Р Е Ш
Е Н И Е
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
№..........,гр. София……………..г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV „в” състав, в открито съдебно заседание
на десети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
при участието на секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 9535 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Обжалва се решението на СРС, 123 състав от 08.05.2020 г., постановено по гр.д.
№20314/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от Т.И.К., С.В.К. и И.В.К. срещу В.С.К. иск с правно основание
чл.34 от ЗС, вр. с чл.69,ал.1 от ЗН за делба на следния недвижим имот: апартамент
№ 2 (две), находящ се в гр. София, Столична община, район „Красна поляна“, ж.к.
„Западен парк“, ул. „Суходолска“ – бивша „******/четиридесет и три/, вход „А“
на 1/първи/ жилищен етаж, състоящ се от
две стаи и други сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 68134.1105.14.3.2 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
осем. хиляда сто и пет. четиринадесет. три. две) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район
„Красна поляна“, ж.к. „Западен парк“, бл. ******, с площ от 48.52 кв.м., при
съседи, съгласно скица на АГКК, самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж
68134.1105.14.3.3 и 68134.1105.14.3.1, под обекта – няма, а над обекта - 68134.1105.14.3.5, заедно с прилежащите му
мазе с площ от 5.12 кв.м., таван с площ от 4.50 кв.м. и 3.31% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
Решението
се обжалва от ищците Т.И.К., С.В.К. и И.В.К..
Въззивниците
заявяват искане за отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение
на процесуалните правила и като необосновано. Твърдят, че в нарушение на
процесуалните правила от първата инстанция не е обсъдено нито едно от събраните
по делото доказателства, не са посочени кои факти са приети за доказани . Молят настоящата инстанция да съобрази, че с
подадения от ответника отговор на исковата молба искът за делба не е оспорен,
нито са заявени собственически права, които да изключват техните /на ищците/.
Считат, че заявеното от ответника в първото по делото съдебно заседание
възражение за придобивна давност е недоказано, както поради неустановяване на
обективния елемент на владението , /предвид факта, че за част от сочения период
на владение върху имота е било учредено вещно право на ползване и фактическата
власт е осъществявана от вещния ползувател, а и
със събраните гласни доказателства е установено, че те са имали достъп
до имота и са го посещавали/ , така и поради недоказване на факта, че
установеното върху техните идеални част владение, /в случай, че се приеме
наличие на доказано такова/ е явно и им е противопоставено. От друга страна
въззивниците-ищци поддържат, че от събраните по делото доказателства се
установява съсобствеността между тях и ответника , възникнала по силата на
наследственото правоприемство от общите наследодатели Р.С.и С.К.. С изложените
доводи, подробно развити в жалбата въззивниците-ищци мотивират искането си за
отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с което
да бъде допуснат до делба съсобствения между тях и ответника недвижим имот при
установените по делото квоти.
Въззиваемият – ответник по предявения иск В.С.К.
оспорва жалбата като неоснователна по доводи, подробно развити в отговора по
чл.263,ал.1 от ГПК. Намира, че правилно с обжалваното решение е
прието за доказано възражението му за притежание на правото на собственост
върху целия процесен имот, придобито чрез различни правни способи за отделните
идеални части от него- наследяване по закон, договорно основание
/покупко-продажба/ и на оригинерно основание – по давностно владение.
Възразява, че учреденото вещно право на ползване върху процесния имот в полза
на общата наследодателка Р.С.не изключва правната възможност за упражняване на
владение върху имота, доколкото фактическата власт може да бъде осъществявана
чрез друго лице, което да е държало имота за него /ответника/- в случая това
друго лице е била общата наследодателка. Правилно СРС бил приел за основателно
възражението за изтекла придобивна давност. Сочи, че в разглеждания случай
придоби процесния имот чрез няколко придобивни способа: по наследство, чрез
покупко-продажба и чрез давностно владение по отношение на наследените от
ищците идеални част от процесния имот. Въззиваемият-ответник счита, че
установеното от него владение върху идеалните части на ищците е обективирано
пред тях чрез извършваните единствено от него ремонти на процесния имот и стопанисването
на имота, както с оглед установения от свидетелите факт, че ищците са го
възприемали като владелец с признанието им, че си е „присвоил“ имота и не са се
противопоставили на това владение. При условията на евентуалност- в случай, че
съдът не приеме за основателно възражението му, че собственик на целия процесен
имот, счита, че делбата следва да бъде допусната при квоти: по 1/18 ид.ч. – за
всеки от ищците поотделно и и 15/18
ид.ч. - за него.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
Съдът
е сезиран с иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 от Закона за
собствеността, вр. с чл.69,ал.1 от Закона за наследството.
С
обжалваното решение искът за делба е отхвърлен с единствения немотивиран довод,
че по делото е доказано възражението на ответника за изтекла в негова полза
придобивна давност, поради което не е налице съсобственост между страните.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК и при дължимата проверка
за спазването на императивните правни норми.
Настоящият
съдебен състав не споделя немотивирания и необоснован извод на първата
инстанция за недоказана съсобственост между страните по делото върху процесния
недвижим имот, поради доказано възражение на ответника за придобиване на имота
на оригинерно основание- по давностно владение.
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява
общото притежание /в съсобственост/ на процесния имот от страните по делото.
Съответно- недоказано е възражението на ответника за придобиване по давност на
идеалните части, притежавани от ищците на основанието наследяване по закон от
общите наследодатели.
Между
страните по делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства е видно,
че процесният недвижим имот- ап.№ 2, находящ се в гр.София, кв.Красна поляна,
ул.“Суходолска“ /бивша ******със застроена площ от 48,52 кв.м. , състоящ се от:
две стаи и други сервизни помещения, заедно с прилежащото избено помещение с
площ от 5,12 кв.м. и таванско помещение от 4,50 кв.м. и заедно с 3,31% ид.ч. от
общите части на сградата и правото на строеж мястото, е придобито от общите
наследодатели на страните Р.В.С.и С. С.К. с договор за продажба от 12.03.1991г.
на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти по време на брака между тях в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ на основание чл.19 от СК от 1985г.- отм., но приложим
към релевантния момент на придобиването на собствеността върху имота. СИО между Р.С.и С.К. е прекратена и трансформирана
в обикновена съсобственост при равни дялове – по ½ ид.ч. от момента на смъртта
на С.К. на 24.05.1993г. /удостоверение за наследници № 569/07.11.2016г./, на основание чл.27 от СК от 1985г. /отм./. В
резултат на прекратената СИО Р.С.е придобила ½ ид.ч. от процесния имот
на основание чл.27 от СК от 1985г. /отм./ и на основание наследяване по закон 1/3
ид.ч. от притежаваната ½ ид.ч. от С.К. /чл.9,ал.1 от ЗН/- т.е. 1/6 ид.ч. Или общо Р.С.е била титуляр в резултат на
прекратената СИО и наследяване по закон от починалия й съпруг С.К. на 4/6 ид.ч.
от процесния имот. На основание наследственото правоприемство по закон синовете
на С.К. и Р.С.: В.С.К. и ответника В.С.К., са придобили
всеки по 1/3 ид.ч. от собствената на С.К. ½ ид.ч. от процесния имот
/чл.5,ал.1 от ЗН/, т.е. – всеки от синовете е получил по 1/6ид.ч. от процесния
имот.
Доколкото
Р.С.е била титуляр само на 4/6 ид.ч. от процесния имот към 02.10.2006г., то
само за тези 4/6 ид.ч. договорът за
покупко-продажба, сключен с нот.акт № 65, том 8 по нот.дело № 272/2006г. на
нотариус Р.Д.с рег.№ 274 на Нотариалната камара, между Р.С.– продавач и ответника В.С.К. – купувач е породил своето вещно –
правно прехвърлително действие, доколкото продавачката не би могла да прехвърли
повече права от притежаваните от нея. На
посоченото договорно основание ответникът се легитимира като собственик на 4/6
ид.ч. от процесния имот, към които следва да бъде прибавена и придобитата от
ответника чрез наследяване от С.К. 1/6 ид.ч. или ответникът В.К. се легитимира
като собственик на 5/6 ид.ч. от процесния имот.
Останалата
1/6 ид.ч. от процесния имот е придобита по равно от ищците на основание
чл.5,ал.1 от ЗН - от ищците С.В.К. и И.В.К.
и от ищцата Т.И.К.- на основание чл.9,ал.1 от ЗН, след смъртта на общия им
наследодател В.С.К. на 31.10.2005г., като всеки от ищците се легитимира на
основание наследяване по закон от В.К. на по 1/18 ид.ч. от процесния мот
Правният спор между страните е по въпроса дали
от 01.02.2007г., /посочена като начален момент на периода на придобивната
давност в молбата на съделителя-ответник В.К. от 05.02.2019г./, този ответник е
трасформирал упражняваното държане върху собствените на тримата ищци общо и 3/18
ид.ч. от процесния имот - във владение и по въпроса дали тази промяна /трансформация
е била обективирана пред ищците, респ.-
дали е било отблъснато владението на последните върху техните идеални части като
едно от правомощията на правото им на собственост. Налице е правен спор и по
въпроса дали ответникът считано от 01.02.2007г.- до датата на предявяване на
исковата молба /30.03.2017г./ е упражнявал явно
спокойно и непрекъснато владение
върху целия процесен имот, поради което се легитимира като едноличен собственик
на същия.
Настоящият
съдебен състав намира, че неправилно с обжалваното решение е прието за
основателно възражението на ответника за еднолично притежание на целия процесен
имот, като по отношение на 3/18 ид.ч.– собствени общо на тримата ищци е прието,
че е доказано упражняваното от ответника държане да е транформирано във
владение. Настоящият съдебен състав приема, че посочената трансформация не се
установява по делото, както и не е доказано така твърдяното установено владение
да е явно , да е доведено до знанието на
ищците и съответно – да е отблъснато владението на последните върху тази 3/18
ид.ч. от процесния имот, както и владението да е упражнявано от ответника явно
в изискуемия 10 годишен давностен срок по чл.79,ал.1 от ЗС.
По
въпроса за допустимостта на възражението за придобивна давност настоящият
съдебен състав намира, че законосъобразно то е прието и разгледано от първата
инстанция като допустимо , макар
да не е заявено с отговора на исковата молба подаден от ответника, а е
направено с молба на ответника в рамките
на първото по делото съдебно заседание. Със
специалната норма на чл.342 от ГПК е предвидено изключение от преклузията,
установена с общата норма на чл.133 от ГПК по отношение на въпросите и фактите свързани със
съсобствеността/собствеността. С нормата на чл.342 от ГПК е дадена правна
възможност на всеки един от съделителите да възрази срещу правото на другите
съделители да участват в делбата и срещу техния дял до приключване на първото
по делото открито съдебно заседание. Ето защо, възражението за придобивна
давност, като проявление на оспорването на правата на останалите съделители,
/извън позоваващият се на давността/ да участват в делбата се явява
своевременно заявено до приключване на първото по делото открито съдебно
заседание. В този смисъл са и
разрешенията на константната съдебна практика- Решение № 18/ 03.02.2015г. по
гр.д.№ 4619/2014г. на 1-во ГО на ВКС, Решение № 124/ 19.06.2015г. по гр.д.№
620/2015г. на 1-во ГО на ВКС, Решение № 50022 от 07.03.2023г. по гр.д.№
1806/2022г. на 1-во ГО на ВКС, Определение № 189 от 16.04.2019г. по гр.д.№ 4181/2018г.
на 1-во ГО на ВКС, Определение № 46 от 29.01.2016г. по гр.д.№ 68/2016г. на 2-ро
ГО на ВКС и др.
С оглед изложените мотиви настоящият
съдебен състав намира, че заявеното от ответника възражение за придобивна
давност е допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно. В
доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и
главно доказване, /съгласно и задължителните указания на ТР №
1/06.08.2012г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС/, че е променил упражняваното
държане върху собствените на ищците общо 3/18 ид.ч. - във владение от посочения
от ответника начален момент- месец 02.2007г. В тази връзка настоящият съдебен
състав приема на първо място, че от ответника в съответствие с доказателствената тежест по
чл.154,ал.1 от ГПК и разясненията на посоченото ТР не са посочени не са и доказани конкретните
действия, с които е обективирал явно и недвусмислено промяната на държането във
владение на собствените на ищците общо 3/18 ид.ч. от процесния имот и съответно- не е доказан
начинът на отблъсване на владението на ищците към сочения начален момент на
придобивната давност – месец февруари 2007г. От показанията на свидетелите на
ответната страна не се установява към посочения от ответника начален момент на
установяване на владението от него да са реализирани конкретни ясни и недвусмислени
действия, от които може да се направи еднозначен и безспорен извод за
твърдяната от ответника трансформация на държането във владение върху
притежаваните от ищците общо 3/18 ид.ч. от процесния имот. Установеният с
показанията на свидетелите Н.и Н.факт, че в началото на 2007г. ответникът се е
„похвалил“ пред тях, че е станал собственик на процесния имот, както и установеният
с показанията на св.Н.факт, че ответникът през 2007г. е извършил ремонт в
апартамента /смяна на дограма, нови ел.уреди, ново обзавеждане, смяна на тръби
и ел.инсталация, ремонт/ , дори да бъдат ценени като релевантни факти за
твърдяната от ответника трансформация от държание във владение на идеалните
части на ищците, не обосновава извод, че тази промяна е обективирана пред
ищците и съответно е отблъснато владението на последните. Обективирането на
намерението за „своене“ на имота пред трети лица в хипотезата, при която придобивното
основание на съсобствеността произтича от наследяване по закон, /както в
конкретния случай- наследяване от общия наследодател С. С.К./, не е равнозначно
и не покрива изискването това „своене“ да бъде обективирано пред собственика/собствениците
, тъй като това обективиране е първото и необходимо условие за отблъсване
владението на последните /ТР № 1/2012г. на ОСГК/. Нещо повече, настоящият
съдебен състав приема, че с показанията на свидетелите на самия ответник /свидетелите Николови/ е опровергано наличието на обективния елемент
на владението, които ответникът твърди, че е упражнявал през сочения от него
период от време, доколкото и двамата свидетели на ответника установяват, че до
смъртта на общата наследодателка Р.С., ищците са продължили да посещават процесния
имот, макар и рядко. Този факт е потвърден и с показанията на свидетелите на
ищците. Не се установява от събраните
гласни доказателства, /включително и от показанията на свидетелите на
ответника/ при тези посещения ищците да не са били допускани от ответника в
процесния имот , поради противопоставени собственически права от ответника
върху целия процесен имот. Самите
свидетели на ответника установяват, че ищците са посещавали имота свободно и
спокойно за отбелязване на общи семейни празници /като именни дни/ и за
посещения на общата наследодателка. Във
връзка с обективния елемент на владението следва да се посочи, че от с
горепосочения договор за покупко-продажба, сключен между общата наследодателка Р.С.и
ответника, наследодателката си е запазила вещното право на ползване върху
процесния имот, като с оглед обема на
притежаваното от нея право на собственост съдът приема, че това вещно право на
ползване е породило действие само за 4/6
ид.ч. от имота. От показанията на свидетелите и на двете страни в процеса
безспорно и еднозначно се установява фактът, че до смъртта си през 2015г.
общата наследодателка Р.С.е живяла в процесния имот. Що се отнася до ответника,
то от показанията на ангажираните от него свидетели не се установява безспорно
и категорично той да е живял постоянно и непрекъснато в процесния имот от
2007г. до смъртта на Р.С./2015г./. Св.Н.заявява, че В. е бил неотлъчно до Р.С.последните
2-3 години преди смъртта й. От показанията на тази свидетелка се установява, че
ответникът се изнесъл от процесното
жилище и го е представил за ползване на сина си В., но от свидетелските й
показания не се установява нито периодът от време, през който ответникът и
живял в имота, нито моментът, в който го е предоставил за ползване на сина В..
Св.Н., /който е съпруг на св.Н.и живеят в съседния апартамент на същия етаж/ от
своя страна заявява, че ответникът е посещавал ежедневно Р.С.до смъртта й през
2015г., но не установява ответникът да е живял постоянно в процесния имот от
2007г. до смъртта на Р.С., заявява, че ответникът е бил неотлъчно до Р.С.последните
3 години преди смъртта й. Т.е., от показанията на ангажираните от ответника
свидетели не се установява безспорно и твърдението на ответника за упражнявана
от него фактическа власт върху процесния имот през посочения период от време
м.02.2007г.- до датата на предявяване на исковата молба. Във връзка с
обективния елемент на владението следва да се посочи, че принципно основателен
е доводът на ответника, че няма правна пречка за придобиване на имот на
оригинерно правно основание /придобивна давност/ и в хипотезата, при която
имотът е обременен с ограничено вещно правно на ползване - както в настоящия
случай, предвид доказаното запазено вещно право на ползване от Р.С.при
прехвърлянето на имота на ответника с горепосочения договор за
покупко-продажба. При тази хипотеза, обаче, ответникът носи доказателствената
тежест да установи, че титулярът на вещното право на ползване не упражнява
фактическа власт върху имота като проявление и реализация на това ограничено
вещно право, а осъществява тази фактическа власт от името и за друго лице
/владелец/. Доказателства, които да установяват, че вещният ползувател /Р.С./
до смъртта й през 2015г. е държала имота за ответника по делото не са
ангажирани. Ето защо, съдът намира за недоказано и неоснователно твърдението на
ответника, че фактическата власт е била осъществявана от него чрез друго лице- вещният ползувател на процесния
имот.
При липса на безспорни
доказателства за упражнявана от ответника фактическа власт върху процесния имот
през посочения от него период от време и изискуем от нормата на чл.79,ал.1 от
ЗС и при липсата изцяло на доказателства твърдяната от ответника промяна в
анимуса му по отношение на общо притежаваните от ищците 3/18 ид.ч. /от държател
във владелец/ да е била обективирана
пред последните и съответно-да е отблъснато владението на ищците върху
собствените им общо 3/18 ид.ч., настоящият съдебен състав намира възражението
на ответника за придобиване на оригинерно основание на притежаваните от ищците
3/18ид.ч. от процесния имот за неоснователно. Във връзка с твърдяната от
ответника промяна в анимуса и обективирането й пред ищците съдът съобразява, че действително от показанията на свидетеля на ищците- св.Ф.се
установява, че ищците /Т. и И./ са коментирали „присвояване“ на процесното жилище
от ответника, който по този начин ги е
лишил от наследство. Дори да се приеме за основателна тезата на ответника, че
това установено с показанията на св.Ф.обстоятелство представлява признание на
ищците на неговото /на ответника/ владение върху собствените на ищците идеални
части от процесния имот и фактът, че това установено владение е доведено до
знанието на ищците, то св.Ф.изрично заявява, че тези коментари на ищците за
т.нар.“присвояване“ са били след смъртта на Р.С.. Св.Ф.заявява, че преди този момент /смъртта на Р.С.през 2015г./
всички са знаели, че процесното жилище е наследствено на ищците , ответника В.К.
и сина на ответника- В.. Т.е. дори да се приеме, че след смъртта на Р.С.от
ответника е било обективирано през ищците намерението му за своене на техните
идеални част от процесния имот, то от този момент през 2015г., /когато е починала Р.С./ - до датата на
предявяване на исковата молба по настоящото дело, с което придобивната давност
е прекъсната /30.03.2017г./ не е изтекъл законовоизискуемият 10 годишен
давностен срок по чл.79,ал.1 от ЗС.
При
липсата на доказателства по делото, които да установяват твърдяната от ответника
трансформация на държането във владение върху собствените на ищците общо 3/18
ид.ч. от процесния имот по ясен, категоричен и недвусмислен начин и съответно -
отблъсване на владението на последните върху тази идеална част, настоящият
съдебен състав приема за недоказано възражението на ответника за придобиване по
давност на тези 3/18 ид.ч. Като последица от това съдът приема, че страните по
настоящото дело се легитимират като съсобственици на процесния имот- ищците на
основание наследяване по закон от наследодателя С.К. и прекият им наследодател В.К.-
всеки на по 1/18 ид.ч. от процесния имот, а ответникът на общо 15/18 ид.ч.,
придобити на основание наследяване от С.К. и по силата на договора за
покупко-продажба, сключен през 2006г. с Р.С.. Ето защо, делбата на процесния
имот следва да бъде допусната между страните при тези квоти след отмяната на
неправилното първоинстанционно решение.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на СРС, 123 състав от 08.05.2020 г., постановено по гр.д.
№20314/2017 г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА
делба по иска с правно основание чл.34
от ЗС, вр с чл.69,ал.1 от ЗН, предявен от Т.И.К., с ЕГН **********, С.В.К. с ЕГН ********** и И.В.К.
с ЕГН ********** срещу В.С.К. с ЕГН **********
на следния недвижим имот: апартамент № 2 (две), находящ се в гр. София,
Столична община, район „Красна поляна“, ж.к. „Западен парк“, ул. „Суходолска“ –
бивша „******/четиридесет и три/, вход „А“ на 1/първи/ жилищен етаж, състоящ се от две стаи и други сервизни
помещения, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1105.14.3.2 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и осем. хиляда сто и
пет. четиринадесет. три. две) по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в гр. София, Столична община, район „Красна поляна“, ж.к. „Западен
парк“, бл. ******, с площ от 48.52 кв.м., при съседи, съгласно скица на АГКК,
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1105.14.3.3 и
68134.1105.14.3.1, под обекта – няма, а над обекта - 68134.1105.14.3.5, заедно с прилежащите му
мазе с площ от 5.12 кв.м., таван с площ от 4.50 кв.м. и 3.31% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ ЛИЦА И КВОТИ:
Т.И.К.
с ЕГН ********** – 1/18 ид.ч.
С.В.К. с ЕГН **********- 1/ 18 ид.ч.
И.В.К. с ЕГН ********** – 1/ 18 ид.ч. и
В.С.К. с ЕГН ********** – 15 / 18 ид.ч.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, при наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.