Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II „Е” състав, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева
разгледа докладваното от съдия Сантиров
гр. д. № 4757/2019 г.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №11058 от 14.01.2019 г., постановено по гр.д. №52274/2018 г., по описа на СРС, 168 състав, e отхвърлен предявеният от „И.М.” ЕООД срещу О.Б.К. установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ,
за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
124,00 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден на 30.06.2016 г., с
падеж 30.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -
14.12.2017 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от
19.12.2017 г. по ч.гр.д. №87525/2017 г., по описа на СРС, 62 състав. Със същото
решение ищецът е осъден
да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 550 лв.,
представляващи направени в производството пред СРС разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „И.М.”
ЕООД, чрез пълномощника
му - адв. Х.К., с надлежно учредена представителна
власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че приетата по
делото техническа експертиза единствено установява като причина за пробива на
канализационната тръба удар с остър (твърд) предмет, но нито тя, нито
разпитаните впоследствие свидетели доказват тази авария да се е случила по
време на и във връзка с ремонтните дейности по подмяната на вертикалните
водопроводни щрангове, а не в един по-късен момент (поне
десет дни след извършените процесни дейности), в
резултат от действия, предприети от самия ответник в собственият му имот. Сочи,
че липсвали данни и за наличието на причинно-следствена връзка между извършения
ремонт и появилия се десет дни по- късно теч и то не от подменените при
работата водопроводни щрангове, а от тръба в кухнята
на ответника.
Изтъква,
че на 30.06.2016 г. представители на възложителите по процесния
Договор за смяна на вертикалните водопроводни щрангове,
между които такъв и на ответника, са извършили проверка на свършената работа и
впоследствие са я и приели без забележки, за което е бил съставен приемо-предавателен протокол. В протокола не било
отбелязано да е имало данни, че при направените пробни пускания е констатиран
какъвто и да е теч или повреда, което според ответника е следвало да бъде лесно
забелязано при извършването на пробните пускания на водата във всички имоти,
тъй като канализационната тръба е над и в непосредствена близост до подменените
водопроводни тръби.
Развити са и съображения, че дори да е налице скрит
дефект, проявил се 10 дни след извършената работа, то възложителят по договора
– етажната собственост е следвало да уведоми изпълнителя – ищеца незабавно и да
му даде срок за отстраняването. Подобно поведение не се установява от писмените
доказателства и свидетелските показания, като от приложеното към отговора на
исковата молба писмо било видно, че ответникът е уведомил ищеца едва на
15.03.2018 г., т.е. около 20 месеца след констатирането на теча от отходната му
тръба. Излага, че при липсата на възражение при приемането на изработеното,
работата се счита за одобрена, а доколкото възложителят не е уведомил незабавно
ищеца за скрити недостатъци веднага след тяхното откриване, то не следва да
бъде ангажирана отговорността на изпълнителя за тях. По изложените съображения
моли обжалваното решение да бъде отменено, а ищцовата
претенция изцяло уважена. Претендира и направените по делото разноски.
Въззиваемият - ответник
О.Б.К., чрез пълномощника си – адв. Н.В. ,в законоустановения двуседмичен срок е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по
подробно изложени съображения, като моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Поддържа, че СРС е направил своите изводи в
съответствие с доказаните по делото факти. Претендира разноски за настоящата
съдебна инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса
за въззивно обжалване, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява неоснователна, като по
конкретното наведените в същата оплаквания съдът намира следното:
Първоинстанционното производство е било образувано по
предявен от „И.М.” ЕООД срещу О.Б.К. установителен
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата 124,00 лева, дължима по запис на заповед,
издаден на 30.06.2016 г., с падеж 30.12.2016 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението - 14.12.2017 г. до окончателното изплащане. В исковата
молба са изложени твърдения, че ответникът е издал запис на
заповед и се е задължил да плати по ценната книга след представяне за плащане,
като е платил частично задължението и въпреки настъпването на падежа не е изпълнил
остатъка от задължението си в претендирания размер.
С отговора на исковата молба О.К.
е навел твърдения за наличие на каузално правоотношение, предшестващо
издаването на ценната книга, задължението по което е било обезпечено с процесния запис на заповед. В тази връзка е поддържал, че
по силата на сключен договор от 30.06.2016 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се в гр. София, ж.к. ******, сред
които е и самият той, ищецът е сменил вертикални водопроводни щрангове на сграда, поради което ответникът се е задължил
по запис на заповед за сумата 157 лева, след като преди това е платил сумата от
33 лв. от общо припадащата му се част за извършения ремонт за подмяна на
тръбите в неговия апартамент в размер на 190 лв. Твърди, че 10 дни след ремонта
в сградата бил установен теч в общото мазе, получен от пробита при смяната на щранговете тръба, за което ищецът бил уведомен, но така и
не поправил тръбата, поради което ответникът отказал да заплати своята част от
възнаграждението по договора. Прави възражение за прихващане със сумата,
необходима за отстраняване на теча.
Наведеното от ответника
възражение за наличието на каузално правоотношение, предшестващо издаването на процесния запис на заповед не се оспорва от ищеца. Заявеното
от ответника оспорване на претендираната от ищеца
сума не съдържа възражение относно качеството на извършената по договора от
30.06.2016 г. услуга, тъй като видно от твърденията му подменените вертикални щрангове функционират в пълна изправност и съобразно
договореното. Соченото спукване е на тръба, идваща от кухнята на ответника (от
СТЕ се установява, че това е канализационната тръба за отходната мръсна вода),
поради което се налага обоснован извод, че същата не е предмет на сключения
между страните договор за подмяна на вертикални щрангове,
нито последните са функционално свързани със спуканата тръба. В случая,
изложеното в отговора на исковата молба възражение не сочи към твърдяно
неизпълнение или неточно изпълнение, довело до увреждането на ответника.
Последният не излага факти, които да сочат, че не е получил в пълен обем
уговорената престация или че лошо или неточно
изпълнение по договора са в причинна връзка с твърдените вреди, чиято стойност е
заявена като възражение за прихващане. Предвид изложеното, настоящият състав
намира за неправилен и в частност за необоснован извода на СРС, че се касае за
скрити недостатъци на изработеното от ищеца. Ето защо наведеното възражение за
прихващане следва да се разглежда на плоскостта на правилата за непозволеното
увреждане, а не тези за договорната отговорност, както е прието в обжалваното
решение. В този смисъл възражението на ответника е свързано с ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ищцовото
дружество по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за противоправно
поведение на негови служители, осъществяващо деликтния
състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, които при подмяна на тръбите на вертикалните щрангове са повредили минаващата
до тях отходна тръба и в резултат на протичането на вода от нея в имота на
ответника са нанеси щети.
С оглед гореизложените съждения и
доколкото ответникът не е навел други възражения в отговора на исковата молба,
касаещи точното изпълнение на задълженията по Договора за смяна на вертикалните водопроводни
щрангове, настоящият състав намира, че предявената ищцова
претенция за доказана по основание и размер, тъй като процесният
запис на заповед е редовен от външна страна и по делото е установено в
съответствие с дадените в т. 17 от ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, че същият обезпечава изпълнението на поето
от О.К. договорно задължение по силата на което е следвало да доплати
възнаграждение сумата от 157 лв. Точното изпълнение на възложеното се
установява и от представения от самия ответник приемо-предавателен
протокол от 30.06.2016 г., подписан от представител на възложителя и
изпълнителя и удостоверяващ приемането на работата без забележки. Ето защо и по
аргумент от чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
535 ТЗ по правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест по делото е установено, че по процесната ценна книга, издадена като обезпечение на
вземане за възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие ответникът
дължи претендираната по ценната книга сума в размер
на 124,00 лв., която е в размер по-малък от стойността на записа на заповед –
157,00 лв. Поради основателността на иска, следва да бъде разгледано възражението
на ответника за прихващане. Последният следва да докаже, че сочените вреди са
от течащата канализационна тръба, чиято цялост е нарушена от противоправни действия на служители на ищцовото
дружество при изпълнение на ремонтните дейности по смяна на вертикалните щрангове на сградата.
В тази връзка следва да се отбележи, че от приетата в първоинстанционното производство СТЕ, неоспорена от
страните, което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно
дадено, се установява че причината за теча е спукана канализационна тръба,
която отвежда отпадната вода от кухнята на ап. №73 към вертикалния
канализационен клон, находящ се в т.нар. „куфар“ в
тоалетната на същия апартамент. Не е спорно, че процесният
имот е собственост на ответника, а според заключението пукването на тръбата е
причинено от механично въздействие - удар с остър предмет. Според заключението
разходите, необходими за отстраняване на течовете са в размер на 250,06 лв. с
ДДС, а при необходимост от демонтаж и повторен монтаж на моноблок,
разходите са в размер на 334,66 лв. с ДДС. Сумите, необходими за отстраняването
на нанесените вреди, причинени от теча, са в общ размер на 331,66 лв.
При направения оглед на място вещото лице е констатирало
сериозен теч в общото мазе, което се намира под тоалетната на ап. 73, причинен
вследствие от пробитата на две места канализационна тръба. Последната минава в
непосредствена близост до ремонтираните вертикални щрангове
водопроводни вертикални щрангове, точно за тях.
Посочено е, че в ответниковия апартамент е направен
основен ремонт в периода 2013 г. - 2014 г..
От изслушаните пред първата инстанция двама свидетели – М.и
К., живеещи в блока на ответника, които преценени по реда на чл. 172 ГПК,
настоящият състав намира за обективни и непротиворечиви, възприели лично и
непосредствено фактите, за които свидетелстват, и кредитира с доверие, безспорно се установява, че около десетина
дни след подмяната на щранговете се е появил теч в
общото мазе, чийто източник е именно спуканата тръба, минаваща
покрай апартамента на ответника.
С оглед на изложеното и съобразно опитните правила и тези на нормалната
житейска логика, които също са носители на съществена информация за
взаимовръзката на явленията в природата, настоящата съдебна инстанция приема, че появилият се теч е
в близък времеви интервал след приключване на ремонтните дейности, извършвани
от ищеца, отчитайки местоположението на спуканата тръба, намираща се в
непосредствена близост и същевременно зад сменените вертикални щрангове, са следствие на повреда на канализационната тръба,
която е в резултат именно от действията на ищцовите работници при смяната на вертикалните водопроводни щрангове. По
делото липсват данни, че след приемане на възложената работа ответникът е
извършвал каквито и да било действия в т.нар. „куфар“, в който са прикрити тръбите
за водопровода и мръсната вода. Този извод се подкрепя и от констатираното от
съдебно-техническата експертиза обстоятелство, че ищецът е извършвал основен
ремонт на жилището си през 2013 г. - 2014 г., т.е. преди подмяната на
вертикалните щрангове. Следва да се отчита и специфичното
местоположение на подменените тръби за чистата вода, които видно и от чертежа
към съдебно-техническата експертиза се намират пред тръбата за мръсната вода. В
този смисъл житейски логично и обосновано е ако спукването беше причинено от
въздействие на ответника, то да бъде нарушена и целостта на намиращите се пред канализационната
тръба подменени вертикални щрангове, каквото не е
констатирано. При положение че ответникът е бил извършил вече цялостен ремонт
на жилището, то липсва и разумна причина, поради която да се допусне, че същият
под някаква форма е извършвал действия в „куфара“, с които да спука процесната тръба. В противовес с установеното фактическо
състояние са доводите на въззивника, че при пускане за
изпробване на вертикалните щрангове не е забелязан
теч, тъй като, както бе отбелязано по-горе, тези щрангове
и тръбата за мръсната вода представляват две отделни и независими една от друга
системи, които не е задължително да функционират едновременно. Според СТЕ течът
се появява, когато се използва мивката в кухнята на ответника, а липсват данни
към момента на приемането на работата именно по подобен начин да е тествана
системата, т.е. чрез пускане на течаща вода към кухненската мивка.
Изложеното от ответника и потвърдено от двамата свидетели,
изслушани по делото, че течът е забелязан около десет дни след извършената
работа е логично обяснимо с обстоятелството, че спуканата част от тръбата се
намира в „куфар“, който очевидно е затворен и поначало ответникът, макар и да
има достъп до него, не го наблюдава постоянно и ежедневно. Отчитайки установеният
по делото факт, че течът се появява, само когато ответникът използва мивката в
кухнята си, т.е. притокът на вода не е непрекъснат и постоянен за едно
денонощие, а само доколкото се използва мивката в кухнята, то и е напълно
логично е последствията от теча, изразяващи се в намокрена стена и падаща
мазилка в апартамента на ответника, да се проявят със закъснение във времето. Течът,
забелязан в мазето след около 10 дни от предаването на свършената работа, също
може да бъде обяснен от една страна с непостоянното изливане на вода (единствено
при използване от ответника на неговата мивка) и от друга страна с факта, че
обикновено мазетата не се намират под непрекъснато посещение и наблюдение на
етажните собственици, каквито например са партера и коридорите на блока.
Предвид изложеното
настоящият състав намира, че ищцовите служители не са
положили дължимата грижа, тази на добрия търговец, доколкото юридическото лице
очевидно по занятие извършват тази дейност и е търговец, поради което с противоправното си поведение, довело до спукване на
канализационната тръба, и в причинна връзка от него, са причинили вреди на
ищеца, изразяващи се в спукана тръба и намокрена мазилка, поради което и ищцовото дружество отговаря по правилата . Тъй като в
отговора на исковата молба О.К. изрично е претендирал разходи за отстраняване
на теча, без да изложи твърдения за нанесе в неговия имот вреди (каквито СТЕ
констатира), то възражението му за прихващане следва да бъде уважено в размера,
посочен в приложение № 1 от СТЕ, дължимо само за отстраняване на теча, равняващ
се на 250,06 с ДДС.
Тъй като при
наличието на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания същите се погасяват до
размера на по-малкото от тях, което в случая е ищцовата
претенция, то и искът на „И.М.” ЕООД следва да бъде изцяло отхвърлен като погасен поради
прихващане с вземането на О.Б.К. в размер на 250,06 лв., представляващи разходи
за отстраняване на теча, следствие на спукване на канализационната
тръба от служител на „И.М.” ЕООД.
Крайният извод на СРС за отхвърляне на ищцовата
претенция съвпада с правните съждения на настоящия състав, но доколкото следва
да се държи сметка, че искът се отхвърля не като недоказан по основание или
размер, а поради прието за основателно насрещно възражение за прихващане, тези
мотиви на въззивния съд следва да намерят изрично
отражение и в диспозитива на настоящия акт, по
аргумент от чл. 298, ал. 4 ГПК.
При този изход на спора и неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят – ищец следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия- ответник сторените
от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС, в размер на 300 лв.
С
оглед правилата, предвидени в чл. 280, ал. 3, т. 1-3 ГПК и предвид цената на
иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11058 от 14.01.2019 г., постановено по гр.д.
№52274/2018
г., по описа на СРС, 168 състав, с което е отхвърлен предявеният от „И.М.” ЕООД
срещу О.Б.К. установителен иск с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 535 ТЗ, за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 124,00 лева, дължима по силата на запис на заповед, издаден на
30.06.2016 г., с падеж 30.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението - 14.12.2017 г. до окончателното изплащане, като
погасен чрез прихващане
с вземането на О.Б.К. срещу „И.М.” ЕООД, представляващо разходи за поправката
на спукана канализационната тръба в апартамент №74, собственост на ответника, в
резултат от дейността на служителите на „И.М.” ЕООД при подмяна на вертикалните
водопроводни щрангове в сградата, находяща
се в гр. София, ж.к. ****** по
договор от 30.06.2016 г.
ОСЪЖДА „И.М.”, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес ***, да заплати на О.Б.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. З,
вр. чл. 273 ГПК, сумата 300,00 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: