РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Царево, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200090 по описа за 2022 година
Съдебното производство е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания и е образувано по жалба на „Ресто
бар“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 46753 от
14.12.2021 г. на директора на регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на
потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия, с което на
основание чл. 214 от Закон за туризма на „Ресто бар“ ЕООД, ЕИК *********,
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000,00 лева, за нарушение на чл. 214 от ЗТ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Твърди се също, че не са налице нарушенията, за
които е санкциониран жалбоподателя. Иска се цялостната му отмяна като
неправилно и незаконосъобразно. Изказват се доводи, за приложение на чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподател се представлява от редовно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, се представлява от юрисконсулт в съдебно
1
заседание.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани са
актосъставителя.
Царевският районен съд, като съобрази събраните доказателствата по
делото и становищата на страните, прие за установено следното:
На 21.07.2021 г. актосъставителят- служител на КЗП РД-Бургас, съвместно
със свой колега, посетили търговски обект, находящ се в с. Синеморец, обл.
Бургаска и стопанисвано от дружеството жалбоподател. При извършената
проверка установили, че в обекта се извършва търговска дейност, но не са
спазени всички изисквания на Закова за туризма, а именно, няма поставено на
видно място валидно удостоверение за категоризация. В заведението имало
поставено такова с изтекъл срок на валидност, но нямало поставено временно
удостоверение, за открита процедура по категоризация.
По време на проверката контролните органи съставили констативен
протокол. С констативния протокол на търговеца било наредено да се яви
лично или да изпрати представител в КЗП, РД- Бургас и да представи
документи за стопанисвания от него обект. Жалбоподателят изпълнил
указанията, като представил необходимите документи.
За приетите за установени от актосъставителя нарушения, бил издаден акт
за установяване на административно нарушение № 0046753/ 23.08.2021 г.
против жалбоподателя, който бил връчен на упълномощено лице.
В качеството си на наказващ орган, директорът на регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за
защита на потребителите, оправомощен от председателя на същата комисия
със заповед, като счел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение, издал обжалваното наказателно постановление, в което
фактическата обстановка е описана по идентичен с АУАН начин. Деянието е
квалифицирано по чл. 214 от Закона за туризма и санкционирано по чл. 214
от същия закон.
Постановлението е връчено надлежно по пощата на жалбоподателя срещу
подпис, видно от обратната разписка.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен анализ на
събрания по делото доказателствен материал- писмените доказателства по
2
АНП, приобщени към делото и гласните доказателства- показанията на
разпитания актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на
актосъставителя като логични, последователни и напълно кореспондиращи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма никакви основания,
да се съмнява в правотата на показанията и в добросъвестността на
актосъставител, при изпълнението на служебните му задължения. Цитираните
показания са дадени под страх от наказателна отговорност и не е налице
индиция за тяхната предубеденост или заинтересованост, поради което и съда
няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този
свидетел и кредитира същите като истинни.
По отношение показанията на водения от страна на жалбоподателя
свидетел: същите не внасят никакво изменение в установената фактическа
обстановка и като цяло потвърждават установената от другите доказателства
по делото фактическа обстановка, поради което и съда ги цени.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за
установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се
счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това
от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и
3
законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от
служители на КЗП РД-Бургас, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол в ГД “Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите,
т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда, не оспорва фактическите
констатации по акта.
Несъстоятелни според съда, са възраженията за допуснати нарушения на
установената в ЗАНН процедура. След внимателен прочит на събраните по
делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение и
атакуваното НП, са съставени съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са
установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани
достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което
съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че
описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни
признаци на административно нарушение на ЗТ, което нарушението е
извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана
административно- наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди. Както при съставянето на АУАН,
така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални
правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на
тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на
изискванията за форма и съдържание. Посочените в него фактически
обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към
установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановения размер, като АНО правилно е преценил тежестта на
4
нарушението и наложил наказанието в минимален размер.
Нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая- нарушението е
формално, на просто извършване.
Ето защо, наказателното постановление- като законосъобразен акт, следва
да бъде потвърдено, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика /Вж.
Решение № 846 от 10.07.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 946/2020 г.
Решение № 1328 от 12.07.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1188/2019
г. Решение № 2170 от 23.11.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2161/2018 г. и мн. други/.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46753 от 14.12.2021 г. на
директора на регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол в ГД
“Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, оправомощен
от председателя на същата комисия, с което на основание чл. 214 от Закон за
туризма на „Ресто бар“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева, за нарушение на
чл. 214 от ЗТ.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд-
Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5