№ 47
гр. Благоевград, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500130 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 504700 от 27.11.2020 г., постановено по гр.д.№42/2020 г. ,
РС – Разлог е отхвърлил иска с правно основание: чл. 422 във вр. чл. 415 от
ГПК на „С.б.с.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Б.“ № 81, вх. Б, ет. 1, представлявано от Ст.Б. и Г.П., чрез адв. И.Л., АК
– С., за установяване в отношенията между страните, че М. Л. ДР., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № 7 дължи сумата от 37,50 лв.,
представляваща неизплатени месечни вноски по Договор за продажба №
********* от 21.09.2016 г., която сума е заплатена от заявителя „С.б.с.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. Б,
ет. 1, представлявано от Ст.Б. и Г.П., в качеството му на поръчител, на „М.“
ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
14.01.2020 г., до окончателно заплащане на задължението.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „С.б.с.“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. Б, ет.
1, представлявано от Ст.Б. и Г.П., чрез адв. И.Л., АК – С..
Решението се обжалва като неправилно. Навеждат се доводи, че
изводите на Районния съд за недоказаност на претенцията от страна на ищеца
били незаконосъобразни. Отправя се искане за отмяна на атакуваното
решение на Районен съд град Разлог и постановяване на ново с което да бъде
1
уважена исковата претенция като доказана и основателна. Претендират се
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна не е представила
писмен отговор по жалбата.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на
страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка, съдържат необходимите реквизити и са
извършени необходимите действия по администрираето и, поради което
съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Разлог е
валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят
нищожност на решението или недопустимостта му.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба от „С.б.с.“ АД, ЕИК ******, срещу М. Л. ДР., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ул. „Д.“ № 7. Ищецът твърди, че на основание сключен между
продавача „М.“ ЕАД и купувача М. Л. ДР., Договор за продажба на
изплащане , Д. е закупила стока – телефон - устройство, подробно
индивидуализирано с исоквата молба. Купувачът се е задължил да плати
договорената цена на стоката съобразно погасителен план, неразделна част от
договора. Поради неплащане на цената на стоката , Договор за продажба на
изплащане от 21.09.2016г. е прекратен при условията на т.12.3, а дължимата и
непогасена сума в размер на 37.90 лева, представляваща неплатен остатък от
договорената цена на стоката е станала изискуема предсрочно на основание
чл.12.3 от Договора.
На 07.11.2014г. между „М.“ ЕАД и „С.б.с.“ АД бил сключен Договор за
поръчителство, по силата на който ищецът се задължил да обезпечи
задълженията на абонатите, сключили с „М.“ ЕАД договор за продажба на
изплащане. Поръчителят „С.б.с.“ АД изпълнил задължението на купувача по
процесния договор за продажба на изплащане, като извършил плащане в
полза на продавача "М." ЕАД, за което уведомил купувача.
Длъжникът не платил сумата, поради което ищецът в качеството на
кредитор се снабдил със заповед по чл.410 ГПК за сумата. След надлежно
уведомяване от заповедния съд за възможността да предяви установителен
иск по чл.422 ГПК за вземането си по заповедта кредиторът депозирал в
законоустановения срок исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
Ищецът претендира съдебни разноски. Представя писмени
доказателства.
Акцесорният иск за мораторна лихва е оттеглен и производството по
2
делото е прекратено в тази част.
В законоустановения срок ответникът не е представил писмен отговор.
В хода на исковото производство оспорва ищцовото твърдение за
неизпълнение задължението по договора за продажба на изплащане да плати
цената на закупената стока. Твърди, че по делото не са представени
доказателства за уведомяване на ответника по чл.143 ЗЗД, както и за
настъпила предсрочна изискуемост на задължението на купувача да плати
цената на закупената стока.
Първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства и
доказателствени средства, от които се установява следното:
На 21.09.2016 г. между М. Л. ДР. и „А1 Б." ЕАД /с предишно търговско
наименование „М.“ ЕАД/ били сключени Договор № *********/21.09.2016 г.
за продажба на устройство на изплащане - Handset Huawei P81ite DS White,
сериен № 862271032193058 и Договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги. Двата договора били обвързани, като съгласно
чл. 6.2 от първия, месечните вноски по него се отразявали в месечните
таксуващи фактури по втория от тях. Съгласно чл. 6.1 Договор №
*********/21.09.2016 г. „А1 Б.“ ЕАД издава една фактура за всички дължими
по договора суми, на дата на сключването му, в която се отразява и
първоначалната вноска, дължима при подписване на договора. Съгласно т. 4
от този договор, общата сума на устройството е 299.99 лева, първоначалната
вноска - 12.50 лева, а месечните вноски в размер на 287.49 лева, всички с
включен ДДС. Сумата от 287.49 лева следвало да се плати на 23 равни вноски
по погасителен план, посочен в т. 5 от договора включващи главница и лихва.
Първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаване на вещта.
Съгласно т. 12.3 от Договор за продажба на изплащане №
*********/21.09.2016 г. договорът се прекратява предсрочно при неплащане в
срок на две последователни месечни вноски от страна на купувача.
На 07.11.2014 година , между „М.“ ЕАД и „С.б.с.“ АД е сключен
договор, по силата на който „М.“ ЕАД възложил на „С.б.с.“ АД, срещу
възнаграждение, да извършва дейности, измежду които: гарантиране чрез
„поръчителство“ на вземания на възложителя от „абонати“ /по смисъла на
Раздел I на същия договор/. Изпълнителят се задължил да отговаря пред
възложителя за задълженията на абонатите, сключили договор за продажба на
изплащане с възложителя, до размера на дължимата цена на крайното
устройство по съответния договор, намалена с първоначалната вноска /раздел
IV, т.3 и т.4 от договора/. Страните уговорили, в случаите на неизпълнение на
парични задължения на абоната по „договор за продажба на изплащане“ и
предсрочно спиране на достъпа на абоната до Мрежата, задължения за
поръчителя : да погаси просроченото задължение на абоната като плати
дължимата от последния цена на крайното устройство или съответния
остатък от нея /чл.2.2.3./; да уведоми абоната, че в качеството на поръчител
ще изпълни вместо него задължението му към мобилния оператор /чл.2.2.4./.
С Анекс, сключен на 08.10.2015 година между „М.“ ЕАД и „С.б.с.“ АД,
неразделна част от Договор от 07.11.2014г., мобилният оператор е
3
упълномощил „С.б.с.“ АД да изпраща и уведомява от името на
упълномощителя абонатите на оператора относно : разваляне на сключените
между абонатите и оператора договори за продажба на изплащане; настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по тези договори, както и да ги
покани да платят дължимите и непогасени суми по договорите.
Основният договор от 07.11.2014 г. е продължаван периодично чрез
сключвани ежегодно анекси. Видно от анекс от 01.10.2018 г., срокът на
договора е продължен до 08.08.19 г. В периода на неговото действие е
сключен и договора за покупко-продажба на устройството от „А1 Б." ЕАД.
От заключението на съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице се
установява, че: по силата на Договор № *********/21.09.2016 г. „А1 Б." ЕАД
/с предишно търговско наименование „М.“ ЕАД/ е предоставило на ответника
устройство на изплащане - Handset Huawei P81ite DS White, сериен №
862271032193058. За извършената услуга била издадена фактура №
*********/21.09.2016 г. на стойност 300.00 лв. Съгласно осчетоводените
плащания по договор № *********/21.09.2016 г. в „А1 Б.“ ЕАД, от М. Л. ДР.
са извършени погасителни вноски до № 20, вкл., които са в общ размер на
250.00 лв., от който главница 223.48 лв. и лихва 26.52 лв. /показано в
погасителният план/. Непогасени са останали 3 бр. вноски - от № 21 до № 23,
вкл., в общ размер на 37.50 лв., за месеците 05, 06 и 07.2018 г., за което са
издадени три броя таксуващи фактури, а именно: Таксуваща фактура №
*********/30.05.2018г., със срок за плащане до 14.06.2018г. - 12.50 лв. с ДДС
(21-ва вноска по погасителния план), Таксуваща фактура №
*********/26.06.2018 г., със срок за плащане до 11.07.2018 г. - 12.50 лв. с
ДДС (22-ра вноска по погасителния план) и Таксуваща фактура №
*********/26.07.2018г., със срок за плащане до 10.08.2018 г. - 12.50 лв. с ДДС
(23-та вноска по погасителния план).
Вещото лице сочи още, че на 20.06.2019 г. М. Л. ДР. е заплатена на „А1
Б." ЕАД /с предишно търговско наименование „М.“ ЕАД/ сумата на
непогасените 3 бр. вноски в размер на 37.50 лв. - от 21-ва вн. до 23-та вн.,
включително. Извършеното плащане е по банков път с платежно нареждане
от банкова сметка на това дружество в Общинска банка по банкова сметка на
„А1 Б." ЕАД /с предишно търговско наименование „М.“ ЕАД/ в банка ОББ
АД. Сумата от 37.50 лв. е осчетоводена като приход в „А1 Б." ЕАД /с
предишно търговско наименование „М.“ ЕАД/ по посочените по-горе
таксуващи фактури по договор за продажба на изплащане №
*********/21.09.2016 г.
В заключението се сочи също така, че по сметките на „С.б.с.“ АД няма
постъпили плащания от страна на М. Л. ДР. по Договор №
*********/21.09.2016 г. за продажба на устройство на изплащане марка и
модел „Handset Huawei P8Iite DS White“.
„С.б.с.” АД е изпратило уведомление до ответничката, съдържащо
информация, че това дружество е поръчител на „А1 Б." ЕАД /с предишно
търговско наименование „М.“ ЕАД/, по сключения между последното и нея
Договор № *********/21.09.2016 г. Даден е срок на М. Л. ДР. да изплати
4
сумата от 37.50 лв., дължима за месеците 05, 06 и 07.2018 г. /по
горецитирания договор/, като е уведомена, че при неплащане от нея на А1 Б."
ЕАД /с предишно търговско наименование „М.“ ЕАД/, то „С.б.с.” АД ще
заплати дълга и, като ще встъпи в правата на „А1 Б." ЕАД /с предишно
търговско наименование „М.“ ЕАД/, срещу нея, до размера на задължението
и.
Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника М. Л. ДР.
и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г .
„С.б.с.“ АД е заплатило на 11.06.2019 г. на „А1 Б.“ ЕАД сумата от 37.50 лева,
представляваща дължимата сума от М. Л. ДР. по Договора за продажба на
изплащане от 21.09.2016 г.
Видно от приетото ч. гр. д. № 782/2019 г. по описа на Pайонен съд –
Разлог по заявление по чл. 410 от ГПК подадено от „С.б.с.” АД е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 3650/31.07.2019 г., с която
длъжникът М. Л. ДР. е осъдена да заплати на заявителя сумата от 37,94 лв.,
дължима въз основа на договор за продажба на изплащане, сключен на
21.09.2016 г. между „А1 Б.“ ЕАД и М.Д. договор за поръчителство, сключен
на 07.11.2014 г. между „А1 Б.“ ЕАД и „С.б.с.“ АД, от която а) 37,50 лв.
(тридесет и седем лева и петдесет стотинки) – главница, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 30.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането и б) 0,44 лв. (четиридесет и четири
стотинки) – мораторна лихва за забава за периода от 20.06.2019 г. до
26.07.2019 г., както и сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева),
представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, като в двуседмичния срок е
постъпило възражение. С разпореждане № 5943/14.12.2019 г. на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си. Съобщението за това е
връчено на 02.01.2020 г., а искът е предявен на 16.01.2020 г.
Първоинстанционният съд направил краен извод за неоснователност на
предявения по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 410 ГПК иск
с правно основание чл. 143 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД. Като водещи мотиви
изтъкнал, че: Ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора и
станало самостоятелен кредитор, но не е уведомило кредитополучателя М. Л.
ДР. за тези обстоятелства, преди погасяване на дълга от нея. Именно с оглед
липса на знание, че ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора,
на 20.06.2019 г., М. Л. ДР. била заплатила на „А1 Б." ЕАД /с предишно
търговско наименование „М.“ ЕАД/ сумата на непогасените 3 бр. вноски в
размер на 37.50 лв. - от 21-ва вн. до 23-та вн., включително.
В този смисъл, в хода на настоящото производство, не се доказало
ответникът по делото М. Л. ДР. да е била надлежно уведомена за встъпването
на „С.б.с.” АД в правата на „А1 Б." ЕАД /с предишно търговско
наименование „М.“ ЕАД/ срещу нея по Договор № *********/21.09.2016 г., в
качеството му на поръчител, поради което искът по чл. 422 ГПК се явява
неоснователен.
5
Въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск. Съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, поръчителят,
който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, след като уведоми длъжника за предявения срещу него
иск. В този смисъл, в тежест на ищеца е да докаже налично валидно
облигационно правоотношение между ответника и "М." ЕАД по Договор за
продажба на изплащане, поетото валидно поръчителство спрямо ответника с
Договор от 07.11.2014 г., сключено между ищеца и "М." ЕАД и липсата на
изпълнение за заплащане на дължимите по договора на изплащане вноски.
Следва на последно място, да бъде установен фактът, че дружеството-ищец в
качеството му на поръчител, е заплатил задълженията на ответника към "М."
ЕАД по договора за продажба на изплащане.
Съдът намира, че по делото не бе установено по безспорен начин
наличие на валиден договор за поръчителство между "М." ЕАД и ищеца, с
който да е обезпечено вземането на оператора по процесния Договор за
продажба на изплащане. До този извод съдът стига, след като съобрази, че по
силата на договора за поръчителство поръчителят се задължава към
кредитора на длъжника, а не към длъжника. По смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗД
изпълнилият чуждо задължение поръчител, встъпва в правата, които
кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за
даденото поръчителство. Т. е., съгласие от длъжника за поемане на
поръчителство не се изисква. В този смисъл Решение № 1647 от 3.12.1984 г.
по гр. д. № 803/1984 г. на I г. о. и Решение № 351 от 12.06.1995 г. по гр. д. №
2635/1994 г. на V г. о. Поръчителството е каузален договор с основание
кредиторът да бъде обезпечен и с основание на поръчителя да обезпечи
кредитора, като неговият предмет съответства на предмета на главния дълг и
престацията е предварително определена и известна. Доколкото не
съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат
да бъдат обезпечени с поръчителство, договор за поръчителство по см. на чл.
138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, като в тежест на ищеца е да установи в
процеса, че между него, като поръчител и кредитора е постигнато изрично
съгласие за гарантиране на задължение именно от този вид и при това към
момента на сключване на процесната сделка. Доказателства в тази насока,
обаче, не са представени по делото. В случай на поето преди сключване на
главната сделка обезпечение страните по договор за поръчителство следва да
посочат размера на обезпечения дълг. В този смисъл Решение 52/10.09.2010
г., по т. д. № 63/2009 г., II т. о., ТК, в което прието, че при отсъствие на
въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на
обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да
предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай
основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителят
обезпечава, следва изрично да са посочени в сключения между поръчителя и
кредитора договор за поръчителство, като при паричен дълг основният
индивидуализиращ елемент е неговият размер. Доколкото, обаче, в процесния
6
договор за поръчителство не са посочени основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, а в Раздел IV, чл. 3 от договора за
поръчителство страните са договорили задължение на поръчителя да отговаря
пред мобилния оператор за задължения на абонати, сключили Договор за
продажба на изплащане с "М." ЕАД, в резултат на получено одобрение от
"С.б.с."АД, в рамките на извършен "Скоринг", или, посоченият текст
обуславя извод за неопределеност на договорите, които ще бъдат обезпечени
с поръчителство, предметът на тези договори и размерът на обезпеченото
вземане, следва, че Договорът за поръчителство от 07.11.2014 г. по аргумент
от чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, е нищожен поради невъзможен предмет. В този смисъл
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 52/10.09.2010 г. по т. д.
№ 63/2009 г., II т. о., ТК, съгласно което при отсъствие на въведено от
законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с
поръчителство, договорът за поръчителство дори може да предхожда по
време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри,
индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да
са изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка,
като при паричен дълг това е неговият размер.
Предявеният иск се явява неоснователен на заявеното основание и
същият следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
Поради гореизложените съображения въззивният съд намира жалбата
срещу решението на първоинстанционния съд за неоснователна.Последното
следва да бъде потвърдено като правилно, по съображенията, изложени от
въззивната инстанция.
По разноските: С оглед изхода на спора по въззивната жалба не се
следват разноски на въззиваемата страна.
Водим от горното, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 504700 от 27.11.2020 г., постановено по
гр.д.№42/2020 г. по описа на РС – Разлог
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7