от органите на МВР.. Същевременно в настоящия случай на основание чл.6, т.
4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и ГФ не е задължително съставянето на протокол за ПТП /липсата на
резервна гума не означава техническа невъзможност на автомобила да
продължи движението си/, респ. ищецът разполага с възможността да
установи настъпване на произшествието с всички допустими средства по реда
на ГПК. За установяване на процесното събитие пред първоинстанционния
съд са разпитани свидетелите М. Н. и В.Ц..
Свидетелят Н. твърди, че при управление л.а. „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег. №******* на прибиране от комплекс „Будното око“, малко
преди с. Живково, на прав участък, осеяно с много дупки, попаднал в дупка и
спукал гума, а впоследствие се оказало, че и джантата се е изкривила и се
наложило нейното изправяне. Свидетелят сочи, че не успял да заобиколи
гумата с оглед това, че в този момент е имало насрещно движение, а дупките
били разположени шахматно. Твърди, че непосредствено пред него се е
движил неговият приятел В.Ц..
Свидетелят Ц. сочи, че през м.05.2021 г. при прибиране от язовир Искър
на процесния път минал през необозначена дупка със собствения си джип,
като зад него се движил свид. Н. с л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, който
при преминаването през дупката сцепил гума. Поддържа, че и двата
автомобила са се движили със скорост около 50-70 км./ч., като не успели да
избегнат дупката поради насрещно движение.
Този механизъм се потвърждава от подаденото към застрахователя
уведомление за щета, както и от заключението на изготвената САТЕ.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е била налице неравност на пътя – дупка, необозначена по начин,
позволяващ избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
отразени в описа на застрахователя и впоследствие отстранени, се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, описан в уведомлението за
щета. Действителната стойност на ремонтно-възстановителните дейности
вещото лице е определило на 213,69 лв. с ДДС. Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице като логично и компетентно изготвено.
От представеното платежно нареждане от 02.06.2021 г. се установява,
5
че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил А.Н.
застрахователно обезщетение в размер на 166,1 лв. за сменена гума и
изправяне на джантата.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен
риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение, е
заплатил за възстановяване на увреденото имущество обезщетение в размер,
по–малък от действителните вреди.
Налице е основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 –
49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД,
доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на
пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествие, е
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи
съответната изпъкналата шахта с необходимите пътни значи с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с обозначаване на дупката до премахването й е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди. Следователно, налице е основание за суброгация
срещу ответника.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно.
Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява
предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Още
повече, от показанията на свидетелите се установи, че ПТП е настъпило при
наличие на насрещно движение, респ. не е имало техническа възможност за
заобикаляне на дупката на пътното платно.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно
плащане. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на
заплатеното обезщетение от 166,1 лв.. Доколкото ответникът не установява
погасяване на дълга, предявеният иск се явява изцяло основателен.
6
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемия следва
да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер от
400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8630/27.07.2022 г., постановено по гр.
дело № 73944/2021 г. по описа на СРС, ГО, 165 състав, поправено с решение
№ 15714/29.09.2023 г. по същото дело.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ *******, да
заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******,
разноски в размер от 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7