Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …………...2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря М. МИЛАНОВА и
прокурора А. ТАРАЛАНСКА, разгледа докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х. дело №1281 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава
ХХІ от НПК.
С присъда от
26.09.2017г., постановена по НОХД №3750/2017г., СРС, НО, 13-ти състав, е
признал подсъдимия П.Д.И. за НЕВИНЕН в това, че на 25.11.2016 г. около 12.00 ч.
в гр. София, на бул. „Пейо Яворов”, в началната част на моста, върху бул.
„Симеоновско шосе” в посока Телевизионната кула, чрез нанасяне на удар с юмрук
в областта на лявото око, причинил на пострадалия П.Т.П., ЕГН: **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пода на лявата орбита,
реализираща медикобиологичния признак счупване на челюст, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата съдът е
отхвърлил предявения на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, граждански иск от П.Т.П.
с ЕГН-**********, срещу подсъдимия П.Д.И. за сумата 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, неимуществени вреди, както и претенцията в размер на 1000 лева,
съставляваща разноски по делото.
Срещу присъдата е
постъпил протест и допълнение към него от прокурор при СРП, в които се изразява
становище, че атакуваната присъда на районния съд е постановена при превратно
тълкуване на установените по делото факти, което е довело до неправилно
приложение на материалния закон. Изразява се несъгласие с приетото от
първостепенния съд, че деянието е извършено от подсъдимия при неизбежна
отбрана, като се застъпва противното становище, че осъщественото от И. деяние
представлява именно престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като е
извършено, след като противоправното нападение, започнато от пострадалия, вече
е било преустановено. Иска се атакуваната присъда да бъде отменена и вместо нея
да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
възведеното му обвинение.
Срещу тази присъда е
подадена и жалба, ведно с допълнение от ЧО и ГИ – П.Т.П., чрез неговия
повереник, адв. Г.Т., с които се иска
отмяна на присъдата, постановена от районната инстанция и постановяването на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, както и да бъде уважен предявения граждански иск, а също и да бъдат
присъдени в тежест на подсъдимия разноските, сторени от ЧО и ГИ. В допълнението
към жалбата се прави подробен разбор на доказателствата, събрани от първия съд,
навеждат се твърдения за неправилен анализ на доказателствената съвкупност,
като се излагат подробни съображения в насока, че извършеното от подсъдимия
осъществява състав на престъпление, а не е „неизбежна отбрана“, както е прието
от първоинстанционния съдебен състав.
Във връзка с подадените
жалба и протест, е депозиран отговор от адв. С.Д., защитник на подсъдимия П.И.,
в който се сочи, че атакуваната присъда е правилна, излага се наново
фактическата обстановка, на база на която са развити доводи в насока, че
деянието, осъществено от подсъдимия представлява именно неизбежна отбрана,
липсва превишаване пределите на неизбежната отбрана, доколкото подсъдимият е
нанесъл само един удар на пострадалия, който в резултат от удара е преустановил
нападението. Отправя се искане присъдата на СРС да бъде потвърдена по
съображенията, изложени в мотивите към нея.
В разпоредително заседание на 28.03.2019г.,
въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото, не се налага разпит на експерти и свидетели, но се
налага да бъдат проведени допълнителни разпити на ЧО и ГИ – П.Т.П. и на
подсъдимия П.Д.И..
Освен допуснатите
в разпоредително заседание доказателства, в съдебно заседание на 30.05.2019г.,
въззивният съдебен състав е допусна и допълнителен разпит на свидетеля М.К.К..
В съдебно заседание от 24.06.2019г., представителят на СГП направи искане да бъде допусната и назначена повторна СМЕ,
като се аргументира с данни от медицинската литература, съгласно които
нараняването на очната орбита не води до затруднение в движението на горната
челюст. Позовавайки се на тези данни, прокурорът изрази съмнение в
обосноваността на заключението на СМЕ, приета от районната инстанция, поради
което отправи искане за назначаване на повторна СМЕ. Въззивният съд, като взе
предвид изложените от представителя на държавното обвинение съображения за
направеното искане, прецени същото като основателно, поради което и назначи
повторна СМЕ, която след запознаване с всички налични по делото медицински
документи, включително и с резултатите от рентгенови изследвания, и след личен
преглед на пострадалия, да отговори на въпросите: причинено ли е на пострадалия
някакво телесно увреждане, ако има такова, да се определи характера му, респ.
налице ли е счупване на челюст и ако има такова, дали същото е довело до
затруднение в дъвченето и говоренето. Съдът намери още, че експертизата следва
да се изпълни от двама специалисти – съдебен медик и специалист по
лицево-челюстна хирургия. След изслушване на заключението по посочената
експертиза, е установено, че вещите лица са дали отговорите си, без да са
извършили преглед на пострадалия, както и че са се запознали с резултатите от
изследването от скенера, без да прегледат съдържанието на диска, приложен по
делото, което е даде основание на въззивния съдебен състав да допусне
допълнителна СМЕ, като разшири състава на специалистите, включвайки и медик със
специалност „образна диагностика“. Допуснат бе и допълнителен разпит на
пострадалия, който да бъде проведен в присъствие на вещите лица. На допуснатата
ДСМЕ бяха поставени същите задачи, но отговорите следваше да бъдат дадени след
личен преглед на пострадалия и повторно обстойно запознаване с резултатите от
образното изследване със скенер и преглед на записа от диска, на който е обективирано
това изследване.
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва, че
първостепенният съд макар и да е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, ги е обсъдил
самостоятелно и изолирано едно от друго, дал е вяра на защитната теза лансирана
от подсъдимия, пренебрегвайки показанията на пострадалия и съпругата му, което
от своя страна е довело до оправдаване на подсъдимия по предявеното му
обвинение, при безспорна установеност на авторството на деянието. Намира, че от
доказателствата по делото с необходимата категоричност се установява, че
ударът, нанесен от подсъдимия, е реализиран след като пострадалият вече е
преустановил нападението над свидетеля К., поради което не се касае за
неизбежна отбрана, както неправилно е приел районният съд. Посочва, че от
събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие доказателства, се
установява, че с инкриминирания удар, подсъдимият е причинил на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което изпълва
обективните признаци на деяние по чл.130, ал.1 НК, поради което пледира за
отмяна на присъдата, предмет на въззивна проверка и постановяването на нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 НК.
Повереникът
на ЧО и ГИ – адв. Т., поддържа изложеното от представителя на държавното
обвинение. Поддържа доводите, изложени в допълнението към подадената въззивна
жалба срещу присъдата на първия съд. Моли обжалваната присъда да бъде отменена
и подсъдимият да бъде признат за виновен по посоченото в обвинителния акт
престъпление. Алтернативно, ако въззивният съд приеме, че се касае за
престъпление от частен характер, претендира за осъдителна присъда за извършено
престъпление от частен характер, като допълва, че независимо какво престъпление
съдът ще приеме, че е извършено, поддържа предявения граждански иск и моли
същият да бъде уважен, както и да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия
сторените от ЧО и ГИ разноски в производството.
Частният
обвинител и граждански ищец – П.П., поддържа заявеното от прокурора и
повереника си. Моли, ако въззивният съд приеме, че е налице престъпление от
частен характер, да осъди подсъдимия за това престъпление. Завява, че никого не
е хващал за ръкава, а явно е създадено такова впечатление.
Защитникът
на подсъдимия П.Д.И. – адв. Д., посочва, че ако съдът приеме, че се касае за
престъпление по чл.130, ал.1 НК, каквито данни са събрани по делото, то е
изтекла абсолютната давност за наказателно преследване на това престъпление,
тъй като деянието е извършено на 25.11.2016г., а съгласно чл.82, ал.1, т.5 НК,
предвижда 2 годишна давност за погасяване на наказателното преследване, а
чл.82, ал.4 НК, уреждащ абсолютната давност, предвижда, че за това преследване
тя е 3 години, респ. същата е изтекла на 25.11.2019г. На следващо място
посочва, че когато съдът констатира, че престъплението е от частен характер,
НПК предвижда друг процесуален ред. Алтернативно развива съображения, че когато
няма външен израз на завършено нападение, то се приема, че същото е само
временно преустановено, което не изключва приложението на неизбежна отбрана,
както правилно е приел районният съд. Въпреки това, пледира да се приеме, че е
изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, като в този смисъл да
бъде постановен и съдебен акт.
Подсъдимият П.Д.И.,
в правото си на лична защита, поддържа защитника си, в правото си на последна
дума, моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната частична отмяна като
съображенията за това са следните:
Първоинстанционната
присъда е постановена при превратна и неправилна оценка на доказателствата,
събрани в хода на първоинстанционното съдебно следствие, което от своя страна е
довело до неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на събраните в
първото и въззивното съдебно следствие доказателства, въззивният съд прие
фактическа обстановка, която е следната:
Подсъдимият П.Д.И., с
ЕГН-**********, е роден в гр. Бургас, българин е, български гражданин, неженен,
не е осъждан, с висше образование, работи в „ЕСПО Г.“ ЕООД, с постоянен адрес:***
и настоящ адрес:***, таван 55.
На 25.11.2016г. в гр.
София, около 11:40 - 12:00 часа, свидетелят П.Т.П. управлявал лек автомобил
„Тойота Корола Версо“ с peг. № СВ ******,
червен на цвят, в който на предната дясна седалка пътувала и съпругата му –
свидетЕ.та Е.Н.П.. Двамата отивали на преглед на свидетЕ.та П., която страдала
от множествена склероза. Управляваният от свидетеля П. *** в посока Телевизионната
кула. Малко преди да достигнат болница „Токуда“, зад тях приближил бял микробус
„Форд Транзит“ с peг. № *******,
управляван от свидетеля М.К.К., а до него, на предна дясна седалка, седял подсъдимият
П.Д.И.. Двамата бързали да занесат храна на работниците в склада, в който
работели, поради което свидетелят К. искал да изпревари автомобила, управляван
от свидетеля П.. По тази причина свидетелят К. започнал да присветва с фарове и
свирнал с клаксона, за да подкани свидетеля П. да направи път. Свидетелят П.П. обаче
не сторил път на микробуса и продължил да се движи по същия начин, поради което
свидетелят К. предприел неправилна маневра и го изпреварил отдясно. При
преминаването покрай автомобила, управляван от свидетеля П., подсъдимият И.
натиснал клаксона на микробуса, в който се возел. След това свидетелят К. се
престроил пред автомобила на свидетеля П. и тъй като го направил рязко, засичайки
автомобила на свидетеля П., се наложило последният също да намали рязко. В
резултат на това, свидетЕ.та П. се свлякла на седалката си, въпреки поставения
обезопасителен колан. Свидетелят П. се подразнил от случилото се и решил да
потърси сметка на шофьора на микробуса, поради което продължил да се движи след
него. В началото на моста на бул. „Пейо Яворов“, над „Симеоновско шосе“,
свидетелят П. изпреварил микробуса, в който пътували свидетелят К. и
подсъдимият И.. След това спрял пред него, което от своя страна принудило
свидетелят К. да спре управлявания от него микробус. Свидетелят П. отворил
рязко вратата на автомобила си и излязъл от него. СвидетЕ.та П. останала в
автомобила и дори не се обърнала да види какво ще последва, тъй като не
очаквала да се случи нещо особено. Слизането на свидетеля П. било възприето от
свидетеля К. и от подсъдимия И.. Свидетелят П. се насочил към шофьорската врата
на микробуса и я отворил. В този момент подсъдимият И., който вече бил
освободил предпазния колан на автомобила, решил, че трябва да защити свидетеля К.,
поради което му казал да остане на
мястото си, а той бързо слязъл от микробуса и преминавайки покрай предната част
на микробуса, се отправил към шофьорската му врата. В това време свидетелят П.
отворил шофьорската врата и хванал с едната си ръка дрехите на свидетеля К. в
областта на гърдите му. Подсъдимият И., достигайки до отворената шофьорска
врата на микробуса, я изблъскал силно с две ръце, като в резултат от това,
вратата ударила свидетеля П.. Вследствие на удара с вратата, свидетелят П.
пуснал дрехата на свидетеля К., отстъпвайки крачка назад, след което се обърнал
с лице към подсъдимия И.. В този момент, въпреки че свидетелят П. преустановил
нападението над свидетеля К., пускайки го и отстъпвайки назад, подсъдимият И. нанесъл
един удар с дясната си ръка в областта на лявото око на свидетеля П.. След това
го хванал за дрехите, за да не падне на земята и да не си удари главата, и го
поставил да седне на асфалта.
В
резултат от описания удар, нанесен от подсъдимия И., на свидетеля П. били
причинени следните травматични увреждания: мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, което причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
живота; контузия на главата - разкъсно-контузна рана над лявата вежда; контузия
на лявата очна ябълка с околоочно кръвонасядане и оток в ляво; кръвоизлив под
конюнктивата на лявата очна ябълка; екхимоза на лявото око; лек оток на
роговицата, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
счупване на пода на лявата орбита с пролабиране на мастна тъкан и лекостепенно
подаване на долния прав очен мускул, причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Съгласно
заключението на повторната и допълнителната СМЕ, счупването на пода на лявата
орбита /което е и таван на левия горночелюстен синус/, не води до нарушаване на
функцията на горната челюст /дъвчене и говорене/, поради което това счупване
реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
По нареждане на дежурния
по оперативна част на 04 РУ-СДВР, местопроизшествието било посетено от
свидетелите Р.Д.Н. и М. Т.Т., полицейски служители в 04 РУ-СДВР, които
възприели нараняванията на свидетеля П., снели самоличност на подсъдимия И. и
на свидетелите П., П. и К., записали peгистрационните номера на управляваните от П. и К. МПС, и запазили
местопроизшествието до пристигането на огледна Г.а. На място дошъл и екип на
СМП, който извършил преглед на свидетеля П. и на подсъдимия И..
Изложената фактическа
обстановка се установява от доказателствата и доказателствените средства,
събрани от първия и въззивния съд, които са следните: гласни –
обясненията на подсъдимия И., дадени пред районната и въззивната съдебни
инстанции, показанията на свидетелите П.Т.П., депозирани пред първия и
въззивния съд, Е.Н.П., М.К.К., събрани в проведените първоинстанционно и
въззивно съдебно следствие, включително и частта, приобщена по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Р.Д.Н., включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, М. Т.Т., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1,
т. 1 от НПК; писмени – протокол за оглед на
местопроизшествие от 25.11.2016 г. (л. 4-6 от ДП); фиш за спешна медицинска
помощ (л. 19 от ДП); протокол за доброволно предаване от 06.12.2016 г. (л. 25
от ДП); КТ-изследване ВМА-МБАЛ София, амб. № 2923/25.11.2016 г. (л. 26 от ДП);
амбулаторен лист за платен преглед № 804157/05.12.2016 г. (л. 27 от ДП);
епикриза от ВМА-МБАЛ София (л. 28 от ДП); справка за съдимост (л. 19 от СД); способи на доказване
– повторна СМЕ (л. 53-56 от ВСД), допълнителна
повторна СМЕ (л.73-76 от ВСД) и КСППЕ на подсъдимия (л. 57-62 от СД).
Въззивният съд не
споделя изцяло анализа на доказателствата, направен от първата инстанция,
поради което се налага да бъдат повторно обсъдени събраните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие доказателства, както и тези, събрани от въззивния съд.
В доказателствения
материал не съществуват противоречия относно времето, мястото и повода за
възникналия конфликт. Липсват противоречия в показанията на свидетелите и досежно
лицето, което е нанесло удар на пострадалия, начина, по който е нанесен удара,
и средството, с което е нанесен. За тези обстоятелства въззивният съд, също
както и районната инстанция, изцяло кредитира с доверие показанията на
свидетелите П.П., М.К., Е. П., както и обясненията на подсъдимия И., депозирани
пред първия и въззивния съд, тъй като за посочените обстоятелства показанията
на свидетелите, както и обясненията на подсъдимия в тази им част са еднопосочни
и безпротиворечиви, взаимно се допълват и намират опора едни в други.
Обясненията, дадени от подсъдимия И. за
описаните по-горе обстоятелства, въззивният съд аналогично на районната
инстанция, прие като доказателствено средство, а не като негова защитна
позиция, тъй като се подкрепят от показанията на останалите свидетели и в този
смисъл не се явяват изолирани от останалите доказателства по делото, поради
което и в тази им част бяха ценени като източник на доказателства, каквито
могат да бъдат дадените от подсъдимия обяснения.
Противоречия в гласните
доказателствени средства се установяват във връзка с действията на пострадалия
след спиране на двата автомобила, действията предприети от подсъдимия след като
свидетелят П.П. е напуснал управляваното от него превозно средство, както и
относно момента, в който е нанесен инкриминирания удар. Информативни за
посочените обстоятелства са показанията на свидетелите М.К. и П.П., както и
обясненията на подсъдимия, депозирани пред първия и въззивния съд.
От показанията на
свидетеля П.П., дадени пред районния съдебен състав, както и тези, изнесени в
хода на въззивното съдебно следствие, се установява, че след като П. е засякъл
микробуса, управляван от свидетеля К., е излязъл от автомобила си, насочвайки
се с бързи крачки към микробуса. Свидетелят П. както пред първия, така и пред
въззивния съд, излага твърдения, че не си спомня дали е отворил вратата на
микробуса, посочва още, че от негова страна не е имало хващане на шофьора на микробуса.
Въззивният съд, също като първоинстанционния съдебен състав не даде кредит на
доверие на тези твърдения на пострадалия П., тъй като те се оборват от
показанията на свидетеля М.К., както и от дадените от подсъдимия И. обяснения.
Както свидетелят К., така и подсъдимият еднопосочно твърдят, че свидетелят П. е
отворил вратата на буса, като е хванал свидетеля К. за блузата в областта на
гърдите. Подсъдимият И. излага в дадените пред двете съдебни инстанции обяснения,
че шофьорската врата на микробуса е била отворена, като при достигането си до
нея, той я е изблъскал силно с двете си ръце, удряйки с вратата пострадалия,
който в този момент е пуснал свидетеля К., отстъпвайки крачка назад. Въззивният
съд прецени аргументирането на пострадалия с липсата на спомен за собственото
си поведение в обсъжданата насока, като желание от негова страна да не изнесе
обстоятелства, които биха могли да се тълкуват като проява на агресия от негова
страна, поради което и не цени като достоверни твърденията му да не е съхранил
спомен, че е отворил вратата на шофьора на буса, както и че не го е хващал нито
за блузата, нито за ръката. Тези изявления на пострадалия се явяват изолирани
от показанията на свидетеля К., приобщени по реда на чл.281, ал.5 НПК в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, както и от обясненията на подсъдимия И.,
който както пред първия, така и пред въззивния съд твърди пострадалият да е
отворил вратата на шофьора и да е хванал свидетеля К. за блузата. Въззивният
съд не прецени с доверие и показанията на свидетеля К., поднесени в хода на
въззивното съдебно следствие, в частта, в която излага, че и след като
подсъдимият е изблъскал пострадалия с вратата на буса, последният е продължавал
да държи както него, така и вратата на микробуса, като го е пуснал едва след
нанасяния от подсъдимия удар в лицето му. На първо място, тези твърдения на
свидетеля К. са в противоречие с показанията му, дадени пред първия съдебен
състав и тези, депозирани от него в хода на досъдебното производство. Това
противоречие и след прочитане на показанията му, дадени пред първия съдебен
състав, не бе отстранено, доколкото свидетелят поддържаше както заявеното пред
въззивния съд, така и изложеното пред съда, разгледал делото в районната
инстанция. На следващо място, показанията на К. в тази им част се оборват от обясненията
на самия подсъдимия, който последователно пред районния и въззивния съд сочи,
че след като е изблъскал силно отворената врата на микробуса, пострадалият е
пуснал свидетеля К., отмествайки се крачка назад и обръщайки тяло по посока на
подсъдимия. Показанията на свидетеля М.К., освен че са в противоречие с
посоченото от него в първостепенното съдебно следствие и в досъдебното производство,
са и нелогични, защото е напълно естествено, когато човек бива изненадан, както
твърди самият пострадал, и ударен с врата, какъвто удар е произтекъл след
изблъскването на вратата от подсъдимия, същият да отпусне захвата си и да се
отдръпне както поради това, че е ударен, така и поради това, че не имал
очакване за такова нещо. Въззивният съд прецени показанията на свидетеля К. в
тази им част, като опит същите да бъдат нагодени към изводите, застъпени в
мотивите към присъдата на районния съд, че инкриминираното по делото поведение
на подсъдимия И., изпълва признаците на неизбежна отбрана, която не е
общественоопасно деяние. Въззивният състав не прецени като правдиви показанията
на свидетеля К. и в частта, в която същият твърди, че преди подсъдимият да
излезе от превозното средство, двамата не са разговаряли. Тези твърдения на К.
се оборват от заявеното от подсъдимия И., който посочва противното в дадените
от него обяснения и пред двете съдебни инстанции – че при излизането на пострадалия
от управляваното от него превозно средство, И. е казал на К. да стои в
микробуса и че оттук насетне той поема в тази ситуация.
Въззивният съд прецени с
особено внимание показанията на свидетЕ.та Е. П., тъй като тя е съпруга на пострадалия.
Въпреки това, се довери на показанията й в цялост, тъй като не установи нито
едно противоречие в изнесеното от тази свидетЕ. и останалите гласни
доказателствени средства. Показанията на свидетЕ.та П. се отнасят за
произтеклите събития преди и след процесния удар, нанесен от подсъдимия на
пострадалия П. и за тези обстоятелства, въззивният съд се довери на заявеното
от П. изцяло.
Свидетелите Н. и Т. също
не са възприели случилото се преди и при причиняване на телесното увреждане на
свидетеля П. от подсъдимия И., тъй като са пристигнали на мястото на
произшествието след нанасяне на удара на пострадалия. Показанията на тези
свидетели също бяха ценени с доверие в цялост, включително и приобщените от
досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 НПК, защото са еднопосочни с
изложеното от свидетелите П., К., П., както и от дадените от подсъдимия
обяснения досежно събитията, произтекли след идването на полицейските служители
Н. и Т.. Тези свидетели са пристигнали на местопроизшествието впоследствие,
поради което показанията им могат да служат за изграждане на фактически изводи
относно тази част от събитията.
Обясненията на
подсъдимия имат двуяка природа – от една страна могат да бъдат източник на
доказателства, от друга могат да са израз на защитната позиция, застъпена от
подсъдимия. В настоящия случай, обясненията на подсъдимия И., депозирани пред
първостепенния и въззивния съд, бяха ценени като доказателствено средство в
по-голямата им част, тъй като намират опора в гласните и писмени доказателства,
кредитирани с доверие от въззивния съд. Като външна изява на защитната теза на
подсъдимия, бяха приети обясненията на И., единствено в частта, в която твърди
да е възприел пострадалият да взема нещо от автомобила си преди да излезе от
него, както и в частта, в която посочва в обясненията си пред въззивния съд, че
смятал, че пострадалият държи нещо в дясната си ръка, тъй като не я виждал в
отворената врата на микробуса. Обясненията на подсъдимия в посочените части не
се подкрепят от нито едно от останалите гласни доказателства. Нито един от
останалите свидетели, включително и свидетелят К., който също е бил в
микробуса, когато пострадалият е предприел слизане от автомобила си, не излага
да е видял свидетелят П. да взема нещо
със себе си преди да излезе от колата. Нещо повече, подсъдимият И. в
допълнителните си обяснения, изложени пред въззивния състав, първо посочва, че
приближавайки към отворената врата на микробуса, е видял пострадалият да държи
с двете си ръце свидетеля К. за блузата в областта на гърдите, както и че след
като изблъскал силно шофьорската врата, свидетелят П. пуснал К., отстъпвайки
крачка назад и извръщайки се в неговата посока. Така изложеното от обвиняемия
влиза в остро противоречие с последващото му твърдение, че тъй като не виждал
дясната ръка на пострадалия след изблъскването му с вратата, смятал, че държи
нещо в нея, при положение, че миг преди това е видял свидетелят П. да държи с
двете си ръце блузата на свидетеля К.. Частите от обясненията на подсъдимия,
които въззивният съд прие за израз на защитната му теза, не намират опора в
нито едно от останалите доказателства по делото, тъй като никой друг от
останалите свидетели не е възприел пострадалият да държи някакъв предмет в
ръката си, нито пък такъв е установен при огледа на местопроизшествие. Във
всички останали части обясненията, дадени от подсъдимия И., бяха преценени като
доказателствено средство, тъй като не са в противоречие с другите, оценени като
достоверни от съда доказателства. Нещо повече, в обясненията си, дадени пред
първия съдебен състав, подсъдимият дава сведения и за други свои неправомерни
действия, каквито са нанесените от него удари на друго лице, преминаващо с
автомобила си в района на местопроизшествието и направило опит да се разправи с
подсъдимия, което даде още едно основание на въззивния съд да цени като
доказателствен източник неговите обяснения в по-голямата им част.
И въззивният съдебен
състав се довери на заключението на КСППЕ, приета в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, тъй като е изготвено от експерти, притежаващи необходимия
опит и знания, използвали научен подход и научни знания, за да отговорят на
поставените задачи. Посредством това експертно заключение се установява, че
подсъдимият не страда от психично заболяване. Непосредствено и към момента на
деянието подсъдимият И. не е изпитвал силен страх (не е бил в състояние на
уплаха), който възниква в рамките на няколко секунди до 1-2 минути, тъй като
процесният инцидент се е развил в рамките на по-продължителен период, в което
време подсъдимият И. е имал възможност да осмисли рационално случващото се. У
подсъдимия И. е констатирана ригидна нагласа, при която реакцията на дадена
ситуация се базира на минал опит без да бъде вярно верифицирана към конкретната
ситуация.
Въззивният
съд не се довери на заключението на СМЕ, приета в хода на първостепенното
съдебно следствие, тъй като изводите на експерта, изготвил това заключение,
бяха оборени от заключенията на ПСМЕ и ДПСМЕ, допуснати и назначени в
проведеното въззивно следствие. Вещите лица, участвали в състава на тези две
експертизи са медици с различни специалности – съдебен медик, лицево-челюстен
хирург, като в състава на допълнителната повторна СМЕ бе включен и специалист
по образна диагностика. СМЕ, приета от първия съд, е изготвена единствено на
база писмени данни, докато другите две заключения са в резултат от запознаване
на експертите както с медицинската документация, така и със записа от диска,
съдържащ проведеното изследване със скенер на пострадалия, а също са извършили и
личен преглед на пострадалото лице. Вещото лице, работило по първата СМЕ, е
установило същите наранявания при пострадалия, които са констатирали и експертите,
работили по другите две експертизи. Разликата е в това, че вещите лица по ПСМЕ
и допълнителната такава, окачествяват счупването на пода на лявата орбита
/което е и таван на левия горночелюстен синус/ като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. За да достигнат до този извод, експертите са
взели предвид, че пода на очницата, която е счупена при пострадалия, се явява
горна стена на синуса на горната челюст. Синусът на горната челюст, според
допълнителните разяснения, направени от експертите в съдебно заседание,
представлява една кухина, която има четири стени отстрани и по една отпред и
отзад, т.е. общо шест стени. Вещите лица посочват, че може да се оприличи на
паралелепипед, с формата на кибритена кутия, като на този паралелепипед е счупена
само едната стена, с една пукнатина, като по този начин, това счупване по
никакъв начин не променя конструкцията на този паралелепипед, който не се движи
в различни посоки. Специалистите допълват още, че при счупването на една кост в
човешкото тяло, независимо каква, при раздвижване на фрагментите едни спрямо
друг, пациентът изпитва болка, тъй като отделните фрагменти поради счупването
се движат в различни посоки, което от своя страна затруднява движението. В
настоящия случай такова разместване на отделни фрагменти липсва, счупването на
горната стена на паралелепипеда, какъвто представлява горния синус, не променя
функциите – дъвчене и говорене и не води до тяхното затрудняване. Ето защо
вещите лица по посочените експертизи достигат до извод, че констатираното при
пострадалия счупване на пода на лявата орбита /което е и таван на левия
горночелюстен синус/ реализира медикобиологичния признак временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Поради това, че двете експертни заключения,
допуснати и назначени в хода на проведеното въззивно следствие, са изготвени от
медици с различни специалности, работили с най-пълен обем от медицински
документи и изследвания, въззивният съд счете, че следва да се довери именно на
тях, като най-пълни и компетентно изготвени и именно тях постави в основата на
изводите си за причинените на пострадалия телесни увреди. За да прецени по този
начин обсъжданите заключения, въззивният съдебен състав взе предвид, че те са
съответни и на показанията на пострадалия, както и на тези, дадени от съпругата
му – свидетЕ.та Е. П., които като страдания на пострадалия посочват отоци около
мястото на удара, двойно виждане, изтръпване в областта на синуса. Никой от
посочените свидетели не съобщава за затруднения в говора или в дъвкателните
функции, като в този смисъл заключенията на повторната и допълнителната СМЕ, са
съответни и на посочените гласни доказателствени средства за вида и естеството
на страданията, причинени на пострадалия от счупването на пода на лявата му
очна орбита.
Заключението
на СМЕ, приета от районния съд, не бе ценено от въззивната инстанция като
компетентно изготвено, тъй като изводите му се оборват от заключенията на
повторната и допълнителната СМЕ, назначени в проведеното въззивно следствие, а
са в противоречие и със заявеното от пострадалия, и съпругата му досежно
последиците от счупването на пода на орбитата, тъй като никой от тях не излага
твърдения, П.П. да е имал затруднения в дъвченето или говоренето.
Въззивният
съд се довери изцяло и на писмените доказателства, приети по делото, тъй като
не намери основание да се съмнява в тяхната достоверност, а и същите са
съответни на гласните доказателствени средства, ценени с доверие от съда.
При този анализ на доказателствата, направен от въззивната инстанция,
не може да бъде споделен извода на първия съд, че деянието, осъществено от
подсъдимия П.Д.И. не е престъпление, защото е било извършено при условията на
неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 НК. Според дадената формулировка на
неизбежната отбрана в чл.12, ал.1 НК, за да е налице такова деяние, което не е
общественоопасно, на първо място трябва да е осъществено противоправно
нападение и същото да е непосредствено. Нападението е непосредствено, когато е
вече започнало и все още не е завършило. Само в такъв случай причиняването на
вреди на нападателя не е общественоопасно, защото е предназначено да
предотврати увреждането на определени обществени отношения, защитени от правото.
В настоящия случай, с необходимата безспорност от доказателствата по делото,
включително и от обясненията на самия подсъдим, се установява, че пострадалият П.
е започнал противоправно нападение, насочено срещу свидетеля К., изразяващо с в
хващане с две ръце блузата на свидетеля К. в областта на гърдите. Установява се
също, че когато подсъдимият е приближил отворената шофьорска врата, силно я е
изблъскал с ръце, вратата ударила свидетеля П. и последният в резултат от този
удар е пуснал блузата на свидетеля К., отстъпвайки крачка назад. В този момент
започналото противоправно поведение, реализирано от пострадалия е било
преустановено, т.е. вече не е било налице непосредствено противоправно
нападение. Пострадалият П.П. е дал външен израз на отказ от по-нататъшни
действия, като е пуснал нападнатия, отстъпвайки назад. Извръщането на
пострадалия по посока на подсъдимия не може да бъде тълкувано като намерение за
продължаване на нападението, тъй като самият подсъдим заявява, че пострадалият
в този момент не е бил с вдигнати ръце, ръцете му били спуснати, а изражението
на лицето му е показвало изненада. Неизбежна отбрана може да има само, когато
противоправното нападение е започнало и все още не е преустановено, какъвто не
е настоящият случай. Изблъскването на пострадалия с отворената врата на микробуса
и отстъпването му крачка назад, ясно са показвали, че нападението е
преустановено, като П.П. не е дал нито вербални, нито невербални сигнали, че
има намерение да продължи нападението. Твърденията на подсъдимия, че не виждал
дясната ръка на П. и по тази причина мислел, че последният държи нещо в нея,
бяха приети за негова защитна позиция от въззивния съд, тъй като преди това
подсъдимият е видял как пострадалият държи с двете си ръце свидетеля К. за
блузата, което изключва възможността свидетелят П. да има нещо в ръцете си,
което подсъдимият би могъл да приеме като заплаха. Ударът, нанесен от
подсъдимия, причинил на пострадалия счупването на пода на лявата орбита, е
нанесен след като нападението над свидетеля К. е било преустановено, поради
което деянието, извършено от подсъдимия не е осъществено при условията на
неизбежна отбрана. Не може да се говори и за превишаване пределите на
неизбежната отбрана, доколкото липсва непосредствено нападение, същото вече е
било преустановено от подсъдимия, изблъсквайки с ръце отворената врата на
микробуса, провокирала пострадалия да пусне свидетеля К.. Всичко това даде
основание на въззивния съд да приеме, че не намират опора в доказателствата по
делото, изводите на районната инстанция, извършеното от подсъдимия И. да е
осъществено при условията на неизбежна отбрана.
Установи се в хода на въззивното съдебно следствие, от повторната и
допълнителната СМЕ, че всички причинени на пострадалия телесни увреждания –
мозъчно сътресение без загуба на съзнанието; контузия на главата -
разкъсно-контузна рана над лявата вежда; контузия на лявата очна ябълка с
околоочно кръвонасядане и оток в ляво; кръвоизлив под конюнктивата на лявата
очна ябълка; екхимоза на лявото око; лек оток на роговицата; счупване на пода
на лявата орбита с пролабиране на мастна тъкан и лекостепенно подаване на
долния прав очен мускул, са причинили на пострадалия разстройство на здравето,
неопасно за живота. Всички посочени наранявания реализират медикобиологичния
признак разстройство на здравето, неопасно за живота и субсумират признаците на
лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, а не на престъпление по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, каквото обвинение е било повдигнато на подсъдимия И.
с внесения в СРС обвинителен акт. Според чл.161 от НК, за лека телесна повреда
по чл.130 от НК, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.
В такива случаи разпоредбата на чл.287, ал.5 НПК предвижда, че ако в хода на
съдебното следствие се установи, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия и наказателното производство е било образувано преди да е изтекъл
срокът по чл.81, ал.3 НПК, прокурорът на основание чл.48 НПК или частният
обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението,
което се преследва по тъжба на пострадалия. В настоящия случай наказателното
производство е образувано преди да е изтекъл срокът, предвиден в чл.81, ал.3 НПК, в хода на съдебните прения пред въззивния съд както прокурорът, така и
частният обвинител са направили искане съдът да се произнесе и за
престъплението по чл.130 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.
Въпреки това за въззивния съд не съществува такава възможност, тъй като едва в
хода на въззивното съдебно следствие бе установено, че причиненото на
пострадалия счупване на пода на лявата орбита изпълва признаците на лека
телесна повреда, съгласно нормата на чл.130, ал.1 НК, респ. че осъщественото от
подсъдимия деяние е престъпление от частен характер. Съществен елемент на
справедливия наказателен процес е правото на подсъдимия да бъде информиран в
подробности за характера и причините за обвинението срещу него, както и
осигуряването на достатъчно време и възможности за подготовка на защитата срещу
това обвинение. Обвинението се формулира от прокурора с висока степен на
окончателност чрез съставяне и внасяне на обвинителния акт в съда. Допустимо
изключение и компромис с това основно положение на наказателния процес се
допуска чрез института на изменение на обвинението. Целта на законодателната
уредба във връзка с изменението на обвинението е да се намери баланса между
интереса на правосъдието за установяване на истината по делото и правото на
защита на обвиненото лице. В този смисъл при разглеждане на въпроса за
допускане на изменение на обвинението в съдебно заседание от решаващо значение
е съблюдаване на правото на защита на подсъдимия. Изключение от този принцип е
предвиденото в нормата на чл.287, ал.5 НПК, цитирана по-горе, когато на
съдебното следствие в производство по обвинение за престъпление от общ характер
се установят обстоятелства за това, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия, съдът следва да постанови присъда, а не да прекратява
производството по делото, като очевидно в тези случаи не е необходимо да се
изменя обвинението. Това обаче, не може да бъде направено от съда, ако не е
поискано от прокурора, съответно от частния обвинител. В случай на направено
подобно искане от прокурора или частния обвинител, подсъдимият да бъде признат
за виновен за престъпление от частен характер, съдът следва да постанови
оправдателна присъда по първоначалното обвинение за престъплението от общ
характер и осъдителна за престъплението, което се преследва по тъжба на
пострадалия /в този смисъл Р. 61-82-I,
Р. 97-89-II, Р. 11-90-III, Р.292-97-I. На ВС/.
Искането на частния обвинител и на прокурора по чл. 287, ал. 5 НПК, може
да бъде направено в писмена или устна форма, но това трябва да бъде сторено до
края на съдебното следствие в първата инстанция, в краен случай в съдебните
прения пред районния съд, който в подобни случаи разполага с възможност да
възобнови съдебното следствие, за да бъде дадена възможност на подсъдимия да
направи допълнителни възражения или да поиска събирането на доказателства за
оборване на престъплението от частен характер, като по този начин ще бъде
охранено правото му на защита и във връзка с престъплението от частен характер.
В настоящия случай подсъдимият И. е бил лишен от тази възможност,
доколкото новите обстоятелства, свързани с характера на телесната повреда,
причинена на пострадалия са установени едва в хода на въззивното съдебно
следствие. Едва пред въззивната инстанция е установено, че се касае за
престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
не за престъпление от общ характер. Подсъдимият е бил лишен от възможността да
се защитава срещу това обвинение в първата инстанция, бил е лишен от
възможността да поиска събиране на доказателства, с които да се защитава срещу
престъплението от частен характер, не е имал възможност да направи възражения в
тази насока, докато производството е било в първоинстанционната съдебна фаза. В
случай, че за първи път въззивният съд се произнесе с присъда, с която да осъди
подсъдимия И. за извършено престъпление от частен характер, без същият да е бил
наясно с тази възможност в хода на първоинстанционното съдебно следствие, то подсъдимият
ще бъде лишен от една инстанция по същество и по фактите. По тази причина за
въззивния съд не съществува процесуална възможност да се произнесе с присъда, с
която да признае подсъдимия П.И. за виновен и да го осъди за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 НК, без да накърни правото му на защита. Не
случайно и именно поради това институтът на изменение на обвинението е
предвиден като процесуална възможност само в рамките на първата съдебна
инстанция.
С оглед на изложеното за
възможностите, с които разполага въззивният съд и доколкото се установи, че
осъщественото от подсъдимия И. деяние не субсумира признаците на престъпление
по чл.129, ал.2 НК, а осъществява от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.130, ал.1 НК, то и присъдата на районния съд, с която
подсъдимият П.Д.И. е признат за невиновен в това, на 25.11.2016 г. около 12.00
ч. в гр. София, на бул. „Пейо Яворов”, в началната част на моста, върху бул.
„Симеоновско шосе” в посока Телевизионната кула, чрез нанасяне на удар с юмрук
в областта на лявото око, да е причинил на пострадалия П.Т.П., ЕГН: **********,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пода на лявата орбита,
реализираща медикобиологичния признак счупване на челюст и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, следва да бъде потвърдена, макар и не по съображенията изложени в мотивите
към атакуваната присъда.
Въпреки че въззивният
съд не разполага с процесуална възможност да се произнесе за първи път във
въззивното производство с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен за
извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК, няма пречка да се произнесе с
решението си по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск, каквато претенция бе заявена от частното обвинение, доколкото с
атакуваната присъда съдът в първата инстанция е отхвърлил приетия за съвместно
разглеждане ГИ, с който се претендира обезвреда на причинените от деянието
неимуществени вреди, тъй като е приел, че деянието, извършено от подсъдимия не представлява
деликт, защото е извършено при условията на неизбежна отбрана. В съответствие с
изводите си по фактите и правото въззивният съд намери, че присъдата на
районната инстанция в тази й част ще следва да се отмени, като съображенията за
това са следните:
От доказателствата по
делото с необходимата безспорност се установява, че именно подсъдимият И.,
умишлено е нанесъл удар с юмрук в областта на лявото око на пострадалия, в
резултат от който на П.П. са причинени следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение без загуба на съзнанието; контузия на главата - разкъсно-контузна рана
над лявата вежда; контузия на лявата очна ябълка с околоочно кръвонасядане и
оток в ляво; кръвоизлив под конюнктивата на лявата очна ябълка; екхимоза на
лявото око; лек оток на роговицата; счупване на пода на лявата орбита с
пролабиране на мастна тъкан и лекостепенно подаване на долния прав очен мускул,
всичките реализиращи медикобиологичния признак разстройство на здравето,
неопасно за живота. Както бе посочено вече по-горе в настоящето изложение,
деянието, осъществено от подсъдимия не е извършено при неизбежна отбрана, ударът
е нанесен след като предприетото от пострадалия противоправно нападение вече е
било преустановено, поради което и извършеното от подсъдимия И. деяние е
извършено противоправно и виновно, същото представлява деликт, в резултат от
който на пострадалия са причинени неимуществени вреди, изразили се в претърпени
от последния болки и страдания, с оглед на което предявения от него граждански
иск ще следва да бъде уважен, но не в пълния му размер. В
съответствие с установения характер на причиненото на пострадалия нараняване,
представляващо лека телесна повреда, предявеният граждански иск следва да се
уважи до сумата от 3000 лева, като в останалата част, до пълния му предявен
размер от 5000 лева ще следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода
от делото в гражданскоправната му част, подсъдимият И. ще следва да бъде осъден
да заплати и държавна такса в размер на 4 % върху уважената част от предявения
граждански иск, а именно сумата от 120 лева.
Неоснователна се явява
обаче претенцията на повереника, да бъде осъден подсъдимият да заплати сумата
от 1000 лева, представляваща направените от ЧО и ГИ П.П., разноски в
производството. По делото не се съдържат доказателства, че ЧО и ГИ действително
е заплатил претендираната от повереника сума, липсват доказателства както по
първоинстанционното, така и по въззивното дело, за действително заплатен
адвокатски хонорар от П., поради което и искането на адв. Т. в тази насока следва
да се остави без уважение като недоказано, въпреки изхода на делото в
гражданскоправната му част, като присъдата на районната инстанция, в частта, с
която е отхвърлено искането за осъждане на подсъдимия да заплати направените от
П.П. разноски в размер на 1000 лева, ще трябва да бъде потвърдена.
Имайки предвид
изложеното във връзка с невъзможността въззивният съд да се произнесе за първи
път в настоящето производство за вината
на подсъдимия за извършено от него престъпление от частен характер с правна
квалификация по чл.130, ал.1 НК, безпредметно се явява да бъде обсъждано
направеното от защитата възражение за изтекла погасителна давност за
наказателно преследване за това престъпление.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на някакви други основания, освен посочените, които да налагат
нейното изменяване или отмяна, поради което и по изложените по-горе съображения,
постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.337‚ ал.3 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ като ОТМЕНЯ
присъдата от 26.09.2017г., постановена по НОХД №3750/2017г., СРС, НО,
13-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения срещу подсъдимия П.Д.И.
граждански иск от П.Т.П. с ЕГН-**********, до сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат от инкриминираното деяние,
неимуществени вреди, като вместо това,
ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.И. с ЕГН-**********,
с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:***, таван 55, на основание чл.45, ал.1
от ЗЗД, да заплати на гражданския ищец П.Т.П.
с ЕГН-**********, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от инкриминираното
деяние, изразяващо се в нанесения му от П.Д.И. удар с юмрук в областта на
лявото око, причинили му болки и страдания.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.И. с ЕГН-**********, да
заплати по сметка на СРС сумата от 120 лева, представляваща държавна такса в
размер на 4 % върху уважената част в
размер на 3000 лева, от предявения от П.Т.П. граждански иск.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.