ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2980
гр. София, 23.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000503261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на С. С. А. чрез процесуален
представител адвокат Е. Ф. с надлежно учредена представителна власт с
пълномощно приложено на л.145 от първоинстанционното дело против
разпореждане № 18182/28.10.2022 г., постановено по гр.д. № 8378/2022 г. по
описа на СГС, ГО, І-11 състав, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е
върната исковата молба на жалбоподателя-ищец.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно,
необосновано и в нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че
ищцата не е изпълнила указанията за отстраняване на нередовности на
исковата молба, защото такива няма, а разпореждане № 15754/26.09.2022 г. е
лишено от фактически и правни основания. Твърди се, че исковата молба и
доказателствата към нея са подадени по електронен път чрез ССЕВ, поради
което не се изискват преписи от тях за връчване на другата страна. Твърди, че
ответникът като държавно учреждение е длъжен да получава електронни
изявления и съдът е длъжен да извършва връчването на ответника-държавно
учреждение само по електронен път, което изключва приложимостта на
чл.102з, ал.3, изр.3 от ГПК. Твърди, че организационно-техническите
проблеми на съдебната власт в областта на електронното правосъдие не са
1
оправдание за отказа на съда да приложи процесуалния закон, уреждащ
електронните изявления на страните и вместо да изисква представяне на
преписи на хартиен носител. При условията на евентуалност твърди, че тъй
като производството е по реда на ЗОДОВ, то такси и разноски не се дължат,
съответно не се внасят предварително, поради което дори и да се дължи
таксата по чл.102з, ал.3, изр.3 от ГПК, то тя следва да е за сметка на бюджета
на съда.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството по делото.
Съдът като взе предвид твърденията на жалбоподателя и приложеното
гр.д. № 8378/2022 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, намира следното.
От фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран с искова молба на С. С. А. срещу
Прокуратурата на Република България, с която ищецът предявява искове с
правно основание чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
висящото следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в следствено дело №
780-ІІ/1998 г. по описа на ВОП-София, а сега ДП № ІІ-048/1999 г. по описа на
ВОП-София в разумен срок.
Исковата молба, ведно със заверените с валиден КЕП писмени
доказателства е депозирана в СГС по електронен път чрез ССЕВ на 05.08.2022
г. Исковата молба е подписана с валиден КЕП на пълномощник адвокат Ф. с
надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към
исковата молба. Подписването на исковата молба с валиден КЕП се
установява включително чрез проверка на сайта на ДА „Електронно
управление“ Електронно връчване.
Представен е и вносен документ, удостоверяващ внасянето на
дължимата държавна такса в размер на по 10 лв. за всеки един от двата
предявени иска, дължима на основание чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с
чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
С Разпореждане № 15754/26.09.2022 г., първоинстанционният съд е
приел, че исковата молба е подадена по електронен път, а ответникът не е
заявил, че желае да получава електронни изявления от съда и не са задължен
2
да получава такива, независимо, че е държавно учреждение, поради което на
основание чл. 102з, ал.3, изр. последно ГПК е приел, че ищецът следва да
внесе държавна такса за изготвяне на препис от исковата молба за връчване
на ответника или за тази цел да представи по делото препис от исковата
молба и приложенията й на хартиен носител и в този смисъл е дал указания,
изпълними в седмичен срок, считано от съобщението. Указал и
неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда.
В указания срок ищецът чрез процесуалния си представител е депозирал
чрез ССЕВ молба вх.№ 62342/03.10.2022 г. и по съображения изложени и в
настоящата частна жалба е заявил искане до съда да отмени разпореждането
си от 26.09.2022 г. и доказателствата да бъдат връчени на ответника-държавно
учреждение. С определение № 9794/06.10.2022 г. СГС е отхвърлил искането
за отмяна на разпореждането си, а с обжалваното Разпореждане от 28.10.2022
г. е приел, че указанията му дадени с разпореждане от 26.09.2022 г. не са
изпълнени и на основание чл. 129, ал.3 ГПК е върнал исковата молба.
При така установените факти, съдът приема следното от правна
страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на
обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по
същество е основателна.
Действително и доколкото ответникът по делото е Прокуратурата на
Република България, то за него намира приложение чл. 52, ал. 2 ГПК (нова -
ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.), според която разпоредба
връчването се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 ГПК на посочен от
институцията електронен адрес. Държавните учреждения и общините са
длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време.
Законът задължава държавните учреждения, каквото представлява ответника,
да бъдат адресати на електронни изявления, т.е. нормата не предпоставя
съгласие от страна на съответното учреждение и то е длъжно да осигури свой
служител, който да приема електронните изявления и връчването на съдебни
книжа по електронен път, както и да потвърждава получаването им по реда на
чл.41а, ал.2 от ГПК.
Съобразно §1, т.2 от Допълнителна разпоредба (Нова – ДВ, бр. 98 от
2020 г.) "Електронен адрес за връчване" е персонализирано пространство в
3
единния портал за електронно правосъдие, чрез което лицата получават
електронни заявления, съобщения, призовки и книжа от съдилищата,
квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, както и адрес на
електронна поща.
В чл.38, ал.3 от ГПК законодателят е предвидил, че тогава, когато
страната не е избрала възможностите за връчване по ал. 2 (единния портал за
електронно правосъдие или квалифицирана услуга за електронна препоръчана
поща), но е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва по
този начин.
Връчването по този ред обаче може да се осъществи едва след като
ответникът съобщи по делото електронен адрес, на който да бъде уведомяван.
В случая и ответникът доколкото представлява държавно учреждение, на
официалната си страница е посочил адрес на електронна поща, а именно: ***.
Ето защо исковата молба и доказателствата към нея следва да бъдат
връчени или на адреса на електронната поща посочен на официалната
страница на Прокуратурата на Република България, или (доколкото нормата
на чл.52, ал.2 ГПК не препраща към ал.3 на чл.38) да бъде изготвен служебно
препис от същите и да бъдат връчени на хартиен носител чрез призовкар. И
това е така, защото отсъствието на законова уредба, която да урежда въпроса
за връчване на исковите молби на публични институции преди те да са
посочили електронен адрес, на който желаят да бъдат уведомявани, както и
липсата на функционалност на ЕПЕП към момента, не може да води до не
спазване на влезли в сила и действащи процесуални норми и то за сметка на
страните по делата. За пропуските във връзка с обезпечаване на действащо
електронно правосъдие, за които вина носи държавата, а не ищеца, той не
може да бъде лишаван от достъп до правосъдие.
По така гореизложените съображения, настоящият въззивен състав
намира, че указанията до ищеца, дадени с Разпореждане № 15754/26.09.2022
г., са били неправилни, поради което исковата молба неправилно е преценена
за нередовна, а производството е прекратено.
По тези мотиви обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено,
а делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия
по него с връчване на препис от съдебните книжа на ответника.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 18182/28.10.2022 г., постановено по гр.д. №
8378/2022 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, с което на основание чл.129,
ал.3 от ГПК е върната исковата молба на жалбоподателя-ищец и ВРЪЩА
делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него,
съобразно указанията в мотивната част на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5