Р Е Ш
Е Н И
Е
№................, град Шумен, 15.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Росица Цветкова
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор
като разгледа докладваното от административен съдия
Р. Цветкова адм. дело №223 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.43д ал.5
от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, образувано по жалба на „Х.л.1.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.М.,
срещу Заповед №РД-01-36/02.04.2019 г. на Председателя на Държавната агенция за
закрила на детето /ДАЗД/, с която е отказано издаване на лиценз за предоставяне
на социална услуга за деца "Социално общежитие за работа с деца с
девиантно поведение".
Жалбоподателят
сочи, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, изразяващи се в липса на мотиви на
оспорения отказ. Жалбоподателят твърди, че не е са посочени конкретно
фактически и правни основания, въз основа на които административният орган е
постановил отказа, както и отказването на лиценз въз основа на произхода на
лицата, които ще ползват услугата, е признак на дискриминация. Доколкото заявената
социална услуга от дружеството се различава от услугата, която се предоставя на
деца в Р България, то не е необходимо произнасяне на съда за настаняване на
всяко от децата по реда на чл.26 от ЗЗДт. Жалбоподателят счита, че са налице
всички законови изисквания да му бъде издаден лиценз за исканата от него
социална услуга, поради което моли съда да постанови съдебно решение, с което
да отмени Заповед №РД-01-36/02.04.2019 г. на Председателя на Държавната агенция
за закрила на детето, да върне преписката на административния орган със
задължителни указания по прилагането на закона и да присъди направените по
делото разноски в размер на 50.00 лв., представляващи внесена държавна такса.
Ответната
страна Председател на ДАЗД, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител, както и не представя писмено становище по жалбата.
От събраните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи от фактическа страна следното:
С
вх.№Л-111/05.12.2018 г. жалбоподателят е подал Заявление до Председателя на
ДАЗД с искане да му се издаде лиценз за предоставяне на социална услуга за
деца, а именно: иновативна социална услуга "Социално жилище за работа с
деца с девиантно поведение", като към заявлението са били приложени всички
изискуеми документи по образец, съгласно чл.43в ал.2 от ЗЗДт, съгласно
становище от 17.12.2018 г. на гл. юрисконсулт към Комисията по лицензиране.
Независимо от това от заявителя са били поискани допълнително документи и
такива са били представени, а именно Декларация от 17.01.2019 г. от управителя
на дружество и подкрепително писмо от Кмета на Община Венец по отношение
потребността на общността – в случая Община Венец от предоставяне на такъв вид
социална услуга. Въз основа на заявлението и приложените към него документи,
включително и представените допълнително такива, Председателят на комисията по
лицензиране със свое Експертно решение от 21.01.2019 г. е предложил на
Комисията по лицензиране на основание чл.43г ал.4 от ЗЗДт да поиска становище
от други специалисти в областта на закрила на детето преди да вземе решение,
тъй като се касае за настаняване на деца с немски произход в Р България, за
които няма предприета мярка за закрила по чл.26 от ЗЗДт, както и исканата
социална услуга е иновативна и не е описана в ППЗСП. С оглед проведеното
заседание на Комисията на 21.01.2019 г., същата е изискала становище от Кмета
на Община Венец, становище от министерството на правосъдието и становище от
пълномощен министър – ръководител на Служба по трудовите и социалните въпроси
при посолството на Р България във Федерална Република Германия.
В
представената информация Ръководителя на Служба по трудовите и социалните
въпроси при посолството на Р България във Федерална Република Германия е
посочил, че преди решението за предоставяне на помощ в чужбина е необходимо
становище от лекар по детска и юношеска психиатрия и психотерапия, съобразно
Социалния кодекс на ФРБ.
В постъпилото
становище от Кмета на Община Венец е заявено, че жалбоподателят към този момент
не предоставя услуги в общността – общината, като Община Венец предоставя
социална услуга „приемна грижа“, както и функционира Център за обществена
подкрепа. Кметът е заявил подкрепа за инициативата на дружеството, но не като
потребност от този вид услуга, а от декларираното обстоятелство от управителя
на дружеството, че ще разкрие 50 работни места, тъй като безработицата в Община
Венец е висока.
В
становището си от 13.02.2019 г. заместник министъра на правосъдието е посочил,
че Регламент №2201/2003 урежда сътрудничеството между държавите-членки на ЕС по
дела, с предмет родителска отговорност, но не обхваща предоставянето и
настаняването като вид социална услуга на деца без решение на съд за налагане
на мярка за закрила.
Заявлението
с приложените към него документи, изисканите допълнително такива от
жалбоподателя и становищата от държавните и общински органи, е разгледано от
Комисията по лицензиране по чл.43б ал.1 от ЗЗДт, която видно от Протокол
№192/27.02.2019 г. е приела, че заявлението е окомплектовано с всички изискуеми
документи, но предлаганата услуга от жалбоподателя, за която се иска издаване
на лиценз, не съответства на българското законодателство за настаняване на дете
извън семейството. С оглед на това комисията е приела решение да се откаже
издаване на лиценз на „Х.Л.1.“ ЕООД за предоставяне на социална услуга
„Социално жилище за работа с деца с девиантно поведение“. Въз основа на това
решение на Комисията, е изготвена докладна записка от Председателя на Комисията
на 05.03.2019 г. до Председателя на ДАЗД, с която на основание чл.43г ал.1 т.3
от ЗЗДт е предложено на Председателя на ДАЗД да откаже издаване на лиценз на
дружеството.
Въз основа
на Решението на Комисията по чл.43б от ЗЗДт, както и приложеното заявление и
събраните по административната преписка доказателства, Председателят на ДАЗД е
издал оспорената в настоящото производство Заповед №РД-01-36/02.04.2019 г., с
която, на основание чл.43д ал.1 от ЗЗДт и чл.7 т.4 от
Устройствения правилник на ДАЗД, е отказал издаване на лиценз на „Х.Л.1.“ ЕООД
с.Венец за предоставяне на социална услуга за деца „Социално жилище за работа с
деца с девиантно поведение“.
Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 05.04.2019 г., като жалбата срещу нея е подадена на
17.04.2019 г. – видно от приложения плик с пощенско клеймо.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от адресат на оспорената заповед, в предвидения от закона срок, поради
което същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Съдът
приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на
възложените му от закона правомощия. Съгласно разпоредбата на чл.43д ал.1от ЗЗДт, в едномесечен срок от
постъпване на заявлението за издаване на лиценз председателят на Държавната
агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл.43б ал.1 издава
лиценз или отказва издаването му. Видно от приложената Заповед
№РД-02-34/27.03.2019 г., издадена от Председателя на ДАЗД, на М.Л.–
заместник-председател на ДАЗД е възложено да изпълнява правомощията на
председател на Агенцията в пълен обем, поради отсъствие на титуляра, поради
което административният акт е издаден от компетентен орган по заместване.
Съдът
приема, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите
административно-производствени правила. Заявлението е разгледано от Комисия по
лицензиране и е взето решение от Комисията, което е част от процедурата по
издаване или отказ за издаване на искания лиценз по реда на чл.43б от ЗЗДт,
както и е налице мотивирано предложение от Председателя на Комисията по реда на
чл.43д ал.4 от ЗЗДт, които са задължителна част от процедурата за издаване на
заповед от Председателя на ДАЗД.
Съдът
приема, че оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания
за издаването му, както е съобразен и с материално –правните разпоредби и целта
на закона.
Съгласно чл.18 ал.1 т.3 от ЗСП, социални услуги се
извършват от български физически лица, регистрирани по Търговския
закон, и юридически лица. В ал.3 на същата разпоредба е посочено, че
лицата по ал.1 т.3 могат да предоставят социални услуги за деца до 18 години на
територията на Република България след издаване на лиценз от председателя на
Държавната агенция за закрила на детето и вписване в регистъра към Агенцията за
социално подпомагане. Съгласно чл.16 ал.1 от ЗСП социалните услуги са
дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на
живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в
специализирани институции. Видовете социални услуги са посочени в чл.36 от ППЗСП, като заявената услуга в
случая е от резидентен тип, подобен на център за настаняване от семеен тип по
смисъла на §1 т.26 от ДР на ППЗСП. Това е място за
живот в среда, близка до семейната, за ограничен брой лица – не повече от 15.
Центърът може да се ползва в комбинация с други социални, здравни,
образователни и други услуги и в съответствие с потребностите на настанените
лица. В центъра се предоставя подкрепа на деца със/без увреждания, младежи или
пълнолетни лица с висока степен на зависимост от грижа и на стари хора. Изводът
за вида на услугата са подкрепя от приложеното към заявлението описание на
социалната услуга за деца, според което услугата е за деца – младежи от
Германия на възраст между 12 и 18 г. и от двата пола, без увреждания, които са
с асоциално поведение и са застрашени от отпадане или вече са отпаднали от
училище. Услугата предлага 24-часово интензивно обгрижване с индивидуална
насоченост.
В
настоящата хипотеза съдът намира, че изцяло приложимо е националното право, тъй
като се касае за предоставяне на социална услуга на територията на Р България,
за която законът предвижда лицензионен режим, независимо от
факта, че тази услуга ще бъде предоставяна за деца от немски произход.
Въведеният с текстовете на чл.43б и сл. от ЗЗДт лицензионен режим цели
упражняване на контрол от държавата върху местата, където се предоставят
социални услуги, като това е особено необходимо за тези, където тези услуги се
предоставят на деца, с оглед целите на ЗЗДт.
С оглед гореизложеното
съдът приема, че разпоредбата на чл.43г ал.1 във връзка с чл.43в т.5 от ЗЗДт се отнасят до всички лица
по чл.18 ал.1 т.3 от ЗСП, поради което липсва
дискриминация по признака "произход", както се твърди в жалбата,
което обуславя и неоснователност на твърдението за нищожност на административния
акт. Още повече, че отказът за издаване на искания лиценз въобще не е
постановен въз основа на факта, че социалната услуга ще бъде предоставяна на
деца от немски произход, а че исканата услуга не отговаря на закона и в
частност на чл.40 ал.1 от ППЗСП и чл.26 от ЗЗДт, и най вече, че спрямо децата,
които ще ползват услугата, няма предприета мярка за закрила по реда на ЗЗДт.
Изводът на
административния орган, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.26
ал.1 от ЗЗДт е законосъобразен. Съгласно посочената норма настаняването на дете
за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или
специализирана институция се извършва от съда, като до произнасяне на съда
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва
временно настаняване по административен ред. Следователно така заявената
социална услуга от оспорващия, която безспорно е от резидентен тип, не може да
бъде осъществена спрямо посочената група лица на принципа на партньорство с
друга организация, а следва да има изрично произнасяне на местния компетентен
съд. В този смисъл е и посочената норма на чл.40 ал.1 от ППЗСП в процесната
заповед, която определя компетентния орган, пред който следва да се подаде
заявлението от лицето, което желае ползването на социалната услуга, която
компетенция е определена съобразно настоящия адрес на лицето.
Твърдението
на жалбоподателя, че процесната заповед противоречи на Договора за
функциониране на ЕС, е неоснователно. Заповедта е издадена както в съответствие
с целта на ЗЗДт, така и в съответствие с чл.3 от Конвенцията за правата на детето. Касае
се защита на интересите на децата, които се нуждаят от социални услуги, в
изпълнение на залегналата в чл.1 ал.2 от ЗЗДт цел - държавата да
защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения
живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. Израз на тази защита и гаранция е задължението да се преценява всяка
заявена социална услуга и съответно издаването на лиценз за същата, дали
отговоря на националното законодателство и дали същата покрива съответните
стандарти. Тази цел е в обществен интерес и преодолява частния интерес на
жалбоподателя от упражняване на услугата.
Съгласно чл.3 §1 от Конвенцията за правата
на детето, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички
действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени
или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните
или законодателните органи. §2 от същия текст задължава държавите -
страни по Конвенцията да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са
необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители, като за тази цел те предприемат всички
административни мерки. В §3 на чл.3 изрично е посочено, че държавите
- страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите, отнасящи
се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени
от компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването
и по отношение на числеността и пригодността на техния персонал и компетентния
надзор над него. С оглед на това съдът приема, че при издаването на процесната
заповед изискванията на чл.3 от Конвенцията за правата на детето са
спазени.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната заповед
е издадената от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и същата
съответства на материалния закон и на неговата цел. С оглед на това жалбата,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Доколкото
ответната страна не претендира разноски, такива не следва да бъдат присъдени.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Х.л.1.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.М., срещу Заповед №РД-01-36/02.04.2019 г. на Председателя
на Държавната агенция за закрила на детето.
Разноски не
се присъждат.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р
България град София в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: