Номер 39008.10.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменXVII-и състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
Секретар:Т. Б. Д.
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно
наказателно дело № 20203630201676 по описа за 2020 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1729 – 0039 от 21.08.2020 г. на Директора
на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А. П. Б. , ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Георги
Сава Раковски“ № 90 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300
/триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Жалбоподателката моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично, като
поддържа жалбата пред Районен съд - Шумен на изложените в нея съображения, въпреки, че
същата е адресирана до Директора на ОД на МВР – Шумен, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока.
За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в
съдебно заседание също не се явява представител. Със съпроводителното писмо претендира
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Освен това, претендира в случай, че жалбата бъде
уважена изцяло или частично, да бъдат намалени присъдени разноски за адвокатски
хонорар, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвид прекомерност и липса на фактическа и
правна сложност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2020 год. около 13.10 часа жалбоподателката А. П. Б. , заедно със своя
съпруг – Т. М. Б. посетили открито обществено место – градинка за отдих, находяща се на
ул. “Цар Освободител“ в гр.Шумен, зад ДКЦ - 1. По същото време свидетелите А. С. Д. и Д.
П. А. – и двамата служители към група „ООР“, сектор „ОП“ при РУ - Шумен се намира в
близост, като възприели поведението на жалбоподателката и съпруга Б. и по-точно, че
двамата са седнали на пейка, намираща се на посоченото обществено место и се хранели. В
тази връзка на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 39, бланков номер 312162/16.04.2020 год., като актосъставителят е посочил, че
с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, във
вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. Актът е бил подписан от нарушителката, като същата е посочила, че
няма възражения. На същата дата на лицето били снети писмени обяснения, в които
посочила, че е на посочения ден е била със съпруга си в парка до новата поликлиника –
хапнали по нещо набързо, тъй като имали час за лекар и трябвало да тръгват към
поликлиниката, както и че имала защитна маска. Впоследствие не се е възползвала от
законното си право и в срока по в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирала
допълнителни писмени възражения. След съставяне на акта административно-наказателното
производство е било прекратено на основание разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и
преписката е била изпратена на Районна прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено
престъпление по чл. 355, ал. 2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 29.04.2020 г. било отказано образуване на наказателно производство, а
преписката била върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка относно реализиране на
административно-наказателната отговорност на лицето. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 1729 – 0039 от 21.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – гр.
Шумен, с което на А. П. Б. , ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „Георги Сава
Раковски“ № 90 е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/
лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
А. С. Д. , на свидетеля Д. П. А. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и на свидетеля Т. М. Б., както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на
2
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най –
голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на
свидетелите А. Д и Д. А.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки
един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни,
непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по
делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се
намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от
твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което
за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
Също така съдът не кредитира възраженията, направени от страна на
жалбоподателката, че прилошало и затова са седнали на пейка, намираща се на
посоченото обществено место, тъй като са недоказани. В снетите писмени обяснения
собственоръчно е посочила, че „На 16.04.2020 г. бях в парка до Нова поликлиника. Бяхме
със съпруга си хапнахме нещо набързо на една пейка и трябваше да тръгваме към
поликлиниката, имахме час за лекар.“. Т. е. целта е била да „хапнат набързо“. Още повече, в
случая за съставомерността на нарушението е без значение каква е целта на пребиваването в
парка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 1729 – 0039 от 21.08.2020 г. е издадено от
компетентен орган - от Директора на ОД на МВР – гр. Шумен по силата на разпоредбата на
чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във
вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата. Описанието на нарушението също
така е в достатъчна степен пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
какво нарушение му е вменено. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита
на нарушителя.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
3
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към датата на извършване на
деянието/, при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., изм. и доп. със
заповеди №№ РД-01-153 от 25.03.2020 г. и РД-01-167 от 30.03.2020 г., РД-01-188 от
09.04.2020 г., РД-01-196 от 10.04.2020 г. , РД-01-239/26.04.2020 г., РД-01-248/
01.05.2020 г. и РД-01-251/05.05.2020 г. – всички на Министъра на здравеопазването и по-
конкретно в т. 1 от раздел I на същата били преустановени посещенията на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай,
съобразно разпоредбата на чл. 73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на
живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието
/16.04.2020 г./, като същата е била отменена едва след това със Заповед № РД-01-
263/14.05.2020 г., считано от 14.05.2020 г.
От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита както на полицейските служители -
свидетелите А. Д и Д. А., така и на свидетеля Т. Б. – съпруг на жалбоподателката, се
установява по безспорен начин, че на 16.04.2020 г. по време на действие на въведената с
посочената по-горе заповед забрана за посещенията на паркове, градски градини, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места жалбоподателката
се е намира на пейка в градинката на ул.“Цар Освободител“ в гр. Шумен, зад ДКЦ1, което
место представлява „обществено место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравето. С оглед на изложеното се налага извода,
че А. Б.а е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано
в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към
16.04.2020 г., във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в сила към 16.04.2020 г./ и напълно правилно и
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла
на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по
4
време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и
опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
напълно споделя изложения в тази насока извод на административно-наказващия орган.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай
нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен
риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална
пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не
може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН.
При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване на
деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала промяна, както в
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В
този смисъл обаче първоначално въведеният в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ текст не е
отпаднал, а е бил видоизменен в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, който съдържа
идентична възможност за министъра на здравеопазването да въвежда временни
противоепидемиологични мерки. В същата насока е и изменението в разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която първоначално е препращала към разпоредбата на чл.
63, ал. 1 от ЗЗ, доколкото именно в текста на същата /в сила към датата на извършване на
деянието/ е била предвидена възможността на министъра на здравеопазването да издава
съответни заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След
изменението такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ /изм. бр.
44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което и разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
/изм. ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./
препраща именно към текста на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ.
За посоченото нарушение санкционна разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от
09.04.2020 г./ предвижда наказание „глоба“ в размер от 300 до 1000 лева за лице, което
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен
ако деянието съставлява престъпление.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева,
излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
5
ясно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното производство
не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателката и да са довели до невъзможност същата да реализира правата
си по един адекватен начин.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния
представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. В същото
време обаче такива се дължат единствено в случаите, в които страната е била защитавана от
юрисконсулт. В настоящия случай видно от материалите по делото страната не е
упълномощавала юрисконсулт, който да е участвал в производството, като липсват и
каквито и да е действия, извършени от името на такъв. А с оглед на изложеното разноски на
страната не се дължат, независимо от изхода на делото, поради което и искането в тази
насока следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 1729 – 0039 от 21.08.2020 г. на
Директора на ОД на МВР – гр. Шумен, с което на А. П. Б. , ЕГН ********** от гр. Шумен,
ул. „Георги Сава Раковски“ № 90 е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, като правилно и законосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ОД на МВР – Шумен за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6