Решение по дело №48160/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17951
Дата: 7 октомври 2024 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110148160
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17951
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЙЦ
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110148160 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
07.10.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА

при секретаря ЙЦ, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 48160/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ЙБ“ ЕАД срещу А И., като се твърди, че страните се
намирали в облигационно отношение. Поддържа, че ответницата дължала следните суми: 1)
по договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за предпочетен номер +359********* – сумата
от 70,75 лева, представляващи незаплатени дължими суми за абонаментни такси и дължима
сума за незаплатен лизинг на устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple, както и незаплатени
такси по приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер
+359********* за периода от 04.11.2020 г. до 14.11.2020 г.; 2) по договор за мобилни услуги от
04.11.2020 г. за предпочетен номер +359********* – сумата от 78,15 лева, представляващи
дължими суми за незаплатени абонаментни такси и дължима сума за незаплатен лизинг на
1
устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple, както и незаплатени такси и дължима сума по
приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер
+359********* за периода от 15.11.2020 г. до 14.12.2020 г.; 3) по договор за мобилни услуги от
04.11.2020 г. за предпочетен номер +359********* – сумата от 61,26 лева, представляващи
дължими суми за незаплатени абонаментни такси и дължима сума за незаплатен лизинг на
устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple, както и незаплатени такси и дължима сума по
приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер
+359********* за периода от 15.12.2020 г. до 14.01.2021 г.; 4) сумата от 1,77 лева –
незаплатена частично лизингова вноска по договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за
предпочетен номер +359********* за устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple; 5) сумата от
5,99 лева – дължима застрахователна премия по полица № 10167883 „Смартфон протект“ от
04.11.2020 г.; 6) сумата от 205,80 лева – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг
на мобилни устройство Huawei Y6P 64 GB Dual Purple за периода 15.02.2021 г. до 14.03.2021
г.; 7) сумата от 145,54 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги от 04.11.2020 г. и приложенията към договора за мобилни услуги, поради виновно
неизпълнение, формирА. като сбор от три месечни абонаментни такси. Навежда доводи, че
ответника не бил изпълнил задълженията си по договорите, поради което бил неизправна
стрА.. Сочи, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която била връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените
искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи претендираните суми.
Претендира присъждането на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата
чрез особения представител, като претенциите се оспорват. Твърди, че не било ясно точно
какви и кое или кои задължения не била изпълнила по всеки един от договорите. Поддържа,
че простото позоваване на клауза от договора не можело да доведе до извод, че договорите
били надлежно прекратени, съответно как и по какъв ред е стА.ло това. Инвокира доводи, че
ако се касаело за хипотеза на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то ищеца следвало да извърши това при
спазване на съответните предпоставки, за което по делото не били ангажирани
доказателства, което обосновава подробно. Излага съображения за недължимост на
претендирА.та неустойка, като развива доводи за нищожността на последната на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърляне на
исковете.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1
ТЗ.
Спорното материално право е обусловено от осъществяване в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
валидно възникнало облигационно между страните по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги; 2) ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни
услуги; 3) да е налице валидно уговорена неустоечна клауза; 4) ищецът да е упражнил
надлежно правото си да развали договора, поради виновно неизпълнение от стрА. на
ответника.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
2
По отношение договорът за лизинг спорното материално право е обусловено от
проявлението в обективната действително на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) наличието на валидно сключен договор за лизинг на мобилно
устройство; 2) ищецът да е предоставил на ответника мобилното устройство за ползване.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
По отношение претенцията за незаплатени застрахователни премии, същата е
обусловена от проявлението на следните материални предпоставки: 1) валидно сключен
застрахователен договор, който да е влязъл в сила – т.е. да е заплатена застрахователната
премия или поне първата вноски; 2) клауза от договора, че именно на ищецът следва да се
заплатят застрахователните премии; 3) ищецът да е заплатил дължимите от ответника
застрахователни премии.
Ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да установи
пълно и главно посочените по-горе материални предпоставки на предявените искове, а
ответникът следва да установи, че е заплатил претендираните суми.
По отношение направеното възражение за давност, същото е обусловено от
обстоятелството, че е налице валидно изискуемо вземане, което следва да се установи от
ответника, за което е изтекъл предвидения в закона период на давността, което следва да се
установи от ищеца, а ответника следва да установи пълно и главно обстоятелства свързани с
това, че давността е била спирА. или прекъсвА..
От извършена служебно справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се
установява, че ищецът е променил търговската си фирма, като понастоящем същата е „ЙБ“
ЕАД (с предишна търговска фирма „ТБ“ ЕАД).
По делото са представени писмени доказателства, както следва:
- Неподписани от страните Общи условия на ТБ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни услуги с последно изменение от 12.04.2021 г. (л.
51-58 в кориците на делото);
- Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359*********/04.11.2020 г., сключен
между А. Е. И. от една стрА. в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга стрА., в
качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя
електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно
ползването им и уговорените в договора цени;
- Приложение към договор за мобилни услуги за номер +359*********/04.11.2020 г.,
сключено между А. Е. И. от една стрА. в качеството на потребител и „ТБ“ ЕАД друга стрА.,
в качеството на оператор. По силата на договора оператора предоставя на потребителя
електронни мобилни услуги, а потребителят за задължава да заплаща последните, съобразно
ползването им и уговорените в договора цени;
- Договор за лизинг от 04.11.2020 г., сключен между „ТБ“ ЕАД от една стрА., в
качеството на лизингодател и А. Е. И. от друга стрА. в качеството на лизингополучател. о
силата на договора лизингодателят предоставя за ползва на лизингополучателят устройство
HUAWEI, модел Y6p 64 GB Dual Purple, а лизингополучателят се задължава да заплаща
уговорените по договора лизингови вноски, а именно 23 бр. лизингови вноски в размер на
10,29 лева, при общо дължима цена на устройството от 306,67 лева и първоначална
лизингова вноски в размер на 70,00 лева. Съобразно чл. 4 от договора с подписването му
лизингополучателят декларира и потвърждава, че е получил от лизингодателя устройството
предмет на договора, което е във вид годен за употреба и е изрядно, като съответства на
уговорените технически параметри и е комплектовано с всички документи, в това число и
гаранционна карта. А съгласно калаузата на чл. 3, ал. 2 от Договора, месечните лизингови
3
вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно
сроковете, условията и начина на плащане на задължението на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и общите условия.
- Декларация-съгласие подписА. от ответницата, с която е посочила, че на 04.11.2020
г. е получила екземпляр от ОУ на ищеца, като се задължава да ги спазва.
- Застрахователна полица № ********* за застраховка на устройство „Самартфон
протект“ от 04.11.2020 г., сключена между А. Е. И. от една стрА. в качеството на застрахован
и Чъбб Юръпиан Груп СЕ – дружество регистрирано по правото на Франция, като „ТБ“ ЕАД
е действало като застрахователен посредник. По силата на застрахователния договор,
застрахователят е предоставил застрахователно покритие срещу описаните в полицата
рискове по отношение на устройство HUAWEI, модел Y6p 64 GB Dual Purple, а
застрахованият се е задължил да заплати дължимата застрахователна премия.
Договорът за мобилни услуги е частен диспозитивен документ, който е подписан от
страните, като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният
обвързва страните с оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
По правната си същност договорът за предоставяне на мобилни услуги
представлявала двустранен, консенсуален, възмезден, комутативен договор по силата на
който за мобилният оператор се пораждат следните облигационни задължения: 1) да
предостави „електронна съобщителна услуга“ по смисъла на § 1, т. 17 ДРЗЕС – т.е. услуга
включваща пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по
преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване; 2) да изпълни точно – в
количествен, качествен и темпорален аспект с грижата на добрия търговец (арг. чл. 302 ТЗ),
така че да осигури безпрепятствена възможност на насрещната стрА. да ползва реално от
предоставената услуга. А за насрещната стрА. по договора се поражда задължението да
заплати ползваното количество електронни съобщителни услуги – за мобилна телефония,
мобилни съобщения и мобилен интернет.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са ангажирани никакви
доказателства, че твърдените мобилни услуги са реално предоставени. Издаването на
едностранно подписани от ищеца фактури и сметки, каквито са представени в хода на
производството, нямат доказателствената сила да установят пълно и главно обстоятелството,
че ответникът реално е ползвал мобилните услуги, респ. че е имал възможност да ги
ползвал, поради което същият не дължи да заплати съответното потребление или
абонаментен план. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест да установи този факт
пълно и главно, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
настоящият съдебен състав следва да приеме неустановеният факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Този извод на настоящият съдебен
състав се извежда и ex definitione от определителната правна норма на § 1, т. 17 ДРЗЕС,
според която „електронна съобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по
възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни
съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за
4
радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола
върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали
чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е
предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е
доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н.
Следователно, тъй като не са доказани материалните предпоставки обосноваващи
претенцията по исковете за заплащане на цената за ползвани мобилни далекосъобщителни
услуги, то същите се явяват неоснователни и като такива трябва да бъдат отхвърлени.
Нещо повече, трябва да се спомене, че факта, че част от мобилните услуги следва да
се заплащат по абонаментен план не променя направеният по-горе извод. Действително при
абонаментно уговореното плащане, последното се дължи независимо от това дали
електронната съобщителна услуга е ползвА. или не. Но дължимостта на подобна сума е
предпоставена от поредност на престацията, т.е. мобилният оператор следва да установи
пълно и главно, че е предоставил услугата или възможност на потребителя действително да
я ползва. Тоест, трябва да се установи, че съответния електронен мобилен сигнал е осигурен
до устройството, чрез което се ползва мобилната услуга. В настоящото производство
подобно нещо не е установено, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност. В този смисъл трябва да се спомене, че от ангажираните по
делото писмени доказателствени средства се достига до извод, че в случая не се касае за
чист абонаментен план, а и за допълнителни услуги, който са увеличили дължимата цена по
договора – за роуминг, 8000 MB интернет на максимална скорост в БГ и Зона ЕС на месец,
лимит на мобилен интернет в България.
Претенцията за заплащане на неустойката е обусловена от доказването, че между
страните е имало валидно възникнало облигационно отношение на основание твърдения
договор, което ищецът да е развалил, поради което съобразно клаузите на договора да се
дължи неустойка за разваляне – неправилно именувА. от ищеца неустойка за прекратяване,
тъй като твърдяното неизпълнение на договора обуславя неговото разваляне, а не
прекратяването му. В случая липсват доказателства, че договорът за мобилни услуги е
развален по реда на чл. 87 ЗЗД, респ. въз основа на договорна комисорна клауза. Нещо
повече, с оглед липсата на доказване от стрА. на ищеца, че е изпълнил задължението си да
предостави на ответника уговорените мобилни услуги, то следва да се приеме, че същият не
е бил изправна стрА., а договорът може да бъде развален само от изправната стрА.. При
това положение, доколкото съдът следва да приеме недоказаните обстоятелства за
несъществуващи в обективната действителност (арг. чл. 154, ал. 1 ГПК), то предявената
претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Отделно от горното трябва да се спомене, че ищецът основава обстоятелството, че е
развалил договора, поради неизпълнение на клаузи от общите условия, които в случая са
неприложими.
Според дефиницията на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП „Потребител“ е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като стрА. по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
5
Следователно в случая длъжника има качеството на потребител, поради което при преценка
на заявлението и представените към него доказателства, съдът следва да спази
императивните правила на закона и да осигури потребителската защита предвидена в
разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП. Нещо повече глава XIV от ЗЕС в разпоредбите на чл. 225
и сл. ЗЕС също ползва понятието потребител. А съгласно правилото на чл. 37, ал. 1 от Указ
№ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с
утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни
актове.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че трябва да отбележи, че
според нормата на чл. 147а ЗЗП При сключване на договор при общи условия с потребител
общите условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се удостоверява с неговия
подпис. Търговецът или упълномощен негов представител е длъжен да предаде подписан от
него екземпляр от общите условия на потребителя. Тежестта на доказване на изразеното от
потребителя съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се
носи от търговеца. Клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е доказателство
за действителното приемане на общите условия и получаване на екземпляр от потребителя.
Граматическото, систематичното и телеологическото тълкуване на чл. 147а, ал. 1-5
ЗЗП, води до извод, че за да потребителя да бъде обвързан от общите условия, когато
договора е сключен при общи условия са налице две кумулативни изисквания – от една
стрА. общите условия да са му предадени и то в подписан екземпляр от търговеца, а от
друга стрА. потребителят изрично да се е съгласил с общите условия, което съгласие
практически се извършва изявление – т.е. с подписването на общите условия от потребителя
и то недвусмислено.
По отношение претенциите за заплащане на незаплатени лизингови вноски за
предоставени устройства, съдът като взе предвид събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност намира следното:
Договорът за лизинг е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
като при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последният обвързва
страните с оглед обективирани в договора изявления и произтичащите от това права и
задължения – арг. чл. 180 ГПК.
В случая с оглед неоспорената клауза на чл. 4 от договорите и при извършено
граматическо, систематично и телеологическо тълкуване, съдът намира, че претенцията е
доказА. в достатъчна степен, за да изпълни стандарта на доказателствената тежест за пълно
и главно доказване. Тоест – по делото в достатъчна степен ищецът е доказал факта на
предаването на лизинговите вещи за ползване.
По делото не са ангажирани, респ. събрани доказателства, че ответникът е заплатил
дължимите суми, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно претенциите за лизингови вноски следва бъдат уважени така както са
предявени от ищеца (при спазване на основния принцип в българският граждански процес –
за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
По отношение на претендираните застрахователни премии, съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
По аргумент от чл. 1, ал. 1, т. 6 КЗ застрахователните сделки са абсолютни търговски
сделки, като с оглед спецификата на застрахователната дейност застрахователите са под
6
лицензионен режим.
Под същият лицензионен режим се намират и застрахователните посредници, като в
случая в застрахователната полица е посочено, че ищецът е действал именно като такъв, но
по делото не са ангажирани никакви доказателства, че ищецът е притежавал подобен лиценз
за застрахователна посредническа дейност.
В случая от формална стрА., ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че Чъбб
Юръпиан Груп СЕ, действително съществува по правото на Франция, като юридическо лице,
още по-малко, че има лиценз като застраховател, за да извършва имуществено застраховане.
Това е достатъчно, за да се направи извод, че застрахователният договор е нищожен, поради
противоречие със закона (арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД), като се вземе и предвид, че се твърди да е
сключен чрез посредничеството на ищеца, за които няма данни да е лицензиран
застрахователен посредник.
Отделно от горното трябва да се спомене, че приложената по делото застрахователна
полица не отговоря и на изискването за задължителното съдържание, според правилото на
чл. 345 КЗ, което е отделно основание за прогласяването й за нищожна (арг. чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД).
На следващо място трябва да се спомене и факта, че дори, съдът да приеме, че е
налице действително застрахователно правоотношение, то застрахователната премия се
дължи на застрахователя, а не на ищеца. Фактът, че в полицата е посочено, че премията се
заплаща чрез ежемесечната дължима вноска и за другите услуги на ищеца не променя
материалната легитимация на кое лице се дължи. Тоест, ищецът претендира чуждо вземане,
доколкото по делото няма данни той да действа в друго качество или да е заплатил чуждо
задължение при наличието на правен интерес (арг. чл. 74 ЗЗД).
Следователно, претенцията за незаплатени застрахователни премии следва да бъде
отхвърлена в цялост.
Съдът намира, че с оглед формираните мотиви за отхвърляне на претенциите на
ищеца, не следва да обсъжда наведените възражения на ответника за нищожност на
неустойката, както и за погасителна давност по отношение на вземанията за мобилни
услуги, а така и за застрахователна премия.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете следва да
му се присъди сумата от 589,46 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът не е поискал присъждането на деловодни разноски и не е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да му се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ЙБ“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и
адрес на управление: гр. .......................... срещу А. Е. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
........................, за признаване за устнановено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 229 ЗЕС, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че А. Е. И.,
ЕГН: ********** дължи на „ЙБ“ ЕАД, ЕИК: ...................., следните парични вземания: 1) по
7
договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за предпочетен номер +359********* – сумата от
60,46 лева, представляващи незаплатени дължими суми за абонаментни такси и незаплатени
такси по приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер
+359********* за периода от 04.11.2020 г. до 14.11.2020 г.; 2) по договор за мобилни услуги от
04.11.2020 г. за предпочетен номер +359********* – сумата от 67,86 лева, представляващи
дължими суми за незаплатени абонаментни такси и незаплатени такси и дължима сума по
приложение към договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер
+359********* за периода от 15.11.2020 г. до 14.12.2020 г., както и застрахователна премия по
Застрахователна полица № ********* за застраховка на устройство „Самартфон протект“ от
04.11.2020 г.; 3) по договор за мобилни услуги от 04.11.2020 г. за предпочетен номер
+359********* – сумата от 49,20 лева, представляващи дължими суми за незаплатени
абонаментни такси и незаплатени такси и дължима сума по приложение към договор за
мобилни услуги от 04.11.2020 г. с предпочетен номер +359********* за периода от 15.12.2020
г. до 14.01.2021 г. и застрахователна премия по Застрахователна полица № ********* за
застраховка на устройство „Самартфон протект“ от 04.11.2020 г.; 4) сумата от 145,54 лева -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от 04.11.2020 г. и
приложенията към договора за мобилни услуги, поради виновно неизпълнение, формирА.
като сбор от три месечни абонаментни такси; 5) сумата от 5,99 лева – застрахователна
премия по застрахователна премия по Застрахователна полица № ********* за застраховка
на устройство „Самартфон протект“ от 04.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 62715/2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Е. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ........................, че дължи на „ЙБ“ ЕАД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. .........................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, сумата от 32,64 лева, предсталяващи незаплатени лизингов вноски
по Договор за лизинг от 04.11.2020 г. за устройство HUAWEI, модел Y6p 64 GB Dual Purple
за периода 04.11.2020 г. до 14.02.2021 г., както и сумата от 205,80 лева – незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 04.11.2020 г. на мобилни устройство Huawei Y6P
64 GB Dual Purple за периода 15.02.2021 г. до 14.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
вземанията за лизингови вноски от 17.11.2022 г. (датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.02.2023 г. по ч. гр. д. № 62715/2022 г. по описа
на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. Е. И., ЕГН: ********** да заплати на
„ЙБ“ ЕАД, ЕИК: ...................., сумата от 589,46 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8