№ 308
гр. Монтана, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630101674 по описа за 2021 година
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422
ал.1 ГПК.
Ищецът ,,АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление град София, р-н Триадица, бул.“България” № 81 В твърди в
исковата молба, че на 03.09.2015 г. длъжникът Иван Славейков Г., ЕГН
**********, адрес:обл.Монтана, гр.Монтана 3400, ж.к.„Пъстрина“ 33,
вх.Ж, ет.1, ап.69 е сключил Договор за потребителски кредит № 523345 с
„КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район ,,Лозенец“, ул.,,Якубица“ № 7Б. По силата
на същия е получил сумата от 1000.00 лева, срещу което се е съгласил да
върне 8 броя вноски по 145.09 лева в срок до 20.04.2016 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договора
за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част
от Договора за кредит. Твърди, че бил уговорен и фиксиран лихвен
процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по
кредита в размер на 50 %. Договорът за потребителски кредит е сключен
при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона
1
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния
подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство. Поддържа също, че съгласно чл.9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение заплащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид
за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни
по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като
потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит
в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от
приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 1029140
от 16.02.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между
страните договор, задълженията си по който ответната страна не е
изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди, че съгласно
императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план
следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
2
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се
в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на
2допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл.10
ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и
разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по
един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за
кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване.
Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен
като сключен според повелителните норми на чл.10,11,22 от ЗПК. Твърди, че
на 03.09.2015 година, ИВ. СЛ. Г., ЕГН ********** е получил по подадения от
него при сключване на договор за задължение с идентификатор 523345
електронен адрес следните документи: общи условия за предоставяне на
кредити, договор за потребителски кредит 523345, приложение 1 към
договор за потребителски кредит 523345/03.09.2015 г., ведно със стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити /приложение 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/. В Раздел Х, чл. 2 от Общите
условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна
част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне
на кореспонденция с кредитополучателя, да провежда с
кредитополучателя телефонни разговори, да му изпраща телефонни
съобщения, писма и стикери. Ищецът твърди и това, че с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г.
„КРЕДИСИМО” ЕАД като цедент е прехвърлило своите вземания към
Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
,,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление град София, п.к. 1404 бул.„България” № 81 В, ап.3 Длъжникът
е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с
имейл от 31.03.2021 г. Поддържа, че длъжникът не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Неизпълненото парично задължение, произтичащо
от Договор за потребителски кредит № 523345, сключен на 03.09.2015 г.
/ Договор за кредит / между „КРЕДИСИМО” АД (,,Заемодател или
,,Кредисимо”), от една страна, и ИВ. СЛ. Г., (,,Длъжник”), от друга страна, за
сумата в размер на 1000 00 лева /главница/ е факта, въз основа на който на
3
дата 09.04.2021 година от страна на ищеца в настоящото производство, а
именно ,,АПС Бета България” ЕООД, е подадено 3заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с молба
ответникът да заплати на ,,АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК ...
дължимото парично вземане в общ размер на 1756,63 лева, формирана както
следва: главница в размер на 1000,00 лева; договорна възнаградителна лихва
върху главницата в размер на 160,72 лева за период от 20.09.2015 г. до
20.04.2016 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на
595,91 лева за период от 20.09.2015 г. до 23.02.2021 г.; както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията. Твърди, че претендираната сума за
лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от плащането на
погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на
вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД. Предвид гореизложеното, моли
съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на Иван Славейков Г., ЕГН **********, адрес: обл.Монтана, гр.Монтана
3400, ж.к.„Пъстрина“ 33, вх.Ж, ет.1, ап.69, че същият дължи на ,,АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град
София, р-н Триадица, бул.“България” № 81 В сумата от 1756,63 лева,
формирана както следва: главница в размер на 1000,00 лева; договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 160,72 лева за период
от 20.09.2015 г. до 20.04.2016 г.; законна лихва за забава върху главницата в
размер на 595,91 лева за период от 20.09.2015 г. до 23.02.2021 г.; както и
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателно изплащане на вземането. Моли съда да му присъди
сторените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ИВ. СЛ. Г., чрез назначения му
особен представител адвокат М.М. е представил писмен отговор на исковата
молба, в който заявява, че оспорва предявените искове като неоснователни и
погасени по давност. Твърди, че ответникът не е уведомяван за цесията.
Поддържа, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника, предвид обстоятелството, че той не е уведомен за извършената
4
цесия нито от цесионера, нито от цедента, с което не са спазени разпоредбите
на чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Твърди също така, че Кредиторът не е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Прави
възражение за погасяване по давност по отношение на вземането за сумата от
1 000 лева – главница и за законната лихва за забава върху главницата
в размер на сумата 595,91 лева. Оспорва представителната власт на
лицето, подписало процесния договор, като представител на ищеца-
кредитодател, както и факта, ответната страна да е получила процесната сума.
Твърди също, че е налице нищожност на уговорения в договора лихвен
процент на кредита 41.24% поради противоречие с добрите нрави, както
и нищожност на годишния процент на разходите по кредита 50.00 % по
идентични съображения.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК,
приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.
№ 920/2021 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът е сключил Договор за
потребителски кредит № 523345 с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район ,,Лозенец“,
ул.,,Якубица“ № 7Б, по силата на който получил сумата от 1000,00 лева,
срещу което се е съгласил да върне 8 броя вноски по 145.09 лева в срок до
20.04.2016 година. Твърди, че бил уговорен и фиксиран лихвен процент в
размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в
размер на 50 %. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е
сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит,
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
/предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния
5
подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
приложимото законодателство. От приложения по делото договор се
установява, че страните са се уговорили кредиторът да предостави на
потребителя кредита в рамките на 24 часа от одобрението на заявлението за
кредит, в случай че потребителят е предоставил обезпечение, и в рамките на
15 дни, в случай че не е предоставил такова. От заключението на вещото лице
К. Ил. Ив. се установява, че към приложените документи липсва подаденото
Заявление за кредит до „КРЕДИСИМО” АД, а на нея е било предоставено
Заявление с посочен настоящ адрес на кредитополучателя – град Варна,
област Варна, ул.”Шар” № 26, ет.5, ап.61 и посочен начин на получаване на
сумата: EasyPay.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице К.
Ил. Ив..
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение заплащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят
и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да
предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. В случая страните по договора са договорили предаване
на сумата в един бъдещ момент, поради което в тежест на ищеца е да докаже
изпълнение, за да търси насрещна престация.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице се установява открито несъответствие в съставените документи. Вещото
лице е отбелязало, че в приложения към делото Договор за потребителски
6
кредит № 523345 с дата на сключване 03.09.2015г. е посочен постоянен и
настоящ адрес: обл.Монтана, гр.Монтана 3400, ж.к.”Пъстрина” 33, вх.”Ж”,
ет.1, ап.69, а в допълнително предоставеното при поискване „ЗАЯВЛЕНИЕ”
523345 от същата дата 03.09.2015г. е посочено ,,настоящият адрес съвпада с
адрес по лична карта”, т.е. постоянният адрес е област Варна, гр.Варна,
ул.”Шар” № 26, ет.5, ап.61. Двата цитирани документи следва, съгласно
чл.2/1/ Договор за потребителски кредит № 523345 и Заявление № 523345 от
една и съща дата - 03.09.2015г. да представляват цялостно и единно
споразумение между страните с посочения предмет. От заключението се
установява също така,че към приложените документи липсва подаденото
Заявление за кредит до КРЕДИСИМО.
По делото не се установи по какъв начин е усвоен кредита. Липсва
доказателство, че парите /кредита/ са изпратени, съответно получени от
ответника. В тежест на ищеца бе да установи това обстоятелство, което се
явява и основно задължение по договора. Същият не доказа изпълнение на
това си задължение, а именно да преведе на ответника сумата от 1 000 лева.
Непредставянето на документ, доказващ усвояването на кредита от ответника
и несъответствието на адреса в Заявлението и Договора за потребителски
кредит № 523345 от 03.09.2015г., сочат на извод, че ищецът не доказа
изпълнение, за да търси насрещна престация, поради което и предявените
искови претенции, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ,,АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление град София, р-н
Триадица, бул.“България” № 81 В против Иван Славейков Г., ЕГН
**********, адрес: град Монтана, ж.к.„Пъстрина“ 33, вх.Ж, ет.1, ап.69
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК – да бъде признато
за установено по отношение на Иван Славейков Г., ЕГН **********, че
дължи на ,,АПС Бета България“ ЕООД сумата от 1 756,63 лева, от която
главница в размер на 1000,00 лева; договорна лихва върху главницата в
7
размер на 160,72 лева за период от 20.09.2015 г. до 20.04.2016 г.; законна
лихва за забава върху главницата в размер на 595,91 лева за период от
20.09.2015 г. до 23.02.2021 г.; както и лихва за забава върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2021 година до
окончателно изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 920/2021 година по описа на
Районен съд – Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8