Р Е Ш Е Н И Е
№ 1593
град Бургас, 09.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
XLIX – ти граждански състав
на единадесети юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия:
Пламен Дойков
при
секретаря Станка Добрева, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 6721 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД , ЕИК *, гр. Бургас, бул. „Панчо Владигеров” № 21,
Бизнес център „Люлин” против А.Б.К., ЕГН **********,***. В исковата молба се
сочи, че на 09.08.2013г. между К. и „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е
подписан Договор № 1235830 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща
стойност 2175.68лева – чиста стойност на кредита в размер 2000.00лева,
60.00лева такси/ комисионни и 115.68лева застрахователна премия.
Кредитополучателят се задължил да погаси усвоения кредит чрез 24 анюитетни
месечни вноски , всяка в размер на 109.70лева. Последната вноска е следвало да
бъде направена до 21.08.2015г. Общата дължима сума била в размер на
2632.80лева. Сочи се , че след отпускане на сумата К. била направила 6 вноски и
0.18лева за погасява на лихва , или общо 657.20лева. Направени били пет пълни
вноски, а шестата , дължима на 21.02.2014г. била частична за сумата от
108.52лева. След посочената дата, ответникът не бил направил останалите
осемнадесет пълни и една непълна вноска. Сочи се, че се претендира вземането в
пълния му размер , поради настъпил падеж на договора за кредит. На 27.10.2014г.
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането по договора между
първото дружество и К. било прехвърлено на цесионера. Сторнирана била сумата от
86.71лева, представляваща недължими редовни лихви. Цедентът бил упълномощил
цесионера да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на вземания. Ищецът
сочи, че с препоръчана поща е изпратил на адреса на К. уведомление за
извършената цесия. Пратката до К. се била върнала с отбелязване като
„непотърсена от получателя”. Ищецът счита, че е сторил всичко нужно, за да
уведоми заемателя за цесията. Алтернативно се иска, ако се приеме, че цесията
не е била надлежно съобщена по този начин , да се приеме, че това е станало с
връчване на исковата молба по настоящото дело. На 21.03.2019г. е било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за изплащане на сума по ДПК № 12358030, като е образувани ч.гр.д. №
2440/ 2019г. на БРС. Издадена е била Заповед № 1356/22.03.2019г. за сумите
1707.35лева главница, сумата от 197.48лева договорна лихва за периода
09.08.2013г. до 27.10.2014г. , както и законна лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението в съда – 21.03.2019г. до изплащане на вземането.
Заповедта е издадена и за разноските в заповедното производство. Претендира се
с решение по настоящото производство да се признае за установено по отношение
на дружеството, че ответницата дължи посочените суми , за които е издадена
Заповед № 1356/22.03.2019г. по ч.гр.д. №
2440/ 2019г. на БРС. Претендират се
направените разноски в заповедното и настоящото производство. Направени са
доказателствени искания. Представени са писмени доказателства.
Ответникът А.Б.К., ЕГН **********,*** се
представлява по делото от назначения особен представител адв. Р.Ш.,***. В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Защитата счита иска за допустим,
но неоснователен и недоказан. Оспорва се представения ДПК № 12358030/09.08.2013г.
Изтъква, че според приложимите Общи условия, представеният по делото договор
нямал обвързващо ответната страна действие. Представеният договор не бил одобрен
от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, а подписалата го за кредитодателя
Милена Желязкова нямала представителни функции за това и с исковата молба не са
били предоставени доказателства, че е упълномощена да сключи договора. Не били
представени доказателства за усвояване на сумата по кредита. Нямало и
представени доказателства за направените от А.К. частични плащания. Адвокат Ш.
счита, че представеното уведомление не съдържало изявление за предсрочна
изискуемост на кредита, поради което вземането не било възникнало и изискуемо в
претендирания размер и иска следвало да се отхвърли. Оспорва се и наличието на
валиден договор за цесия между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД.
Твърди се, че в представения договор за цесия не се сочела цена на
прехвърленото вземане, което било съществено съдържание. Не бил представен и
посочения Рамков договор между страните. Договорът за цесия се смята за
нищожен, по смисъсла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това се претендира, че
към датата на подписване на договора за цесия, вземането към К. не е било
обявено за предсрочно изискуемо по надлежия ред, което означавало, че няма и
предмет на съглашението между ищеца и кредитора. Оспорва се и надлежното
съобщаване на цесията. Правят се доказателствени искания – да се представят в
оригинал ДПК № 12358030/ 09.08.2013г., Уведомлението за прехвърляне на вземания
и обратната разписка към него, Договора за продажба и прехвърляне на вземания
от 27.10.2014г. и Приложение № 1 към него.
Предявените
искове са с материалноправно основание в чл. 422 , ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК във вр. чл. 240 вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява,
но с изрична молба исковат молба се поддържа. Съобразно
указанията в доклада по делото е взето становище и са представени писмени
доказателства.
Ответникът, редовно призован, не се явява , представлява
се от адв. Р.Ш.,***. Отговорът на исковата молба се подържа, претендира се за
отхвърляне на иска.
По
делото са представени : Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
1235830/ 09.08.2013г., Общи условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит и/ или допълнителен паричен кредит от УниКредит Консюмър Файненсинг АД,
погасителен план към договора, искане за комунално плащане, съгласие за
директен дебит, декларация за съгласие за обработка на лични данни и друга
информация, уведомление по чл. 8 от НИИПОП, уведомление за извършено
прехвърляне на вземания до ответната страна, известие за доставяне до А.К.,
Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от 27.10.2014г. между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, Приложение № 1
към договора за цесия, Приложения № 2 – приемо – предавателен протокол към
договора за цесия, пълномощно, удостоверение от Агенция по вписванията
заактуалното състояние на ищеца, преводно нареждане от 09.08.2013г. за сумата
от 2000.00лева към ответницата, копие на лична карта на К.. Приложено е ч.гр.д.
№ 2440/2019г. на РС гр. Бургас.
От приетите по делото писмени доказателства се установи следното.
Настоящият състав счита, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и А.Б.К. е
налице валидно сключен Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
1235830/ 09.08.2013г. По делото не е спорно, а и се установява от самия договор, че ответникът има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая на ответника като
физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13,
т. 12 от ДР на ЗЗП. На първо място следва да се приеме, че на 09.08.2013г.
е подписан посочения Договор за отпускане на потребителски паричен кредит №
1235830, който е обвързал страните в облигационна връзка. По посочения договор
дружеството като кредитор е отпуснало на ответницата като заемател сумата от
2000.00лева. Неоснователни са възраженията на особения представител на
ответницата, че не са спазени заложените в Общите условия изисквания за
сключване на договорите. По делото е представен договор между К./ Йовчева към
датата на сключването му/ и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, т.е. това е
крайният резултат от описаната в Общите условия процедура по сключване на
договора. На следващо място няма данни, а и не се спори от друг освен
ответника, че подписалата го за дружеството Милена Желязкова е била
упълномощена за това. Както ищецът, така и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД
не претендират, че Желязкова не е имала право да сключи договора, т.е. в случая
възражението на особения представител е неотносимо към въпроса за наличието на
договорно правоотношение. За доказано може да се счита и обстоятелството, че
сумата е била преведена по посочената в договора сметка на името на А.К..
Представеното по делото платежно нареждане сочи, че на датата на подписване на
договора сумата е била наредена по банковата сметка и съответно получена от К..
Що се касае до твърдяната липса на доказателства за извършените частични
плащания от страна на К., същите са неизгодни за ищеца факти, които той
признава с исковата молба и с доклада по делото са обявени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване. По възражението за настъпила предсрочна
изискуемост и нейното обявяване. Видно от исковата молба и представените
писмени доказателства, ищецът не претендира, че задължението е станало
предсрочно изискуемо. Вземането, което се претендира в заповедното производство
, след това и в исковото такова е за дължимата останала главница и договорната
лихва по договора. Ищецът не е сочил и не претендира вземане основано на
настъпила предсрочна изискуемост. От друга страна е редно да се отбележи, че в
настоящия случай изискуемостта е настъпила по силата на определения в
съглашението срок – на 21.08.2015г. е следвало да се погаси вземането, което не
е било сторено от страна на А.К.. Оспорването на договора за цесия межди ищеца
и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, също не е основателно. На първо място между
страните е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от
27.10.2014г., който урежда отношенията между тях. Видно от копието на договора
е била уговорена цена по сделката, която обаче е обезличена в предоставеното по
делото писмено доказателство. От това може да се заключи, че страните са
пожелали тази част от договора им да остане търговска тайна , която да не бъде
разкрита по делото. В този смисъл не е налице нищожност на договора за цесия по
смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Следва в тази връзка да се отбележи, че чл. 99
от ЗЗД не поставя изискване за възмездност на цесията, т.е. и без уговорена за
това цена същата ще породи правните си последици. Аргумент за това може да се
вземе от разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗЗД. На следващо място не е
основателно и възражението за изначална липса на предмет по договора за цесия,
поради факта, че вземането не било предсрочно изискуемо и обявено за такова по
надлежния ред. Както се отбеляза, ищецът не е претендирал, че се позовава на
предсрочна изискуемост на вземането. По отношение съобщаването на цесията.
Настоящият състав счита, че ищецът е положил всички възможни усилия за
съобщаване на цесията на длъжника. Въпреки това К. не е намерена на адреса. В
тази връзка, според виждането на настоящия състав, съобщаването на цесията има за
цел да предпази длъжника в случай на изпълнение към стария кредитор. В този
случай, ако цесията не е била надлежно съобщена на длъжника, то той би се
освободил от отговорността си към новия кредитор, поради факта, че е платил на
този към който смята, че има задължение и цесионера не може да търси плащане от
него. За валидността на цесията, като договор между цедента и цесионера, е без
значение съобщаването й на длъжника, въпреки че ще породи действие спрямо длъжника
само след нейното съобщаване на последния/ арг. от чл. 75 , ал. 2 от ЗЗД/.
Водим от горните съображения, следва исковата молба да бъде уважена изцяло.
Следва, съобразно решението и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
разноските по воденото производство и тези сторени в заповедното такова да
бъдат уважени. В заповедното
производство са направени разноски в размер на 50.00лева за юрисконсултско
възнаграждение и 38.10лева за държавна такса. В исковото производство е
заплатена сумата от 80.19лева за държавна такса, 363.34лева за особен
представител и се претендира сумата от 350.00лева за юрисконсултско
възнаграждение. Следва сумите за държавната такса и особения представител да се
уважат изцяло, като спред настоящия състав юрисконсултското възнаграждение
следва да се определи в размер на 200.00лева. Възнаграждението е съобразено с
исковата сума, сложността на делото и участието на упълномощения юрисконсулт по
делото.
Воден от
изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
за установено, на основание чл. 422 , ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във
вр. чл. 240 вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А.Б.К., ЕГН **********,***,
дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД , ЕИК *, гр. Бургас, бул. „Панчо
Владигеров” № 21, сумата от 1904.83лева /хиляда деветстотин и четири лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща незаплатена сума по Договор за
отпускане на потребителски паричен кредит № 1235830/ 09.08.2013г., сключен с „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, от които : 1707.35лева/
хиляда седемстотин и седем лева и тридесет и пет стотинки/ главница,
197.48лева/ сто деветдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/
договорна лихва, както и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда по ч. гр. д. № 2440/ 2019г. на РС гр. Бургас– 21.03.2019г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, за което вземане е издадена заповед
№ 1356/22.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2440/ 2019г. на РС гр. Бургас.
ОСЪЖДА А.Б.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД , ЕИК *, гр. Бургас, бул. „Панчо Владигеров”
№ 21, сумата от 643.53/ шестстотин
четиридесет и три лева и петдесет и три стотинки/ разноски по настоящото
производство и сумата от 88.10лева/осемдесет и осем лева и десет стотинки/
разноски по ч.гр.д. № 2440/ 2019г. на РС гр. Бургас или всичко в размер на 731.63лева/седемстотин
тридесет и един лева и шестдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева