№ 2490
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110127264 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно.
Предявени са установителни искове с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД –
противоречие със закона - чл.1,ал.1/в частите, регламентиращи задължение в швейцарски
франкове/ , чл.1,ал.3, чл.2, ал.1, чл.2,ал.3, чл.3,ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.2 , чл.8,ал.2 чл.12, ал.1,
чл.21, ал.1, чл.23,ал.1,2 от договора за кредит,; съединени при условие обуславящ –
обусловен с осъдителни искове с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД /изначална липса на
основание, защото сумата не е следвало да се плаща във франкове, а в евро/ за 380евро
осъдителен с правно основание чл.55,ал.1, пр.1 ЗЗД /изначална липса на основание –
размерът на анюитетните вноски и заплатените от ищцата е завишен/ за 600 евро, като тези
искове, са съединени при условията на евентуалното им отхвърляне с осъдителни искове за
връщане на съответно – сумата от 398,47шв.фр., сумата от 629,16 шв.фр. – ако съдът приеме,
че сумата се дължи във швейцарски франкове, на същото основание; осъдителен , с правно
основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата 20 евро – надплатена такса за управление на
кредита / ако съдът приеме, че сумата се дължи във франкове, то сумата от 20,97 швр.фр..
Предявена е евентуална осъдителна претенция за сумата 600 евро – неправилно начислена
лихва от ответника.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност, което съдът приема за
разглеждане; Ответникът прави евентуално възражение за прихващане /т.26 ОИМ/ при
условие, че съдът приеме за основателна претенцията за връщане на сумата, неправомерно
завишена лихва, тъй като лихвеният процент следва да бъде 6,20 %, което съдът не е приел,
тъй като е неконкретизирано, и защото не е определяемо – твърдението е за обогатяване на
1
ищцата, което се основава на задача на експертиза, тоест вземането на ответника, с което се
извършва евентуално съдебно прихващане не е възникнало, не е определяемо, а доколкото
не е съдебно, то е недопустимо.
Софийски районен съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, прието за доклад, без възражения на страните в тази
част, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че между ищеца,
като кредитополучател и банката е сключен договор за банков кредит на 15.08.2008г. за
закупуване на жилищен имот, банката е предоставила на ищцата сума за закупуване на имот
. Безспорно е, че към датата на предявяване на иска, ищцата заплаща анюитетните вноски по
кредита. СРС е съобщил на страните, че на съда е служебно известно, че между страните е
приключил с влязло в сила решение правен спор, относно различен от исковия период,
който не формира СПН относно твърденията по исковата молба.
Оспорените разпоредби на договора предвиждат следното:
чл.1, ал.1,.-банката предоставя на кредитополучателя кредит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 60300евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на ищеца в деня на усвояване на кредита/…/
чл.1,ал.3- В деня на усвояване на кредита страните подписват приложение 1 към
настоящия договор, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия
към същата дата курс „купува“ за шв.фр. наищеца, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в шв.фр.
чл.2,ал.1 – разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка /посочен номер/ на
ответника, открита при ищеца, и се ползва от кредитополучателя, при условията на ал3 и 4.
Чл.2,ал.3- усвоеният кредит в шв.фр. по сметката по ал.1 се превалутира служебно от
Банката в евро по търговски курс „купува” на шв.фр. към евро на Банката за съответната
валута в деня на усвояването /посочен номер на сметка/. С подписването на настоящия
договор, кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава банката за служебно извършване на горните действия.
чл.6,ал.2 – погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и / или лихвата, кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева
или евро, по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на
тези средства в шв.фр. по курс продава на ищеца за шв.фр- към евро/лева, за което
кредитополучателят дава неотменимо и безусловно съгласие.
Чл.21,ал.1 – кердитополучателят има правото да поиска от банката да превалутира
преодставения му кредит в шв.фр съответно в евро, като за услугата се съгласява да заплати
съответна комисионна, съгласно действащата Тарифа.
2
чл.23,ал.1- кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и /или продава на шв-фр-
към български лев / евро и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл-6, ал-2 повишаване на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в евро лева, като напълно приема за носи за своя сметка риска
от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, включително
пропуснати ползи, произтичащи от промяна на валутните курсове и новите лиххви,
приложими към превалутирания кредит-
чл.23,ал.2- кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.-6,ал-2 и чл.21-23 от
договора, както и е че е съгласен с настъпването им.
От втората група:
чл.3,ал.1- за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на ищеца за жилищни кредити в шв-фр., валиден
за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1,2 пункта,
като БЛП към момента на сключване на договора е в размер 5 %.
чл.3, ал.3- при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, определена в ал-1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта-
чл.3, ал.5,- действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони- Договорените в настоящия договор надбавки не се
променят.
чл.8, ал.2- при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят
дължи такси /…/: 3% върху размера на предсрочно погасената главница за първите три
години, 2 % върху размера на предсрочно погасената главница за останалия период, при
погасяване със собствени средства и 4 % върху размера на предсрочно погасената главница,
при рефинансиране.
чл.12,ал.1- банката запазва правото си по време на действието на настоящия договор за
променя тарифата за условията, лихвите и таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, както и приложимитге ихви по кредита в шв-фр. Или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл.21. Измененията в Тарифата и / или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им и от компетентните банкови
органи и са задължителни за страните по договора.
По делото е представено приложение 1 към договора, за удостоверяване на датата на
усвояване на кредита, към която дата 18.9.2008г., курс „купува” за шв.фр. на ответника, към
евро е 1,6131, като съобразно него, кредитният лимит по чл.1, възлиза на 97274 шв.фр.
3
Представени са допълнителни споразумения към договора, с които се дава гратисен период
– период на облекчено погасяване на задължението. Според представените от ответника
доказателства, ищцата е икономист по образование, като към датата на сключване на
договора, е управител на магазин. Представени са молба, сумите по кредита да бъдат
„оформени” в евро, както и със сумата по договора от 97274 шв.фр, да се завери посочена
банкова сметка, представено е искане за превалутиране. Представен е първоначален
погасителен план, в който сумите са посочени в шв.фр. Ответникът е представил
методология за определяне на БЛП, без подпис на потребител.
Съгласно заключението на приетата по делото ССЕ,и изложеното от вещото лице в
о.с.з., отпуснатият кредит е усвоен по разплащателна сметка в шв.фр., като след
усвояването на сумата, е извършено превалутиране, съгласно условието на чл.2. След така
извършеното превалутиране, сумата е постъпила по сметката на ищеца в евро. Вещото лице
сочи, че ако сумата не беше отпусната при тези условия, би могло ищцата да изтегли сума в
щвейцарски франкове. Според изложеното в задачи 9 и 10 от заключението, кредитът се
отчита и всички суми се погасяват в шв-фр.
Кредитополучателят е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е
сключил през 2008г. договора за кредит за покупка на недвижим имот като физическо лице
и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална
дейност. Ищецът при сключването на договора е декларирал, че е управител на ООД, но
това обстоятелство е относимо към доказване на трудовия му доход. Неясно е какво е
икономическото образование на ищцата.
Ответната банка се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР на ЗЗП поради това, че
е сключила процесния договор в рамките на своята търговска /банкова/ дейност. Договорът
за кредит е изготвен от банката, по което обстоятелство няма спор.- Презумпцията на чл.
146, ал. 4 ЗЗП не е оборена, като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи,
че потребителят е имал възможност да изрази становище по съдържанието на договора, вкл.
оспорените клаузи и да повлияе върху нея.
Относно твърденията на ответника, че на първо място, ищецът сам е поискал кредита
да му бъде отпуснат в левовата равностойност на швейцарски франкове в евро в деня на
усвояването, а с оглед на професията му, е бил над средното ниво, поради което и е
разбирал валутния риск..
В т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 и в разяснителната част към него
и т. 1 от диспозитива на определението по дело С-119/17 разпоредбата на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13/ЕИО е тълкувана в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по
смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит,
изразен в чуждестранна валута, между търговец и потребител, която не е била
индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да бъде погасен в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя
основна, характеризираща този договор престация. В множество решения СЕС се е
произнесъл, че чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО установява изключение от механизма за
4
контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива
система за защита на потребителите, но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и
разбираем език. Поради това разпоредбата на чл. 4, § 2 от Директивата трябва да се тълкува
ограничително /решение по дело C-26/13, т. 42; решение по дело C-96/14, т. 31; решение по
дело С-186/16, т. 34/.
Изискването за съставяне на договорната клауза на ясен и разбираем език се прилага и
по отношение на клаузата, попадаща в обхвата на понятието „основен предмет на договора“
или „съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или
предоставените услуги, от друга“ по смисъла на член 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО. При
условие, че такава клауза е изразена на ясен и разбираем език, същата не се счита за
неравноправна и не се прави преценка на неравноправния й характер /решение по дело С-
186/16, т. 1 изр. 2 от диспозитива; решение по дело C-484/08, т. 32; решение по дело C-26/13,
т. 68/.
В т. 68 от мотивите на решението от 20.09.2018г. по дело С-51/17, EU:C:2018:750 СЕС
е пояснил, че договорните клаузи, отнасящи се до въпроса за валутния риск спадат към чл. 4,
§ 2 от Директива 93/13/ЕИО, като преценка на техния неравноправен характер не се
извършва, ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната
национална юрисдикция приеме, че са били изразени от продавача или доставчика на ясен и
разбираем език.
В т. 2 от диспозитива на решението по дело С-186/16 и т. 3 от диспозитива на
решението по дело С-51/17 СЕС е посочил, че чл. 4, § 2 от Директива 93/13/ЕИО трябва да
се тълкува в смисъл, че „изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и
разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да
предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да
вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Това изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен /клауза относно валутния риск/, се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да
прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите си задължения“.
В т. 50 от мотивите на решението по дело С-186/16 и т. 75 от мотивите на решението
по дело С-51/17 СЕС е изяснил, че „от една страна, потребителят трябва да е добре
осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически
трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си, спрямо
чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита. От друга страна, продавачът или
доставчикът, в случая банковата институция, трябва да представи възможните промени в
5
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-
специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута.
При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или
доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която
им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им
задължения“.
На основание чл. 145, ал. 1 ЗЗП оспорените клаузи от договора за кредит трябва да се
тълкуват заедно с останалите клаузи, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със
сключването на договора към датата на сключването.
С чл. 1 от договора е уговорено кредита да се предостави в швейцарски франкове в
размер на равностойността в щвейцарски франкове на 60300 евро. В чл. 2, ал. 1 и 2 е
предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, но сметката е блокирана. От
първоначалното заключение на ССЕ се установи, че практически кредитополучателят не е
имал достъп до тази сметка към момента на кредитната операция по усвояване на кредита
във франкове. Съгласно чл. 2, ал. 3 швейцарските франкове от блокираната сметка се
превалутират служебно от банката в евро по курс „купува“ швейцарския франк към евро на
банката за съответната валута в деня на усвояването. Следователно, реалното усвояване на
кредита от кредитополучателя - потребител става в евро по негова сметка, в евро, като едва
след превалутирането сметката е отблокирана. Само посоченото не обуславя извода, че
кредитът е отпуснат в евро. Видно от заключението на ССЕ, погасяването се извършва по
сметка в шв.фр.,и то в тази валута. Въз основа представеното приложение 1 към договора, в
което изрично е посочено, че към датата на усвояване на кредита – 18.9.2008г., курс купува
възлиза на 1,6131, и усвоеният размер шв.фр е 97274, се налага извод, че механизмът за
изчисление на общата сума, както и приложимият заемен курс са посочени ясно в договора,
поради което и потребител със средно ниво на осведоменост, относително наблюдателен и
съобразителен, може да прецени, въз основа на точни и ясни критерии, икономическите
последици за себе си, по отношение на общата заемна сума и обменния курс. С оглед
изложеното, не налага извод, че клаузите на чл.1,ал.1, ал.3, чл.2, ал.1 и 3 са ясни и
разбираеми, поради което и договорът е сключен и кредитът е отпуснат в швейцарски
франкове, а на основание чл.145,ал.2 ЗЗП, въпросите, посочени в исковата молба, относно
неравноправността на посочените клаузи, не следва да се обсъждат, а искът за прогласяване
нищожността им, да се отхвърли.
Относно разпоредбите на чл.6,ал.2 от договора, чл.21-23 от същия.
Кредитополучателят – потребител , като икономически по-слабата страна в
преддоговорното и впоследствие в договорното правоотношение спрямо банката от гледна
точка, както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.
Поради това, банката като икономически по-силната страна в правоотношението и с оглед
на експертната си компетентност и познания относно възможните промени в обменните
курсове на швейцарския франк в краткосрочен и дългосрочен план, в посока на значимо
поскъпване и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, е следвало
6
при спазване на принципа на добросъвестност да предостави на потребителя достатъчна
информация относно прогнозите за промяната на швейцарския франк, спрямо който
националната валута няма фиксиран курс, с каквато информация банката следва да
разполага, предвид професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът би
могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск. Липсват доказателства, че
банката е представила на кредитополучателя подобна информация и че му е разяснила
реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в швейцарски
франкове.
Поради това кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално значимите
икономически последици върху финансовите си задължения от валутния риск, който поема
със сключването на договора за кредит в чуждестранна валута, предвид получаването на
доход в местна национална валута.
Кредитополучателят не е имал възможност на база на предоставената му от ответната
банка информация относно възможните промени в обменните курсове да вземе решение,
основано на „добра информираност“, и да направи разумна преценка какъв договор за
кредит да сключи - договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск
или договор за кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Предвид липсата
на информация в дългосрочен план за промяната в обменните курсове на швейцарския
франк, той не е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху
финансовите си задължения от валутния риск, който поема със сключването на договора за
кредит в чуждестранна валута, и се е съгласил с установените предварително от търговеца
/банката/ условия, без да може да повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл. 23
от договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 21 - 23 от договора“.
С непредоставянето на необходимата информация на потребителя банката като
икономически по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие
след сключване на договора в хода на неговото изпълнение , клаузите, предвиждащи
механизма на отпускане на кредита, са довели до значителна неравнопоставеност между
страните. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 21 от договора, тъй като
упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката,
която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила
на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя. Налице е
значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и
справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на
посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално
договаряне. Поради това, че с клаузата на чл. 23, ал. 1 във вреда на потребителя върху него
се прехвърля изцяло валутния риск, то се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП.
7
Съгласно чл. 143 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално.
Предвид изложените съображения , клаузите, които касаят преизчисляването размера на
кредита и вноските по курс на шв.фр., въпреки че това не е валутата, в която се дължат , са
неравноправни, тъй като не е индивидуално договорена в договора за кредит в
чуждестранна валута, последиците от тях са цялостно прехвърляне на валутния риск върху
потребителя, не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора, сключена е в нарушение на принципа за добросъвестност и
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията
на страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния им характер, спорните
клаузи на чл.6,ал.2 / в частта по служебно превалутиране/, чл.21-23, се явяват нищожни, на
основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което искът по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността им е основателен и следва да бъде уважен.
По втората група клаузи: чл.3,ал.1- за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на ищеца за жилищни
кредити в шв-фр., валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна
надбавка от 1,2 пункта, като БЛП към момента на сключване на договора е в размер 5 %.
чл.3, ал.3- при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, определена в ал-1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта-
чл.3, ал.5,- действащия БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за дстраните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони- Договорените в настоящия договор надбавки не се
променят.
чл.8, ал.2- при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят
дължи такси /…/.
чл.12,ал.1- банката запазва правото си по време на действието на настоящия договор за
променя тарифата за условията, лихвите и таксите и комисионните, които прилага при
операциите си, както и приложимитге ихви по кредита в шв-фр. Или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл.21. Измененията в Тарифата и / или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им и от компетентните банкови
органи и са задължителни за страните по договора.
Анализът на уговорените в клаузата права и задължения на страните налага извода, че
потребителят поема задължение да заплаща лихва за ползването на уговорения кредит,
чийто размер е определяем. Компонентите, които определят лихвения процент са посочени
8
като твърда надбавка и БЛП. Докато надбавката е твърда компонента, БЛП е допълнителна
променлива величина във формулата, определяща лихвата за ползването на кредита. При
това БЛП е с ограничена валидност, за определен период, който период също не е известен
към сключване на договора. В договора няма друга клауза, която да дава легална дефиниция
или такава, която да препраща към общи условия, в които да са посочени компонентите,
имащи значение за определянето на БЛП, приети от банката при сключване на договора.
Алинея 5 на чл.3 предвижда за банката възможност да променя размера на БЛП (аргументът
следва от тълкуването на алинеята даваща право на банката след уведомяване да приложи
новите нива/размери/проценти). Същевременно промяната не е обусловена от изразяване на
съгласие от насрещната страна – потребителя. Следователно, на първо място, при сключване
на договора, клаузите на чл.3, ал.5, уреждащи лихвения процент, в частност БЛП като
съставен елемент на последната, предвиждат възможност за нейната промяна, но само за
единия от субектите по кредитното отношение – банката. Сама по себе си, разпоредбата не
е неравноправна, но само ако при отпускане на кредита, банката посочи в писмена форма
метода на изчисление на лихвата и условията, при които може тя да се променя.
Методологията за определяне на БЛП не се съдържа разписана в процесния договор.
В случая не намира приложение и разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП. За да се
приложи това изключение необходимо е: 1) доставчика на финансовата услуга да е поел
задължение да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни
промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2) другата страна по договора да може (да
има право) незабавно да го прекрати. Въпреки че първата предпоставка е налице, аргумент
за което може да се изведе от предвидената в чл.3, ал.5 от процесния договор възможност
банката да уведоми потребителя чрез обявяването на променения БЛП на видно място в
банковите салони, втората предпоставка не е налице. В договора липсва клауза, която дава
такава възможност за потребителя да има право незабавно да прекрати договора. Извод в
различна насока не следва от предвиденото в чл.8 право за прекратяване на договора при
предсрочното му погасяване от страна на потребителя. На първо място, едностранното
прекратяване на договора поради промяна в условия на сключване е нещо различно от
прекратяването поради предсрочното му изпълнение. На следващо място, правото на
потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП налага
прекратяването да може да се упражни свободно, т.е. без да се пораждат за потребителя
насрещни неблагоприятни последици, като плащане на допълнителни такси, лихви,
комисионни и т.н. Клаузата на чл.8 от договора предвижда заплащане на такива
допълнителни суми и то в размер на 2 до 4% върху предсрочно погасената главница,
дължима в момента на погасяването.
Не може да се сподели и доводът на ответника, че БЛП се определя по критериите,
заложени в Методиката. На първо място, следва да се посочи, че договора за кредит не
съдържа клаузи, препращащи към цитираната методика. Нещо повече, не се твърди и не се
доказва, тя да е част от вътрешните правила на банката, към сключване на договора за
кредит или да е част от някакви приложими към договора за кредит общи условия. При това
9
положение не може да се сподели твърдението, че последната следва да се приложи като
регулатор на отношенията, без изричното й приемане от другата страна по
правоотношението. Но дори и да се приеме, че последната замества друга, налична към
сключване на договора и съдържаща вътрешни правила за определяне на БЛП, то това не
променя извода, че отново банката е тази, която може едностранно да променя
правоотношението.
Доводът, че уговорените клаузи не ползват само банката, а целят възстановяване на
икономическото равновесие между страните, не обосновава равноправността на клаузата на
чл.3, ал.5 от договора. От една страна, такъв критерий за равноправност, обслужващ
икономически по-силния субект по правоотношението, не е предвиден в ЗЗП. От друга
страна, предвидената в Закона за потребителите защита е за икономически по-слабата
страна, която влиза в облигационната връзка, без нужните знания и възможности за оценка
на риска. На следващо място, от контекста на закона, може да се изведе, че икономически
по-силният субект в правоотношението може да предвиди и вземе адекватни мерки срещу
евентуални неблагоприятни за него последици, било от неточното изпълнение на договора,
било от други външни за правоотношението фактори. Израз на това е разпоредбата на чл.2,
ал.1 от ЗКИ, с която се изключва принципа, че рискът винаги е за длъжника. Това е така,
защото банката е търговец, със специални знания в банковото дело, което му позволява да е
значително по-информирана и с по-голяма възможност да анализира и предвиди
икономическите и финансовите процеси в страната и в чужбина. Следователно наличието на
подобни на процесните уговорки, целят не възстановяване на равновесието, а ограничаване
на риска за банката, прехвърляйки част от него върху потребителя.
Неравноправна е тази клауза в договора, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и едновременно с това е неясна или двусмислена и уврежда или цели и
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, което в крайна сметка може да доведе до увреждането на последния – арг. от
чл.143, чл.145, чл.147 ЗЗП. От буквалния прочит на чл.143, ал.1, т.3, т.10 и т.12 следва, че
значително неравновесие между страните е налице тогава, когато клаузите в договора:
поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; позволяват на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание; предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава
цената, без потребителят/купувача да има право да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването
на договора
Отделно от изложеното, съществената промяна в крайната стойност на стоката е
въздигнато от разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП в самостоятелно основание водещо до
неравноправност на клаузите на договора, които го допускат. Цената на стоката „пари” е
лихвата. Тази цена е договорена при сключването на договора. Към този момент
10
потребителят преценява дали лихвата/цената, на която получава кредитът е изгодна за него
или не, което в крайна сметка формира и решението му да сключи или не договора. Към
този момент и за банката лихвата се явява изгодна, с оглед очакваната от нея печалба.
Впоследствие, използвайки посочените по-горе клаузи, създаващи значителна
неравнопоставеност между страните, банката налага на потребителя промяна на цената на
кредита. В резултат на тази промяна първоначално уговорената анюитетна вноска се
завишава значително. Това обстоятелство, ценено заедно с периода на процесния договор
налага извода, че в края на договора, стойността на кредита значително ще се надхвърли
първоначално уговорената цена.
Неблагоприятните последици на цитираната разпоредба на чл.143, т.12 от
ЗЗП, търговецът може да избегне само в случай, че предвиди в договора възможност
потребителят да се откаже от договора (т.е. право да го прекрати), но отново без насрещни
неблагоприятни последици, като плащане на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н,
каквото право в процесния договор не е предвидено.
В обобщение на изложеното се налага извода, че оспорените клаузи – чл.3,ал.1, 3,5 и
чл..12,ал.1 от процесния договор са едновременно неясни и създават значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което в крайна
сметка води и до увреждането на последния.
С оглед установената по делото неравноправност на клаузите на чл.3, ал.5 от
процесния договор и по аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП, за да изключи нищожността им,
ответникът следва да докаже, че те са индивидуално уговорени.
Ответникът твърди, че съдържанието на договора е резултат от проведени преговори
между страните по него за всеки от основните му елементи: размер на сумата по кредита,
срок за връщане, размер на лихвата, обезпечение; че ищецът е имал възможност и време да
се запознае с проекта за договор предлаган от банката и да представи на обсъждане своите
предложения на спорните клаузи; че клаузите не са неравноправни, защото за да бъдат
такива, те трябва да не са уговорени индивидуално, а между страните има индивидуално
преговаряне по условията на договора. Твърди, да са проведени преговори между страните
по договора за всеки от основните му елементи, като тези преговори са намерили израз в
сключените допълнителни споразумения към кредита. В т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56
от мотивите на решение по дело С-186/16 СЕС се е произнесъл, че разпоредбата на чл. 3, § 1
от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в чл. 145, ал. 1 ЗЗП, трябва да се тълкува в смисъл,
че „преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се
направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена
договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се
едва в хода на изпълнение на договора.“, с оглед на което последващите допълнителни
споразумения, с които по същество просрочената лихва се капитализира към главницата, са
неотносими към въпроса з.дали към сключването на договора клаузите са уговорени
11
индивидуално-. Относно последното, съдът намира, че представеното искане за отпускане на
заемна сума с повдигната предварително изготвена графа „жилищен кредит – плаваща
лихва“, не съставлява индивидуално договаряне на клаузите, касаещи възнаградителната
лихва.
С оглед изложеното, цитираните клаузи за неравноправни и нищожни.
Относно разпоредбата на чл.8,ал.2 от договора. Съгласно разпоредбата на §4, от
ПЗР на ЗКНИП / обн.ДВ бр.59/2016г/, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за
кредити за недвижими имоти, сключени с потребители преди приемането на закона, с
изключение на чл.41 от закона. Последната разпоредба, ал.4, предвижда, че кредиторът
няма право на обезщетение и неустойка, ако кредитът е предсрочно погасен след заплащане
на повече от 12 месечни вноски. Цитираната разпоредба на чл-.8,ал-2 от договора, не
дължи сметка за това обстоятелство, поради което и противоречи пряко на императивна
разпоредба на закона, и е нищожна.
С оглед изложеното, налага се извод, че искът за прогласяване нищожността на
втората група клаузи следва да се уважи.
По осъдителните искове. По иска за надплатено , поради валутна разлика между
швейцарски франк и евро за период от 25.5.2017г до исковата молба – 25.5.2022г.,
12189,04евро , съобразно допуснатото в о.с.з. от 6.2.2023г. увеличение на иска. Съгласно
отговора, даден в задача 2, за сочения период, по актуален курс на БНБ към датите на
плащане и изчислените плащания в евро, е налице надплатена сума в размер 12189,04 евро,
от която сума следва да се приспаднат платените от трети на делото лица в полза на ищцата
суми за исковия период, които съгласно посоченото на стр.26 от заключението, възлизат на
сумата от общо 800, 33 евро / по вариант 4, при който разликите са изчислени без лихви,
които са предмет на следващия иск/, като искът е основателен за сумата от 11388,71 евро.
Тъй като се прие, че кредитът е уговорен за връщане в швейцарски франкове, то и следва да
се присъди сумата в тази валута, към приключване на устните състезания, което означава
11256,60 швейцарски франка, при курс на 1 евро към швейцарски франк 0,98840.
По иска за разлика от предварително договорени анюитетни вноски и и заплатените
анюитетни вноски, за период от 25.5.2017г до исковата молба – 25.5.2022г., за сумата
3214,79 евро съобразно допуснатото в о.с.з. от 6.2.2023г. увеличение на иска. Видно от
отговора на задача 1, при изчисление между платената възнаградителна лихва и дължимата
възнаградителна лихва, без увеличение на лихвения процент, разликата възлиза на тази
сума, от която следва да се извади сумата от 106,57 евро / въз основа вариант 3 и 4 дадени в
отговора на задача 15, платени от трети лица/, и искът е основателен за 3108,22 евро. Тъй
като се прие, че кредитът е уговорен за връщане в швейцарски франкове, то и следва да се
присъди сумата в тази валута, към приключване на устните състезания, което означава
3072,16 швейцарски франка, при курс на 1 евро към швейцарски франк 0,98840.
По иска за надплатена такса за управление на кредита, същата се установява от
приложение 1 към експертизата, и е в размер на 479,20 евро, за която искът е основателен.
12
Тъй като се прие, че кредитът е уговорен за връщане в швейцарски франкове, то и следва да
се присъди сумата в тази валута, към приключване на устните състезания, което означава
473,64 швейцарски франка, при курс на 1 евро към швейцарски франк 0,98840.
Исковете за горницата следва да се отхвърлят.
По възражението за давност. Давността за вземането за платено при изначална липса
на основание, е 5- годишна, и тече от плащането. С предявяване на иска, на 19.5.2022г.
давността на вземането е прекъсната, с оглед на което възражението е неоснователно.
Както двукратно СРС посочи, възражението на ответната страна, за прихващане, не
беше конкрезирано, ето защо, с определението по чл.140 ГПК, прието за доклад при
възражение на ответната страна, не се прие, поради което и СРС не го разглежда.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
По списък и доказателства за плащане, ищецът доказва разноски от: 1322,58 лева
държавна такса, 800 лева за депозити за експертиза, както и 4000лева адвокатско
възнаграждение, по договор и анекс към него, срещу размера на което ответникът направи
възражение за прекомерност. Исковете, предмет на разглеждане от съда, са неоценяеми и
оценяеми, като следва да се определи минимално възнаграждение, като за два неоценяеми
иска, тъй като атакуваните групи разпоредби, както са квалифицирани от съда, касаят едни
и същи права на банката – и възнаграждение въз основа на оценяемите, въз основа интереса
от 31051,32 лева – интерес по трите оценяеми иска, съгласно чл.7,ал.2 НМРАВ.
Минималното възнаграждение, въз основа интереса, е в размер на 3134,10 лева, поради
което, платеното от 4000лева / без да се пресмята и възнаграждение по два неоценяеми
иска/, не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. От сторените
разноски, въз основа основателната част на исковете, в общ размерр 6122,58 лева, на ищцата
се следва сумата от : 5772,99 лева.
Ответната страна претендира сумата 1000лева депозит за ССЕ, както и
юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи, въз основа чл.25,ал.2 НЗПП,
в размер на 300 лева, от които общо 1300лева, съразмерно с неоснователната част на
исковете, на ответника се следва сумата от 74,16 лева.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, по предявените от М. И. М. ЕГН ********** против ***
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, че разпоредбите на договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL39564/15.8.2008г., както следва : чл.6,ал.2 / в частта по
служебно превалутиране/, чл.21-23, са нищожни, на основание чл. 143, т. 19 във връзка с чл.
146, ал. 1 ЗЗП; разпоредбите на чл.3,ал.1, 3,5 и чл..12,ал.1 в частта, в която е предвидена
възможността ответникът едностранно да изменя лихвата по договора, са нищожни на
основание чл.143, т.12 във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
13
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване, че разпоредбите на чл.1,ал.1 / в частта, в която е
посочено, че сумата е отпусната в шв.фр., а не в евро/, чл.1, ал.3, чл.2, ал.1, ал.2, са
нищожни, като неравноправни.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на М. И.
М. ЕГН ********** против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***: сумата от
11256,60 швейцарски франка - надплатено , поради валутна разлика между швейцарски
франк и евро за период от 25.5.2017г до исковата молба – 25.5.2022г.; заедно със законната
лихва от предявяване на иска – 25.5.2022г до плащането, сумата от 3072,16 швейцарски
франка - разлика от предварително договорени анюитетни вноски и и заплатените
анюитетни вноски, за период от 25.5.2017г до исковата молба – 25.5.2022г , заедно със
законната лихва от предявяване на иска – 25.5.2022г до плащането , сумата от 473,64
швейцарски франка надплатена такса за управление на кредита за период от 25.5.2017г до
исковата молба – 25.5.2022г, заедно със законната лихва от предявяване на иска – 25.5.2022г
до плащането, както и сторените по делото разноски от 5772,99 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове за горницата, над уважените размери, до
пълния предявен размер: надплатено , поради валутна разлика между швейцарски франк от
12189,04 евро; разлика от предварително договорени анюитетни вноски и и заплатените
анюитетни вноски от 3214,79 евро.
ОСЪЖДА М. И. М. ЕГН ********** да заплати на *** ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** сумата от 74,16 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в 2-седмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14