Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 1219 / 28.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на тринадесети октомври, през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар С.Х., изслуша
докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1401/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Т.П.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез представител по пълномощие адвокат Д.Е. и съдебен адрес: ***,
офис 1, е оспорил решение № 682/24.06.2022г., постановено по АНД № 1613/2022г.,
по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 02-55/28.04.2022г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.
Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури. С наказателното постановление на касатора е наложена
глоба, в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.30, ал.3, т.1 на основание
чл.70, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА).
Касаторът твърди, че оспореното
решение е неправилно, постановено е в нарушение на закона и при допускане на
съществени процесуални нарушения. Необосновано е от събраните доказателства и е
постановено при непълнота на доказателства, тъй като не са изяснени
обстоятелства, които са от съществено значение за спора. Твърди, че по време на
осъществявания от него риболов не се е намирал в границите на защитена местност
„У.“ и че не е съзнавал, че извършва нарушение, доколкото никъде на
територията, която е преминал и на която е установен не са били поставени
указателни табели, които да сочат за наличието на такава защитена местност в
този участък.
Иска оспореното решение да
бъде отменено, а по съществото на спора да бъде отменено издаденото наказателно
постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание
касаторът лично и чрез представител по пълномощие адвокат Е. поддържа
касационната жалба, ангажира писмени доказателства и пледира за отмяна на
обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище, депозирано преди
съдебното заседание, счита, че касационната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди, че не са допуснати нарушения
на производството по установяване на нарушението и издаване на наказателното
постановление. Счита, че констатираното деяние е доказано от обективна и
субективна страна. Позовавайки се на легалната дефиниция на понятието „риболов“
и „любителски риболов“, твърди, че поставянето на уреди за улов на риба във
водата, дори без наличието на такъв улов, представлява риболов по смисъла на
закона. Счита, че категорично и точно е установено мястото на нарушението,
което попада в пределите на действие на заповед № РД-09-69/01.02.2019г. на министъра
на земеделието, храните и горите.
Представителят на
Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е
подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Касаторът е наказан за това,
че на 26.11.2021г. в 10:30 часа в защитена местност „У.“ в община Бургас
извършва любителски риболов в обект по чл.3, ал.1, т. 1 от ЗРА извън периода на
забраната по чл.32, ал.1 от същия закон, но в периода на забрана за опазване на
рибните ресурси, регламентиран със заповед № РД-09-69/01.02.2019г. на министъра
на земеделието, храните и горите, като използвал 2 бр. въдици с по една кука в
работно положение. Не е установен улов на риба.
Административнонаказващият
орган е приел, че е налице нарушение на чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА и на основание
чл.70, ал.1 от същия закон му наложил глоба в размер на 1500 лв.
Според чл.30, ал.3, т.1 от
ЗРА министърът на земеделието, храните и горите, съгласувано с министъра на
околната среда и водите, определя временни забрани за стопански и любителски
риболов във водни обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА или определени зони от
тях за опазване на популациите от риба и други водни организми.
Според чл.70, ал.1 от ЗРА,
който лови риба или други водни организми в период на забраната по чл.30, ал.3,
т.1, ал.4 и 5 и чл.32, ал.1 ЗРА се наказва с глоба от 1500 до 3000 лева, ако не
подлежи на по-тежко наказание.
Според т.4.1. от заповед №
РД-09-69/0102.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите, която е
публично достъпна на сайта на съответното министерство, се забранява риболовът
в участъците на реките и водните обекти, както следва: за Бургаска област езеро
„У.“, в границите на защитена местност „У.“.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо, но неправилно.
Наведените в касационната
жалба възражения са основателни.
По делото действително няма
доказателства, от които да се установява, че привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице се е намирало именно в защитената
местност „У.“, където несъмнено има забрана за риболов. В наказателното
постановление са посочени координати, по които не може да се установи точното
местоположение, което те сочат без GPS. Независимо от това обстоятелство обаче в тежест на
наказващия орган е да докаже, че Т. е установен именно в защитена местност „У.“,
след като последният оспорва това обстоятелство още пред Районния съд. От
административната преписка не се установява и по какъв начин е определено
мястото и са поставени описаните в наказателното постановление координати,
които отсъстват в акта за установяване на нарушение в частта, където е
описанието на самото нарушение. Те са дописани впоследствие в горния десен ъгъл
на бланката на акта, но не е доказан процесът на тяхното определяне.
На следваща място
основателно е и възражението относно отсъствието на доказателства за наличие на
субективния елемент на деянието. Още в самия АУАН под формата на възражение Т.
е записал, че няма табела, която да указва мястото като част от територията на
защитена местност „У.“. Това твърдение той поддържа по време на цялото
оспорване. При разпита на актосъставителя и на свидетеля по акта в съдебно
заседание на 17.06.2022г. свидетелят Маринов, който е съставил АУАН, изрично е
посочил, че не може да каже къде точно започва и къде завършва защитена
местност „У.“, както и че не знае точните координати (л.26 от АНД №1613/22).
При така установените факти
основателно се явява твърдението на касатора, че поради липса на обозначителни
табели за начало и край на защитената местност той не е могъл да знае, че
мястото, където извършва риболова, попада именно в тази защитена местност.
Съставът на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, включва
задължителния обективен елемент риболовът да се извършва в периода на забраната
по чл.30, ал.3, т.1 от ЗРА, която препраща към заповед №РД-09-69/01.02.2019г.
на министъра на земеделието, храните и горите, с която риболовът е забранен на
езерото „У.“, но само в границите на защитена местност „У.“. След като субектът
на нарушението обективно не може да установи къде са границите на тази защитена
местност по обозначения, поставени от компетентните органи, не може да бъде
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност за това, че умишлено
е извършил описаното в наказателното постановление административно нарушение.
По тези съображения
обжалваното решение на Районен съд Бургас следва да бъде отменено като
неправилно, а по съществото на спорна да бъде отменено наказателното
постановление.
При този изход от спора
разноски следва да се присъдят в полза на касатора в размер на 1040 лв.,
представляващи платено възнаграждение на адвокат за процесуално
представителство пред Районен съд Бургас и пред Административен съд Бургас.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във
вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 682/24.06.2022г.,
постановено по АНД № 1613/2022г., по описа на Районен съд Бургас, вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
02-55/28.04.2022г. на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр.
Бургас към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури да заплати на Т.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез представител по пълномощие адвокат Д.Е. и съдебен адрес: ***, офис 1
направените по делото пред двете инстанции разноски в размер на 1040 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: