Р Е
Ш Е Н
И Е № 260484
04.12.2020г, гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
девети граждански състав,
в закрито заседание на
четвърти декември две хиляди
и двадесета
година, в състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева
в.гр.д.№ 2511/ 2020г. по описа на ПОС,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл ГПК.
Делото
е образувано по постъпила жалба вх.№ 266164/ 21.10.2020г. по описа на ПОС от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Пловдив, представлявано от управителя С.
Л. Н., представлявано от ст.юрисконсулт Р.Х. против Разпореждане от 08.10.2020г. постановено по ИД 132/ 2020г.
по описа на ЧСИ Ат.Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив,
с което е оставено без уважение възражението за прекомерност на разноските за
адвокатско възнаграждение, сторени от взискателя Е.Г.И. и възложени на жалбоподателя. По
изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалвания акт на съдебния
изпълнител с искане за намаляване на приетото адв.възнаграждение в изп.процес.
Постъпило
е становище от адв.Т.И. ***, като пълномощник
на ответника по жалбата Е.Г.И., с което оспорва жалбата като
неоснователна по изложени доводи за уредена двукомпонетност на предвиденото в
чл.10 от Наредба №1/2004г. / последно изменение месец 07.2020г./ за
адв.възнаграждения на адвоката се дължи възнаграждение от 200 лв за образуване
на делото и съгласно чл.10, т.2 още 200 лева за извършване на действие с цел
удовлетворяване на вземането, поради което заплатеният по настоящото дело хонорар от 400 лева е
изцяло в минимален предвиден размер и
искането за неговото намаляване е неоснователно.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ АТ.Атанасов, в което се изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, във връзка
с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.436, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е образувано от
взискателя Е.Г.И.-*** чрез адв.Т.И. *** за събиране на вземане по издаден на
17.09.2020г. по гр.д.№ 18207/ 2019г. по описа на РС-Пловдив. С молбата за образуване на ИД е представен
ДПЗС от 25.09.2020г. между Е.Г.И. и адв.Т.П.И. за договорен и заплатен
адв.хонорар в размер на 400 лева. С
разпореждане от 25.09.2020г. ЧСИ е приел
разноските и възложил на длъжника, като е изпратена ПДИ на длъжника от 30.09.2020г. С възражение от 06.10.2020г.
от дружеството-длъжник е направено възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение по съображенията за липса на фактическа и правна сложност на
делото, както и готовността да се заплатят сумите, дължими по изп.дело в срока
за доброволно изпълнение, е поискано прилагане на Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на
адв.възнаграждения чрез редуциране на адв.възнаграждение до 200 лева. С
настоящата частна жалба се поддържат аналогичните на депозираното възражение
пред ЧСИ доводи с допълнение на обстоятелствата, че не са налице основания за присъждане на
адв.възнаграждение и по чл.10, т.1 от
наредбата за МРАВ за образуване на изп.дело и по чл.10, т.2 от същата наредба
за водене на изп.дело поради изпълнение на задължението за заплащане на
процесните суми по ИЛ в срока за доброволно изпълнение / на датата
12.10.2020г./
Действително
с Наредба №1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията на ДВ, бр.68/2020г./
е предвидено за образуване на изп.дело – 200 лева / чл.10, т.1/, както и за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв – 200 лева, и за вземания над 1000 лв – ½ от съответното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7.
В
случая към момента на образуване на изп.дело е било налице основание за
образуването му, поради което и такова за приемане на адв.възнаграждение по
чл.10, т.1 от наредбата. По отношение наличието на условие за реализиране на
процесуално представителство и съответно приемане на разноските за
адв.възнаграждение по чл.10, т.2 от наредбата възражението на жалбоподателя не
се приема за основателно. Това е така тъй като не са налице данни и доказателства по делото
във връзка с твърдението на жалбоподателя за наличие на доброволно изпълнение в
срока за доброволно изпълнение чрез заплащане на сумите, предмет на изпълнителния
лист. Следователно не е налице и основание да се приеме липсата на необходимост
от извършване на последващи процесуални действия по делото. В случая с представения ДПЗС от 25.09.2020г.
е договорен адв.хонорар в размер на 400 лева, който включва размерите на
минималното адв.възнаграждение както за образуване на изп.дело по чл.10, т.1 от
наредбата, така и минималното такова по чл.10, т.2 от наредбата за
проц.представителство, защита и съдействие на страната по изп.дело. С оглед на
това не са налице условия за уважаване
на искането за намаляване на адв.възнаграждение поради неговата прекомерност и
съответствието му с минимално определените в чл.10, т.1 и т.2 от наредбата
адв.възнаграждения.
По така изложените съображения жалбата като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 266164/
21.10.2020г. по описа на ПОС от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Пловдив,
представлявано от управителя С.Л. Н., представлявано от ст.юрисконсулт Р.Х.
против Разпореждане от 08.10.2020г.
постановено по ИД 132/ 2020г. по описа на ЧСИ Ат.Атанасов, с рег.№ 757 на КЧСИ,
район на действие ОС-Пловдив, с което е оставено без уважение възражението за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от
взискателя Е.Г.И. *** и възложени на жалбоподателя, като
неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: